РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Перник, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500240 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от М. Б. Ц. против решение № 261197/08.12.2021г. по гр.д. №
2008/2021 г. на РС – Перник в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск по чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати сумата от 300.00 лева, представляваща частичен иск от
иск в размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки и страдания в резултат от настъпило на *** пътно-
транспортно произшествие в с. ***, Община *** при попадане в дупка на републикански
път II-63, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска - 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
В жалбата се излагат подробни доводи срещу фактическите и правни изводи в
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като се иска отмяната му в тази част
и постановяване на друго, с което бъде уважен искът за неимуществени вреди, както и
присъждане на разноски.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
1
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната му
част.
С оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, се установяват следните относими за
спора факти:
Установено е от доказателствата пред РС, че на ***, около 23: 00 часа ищцата е
управлявала притежавания от нея лек автомобил с рег. № ***, в посока на движение от с.
*** към гр. ***, като на разклона на ул. *** с републикански път ІІ-63, същата е спряла на
знак СТОП; огледала се е, и е завила на ляво по републикански път ІІ-63 в посока
кръстовището с ул. "***". При управлението на автомобила от ищцата по главния път,
същата е била настигната и изпреварена от две движещи се в същата посока превозни
средства, като в момента на изпреварването дясната част на автомобила на ищцата попаднал
в дупка, намираща се на пътното платно. Безспорно е установено, че към датата на
процесното ПТП ищцата е била бременна.
С оглед оплакванията във въззивната жалба, спорът пред въззивната инстанция касае
единствено претенцията за неимуществени вреди.
Ищцата твърди, че от процесното ПТП е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха да не се удари в изпреварващите я автомобили или да се обърне, и
по този начин да застраши живота и здравето на бебето и пътуващите в колата; започнала да
плаче в продължение на няколко часа и да трепери цялата; получила спазми и контракции
на корема, което довело до допълнителни притеснения от спонтанен аборт.
Принципно е допустимо процесното ПТП да доведе и до физически и/или психически
страдания на ищцата като участник в него. Същевременно, не всяко отклонение от
нормалното физическо или психическо състояние на човека е неимуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна интензивност, като
във всички случаи вредите следва да са пряка последица от процесното ПТП, която връзка
не се предполага, а следва да бъде доказана от увредения – в случая ищцата.
От свидетелските показания пред РС се установяват претърпени от ищцата типични
за участник в конкретното ПТП индивид морални страдания - притеснение, стрес. Ищцата
не е доказала по делото претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са
произтекли само от конкретното ПТП, респ., сочещи на негативни изживявания,
надхвърлящи по интензитет обичайните такива от процесното ПТП. Не се установява по
делото процесното ПТП пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищцата или да е
причинило други неудобства, вън от обичайните, тъй като по делото няма представени
медицински документи, установяващи обстоятелства, че притеснението, което е изпитала
ищцата при настъпване на ПТП да е довело до телесни увреждания за самата ищца, респ. за
плода, а също така същите да са били особено силни първите 2-3 дни след инцидента, както
2
се твърди в исковата молба, както и че процесното ПТП е наложило посещение на ищцата
при специалист – лекар. От събраните доказателства не може да се направи извод, че в пряка
причинна връзка от процесното ПТП ищцата е претърпяла твърдените неимуществени
вреди, като въобще липсват писмени доказателства, установяващи наличието на твърдените
неимуществени вреди, а още по-малко те да са пряка последица от процесното ПТП. Но
дори и да се приеме, въпреки липсата на доказателства за това от ищцата, че последната е
търпяла отклонение от нормалното си физическо или психическо състояние, то съдът
приема, че същите така както са описани - силно притеснение, стрес, спазми, притеснение от
загуба на плода, не се отличават с достатъчна интензивност до такава степен, че да доведат
до подлежаща на обезщетяване вреда от ответника. Следователно не е установено при
условията на пълно и главно доказване ищцата да е претърпяла описаните в исковата молба
неимуществени вреди. Ето защо, предявеният иск за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С решението си в обжалваната му част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно
заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр.
чл.25, ал. 1 от НЗПП, което с оглед резултата от обжалването му се дължат изцяло.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261197/08.12.2021г. по гр.д. № 2008/2021 г. по описа
на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата необжалвана част е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Б. Ц., ЕГН ********** от ***, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, Булстат: *********, гр. София, бул. Македония № 9, сумата 100 лв. -
разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4