Решение по дело №289/2024 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 136
Дата: 10 октомври 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20242300600289
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Ямбол, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Е. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600289 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 96 постановена на 06.06.2024 г. по НОХД №**** г.,
Районен съд – Елхово , признал подсъдимият Х. М. / Н./, за ВИНОВЕН в това,
че на 20.05.2024 година,в района на гранична пирамида № 161, находяща се в
землището на село С., област Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55,
ал.1, т.1 ии 2 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет месеца и
глоба в размер на 500 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК наказанието
лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.
Недоволен от присъдата останала адв.Б.К., служебен защитник на
подсъдимия К.., която я обжалва с искане да бъде отменена и подсъдимият
да бъде признат за невиновен. В жалбата се твърди ,че престъплението, за
което е предаден подсъдимият на съд е с ниска степен на обществена опасност
и с оглед материалното му положение се иска присъдата да бъде отменена
като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият призован
,чрез сл. защитник не се явява.Защитника му адв.Б.К. подържа жалбата. Счита
постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна.Излага ,че
деянието представлява маловажен случай , като се и позовава на
постановление на ЯРП за прекратяване на наказателно производство по
1
отношение на друго лице от същата група, преминала границата на
страната.В тази връзка се иска подсъдимият да бъде оправдан по предявеното
му обвинение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна .
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства правилно е
приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите
към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х. М. е А.ски гражданин.Същият напуснал родината си и
около месец април 2024г отишъл в Република Турция.Желанието му било да
отиде в Италия като премине първоначално от Република Турция в Република
България през границата на страната ни не по установения от закона ред – без
съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на
властта.
В изпълнение на намерението си подсъдимият заедно с други негови
сънародници достигнал границата на Република Турция с Република България
с помощта на неустановени по делото лица срещу предварително договорено
възнаграждение.
На 20.05.2024 година подсъдимият заедно с другите лица от групата
/общо 18 мъже/ преодолели възпрепятстващото съоръжение на границата на
страната ни в района на гранична пирамида № 161, в землището на село С.,
община Б., област Ямбол, като използвали стълба и всички лица от групата
продължили движението си към вътрешността на Република България.
Вървели в гориста местност, следвайки водачите си. Движили се цяла вечер и
на следващият ден - 21.05.2024г. сутринта стигнали до място, намиращо се в
близост до асфалтов път. Тогава водачите уведомили подсъдимия и останалите
мъже от групата, че трябва да останат на място и да чакат идването на
автомобил. След известно време забелязали, че по асфалтовия път
приближава товарен автомобил с ремарке, който спрял. Шофьорът му излязъл
и с жестове подканил групата мъже да се качат в ремаркето. Подсъдимият и
останалите негови спътници от групата се качили в ремаркето, след което тов.
автомобил потеглил.
Междувременно свидетелят Г.С.П. – на длъжност „полицейски
инспектор“ в 02 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово бил нощна
смяна за времето от 20.00 часа на 20.05.2024г. до 08.00 часа на 21.05.2024г.,
назначен наряд – ОИГ. В сутрешните часове на 21.05.2024г. преди
приключване на смяната групата на св.П., която с патрулния автомобил се
2
прибирала от ГКПП-Лесово, движейки се път I-7, следвана от друг автопатрул
от командировани служители в ГПУ-Б., получила сигнал от Оперативния
дежурен при ГПУ-Елхово за неспрял на стоп палка товарен автомобил на
разклона за с.М., движещ се по път I-7 в посока към гр.Елхово. След известно
време автомобилът, в който пътувал св.П. се разминал с тов.автомобил с
ямболска регистрация, поради което служебният автомобил на ГПУ-Елхово,
следван от служебния автомобил на ГПУ-Б. предприели маневра обратен
завой и последвали товарния автомобил като възпроизвели звуков и светлинен
сигнал за спирането му. Но тов.автомобил не се подчинил, а продължил
движението си като се е отклонил от път I-7, по пътя за гр.Т.. Полицейският
граничен автопатрул, в състава на който бил св.П. продължил със служебния
автомобил да следва тов.автомобил, а вторият полицейски автомобил със
служители от ГПУ-Б. изостанал. На втория разклон за с.С. тов.автомобил
внезапно спрял, като водачът му излязъл и побягнал. Св.П. заедно с Началника
на групата И.З. го последвали и го задържали на 1-2 км. в посока към с.С..
Същият представил лични документи, от които проверяващите го установили,
че е турски гражданин. След това св.П. и колегите му от автопатрула
установили, че в ремаркето на тов.автомобил има 15 лица от мъжки пол,
отговарящи на рисковия профил на нелегален мигрант. Същите били без
документи за самоличност и се самоопределили за граждани на А.. След това
били предприети действия по задържането и конвоирането на водача и на
откритите в тов.автомобил 15 чужди граждани, до помещение за временно
задържане на лица в ГПУ-Елхово.
Сутринта на 21.05.2024г. свид.И..Г. – „Командир на отделение“ в ГОДГ
първи екип в ГПУ-Б. към РД“ГП“гр.Елхово получил разпореждане от
Началника на групата –А.В., да провери района в близост до с.Г.К., общ.Б.,
където е товарен задържаният тов.автомобил с мигранти. Св.Г. посетил
мястото и установил пресни следи от стъпки на множество хора встрани на
банкета, а отстрани на пътя имало прясна пътека в тревата. След като
докладвал за това на прекия си началник, св.Г. по разпореждане извършил и
прохождане на обратната следа по линията на държавната граница.
