№
…………………….
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на десети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
при участието на секретаря Антоанета Петрова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 9478 описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
М.В.Л. твърди, че на 04.11.2014 г. срещу него е образувано досъдебно
производство и му е повдигнато обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 3 вр. чл. 115,
ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК за опит за убийство. Бил е задържан в ареста за срок
от 72 часа. Започнали процесуално-следствени действия по сл. д. 278/2014 г. по
описа на СО СГП, пр. пр. 18031/2014 г. на СГП. На 09.04.2015 наказателното
производство било прекратено поради недоказаност на обвинението. Твърди на 09.
и 10.11.2014 г. в медиите да са публикувани материали с посочени имена на
ищеца, заемана длъжност, снимки с белезници и съдебна охрана и унизителни
обръщения. Към момента при изписване на имената на ищеца в Гугъл тази
информация продължава да бъде налична. Твърди повдигнатото обвинение да е
породило напрежение и скандали със съпругата му, последвала раздяла. Много от
колегите на ищеца се дистанцирали от него, избягвали контакт, подмятанията продължавали.
Била извършена и вътрешна проверка за установяване на нарушението. Имало
множество коментари в социалните мрежи. Ищецът твърди до образуване на
наказателното производство и последващото повдигане на обвинение да е водил
спокоен живот. Горепосочените обстоятелства обаче му причинили силни душевни
болки и страдания, които не е преодолял и до настоящия момент, чувствал се
унизен, наскърбен, изпитал силен стрес, страхувал се от евентуално
постановяване на погрешна осъдителна присъда. Нанесената му травма наранила
достойнството му и до днес изпитвал негативни последици, които нямало да може
да преодолее в бъдеще. По изложените съображения претендира осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 80000 лв., считано от 04.11.2014 г. (уточнителна молба от 23.12.2019
г.) до окончателното изплащане на претендираната сума.
Ответникът
Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Посочва, че
исковете са недоказани, липсва пряка причинно-следствена връзка между
повдигането на обвинение и изложените твърдения за настъпили негативни
последици. Твърди обвинението да не е разгласявано от органите на Прокуратура
на Република България. Посочва, че претендираното обезщетение е прекомерно.
Основна причина за прекратяване на наказателното производство е отказа на
майката на ищеца Н.Л. да се възползва от правото да свидетелства срещу сина си.
Спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С
постановление от 06.11.2014 г. по пр.пр. № 18031/2014 г. на СГП М.В.Л. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 116, т. 3 предл. 1
алт. 2 вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 НК – за това, че на 04.11.2014 г. г. в кв.
„********направил опит умишлено да умъртви майка си Н.Л., като й нанесъл
прободно-порезни рани с нож в областта на лицето и наранявания в областта на
гърба, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
С
постановление от 06.11.2014 г. ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа,
считано от привличането му като обвиняем на 06.11.2014 г. По НЧД 4870/2014 г.
на СГС съдът е отказал да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо ищеца. Определението е потвърдено по ВНЧ 1044/2014 г. на САС.
Проведени
са разпити на ищеца на 06.11.2014 г.
На
09.04.2015 г. досъдебното производство срещу М.Л. е прекратено поради това, че
предявеното по отношение на него обвинение не е доказано. Прието е, че
уврежданията на пострадалата са квалифицирани от експертите по досъдебното
производство като лека телесна повреда, а самата пострадала е оттеглила
първоначално дадените показания.
По
делото са приети резпечатки от сайтове: 24часа.bg, struma.com, legalworld.bg,
frognews.bg, bgdnes.bg, в които е
предоставена информация за образуваното наказателно производство, разглежданата
мярка за неотклонение, както и снимки на обвиняемия от Съдебната палата, по
повод разглеждане на мярката.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на Н. К., колега на ищеца от
03 РУП СДВР. Свидетелят сочи, че след ареста ищецът се притеснявал, че ще го
уволнят. Била образувана вътрешна проверка по случая, продължила 2 месеца.
Настъпила и раздяла на ищеца с бившата му съпруга, но ищецът поел грижите по
отглеждане и възпитание на детето. Ищецът споделял със свидетеля, че колегите
му отправяли спрямо него шеги по темата. Линкове с текст: „баща ти е убиец“
били изпращани на сина на ищеца. Съседите на ищеца го „гледали накриво“. След
време ищецът започнал връзка с нова жена, която обаче от информация в Гугъл
научила за повдигнатото обвинение. По този повод ищецът споделил със свидетеля,
че повдигнатото му обвинение ще продължи да го преследва. Ищецът се е
регистрирал във Фейсбук, защото не иска името му да се свързва с негативната
информация в Гугъл. Към днешна дата ищецът продължава да работи в МВР.
По
делото е приета и неоспорена Съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р А.Д.П.. При проведено на 09.10.2020 г. интервю експертът
установява актуална тревожно-сензитивно-хиподепресивна симптоматика, която на
практика слабо повлиява поведението на ищеца – само при засягане на проблемни
области. Не се откриват симптоми и клинична картина от ендогенния кръг.
Доминиращи безпокойства се откриват по отношение сина на ищеца, като се
наблюдава тенденция към самообвинения и изживявания за провалено бащинство,
поради представянето му в компроментираща светлина спрямо сина му. В тази
смисъл естеството на симптоматиката, според д-р П., е невротично, възникнало на
база на фактори и преживявания от средата на освидетелствания. Наличието на
данни за преживяно стресогенно събитие, както и стресогенният характер на
последиците от събитието, при наблюдаване на специфичното „преустройство“ в
психичното функциониране и невротичната симптоматика, обуславят наличието на реакция
на дезадаптация, протичаща на фона на остър, впоследствие хроничен стрес (F.43.2). Към момента описаната травмираща ситуация е в
процес на обработка и перситира значително снижена по интензивност.
В
съдебно заседание експертът допълва, че към момента ищецът няма актуална
травма, а е в състояние на хроничен стрес – има продължаване на един стресиращ
фактор, свързан с последиците от събитията, макар същият да не е остър. Посочената
диагноза „разстройство в адаптацията“ е налична и към момента. Средата на ищеца
(работната) се явява подкрепяща и интервенция чрез специалист психолог или
психиатър за момента не е необходима. Експертът пояснява, че наличната към
предходен момент остра стресова реакция у ищеца
не е довела до най-тежката последица: посттравматично стресово
разстройство, а до реакция на дезадаптация – която е една от най-леките
последици и е много близка до нормалната човешка реакция.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, неоспорени от страните и приети от съда.
При така приетите за установени факти, съдът
намира следното от правна страна:
В
периода 04.11.2014 г. – 09.05.2015 г. е образувано и водено досъдебно производство за
извършено от страна на ищеца престъпление по чл. чл. 116, т. 3 предл. 1 алт. 2
вр. чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 НК, като ищецът е привлечен като обвиняем, като
за предвидения квалифициран състав наказанието е от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Ограничението на правната сфера на едно лице
чрез висящо досъдебно производство за извършено от престъпление е
законосъобразно и оправдано само доколкото соченият за извършител действително
е извършил престъплението. В този случай лицето следва да понесе съответни
ограничения на личната си сфера, като последица от и като санкция за
извършеното от него престъпление. Когато обаче производството е прекратено
поради липса на престъпление, въпросното посегателство върху личната му сфера
не може да бъде считано за законосъобразно, независимо от това, че по време на
наказателното производство са спазени всички изисквания на процесуалните
закони. Въпросните изисквания на процесуалните закони съставляват единствено
гаранция за обвиняемия, че няма да бъдат засегнати други негови права и няма да
претърпи други неоправдани ограничения и вмешателства в личната си сфера. Те
обаче не представляват основание за изключване на отговорността на държавата и
на съответните нейни органи за вреди от това, че необосновано са приели едно
лице да е извършило престъпление. С прекратяване на производството
прокуратурата признава, че липсва извършено престъпление и че съответните
органи на съдебната система неоснователно и незаконосъобразно са предприели
наказателно преследване с посочване на ищеца като извършител.
Фактическият състав на отговорността на
Прокуратурата включва и наличието на вреди и причинна връзка между тях и наказателното
производство.
Съдът
счита, че събраните по делото доказателства позволяват извод за основателност
на претенцията за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв.
При
съобразяване на същите съдът отчита продължителността на досъдебното
производство – около 5 месеца, обстоятелството, задържането за срок от 72 часа,
че на ищеца не са налагани мерки за
неотклонение и за процесуална принуда, броят и продължителността на извършените
процесуални действия с участие на ищеца – 1 разпит. От значение е и начинът, по
който досъдебното производство се е отразило върху ищеца с оглед личността му и
неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху професионалната му реализация, общественото
доверие към него и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална
сфера, здравословното му състояние и други подобни фактори (Решение № 190 от
23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2018 г., III г. о., ГК). Съдът отчита, че
се касае лице, изпълняващо длъжност в системата на МВР, като наред с
образуваното наказателно производство спрямо ищеца е била налице и вътрешна
проверка. От събраните гласни доказателства се установява, че репутацията на
ищеца в професионален и обществен план е била сериозно засегната, като съдът
държи сметка, че упражняваната от ищеца професия до голяма степен е
предпоставена от доверие, с което професията на полицаите се ползва.
Обвинението е засегнало в най-голяма степен отношенията на ищеца с членовете на
семейството му, като преживяването на събитието от страна на сина на ищеца
допълнително е допринесло за развитата към момента на повдигане на обвинение
остра стресова реакция. Последиците от нея с днешна дата се преживяват от ищеца
като хроничен стрес и разстройство в адаптацията. Същевременно не се установява
чрез прессъобщение прокуратурата да е разгласила информация за досъдебното
производство, водено за извършено от ищеца престъпление, поради което не може
да се счете, че същата е отговорна за последвалите публикации в медиите.
С
прекратяване на наказателното производство ответникът дължи и лихва за забава,
считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство (т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК), като при съобразяване на възражението за давност
същата е дължима считано от 17.07.2016 г.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора, ищецът има право да получи направените по делото разноски
съобразно уважената част от иска. При съобразяване на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение същото следва да се присъди в
размер 400 лв. На ищеца следва да се заплатят и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в общ размер 21,60 лв. (държавна такса и разноски за вещо
лице).
ОСЪЖДА
Прокуратура на Република България, адрес: гр. София, бул. *******, да заплати
на М.В.Л., ЕГН **********:
-
на основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ - сумата 5000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди по образуваното сл. д. № 278/2014 г. по описа
на СО-СГП, пр. пр. № 18031/2014 г. на СГС, прекратено с постановление от
09.04.2015 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 17.07.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над
присъдената сума от 5 000 лева до пълния претендиран размер 80 000 лева., както
и претенцията за законна лихва за периода 04.11.2014 г. – 16.07.2016 г.
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10 ЗОДОВ –
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 421,60 лв.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд.