№ 2131
гр. Варна, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20253110101306 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от
непълнолетната З. С. А. с ЕГН **********, със съгласието на Ю. Х. А. ЕГН
********** - баба по бащина линия, с адрес: гр. **** № 17, при която е
настанена по съдебен ред с решение № 1**** г., по Гражданско дело № ****
по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна 26 състав, на основание чл. 28, ал.1
във вр. с чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗДт съдебен адрес: гр. Варна, ул. „****" 32, ет.1
адв. К. В. от АК-Варна, против В. Е. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. ****, ул.
„****" № 46, общ. **** обл. **** искове с правно основание чл. 34, т.1 СК,
чл.143, ал.3, вр.ал.1, и чл. 149 СК, за осъждане на В. Е. Д. с ЕГН **********
да заплаща издръжка в полза на З. С. А. с ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 269,25лв. /двеста шестдесет и девет лева10-то число на текущия
месец, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпване
на причини, водещи до изменяване или прекратяване на така присъдения
размер на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
от датата на вземането до окончателното й изплащане, както и за осъждане
ответницата да заплати в полза на ищцата издръжка в общ размер на
2826.15лв. (две хиляди осемстотин двадесет и шест лева и петнадесет
стотинки), за периода от една година преди предявяването на иска,
представляваща сбор от ежемесечна издръжка от по 233.25 лв., считано от
01.02.2024 г. до 31.12.2024 г. и ежемесечна издръжка в размер от 260.40 лв. за
1
периода от 01.01.2025 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че е родена на 30.10.2008 г. в гр. Варна, от родители В.
Е. Д. и **** А. ****. Баща й починал на **** г., като родителите й не са имА.
сключен граждански брак, а са съжителствА. на съпружески начала. Те се
разделили в ранната й възраст, когато била на година и два месеца, като майка
й напуснала баща й и се дистанцирала от грижите за нея. Твърди, че е
отгледана от своя баща, като той получавал голяма помощ при отглеждането й
от неговите родители. През 2016 година починал нейния дядо по бащина
линия, след което основно грижи за мен полагала баба й по бащина линия - Ю.
Х. А.. След кончината на баща й останала изцяло на грижите на своята баба.
Твърди, че от момента на раздялата между родителите й, майка й не я е
търсила, не се е интересувала от нея и не изпращала средства за издръжката й.
Тъй като след кончината на баща й изцяло била лишена от родителски грижи,
спрямо нея била предприета мярка за закрила. От извършено от Дирекция
„****" гр. Варна социално проучване се установило, че единственият доверен
възрастен за нея е баба й по бащина линия Ю. Х. А., под чиито грижи
израствала. Твърди, че баба й добре познава потребностите й, между тях
имало изградена силна емоционална връзка. Твърди, че с решение № 1**** г.,
по Гражданско дело № **** по описа за 2024 г. на Районен съд - Варна 26
състав, била настанена в семейството на Ю. Х. А. ЕГН ********** - баба по
бащина линия, с адрес: гр. **** № 17, за срок до навършване на пълнолетие, а
ако учи - до завършването на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст. Твърди, че към момента не учи, тъй като след смъртта на баща й,
получава помощ и издръжка и помощ само от своята баба по бащина линия,
която работи и се грижи за нея, но като семейство изпитвА. материални
затруднения, поради пълната незаинтересованост и липса на помощ от майка
й в нейната издръжка. Твърди, че през дванадесетте месеца на 2024 г. нейната
баба е получила общо доходи: 6729.69 лв, от които брутен доход по ЗДЦФЛ
общо: 6584.06 лв. и обезщетения за временна неработоспособност в размер на
145.63 лв. Твърди, че трудно покриват разходите за задоволяване на семейните
им ежедневни нужди от храна, облекло, обувки, а през 2024г. сумата на
линията на бедността, определена от Министерския съвет била в размер на
526 лева на човек, като семейството им живее под линията на бедността.
2
В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез особен представител е получил
ИМ и приложенията към нея. В депозиран отговор на исковата молба оспорва
исковете, като не оспорва факта, че ответницата е майка на ищцата.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства-по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа страна следното:
В хода на съдебното производство бяха приложени и приобщени към
доказателствения материал следните писмени доказателства: удостоверение за
раждане издадено въз основа на акт за раждане № **** от **** г.,
удостоверение за доходи изх.№ **** г., решение № **** г., банкова сметка в
Инвестбанк АД.
С определение №5486/28.04.2025г., на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК съдът
обявява за безспорно по делото, че ответницата В. Е. Д. е майка на детето З. С.
А., родено на 30.10.2008 г., което понастоящем живее при баба си Ю. Х. А..
Съдът приема за безспорно, че бащата **** А. **** е починал на **** г.,
за което е издаден акт за смърт №**** от 05.05.2023 г.
Съдът приема за безспорно, че към настоящия момент единствено
бабата Ю. Х. А. полага грижи и издържа непълнолетната З. С. А..
За страните е безспорно, че към настоящия момент З. С. А. не учи.
От приложено по делото удостоверение за доходи изх.№ ****г. се
установява, че за периода м.януари 2024г. – м.декември 2024г. бабата на детето
Ю. Х. А. е получила доходи в общ размер от 6729.69 лв, от които брутен доход
по ЗДЦФЛ общо: 6584.06 лв. и обезщетения за временна неработоспособност
в размер на 145.63 лв.
Контролираща страна Дирекция “****”-гр.Варна не изразява становище.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът, прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дА. са
трудоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си. Задължението
на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
3
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и
даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така
т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,
ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квА.фикация /съгласно дадените
указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реА.зира,
неговата възраст и трудоспособност, както и квА.фикацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/за 2025г. при МРЗ
от 1077лв., минималният размер на издръжка е 269,25 лева/. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е
безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Доколкото по делото е безспорно, че ищцата е непълнолетна, а
ответницата е нейна майка и родителските права безспорно се упражняват от
бабата на детето, то безспорно е и задължението на ответницата да заплаща
издръжка за своето дете.
Според решение № **** по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС, нуждите на
лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
4
всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квА.фикация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на
спора съдът съобразява, че детето е на възраст от 16 навършени към датата на
приключване на съдебните прения години.
Изхождайки от възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минимални жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги на едно лице към настоящия растящата
инфлация/ съдът намира, че средствата, необходими за средно месечната
издръжка на детето З. са в размер на около 600 лева минимум.
По делото липсват доказателства за реА.зирани от майката доходи, но в
същото време липсват твърдения и доказателства и за други нейни А.ментни
задължения, или за дължим от нея месечен наем.
Съдът намира, че макар възможностите на родителя, който дължи
издръжка, по същността си да представлява обективен показател и се
определя от доходите му, квА.фикация, имотно състояние, обстоятелствата
дА. има други деца, за които също е длъжен да се грижи, то следва да се вземе
предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно.
Съдебната практика на съдилищата не освобождава от задължението за
издръжка дори родител, който е безработен, но се намира в трудоспособна
възраст. Това, което съдилищата приемат, като основание за този извод е
субективното отношение на родителя към възможността да реА.зира въобще
доходи или по-високи доходи от установените, т. е. волята и желанието на
родителя да осигури издръжката на своето дете. Това становище възприема и
настоящата съдебна инстанция.
При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се
съобразят възможностите на дължащия издръжка. В същото време предвид
императивното задължение на неупражняващия родителските права родител
да заплаща издръжка и обстоятелството, че ищцата претендира минимален
5
размер на издръжка, съдът намира за доказан иска и по размер.
Като отчете горните обстоятелства и съобрази безусловния характер на
задължението на родителя за издръжка към ненавършилото му пълнолетие
дете, съдът намира, че от сумата от 500 лева месечно, необходими за
издръжката на детето З., ответницата следва да участва със сумата от 269,25
лева месечно, като остатъкът следва да се допълва от доходите на бабата.