Свидетелят констатирал, че подсъдимият и спътниците му са преминали
турскобългарската граница в района на 161 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.С., общ.Б.. В района на посочената гр.пирамида е било
констатирано смачкано бруно на изграденото възпрепятстващо съоръжение,
както и следи на множество лица с направление от Р. Турция към
вътрешността на страната ни.
При регистрацията на лицата било установено, че един от тях е
подсъдимият,който се представил като Х. М. , гражданин на Ислямско
емирство А.. При влизането си в страната ни подсъдимият не е носил
документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му
право да влизане в Република България.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в
ЦБС към МП на РБ, се установява, че Х. М. не е осъждан на територията на
Република България към момента на деянието.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
3
присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на
практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по
повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред
въззивния съд не се правят.
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно
споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени
материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.
Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите
обстоятелства ,в т. ч. начина и причините за влизане на територията на
Република България се установяват въз основа на обясненията на
подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъствието на защитник и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1,
т.2 от НПК, от показанията на свидетелите П. и Г. ,както и от приобщените по
делото писмени доказателства.ЯОС намира, че по отношение на
гореизложените факти всички налични по делото доказателства са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на
извършване на деянието.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се
оспорва от защитата , първоинстанционният съд е направил законосъобразен
извод ,че с деянието си подс. Х. М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.279,ал.1 от НК, тъй като на 20.05.2024 година, в района
на гранична пирамида №161, в землището на село С., община Б., област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към
инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал виза, удостоверяваща
правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството,
така и на държавата, от която влиза - Република Турция. От друга страна,
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че
същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане”
през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на
надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен
4
контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на
фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока
към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през
отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на
Република Турция с Република България, от турска на българска територия.
Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването
през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места
– ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти.Следователно ,
след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с
установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това
места и без знанието и разрешението на граничните власти, Районен съд-
Елхово правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни
признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.
Законосъобразен е и извода на първата инстанция ,че е деянието е
осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл.
Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по
делото е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл в Република
България по причини, различни от посочените в чл.8, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му право
на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че
същият доброволно е напуснал както страната си по произход, така и
Република Турция и преминава през територията на България транзитно
,като крайната му цел е да пристигне и се установи да живее трайно на
територията на друга европейска държава -Италия.Липсват също така и
данни, същият да е бил преследван в А. или в Турция заради свои убеждения
или дейност в защита на международно признати права и свободи, както и
такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване, основани
на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група.
Предвид изложеното ЕРС обосновано е приел ,че влизането на
подсъдимия в страната не е реализирано с цел ползване на гарантираното от
чл.27, ал.2 от Конституцията на РБ право на убежище, и законосъобразно го е
санкционирал с налагане на предвидените в закона наказания.
Въззивният съд не споделя становището на защитата ,че
извършеното деяние следва да бъде окачествено като маловажен случай ,след
като прокурор от ЯРП по отношение на друго лице от същата група , в която е
бил и подсъдимия е прекратил наказателното производство.
Обстоятелството ,че наказателно производство по идентичен казус е
прекратено от прокурор не обвързва съда, а още по – малко има никакво
отношение за разрешаване на въпроса за приложението на чл.9,ал.2 от НК.За
да е налице случай по чл.9 ал.2 от НК следва деянието макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначитеност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност
да е явно незначителна.Процесният случай не е такъв. Деянието не се
5
отличава с по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите случаи на престъпления от този вид. Отчитайки и начина на
предвижване на подсъдимия в Република –България- укривайки се от
органите на реда и неносенето на документи за самоличност, въззивния съд
намира, че в случая не се касае за деяние което може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Този извод следва и с оглед
на изключителната разпространеност на този вид деяние в страната към
настоящия момент.
Законосъобразни и справедливи се явяват и определените по отношение
на подсъдимия и съответно наложените му наказания за деянието, за които
той е признат за виновен с атакуваната присъда.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, районният съд е
преценил чистото му съдебно минало ,самопризнанията му, с които е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото , добросъвестното
му поведение в хода на полицейската проверка и възрастта му .
Като отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия,
първоинстанционният съд е отчел високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната.
Законосъобразно районният съд е преценил, че на подсъдимия
наказанията следва да се наложат при условията на чл.55 от НК, тъй като
действително са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства. В този смисъл определените размера на наказанията са
справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на
деянието и дееца.
Правилно се явява и решението на районния съд да постанови отложено
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален
изпитателен срок от три години, тъй като с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода,
който е в рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Наред с това, като се имат
предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
свързани главно с индивидуалните му особености, които го характеризират
като личност с невисока степен на обществена опасност, с пълно основание е
прието, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Първостепенният съд се е произнесъл правилно относно направените
разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,поради
което и в тази й част присъдата следва да се потвърди.
Поради изложените съображения, ЯОС преценява, че авторството и
вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на
делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, а наложените наказания са справедливи.Тъй като при извършената
въззивна проверка не се констатира наличие на основания за изменение или
отмяна на присъдата на ЕРС, следва същата да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334,т.6 и чл.338 от НПК,
6
съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №******** г., постановена по НОХД №
3**** г. по описа на Районен съд - Елхово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7