Решение по дело №193/2018 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е  №140

 

гр. С., 22.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 193 по описа за 2018 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Д.С.Б. е предявил срещу „ЛЕВ ИНС“ АД обективно съединени искове за плащане на сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 11.05.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че ищецът като пътник в л. а. „Рено 19“ с рег. № РК 8832 АС, управляван от Костадин Светлозаров Костадинов, пострадал при ПТП, настъпило на 11.05.2018 г. по вина на Г.Х.И. - водач на движещия се в обратната посока спрямо посоката на движение на автомобила, в който пътувал ищецът, товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № СА 1528 РН. В исковата молба е описан механизмът на ПТП. Твърди се още, че в резултат на ПТП ищецът получил изключително тежки травматични увреждания, които са подробно описани в исковата молба, подробно са описани и търпените болки и страдания като интензитет. Тъй като към датата на ПТП относно управлявания от водача Г.Х.И. товарен автомобил бил налице действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с ответника с полица № BG/22/l17001406256, се предявяват настоящите искове.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на сочения като виновен водач. Навежда  възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради това, че е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. Навежда и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди.

Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От заключението по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с. з. на 26.09.2019 г., както и от огледа на веществените доказателства – снимки, съдържащи се във фотоалбум на местопроизшествието, огледани в същото о. с. з. с участието на вещото лице – автоексперт, се установява следното: В резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият Д.С.Б. получил следните травматични увреждания: контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътресение и множествени разкъсноконтузии рани и охлузвания по лицето; разкъсноконтузни рани в областта на лявото бедро, седалището вляво и лявото коляно; дълбоки охлузвания и рани в областта на двете подбедрици. По време на болничния престой пострадалият е подложен на изследвания и е приложена медикаментозна терапия. Раните са обработени хирургично. Констатираните и описани травматични увреждания са мекотъканни, като е налице пълно възстановяване от травмите. В резултат на получените рани, които заздравяват с образуването на ръбци, такива са налице по лицето, но не са ясно забалежими. Груб и забележим ръбец има в областта на лявата тазобедрена става в горната трета на бедрото, който ще остане доживотно. След причиняване на травматичните увреждания и предвид богатата инервация на лицето е била налице силна болезненост най-вече в областта на лицето, която е намаляла с напредване на възстановителните процеси до пълното й изчезване в рамките на период от около 30 дни. За в бъдеще не се очаква пострадалият да търпи болки от причинените травматични увреждания. Установява се още, че непосредствено преди удара товарен автомобил „Мерцедес” се е движел със скорост около 60 км/час, а лек автомобил „Рено 19” най-вероятно се е движел с много ниска скорост от порядъка на около 15 км/час. Механизмът на ПТП е следният: На 11.05.2018 г. към 07,25 часа - светлата част на денонощието, по третокласен път от републиканската пътна мрежа № 638, в посока от Божурище към Брезник, между селата Пожарево и Росоман със скорост около 60 километра в час се движел товарен автомобил „Мерцедес Спринтер” с регистрационен номер СА 1528 РН, управляван от Г.Х.И.. Платното за движение в участъка било с асфалтово покритие, двупосочно, без наличие на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, с обша широчина 5,70 метра, като от ляво на платното за движение се намирал земен банкет с широчина около 0,9 метра и в ляво на него се намирала стоманена предпазна ограда. Придвижвайки се по гореописания начин, товарният автомобил „Мерцедес” преодолял дясна за посоката си на движение хоризонтална крива, като в края на същата задействал спирачната система на автомобила за аварийно спиране и навлязъл в лентата за насрещно движение, където с лявата си челна част се ударил в лявата челна част на насрещно движещия се лек автомобил „Рено 19” с регистрационен номер РК 8832 АС, управляван от Костадин Светлозаров Костадинов. В следствие на удара лек автомобил „Рено” бил върнат в посока назад  по отношение първоначалната си посока на движение на около 6.00 метра, при което дясната му странична част се протрила в стоманената еластична ограда, ограничаваща пътното платно от дясно по отношение първоначалната посока на движение на този лек автомобил. От техническа гледна точка водачът на товарен автомобил „Мерцедес” е имал възможност да избегне ПТП при условие, че в зоната на ПТП, движейки се по път с двупосочно платно за движение с две ленти за движение, не е навлизал и не се е движил в лентата за насрещно движение. За водача на лек автомобил „Рено” 19 ПТП е било непредотвратимо. Към момента на удара десните колела на лек автомобил „Рено“ са се намирали около десния край на асфалтовото покритие по отношение посоката на движение на същия. По време на инцидента предвид пораженията по предното ветроупорно стъкло, както и с оглед нараняванията най-вече по лицето на пострадалия, се налага извод, че той е пътувал на предната дясна седалка без поставен обезопасителеи колан. Нараняванията по кожата на лицето не могат да се получат по друг начин освен от контакт с натрошеното стъкло. В момента на удара тялото на пострадалия се е придвижило рязко напред и нагоре, като е осъществило контакт със стъклото. Характерно за този тип стъкла е, че същите представляват многослойно ламинирано стъкло, чиито слоеве се свързват с различни видове многокомпонентни смоли, които се втвърдяват в безцветен прозрачен слой, който не нарушава оптичните свойства на стъклото и се характеризира с висока адхезия, якост на опън и пластичност и при удар в тях се получават множествени повърхностни наранявания на кожата. Раните в областта на долните крайници са получени от контакт с деформираните части на купето. Ако пострадалият е бил с поставен обезопасителеи колан, би получил травмите в областта на долните крайници, причиенни от деформираните части на автомобилното купе, но в никакъв случай не би достигнал с лицето си до предното стькло, където е получил констатираните лицеви наранявания. Установява се също така, че след мозъчно сътресение, което в случая е лекостепенно, оплакванията са основно главоболие, световъртеж, които продължават около месец – месец и половина и се провокират както от пряко излагане на слънчева светлина, така и при по-продължително гледане на телевизия и работа с компютър, просто от натоварване на очите. Мозъчното сътресение се получава при нанасяне на удар – той е или с, или върху някакъв предмет, тоест ако бъде ударен или се удари, се получава разтърсване на мозъка с краткотрайно отичане, което е функционално разстройство на дейността на ЦНС. Ако лицето е с поставен колан, няма как да отиде напред и да осъществи контакта със стъклото, тоест да има удар, който да направи комплекса от увреждания - порезните рани и мозъчното сътресение, още повече, че коланът е захванат за колонката и шасито, така че и да се премести седалката, при поставен колан самият колан ще задържи тялото и седалката при движението напред и няма да се получат лицеви травми и черепно-мозъчна травма.  Освен това по делото няма данни седалката да е изместена. Възможно е стъклото да се счупи и от повдигане на предния капак, но в такъв случай се чупи долу, в основата, а когато е от главата на пътника, стъклото се чупи по средата.

           В същата насока /към установяване на гореизложените факти/ са и представените по делото писмени доказателства.

От показанията на свидетелите се установява следното: От показанията на свид. Асенов, пътувал в същия автомобил с пострадалия, се установява следното:  ПТП на посочената дата настъпило след село Росоман, на втория завой по посока Божурище. Ищецът пътувал на мястото до шофьора. Шофьорът на автомобила се движел в дясната лента и внезапно ги връхлетял бус, ударът бил челен. Преди удара шофьорът на автомобила, в който пътували свидетелят и ищецът, се опитал да избегне удара като кара плътно до мантинелата, но бусът карал доста бързо. Свидетелят не помни той и ищецът да са ползвали колани – уточнява, че за ищеца не е видял. От показанията на свид. Ангелов, също пътувал в автомобила с ищеца, се установява следното: ПТП настъпило след село Росоман. Скоростта, с която се движел амвтомобилът, била около 40 км./ч. След село Росоман, на завоя, отгоре идвал бял бус „Мерцедес”, движел се с видимо превишена скорост, приближил към автомобила, и виждайки, че ще ги удари, шофьорът на автомобила отбил  максимално към мантинелата. Ударът бил челно отляво. Останали следи от колата по мантинелата. Според свидетеля ищецът бил с предпазен колан. От показанията на свид. И. – шофьор на буса, се установява следното: На посочената дата управлявал „Мерцедес Спринтер“ и на една отсечка след Пожарево, по остър завой, заваляло дъжд, бусът навлязъл в лентата за насрещно движение и станала челна катастрофа. От показанията на свид. Иванова – Борисова – съпруга на ищеца, се установява следното: Когато видяла съпруга си след ПТП, той бил целият в кръв, двата му клепача висяли, веждата, главата били наранени. Бил откаран в „Пирогов“, където му зашили клепачите, веждата, носа, бузите. На петия ден го изписали от болницата, като преди това три дни бил неподвижен, на четвъртия ден му позволили да става. След като го изписали, бил дълго време в болнични – около  месец, приемал обезболяващи. След това започнал отново работа, но се оплаквал  от главоболие и до момента. Имал белези, които го загрозяват. Към момента бил с нормално здравословно състояние, но имал болки в гърдите и задъхване, затруднено дишане поради старо заболяване на белия дроб, което трябва да се следи.

Безспорно е по делото, че към датата на ПТП относно управляваното от    Г.И. МПС е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди: 

Искът е частично основателен – до размера от 20000 лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до пълния му предявен размер от 30000 лв. следва да бъде отхвърлен. Съображенията на съда са следните:

Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до увреждане на ищеца, е извършено от Г.И.. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания. Установи се и вината на Г.И. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Г.И. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищеца.

Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира, че такъв от 30000 лв. би бил справедлив за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: На първо място следва да се отчетат видът и характерът на получените травматични увреждания: контузия на главата, довела до множествени разкъсноконтузни рани и охлузвания по лицето, но съчетана и с мозъчно сътресение; разкъсноконтузни рани в областта на лявото бедро, седалището вляво и лявото коляно; дълбоки охлузвания и рани в областта на двете подбедрици. Следва също да се вземе предвид продължителността и характера на проведеното лечение – пострадалият е бил хоспитализиран за период от пет дни с всички неудобства, наложени от болничния режим, като три дни е бил обездвижен, приложена му е медикаментозна терапия, раните са обработени хирургично /зашити/. Следва също да се отчете, че мозъчното сътресение в случая е лекостепенно, но представлява функционално разстройство на дейността на  централната нервна система /тъй като се получава разтърсване на мозъка с краткотрайно отичане/ и с него са свързани оплаквания като главоболие, световъртеж, които продължават около месец – месец и половина и се провокират както от пряко излагане на слънчева светлина, така и при по-продължително гледане на телевизия и работа с компютър, от натоварване на очите, четене, съответно това е наложило ограничения спрямо нормалния начин на живот. Следва също да се вземе предвид, че поради богатата инервация на лицето е била налице силна болезненост в тази област, която е намаляла с напредване на възстановителните процеси, но пълното й изчезване е било в рамките на период от около 30 дни.  Следва още да се отчете, че травматичните увреждания са мекотъканни и към момента е налице пълно възстановяване от травмите, но в резултат от заздравяването им с образуването на ръбци, такива са налице по лицето /където не са ясно забалежими/ и в областта на лявата тазобедрена става в горната трета на бедрото /където ръбецът е груб и забележим и ще остане доживотно, което загрозяване на тялото, макар и на място, което не е видимо за околните в обичайните ежедневнни условия, предвид възрастта на ищеца – 25 години към датата на ПТП, безспорно му се отразява негативно/.  

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената сума от 30000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Съдът намира, че в рамките на тази обща сума със сумата от 20000 лв. следва да бъдат обезщетени болките и страданията, търпени от нанесените травми на главата, а със сумата от 10000 лв. – болките и страданията, търпени от нанесетите травми на долните крайници. 

