№ 78
гр. Плевен, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20234430202600 по описа за 2023
година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 0938 - 002867 от
10.10.20222г. на Началника Сектор ПП към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на И.
А. Х. ЕГН ********** е наложено административно наказания “глоба” в размер
на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/
месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл 140
ал1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неправилно ,тъй като нарушението е не
съставомерно,поради липса на субективна страна.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично,представлява се от адв. С.М.-АК-гр.Плевен , като
поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Процесуалният представител Началника сектор ПП към ОД МВР –
гр.Плевен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от
ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не ангажира становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна,
отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:
ПлРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
1
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното: На 07.07.2022 г. в 16:00 часа, в ГР.ПЛЕВЕН на до номер 12 с
посока на към улица Хаджи Димитър управлява собственият си лек
автомобил Ауди А4 с регистрационен номер ****, като извършва следното
нарушение: При направената справка чрез РСОД номер 729 и ОДЧ се
установява, че горепосоченото МПС е със служебно прекратена регистрация
на 05.05.2022 г. на основание чл. 143, Ал. 10 от ЗДвП, с което виновно е
нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП;
На осн. чл33 ал2 от ЗАНН,АНП е прекратено като е образувана преписка в
сектор ПП към ОД на МВР-грПлевен,която в последствие е прекратена с
Постановление на РП-гр.Плевене за отказ да се образува досъдебно
производство,тъй като Х. не е осъществил от субективна страна съставът на
престъпление по смисъла на чл 343,ал2 вр с ал1 от НК,горните обстоятелства
определят наличието на отрицателните предпоставки визирани в чл.
241ал1,т1 от НК,които изключват образуването на досъдебно производство.
Поради което Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Плевен, е издал
наказателно постановление №22 – 0938 - 002867 от 10.10.20222г. на Началника
Сектор ПП към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на И. А. Х. ЕГН ********** е
наложено административно наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл 140 ал1 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят по АУАНЛ. И. Ц. ,които
споделят че на посочената в АУАН дата и час спрели за проверка товарен
автомобил лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер ****,по време на
проверката установили,че е с прекратена регистрация поради неплатена
Гражданска отговорност .На базата на това съставили на жалбоподателят
АУАН.
Процесуалният представител на жалбоподателят твърди пред съда,че се
отказва от разпита на актосъставителят,тъй като не отричат установената в
АУАН фактическа обстановка и молят той да не бъде разпитван като
свидетел.
За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за
установяване на административно нарушение бланков № 706959 от 07.07.2022 г.,
серия GА, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.
140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
бил предявен и подписан без възражения. Впоследствие не се е възползвал от
законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и свидетел при установяване на нарушението и
свидетел при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283
от НПК писмени доказателства.
2
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на
обективната истина по делото са показанията на свидетелите. Същите следва да
бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на
извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това показанията са еднопосочни,
непротИ.речиви, кореспондират и се подкрепят и от останалия събран по делото
доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи
от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от
правна страна следното:
Наказателното постановление наказателно постановление № 22 – 0938 - 002867 от
10.10.20222г. на Началника Сектор ПП към ОД на МВР – гр. Плевен е издадено то
компетентен орган.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
ал.1 пр1 от ЗДвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175
ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 300 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че в 07.07.2022 г. в 16:00 часа, в ГР.ПЛЕВЕН на до
номер 12 с посока на към улица Хаджи Димитър управлява собственият си
лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер ****, като извършва
следното нарушение: При направената справка чрез РСОД номер 729 и ОДЧ
се установява, че горепосоченото МПС е със служебно прекратена
регистрация на 05.05.2022 г. на основание чл. 143, Ал. 10 от ЗДвП, с което
виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от ЗДвП;
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а
именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,
отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е
необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация на осн.чл.143
3
ал10 ЗДВП. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха, даже не беше и упоменато от актосъставителя и
свидетеля на акта, обстоятелството, че процесния автомобил не е собственост
на жалбоподателя,той е само ползвател , а е на друго лице.
Факт, който се установява в хода на съдебното следствие, и за който
жалбоподателят и неговия повереник също твърдят и които не беше отречен .
Жалбоподателят е управлявал МПС,което е негова собственост и същото е
било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за
същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено
МПС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния
случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът,
респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за
служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае обществено опасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Още повече, че в
конкретния случай не става въпрос за собственик на процесното МПС, а за
ползвател. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която
се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на
всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или
произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона
с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните
органи отбелязване в автоматизираната информационна система. Липсата на
субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е
станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН
4
(изм. ДВ бр. 94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.), след като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на разноски по реда на АПК за основателно, поради което
същото следва да бъде уважено.
Така претендираните разноски от страна на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение са основателни ,но съдът намира за твърде завишен размера
които е претендиран,а именно в размер на 1000лв. . Видно от приложения
договор за предоставяне на правни услуги от 12.12.2023 г. същите са
заплатени напълно и в брой на адв. М. -АК-гр.Плевен. и са в размера
съответен на посочения в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
Закона за адвокатурата, заявени са и се претендират от защитата в съдебно
заседание, поради което и съдът прие претенцията за основателна,но не в
посочения размер.
Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за
изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от същата наредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
А според чл.18, ал.3 от същата наредба за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административно наказателен характер извън
случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. В случая се касае за
административно наказателно съдебно производство, което е образувано във
връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание глоба в размер 200 лева. При това положение
разпоредбата на чл.17, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че
във всички останали случаи извън изброените в предходните алинеи по
административно наказателни дела се дължи минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, е неприложима, тъй като тя е относима
единствено към производства, по които се обжалват наказателни
постановления с наложени други по вид административни наказания, освен
имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на
адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. В
конкретния случай се касае за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Тази сума съдът счита за доказана и обоснована по размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП22 – 0938 - 002867 от 10.10.20222г.
на Началника Сектор ПП към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на И. А. Х. ЕГН
********** е наложено административно наказания “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец
на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП за нарушение на чл 140 ал1 от
ЗДвП като незаконосъобразно .
ОСЪЖДА ОД МВР-гр.Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
на жалбоподателят И. А. Х. ЕГН ********** сумата от 300,00 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
грПлевен в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6