Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260155 28.04.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ……..........…………….….........................…………….... състав
на четиринадесети април … ………………………… две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар
……… Г.К…………… …. ………..……….……………………………………………
прокурор …………………………….……….....................................................……………….......
като разгледа
докладваното от ..................................председателя. ...…..................…………….
В гр. дело
№ 209.......... по описа за 2021
год., ………....................……………..................….
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
от ОУ „ Х.С.“ с. ***
С Решение № 260011 от 20.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1351/2020
г. РС Димитровград е признал за
незаконно извършеното със Заповед № 46 от 23.10.2020 г. на Директора на ОУ „ Х.С.“
с.***, *** на М.С.П. *** от длъжността *** в ОУ „ Х.С.“ с.*** и отменил тази
заповед; възстановил е М.С.П. *** на длъжността *** в ОУ „ Х.С.“ с.***; осъдил е
ОУ „ Х.С.“ с.*** да заплати на М.С.П. *** обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението от 23.10.2020 г. до 10.11.2020 г. в размер на 681,85 лв. и за времето от 11.11.2020 г.до
крайния законов срок от 6 месеца в размер на 2047.15 лв., която сума
представлява разликата между получаваното от него трудово възнаграждение преди
уволнението и получаваното такова на новата работа, по смисъла на чл.225 ал.2
от КТ, ведно със следващата се законна лихва считано от предявяване на иска –
03.11.2020 г. до окончателното й изплащане и отхвърлил иска до пълния предявен
размер от 2207.88 лв.
Съдът е осъдил ОУ „ Х.С.“ с.*** да заплати на М.С.П. сумата
от 567 лв. направени по делото разноски, а в полза на Държавата, по сметка на
РС Димитровград – ДТ в размер на 109.16 лв.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който обжалва в срок.
Твърди, че постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и
неправилно приложение на материалния закон. Събраните по делото доказателства
били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца. Твърди,че от събраните доказателства
безспорно се установявало, че обективно е налице неспособност на ищеца П. да изпълнява резултатно възложената
му трудова функция поради липса на съответните качества. Счита,че в заповедта
за уволнение не следва да бъдат посочени липсващите качества времево, доколкото
липсата на качества за изпълнение на възложената трудова функция било едно
трайно състояние. Направените от РС Димитровград изводи за незаконосъобразност
на издадената заповед поради непосочването в издадената заповед на конкретните
качества били неправилни. Неправилен бил и изводът на съда, че
поведението на ищеца представлявало
дисциплинарно нарушение и този извод противоречал на постоянната съдебна
практика. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението
на РС Димитровград и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли
изцяло предявените искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П.,
пълномощник на въззиваемия М.С.П. ***. Счита,че
по делото не са събрани доказателства, от които да се установи неморално
поведение на М.П. по време на проведеното дистанционно обучение, но дори да се
приеме,че е имало такова поведение, то той следвало да отговаря дисциплинарно.
Нормата на чл.328 ал.1 т.5, въз основа на която била издадена процесната
заповед предполагала обективна
невъзможност за изпълнение на дадена трудова функция. Отделно от това тази невъзможност не можело да се основава
само на един единствен случай, а трябвало да бъде едно трайно състояние на
служителя. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено решението на РС Димитровград и присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът,чрез
пълномощника си адв. З. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез
пълномощника си адв. П. оспорва подадената въззивна жалба по съображения,
изложени в писмения отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Районен съд Димитровград е сезиран с искова молба, с която
М.С.П. *** е предявил против ОУ „ Х.С.“ с.*** обективно съединени искове с
правно основание правно основание чл.344 ал.1 т.1-3 от КТ - за признаване за незаконно на
извършеното със Заповед № 46 от 23.10.2020 г. на Директора на ОУ „ Х.С.“ с. ***
уволнение от длъжността *** в ОУ „ Х.С.“ с.*** и отмяна на тази заповед; за възстановяване на длъжността
*** в ОУ „ Х.С.“ с.***; и за заплащане на обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, а именно от 23.10.2020 г. до 10.11.2020
г. в размер на 681,85 лв. и за времето
от 11.11.2020 г.до крайния законов срок от 6 месеца в размер на 2207,88 лв.,
която сума представлява разликата между получаваното от него трудово
възнаграждение преди уволнението и получаваното такова на новата работа, по
смисъла на чл.225 ал.2 от КТ, ведно със следващата се законна лихва считано от
предявяване на иска – 03.11.2020 г. до окончателното й изплащане/ изм. на иска
с.з 06.01.2021 г./.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните доказателства. Въз основа на
съвкупният им анализ е достигнал до извода,че предявяният иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан, с оглед на което се
явяват основателни и доказани обективно съединените искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 и 3- в посочения размер, поради което ги е уважил.Изложените
мотиви, на основание чл.272 от ГПК, се споделят от въззивния съд. Пред
въззивния съд не се сочат нови доказателства, които да дават основание да се
направят изводи, различни от направените от решаващия съд . Постановеното от РС
Димитровград решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените
по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 650 лв. платено
възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 06.04.2021 г.
Основните доводи във въззивната жалба се свеждат
до твърдения за необоснованост на постановения съдебен акт, които настоящият
състав намира за неоснователни. В
заповедта за уволнение като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочен чл.328 ал.1 т.5 от КТ – липса на качества на работника
или служителя за ефективно изпълнение на работата. В трайно установената
съдебна практика се приема,че това означава липса на професионални качества,
т.е на професионални знания, умения и навици на работника или служителя,
необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение е дали тази
липса се дължи на недостатъчното образование или опит на служителя или на
недостатъчните му природни дадености / интелигентност, възприемчивост, сръчност
и др. умствени, психически и физически възможности и способности/. Тези
качества са необходими за ефективното изпълнение на трудовата функция по трудовото правоотношение.Липсата на
тези качества трябва да е обективен факт, а не да бъде плод на субективно
настроение и отношение на работодателя. И тази липса трябва да отразява
трайното състояние на работника или служителя и да свидетелства за неговата
неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция, а не да
бъде единична проява за него. От събраните по делото доказателства не се
установява какви професионални знания,
умения и навици липсват на ищеца П. за ефективното изпълнение на възложената му
трудова функция. Твърденията на работодателя за липса на професионални качества
се свързват с негово поведение на 24.07.2020 г. по време на проведено онлайн обучение.
Тази проява би могла да бъде морално укорима и да сочи за нарушение на
трудовата дисциплина, но в никакъв случай не може да обоснове извод за липса на
професионални качества и умения на П. да изпълнява възложената му работа.
Същият е назначен да изпълнява посочената длъжност през 2017 г. и от този момент до 24.07.2020
г. няма изложени твърдения и представени доказателства от работодателя,че той
не е могъл да изпълнява възложената му работа поради липса на качества за това.
Представените по делото констативни протоколи, докладни записки и сигнали са
след 24.07.2020 г., което от една страна сочи на тенденциозност, а от друга –
обосновават по-скоро извод да нарушения на трудовата дисциплина, което е
основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, но не и за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Извод за
липса на професионални качества и умения не могат да бъдат изведени и от
представените констативни протоколи № 68/30.04.2020 г. и № 73/29.05.2020 г. за
извършен текущ контрол, доколкото отправените забележки и препоръки към П.
касаят не провеждането на учебните занятия, а непредставянето на отчетни форми.
Дори да се приеме,че изготвянето и представянето на коректни отчетни форми е
част от задължението на служителя, то това от една страна не е трайно състояние
и от друга – не сочи на невъзможност да изпълнява трудовите си функции. Ето защо следва да се приеме, че по делото не
са налице доказателства, които да обосновават извод за липса на професионални
качества и умения П. да изпълнява възложената му работа, поради което
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1
т.5 от КТ е незаконосъобразно и издадената заповед следва да бъде отменена. С
оглед уважаването на главният иск
основателни и доказани, искът по т.3 –в посочения размер, са и обективно
съединените искове. Като е достигнал до тези изводи решаващият съд е постановил
правилно по същество решение, което следва да бъде потвърдено.
Правилен е и изводът на съда, че процесната
заповед е немотивирана, което е основание за нейната отмяна. В ТР №
4/01.02.2021 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г. на ОСГК т.3 е посочено,че в
Заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или
служителя за ефективното изпълнение на работата чрез изброяването им или да
посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата / начинът,
по който работникът се справя с възложената му работа/. Макар и доста
пространна заповедтта не отговаря на посоченото изискване работодателят да
посочи конкретните липсващи качества или да посочи в какво се състои трайното
неефективно изпълнение на работата. И както по-горе се посочи, изложеното в заповедта,
сочи по-скоро на нарушения на трудовата дисциплина, но не и на липса на
качества да изпълнява възложената му работа.
Водим от
горното,съдът
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260011 от 20.01.2021
г. на РС Димитровград, постановено по гр.д. № 1351/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА ОУ „ Х.С.“ с.***, обр. Хасково, ул.***
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН ********** *** сумата от 650 лв., представляваща
направените по делото, в настоящата инстанция разноски – платено възнаграждение
на адвокат, съгласно договор от 06.04.2021г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от 28.04.2021 г.- датата на обявяване на съдебното решение, за която дата страните са уведомени в съдебно заседание.
Председател:
Членове:1.
2.