Частично основателно е обаче възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в това, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. От доказателствата по делото /показанията на свидетелите, съпоставени със заключението на вещото лице/, се установи фактът, че ищецът е пътувал без поставен обезопасителен колан, а от заключението на вещите лица се установи, че при поставен колан ищецът би получил травмите на долните крайници, но не и тези на главата. Поради това съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на ищеца по отношение уврежданията на главата и това съпричиняване е в размер на 50 %. Съответно сумата, определена за обезщетяване на болките и страданията, търпени от уврежданията на главата, следва да бъде намалена наполовина, т. е. следва да се присъди обезщетение за тях в размер на 10000 лв. Съответно общият размер на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца за търпените от него болки и страдания от травмите на главата и на долните крайници, е 20000 лв.     

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди от датата на настъпване на ПТП до окончателно плащане:

С оглед изводите за частична основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди също е частично основателен – същият следва да бъде уважен по отношение на уважения размер на главния иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 21.09.2018 г. – датата, към която е изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1  КЗ  /застрахователната претенция пред застрахователя е заведена на 20.06.2019 г., ищецът не е изложил твърдения и не е ангажирал доказателства за представяне на изисканите от застрахователя на основание чл. 106, ал. 3 КЗ доказателства, съответно съдът приема, че по-ранна дата съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ е тази по т. 1 от същата алинея/. Съобразно изложеното за разликата до пълния предявен размер на този иск и за периода от датата на увреждането до 21.09.2018 г. акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски:

Ищецът претендира разноски, като не е представил списък по чл. 80 ГПК, но от доказателствата по делото е видно, че е направил /с оглед обстоятелството, че е освободен от държавна такса за производството по делото/ разноски в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица и в размер на 5 лв. за държавна такса за издаване на съдебно удостоверение /която сума е била недължима с оглед освобождаването му от държавна такса/. Съответно съразерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 200 лв. за възнаграждения на вещи лица /сума за разноски за държавна такса за издаване на удостоверение не следва да се присъжда поради изложеното по-горе относно недължимостта на същата/. Ищецът претендира и разноски за възнаграждение на адвокат, като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил такъв от 1430  лв. Съответно с оглед уважения размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на       953.33 лв. Същото следва да бъде присъдено на адв. Н..  

Ответникът е направил разноски по делото съобразно доказателствата за това в размер на 300 лв. за възнаграждения на вещи лица и в размер на 20 лв. за възнаграждение на призован свидетел, но с представения списък по чл. 80 ГПК се претендират само разноските за възнаграждения на вещи лица. Съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв. за възнаграждения на вещи лица. Със списъка по чл. 80 ГПК се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2, пр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е 450 лв. Т. е. дължимото възнаграждение при отхвърляне на исковете изцяло би било такова в размер на 450 лв., съответно съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да се присъди на ответника възнаграждение в размер на 150 лв.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати и държавна такса за производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 800 лв.

Воден от горното, съдът

 

                                                            Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д., да плати на Д.С.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 20000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 11.05.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от 21.09.2018 г. до окончателното плащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.Б. с ЕГН **********,*** срещу „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д., искове за плащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 11.05.2018 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане за разликата над уважения размер на главния иск от 20000 /двадесет  хиляди/ лева до пълния му предявен размер от 30000 /тридесет хиляди/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от 21.09.2018 г. до окончателното плащане, както и ИЗЦЯЛО ИСКА за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата сума на главния иск от 30000 /тридесет/ хиляди лв. за периода от датата на настъпване на ПТП /11.05.2018 г./ до 21.09.2018 г.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д., да плати на Д.С.Б. с ЕГН **********,*** сумата от 200 /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от  изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д.,*** К.Н. от САК с ЕГН ********** сумата от  953.33 лв. /деветстотин петдсет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Д.С.Б. по делото съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.С.Б. с ЕГН **********,*** да плати на „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,  представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Д., да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 800 /осемстотин/ лева върху уважения размер на исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: