РЕШЕНИЕ
№ 762
гр. Пловдив, 23.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IX въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ФАНЯ
РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ
УЗУНОВ
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско
дело № 98 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от адв. С.М., пълномощник на Гаранционен фонд, срещу
решение от 24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 1427 от 2019 г., по описа на Районен съд –
Пловдив, ХХІІ гр.с. С обжалваното
решение е бил отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд срещу Г.Ю. осъдителен
иск, за присъждане на сумата в общ размер на 1081,55 лева, представляваща
изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110374/04.06.2009 г.
С въззивната жалба се сочи, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че
същото е необосновано. Сочи се, че Районният съд неправилно е приел, че ищецът
не е доказал какви вреди са настъпили по увредения автомобил, техния размер,
както и причинно-следствената връзка. Твърди се, че Гаранционен фонд е бил
осъден да заплати претендираната с исковата молба сума, тъй като след отказа
на Гаранционния фонд да заплати претенцията е последвало
съдебно производство, в което въззиваемата Х. е била привлечена като трето лице
- помагач в производството и решението по делото пред СРС е постановено при
нейното участие. Сочи се, че това обстоятелство, не било спорно между страните
в първоинстанционното производство. Твърди се, че Застрахователното дружество се е снабдило с
изпълнителен лист и е отправило молба до Фонда, с която е предоставило срок и
параметри на банкова сметка, ***. Твърди се, че до изпълнително производство не
се е стигнало и не са направени допълнителни разноски, както и че жалбоподателят Гаранционен фонд не
е ставал причина за такива. Твърди се, че непосредствено след получаване на
цитираната молба, жалбоподателят е
изплатил сума в общ размер на 1081,85 лева на застрахователното дружество, от
която 467,04 лева - присъдената главница, 104,51 лева - законна лихва върху
главницата, считано от 02.12.2011 г. до датата на извършеното плащане -
07.02.2014 г., и 510,00 лева - сторените съдебни разноски. Поради тези
обстоятелства се счита, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че
ищецът не е доказал вредите, размерът им и причинната им връзка с процесното
ПТП. Намира се, че всички тези обстоятелства са били предмет на доказване в
производствата пред СРС и СГС, а
съгласно чл. 221 във вр. с чл.223 ГПК, третото лице е обвързано от
мотивите на постановеното решение на СГС и те се ползват със силата на
присъдено нещо и по отношение на него. Твърди се, че е налице вътрешно
противоречие в решението на първата инстанция, като в един момент първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно установено,
че в резултат на виновното поведение на въззивваемия е настъпило процесното ПТП, от което е увреден собственият на
„Атрасгарт Корпорейшън" ООД автомобил. На следващо място е имало липса на
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към
датата на ПТП за управлявания от Г. Х. лек автомобил; На следващо място се сочи
наличие на съдебните решения на СРС и СГС, с които Фондът е осъден да заплати
сумите, подробно посочени по-горе, но от друга страна, първата инстанция, се
сочи от жалбоподателя, е приела, че същият не е доказал вредите, размерът и
причинната им връзка с процесното ПТП, които обстоятелства са подлежали на
изследване и доказване именно във водените срещу Гаранционен фонд дела, в които
не било спорно, че въззиваемият е участвал като трето лице – помагач.
Сочи се също, че в първоинстанционното
производство представеният протокол за ПТП е приет като доказателство по делото
и той не бил оспорван от въззиваемата Г. Х..
Счита се също, че Районен съд неправилно е отхвърлил претенцията, на
Фонда за законната лихва върху присъдената главница с решението на СГС, както и
за разноските, сторени от застрахователното дружество по делото срещу фонда.
Намира се, че законодателят изрично е предвидил, че регресното право на
Гаранционен фонд, което е самостоятелно, законоустановено регресно право,
включва в своя обем и разноските по определяне и изплащане на обезщетението.
Твърди се, че в настоящия случай, Гаранционен фонд съвсем основателно и
законосъобразно отказва изплащане на претенцията, тъй като застрахователят не е
подал данни за прекратяване на полицата към базата данни на ИЦ на ГФ, като се
счита, че в случая не е налице виновно поведение от страна на Гаранционен фонд
и обстоятелството, че застрахователят е предявил иск срещу Фонда и СГС е уважил
претенцията, не може да бъде вменено във вина на Гаранционен фонд и той да бъде
санкциониран, като се намира, че разноските и лихвите в това производство -
пред СРС и СГС са именно разноски за определяне и изплащане на
обезщетението, и като такива
представляват вземания с акцесорен характер и се дължат доколкото се дължи
главницата.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено
решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да се
постанови съдебен акт, с който да се
уважи изцяло и в пълен размер претенцията
на жалбоподателя. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Доказателствени искания във въззивната жалба не се сочат.
По делото не е постъпил отговор на въззивна жалба.
Окръжен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо право на
жалба, срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Жалбата е основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в резултат на
виновно поведение на въззиваемия е причинено ПТП на 31.03.2009г. в гр. Пловдив,
в резултат на което е увредено МПС „Тойота РАВ 4“ с рег. № СТ **, собственост
на „Агростарт Корпорейшън“ ООД. Съдът приел също, че към момента на ПТП
въззиваемия не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Било
прието също, че с влязло в сила решение от 21.11.2013г. по гр.д.
№ 6391/2013г. по описа на СГС жалбоподателят бил осъден да заплати на ЗК
„Български имот“ АД (сега ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“) сума в размер на
467,04 лв. платено обезщетение за ПТП от 31.03.2019г. по прекратена
застрахователна полица № 04/509 0085808, ведно със законната лихва върху тази
сума от 02.12.2011г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 510 лв.
Съдът счел, че ищецът по
делото не е успял да докаже какви конкретно вреди са настъпили от процесното
ПТП, причинно-следствената връзка между вредите и ПТП, както и размера на
вредите, като посочил, че представеното по делото влязло в сила решение по
в.гр.д. № 6391/2013г. на СГС не се ползва със сила на присъдено нещо относно
вида на вредите, причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП,
както и за техния размер, като тези обстоятелства са подлежали на доказване в
производството пред първата инстанция.
Този извод на съда е
неправилен.
Видно от представените
Решение от 11.02.2013г. по гр.д. № 53132/2011г. по описа на СРС, I ГК, 120 с-в (л. 11 от
първоинстанционното дело) и Решение от 21.11.2013г. по гр.д. № 6391/2013г.
по описа на СГС, IV-a състав (л. 12 от първоинстанционното дело), жалбоподателят с влязло в сила
решение е бил осъден да заплати на ЗК „Български имот“ АД (сега ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“) на основание чл. 274, ал. 3 от КЗ сума в размер на 467,04
лв., представляваща дължимия размер на платено от застрахователя
застрахователно обезщетение за ПТП от 31.03.2009г. по прекратена застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена на 11.12.2008г., полица № 04/ 509 0085808,
ведно със законната лихва върху тази сума от 02.12.2011г. до окончателното
изплащане и разноски в размер на 510 лв. В решенията и на двете инстанции е
било отбелязано, че решенията са постановени при участието на въззиваемия като
трето лице-помагач на Гаранционния фонд. Това обстоятелство не се оспорва от
въззиваемия.
Съгласно чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не
може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако
последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. В тази връзка,
видно от мотивите на решението на СГС, на 31.03.2009г. е настъпило ПТП по вина
на водач, чиято деликтна отговорност е предмет на сключената от ЗК „Български
имот“ АД (сега ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“) застраховка. От заключението
на вещото лице по приета по делото експертиза бил установен механизмът на
произшествието, причинно-следствената връзка с обезщетените вреди и
действителната им стойност в размер на 467,04 лв. В тази връзка и съгласно чл.
223, ал. 2 от ГПК, ищецът не следва да доказва в отделно производство вида,
размера на вредите и причинно-следствената връзка между вредите и процесното
ПТП, а може да се ползва от обвързващата сила на мотивите на съдебните решения,
по които насрещната страна е участвала като трето лице-помагач.
Доколкото обезщетението е било заплатено с плащане
по изп. лист от 07.02.2014г. (съгласно справката от л. 16 от
първоинстанционното дело и представеното преводно нареждане от л. 15), то и
встъпването в правата на застрахователното дружество се е осъществило съгласно
правилата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) до размера на платеното и по
отношение на вземанията по чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.).
По отношение на заплатените от жалбоподателя лихви
върху главницата от 467,04 лв. на застрахователното дружество в размер на
104,51 лв. следва да се посочи, че определената в Решение от 21.11.2013г. по
гр.д. № 6391/2013г. на СГС лихва за забава отговаря на условията на чл.
288, ал. 7 от КЗ (отм.), доколкото отказът за заплащането на обезщетението от
страна на „Гаранционен фонд“ е бил постановен 02.09.2009г., а лихвата съгласно
решението на СГС е била начислена от подаването на исковата молба – 02.12.2011г.
до окончателното ѝ изплащане. По отношение на разноските в производствата
пред СРС и СГС в размер на 510 лв., същите представляват разходи за определяне
на обезщетението, тъй като именно в хода на производството е било определено
дължимото обезщетение, като видно от мотивите на решението, по делото е била
назначена и експертиза за установяване на действителната стойност на
претърпените вреди, подлежащи на обезщетяване. Поради това и те са дължими от
виновния водач на основание чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.).
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение
следва да се отмени изцяло, като вместо него да се постанови ново, като се
осъди ответникът да заплати претендираните от ищеца суми.
С оглед изхода на спора, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на разноски на жалбоподателя, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 50 лв. държавна такса в
първоинстанционното производство и 25 лв. държавна такса във въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 24.10.2019 г., постановено по
гр. дело № 1427 от 2019 г., по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІІ гр.с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Н. Ю., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, сумата от 1081,55 лв. заплатена по щета № 110374/04.06.2009г., включваща: 467,04 лв. – главница,
присъдена в полза на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с Решение от
21.11.2013г., постановено по гр.д. № 6391/2013г. по описа на СГС, IV с-в; 104,51 лв. –
законна лихва върху главницата от 467,04 лв., считано от 02.12.2011г. до
07.02.2014. и 510 лв. – сторените съдебни разноски в производството по гр.д. № 6391/2013г. по описа на СГС, IV с-в, ведно със законната лихва върху сумата от
1081,55 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. Н. Ю., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, разноските по делото,
включващи сумата от 50 лв. държавна
такса в първоинстанционното производство и 25
лв. държавна такса във въззивното производство.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.