Следва да се съобрази обстоятелството, че бабата е заета с преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и със
заплащане на месечните режийни разходи за домакинството за общото им
жилище.
При това положение съдът приема, че размер от 269,25 лева, дължима
издръжка за напред за детето от неговата майка е напълно адекватен.
Относно иска за издръжка за периода една година назад от подаването на
исковата молба, съдът намира следното: За да се произнесе по този иск за
издръжка за периода една година назад от завеждане на исковата молба, т.е. от
01.02.2024г. до 31.12.2024г., съдът съобрази, че не се събраха доказателства и
през този период ответницата да е заплащала регулярно издръжка в размера,
необходим за издръжката на детето. Съдът приема за безспорно, че
ответницата не е обитавала съвместно жилище с детето и бабата през
процесния период. Предвид това съдът намира, че ответницата следва да бъде
осъдена да заплати издръжка за минал период от време в полза на детето З.,
съобразно нуждите на детето. Съдът намира, че предвид възрастта на детето
през този период, бащата следва да заплати в негова полза сума в размер на
минималния размер на дължима издръжка от 233,25 лева месечно за периода
01.02.2024г. до 31.12.2024г., както и сумата от 260.40 лв. за периода от
01.01.2025 г. до предявяване на иска-31.01.2025г., а именно сумата в общ
размер от 2826.15лв. (две хиляди осемстотин двадесет и шест лева и
петнадесет стотинки).
Съдът следва да постанови и предварително изпълнение на решението в
частта досежно присъдените размери на дължимата се издръжка за детето.
По разноските:
Страните не претендират заплащане на разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата
6
от 400лв., представляваща заплатен в полза на назначения му особен
представител депозит.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата за
производството държавна такса, определена съобразно чл.1 от ТДТССГПК
вр.чл. 69, ал.1, т.7 ГПК върху размерите на издръжките за минало и бъдеще
време в общ размер на 500,77 лв. (113,05 лв.+387,72лв.).
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Е. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. ****, ул. „****" № 46,
общ. **** обл. ****, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето З. С. А. с ЕГН
**********, чрез нейната баба и законен представител Ю. Х. А. ЕГН
********** - баба по бащина линия, с адрес: гр. **** № 17, месечна издръжка
в размер на 269,25лв. /двеста шестдесет и девет лева и 25 стотинки/ с падеж
10-то число на текущия месец, по следната банкова сметка:
BG****804****2**** в **** АД, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до настъпване на причини, водещи до изменяване или
прекратяване на така присъдения размер на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до окончателното й
изплащане, на основание чл. 143, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА В. Е. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. ****, ул. „****" № 46,
общ. **** обл. ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето З. С. А. с ЕГН
**********, чрез нейната баба и законен представител Ю. Х. А. ЕГН
********** - баба по бащина линия, с адрес: гр. **** № 17, издръжка в общ
размер на 2826.15лв. (две хиляди осемстотин двадесет и шест лева и
петнадесет стотинки), по следната банкова сметка: BG****804****2**** в
**** АД, за периода от една година преди предявяването на иска,
представляваща сбор от ежемесечна издръжка от по 233.25 лв., считано от
01.02.2024 г. до 31.12.2024 г. и ежемесечна издръжка в размер от 260.40 лв. за
периода от 01.01.2025 г. до датата на предявяване на иска – 31.01.2025г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане, на основание чл. 149 СК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на Решението, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
7
ОСЪЖДА В. Е. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. ****, ул. „****" № 46,
общ. **** обл. ****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху размерите на
издръжките за минало и бъдеще време в общ размер на 500,77 лв. (113,05
лв.+387,72лв.), както и сумата от 400лв. – депозит за назначения му особен
представител, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от деня на обявяването му , съгласно разпоредбата на
чл.315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8