О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№6
гр. Велико
Търново,
7.01.2022 г.
Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в
закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя
адм. дело № 367 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК.
Молителят
„Интер Агро“ ЕООД - Велико Търново, чрез
процесуалния си представител адв.М., моли да бъде изменено решение №379
от.3.12.2021 година, постановено по посоченото дело, в частта му за разоските,
като му се присъдят разноски. Поддържа, че предвид нормата на чл.143, ал.4 от АПК ако съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,право на
разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен.
Претендира присъждането на разноските сопред списъка за разноските, представен
на съда.
Ответникът
по тази молба, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ в представен
писмен отговор поддържа неоснователността и.
Ответникът,
началникът на СГКК – Велико Търново, не е изразил становище по тази молба.
Настоящата
инстанция намира, че молбата е допустима, а по същество е частично основателна.
С
решението, чието изменение се иска, съдът е отменил обжалвана заповед на
началника на СГКК – Велико Търново, в частта и с която е изменен кадастралния
регистър за новозаснет самостоятелен обект в сграда с идентификатор
16359.501.2.1.1 и е отхвърлил жалбата на Национална компания „железопътна
инфраструктура“ в частта и, с която е изменена кадастралната карта чрез
нанасянето на четири нови самостоятелни обекти със следните кадастрални номера,
както следва: 16359.501.2.1.1; 16359.501.2.1.2; 16359.501.2.1.3 и 16359.501.2.1.4.
Както
се установява от проведените съдебни заседания, настоящият молител е поддържал
пред съда, че жалбата на Национална компания „железопътна инфраструктура“ е неоснователна
и то изцяло.
От
друга страна, от доказателствата по делото се установява, че молителят не е
вписан като собственик или носител на вещно право върху самостоятелни обекти с
номера, както следва: 16359.501.2.1.2; 16359.501.2.1.3 и 16359.501.2.1.4, като
от друга страна не са представени доказателства по делото за невписани в
регистъра такива права, които да се претендират от тази страна.
Съгласно разпоредбата на чл.143,
ал.4 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е
благоприятен.“.
След
като заинтересованата страна твърди, че оспорената заповед, в частта, която
съдът е отменил, е благоприятна за нея, то разноски за страната, твърдяща
законосъобразност, не се следват.
Що
се касае до решението, в частта му, с която се отхвърля жалбата на Национална
компания „железопътна инфраструктура“ с оглед нанасянето в регистъра на имоти
кадастрални номера, както следва: 16359.501.2.1.2; 16359.501.2.1.3 и
16359.501.2.1.4, то следва да се отбележи, че актът не се явява благоприятен за
„Интер Агро“ ЕООД, тъй като за тези обекти в КР не са отразени вещни права за
заинтересованата страна, нито по делото е поддържано чрез представяне на
доказателства, че тези обекти са собствени на заинтересованата страна или тя е
носител на ограничени вещни права върху тях.
Тъй
като становището на заинтересованата страна по делото досежно неоснователността
на жалбата на Национална компания „железопътна инфраструктура“ против
процесната заповед обхваща и частта от заповедта, с която е изменена КК в
частта и чрез нанасянето на новозаснетия самостоятелен обект с кадастрален
номер 16359.501.2.1.1 и предвид отхвърлянето на жалбата и в тази и част, то
заинтересованата страна се следват припадащите се разноски, които следва да са
в размер от 237, 50 лв. и които следва да се понесат от жалбоподателя.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – София, ЕИК *********, да
заплати на „Интер Агро“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, разноски по
делото размер от237, 50 лв.
Определението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :