Р Е Ш
Е Н И Е
№… 02.2023 г.,гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен
съдия : ЯНКА ГАНЧЕВА
при участието на
секретаря Галина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Ганчева, адм.
д. №2211 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Г.В., ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. С.
против отказ обективиран в писмо изх.№94-00-1668/А6/12.02.2021 г. на Директора
на Басейнова дирекция „Черноморски Район“, да бъде приложен реда по чл.44, ал.4
от Закона за водите /ЗВ/ във вр. с чл.118, ал.1 от Наредба №1/10.10.2007 г. за
проучване, ползване и опазване на подземни води за тръбен кладенец, заявен с
уведомление вх.№94-00-1668/04.01.2021 г.
В жалбата се поддържа, че оспорения акт е нищожен, поради липса на законово
основание за постановяването му, тъй като предвиденият режим е регистрационен,
а не разрешителен. Сочи, ча отказът не
съответства на изискванията за форма, при постановяването му са допуснати
нарушения на чл.26, ал.1, чл.27, ал.2, чл.35 и чл.36 от АПК, както и че акта е
немотивиран. Поддържа, че В. е депозирал уведомление по чл.44, ал.4 от ЗВ за
намерението си да изгради кладенец в имот с идентификатор ********* в землището
на с. Оброчище, местност „///.“ Оспорва доводите на ответника, че водовземното
съоръжение не попада в границите на населено място, съгласно чл. 43, ал.2 от
ЗВ. Не е съобразен факта, че за ПИ е налице влязъл устройствен план, че е
налице промяна на предназначението на имота, съгласно ЗОЗЗ. Оспорва изводите на
ответника, че водовземното съоръжение подлежи на разрешителен режим, съгласно
чл. 44, ал.1 от ЗВ. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да
се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят поддържа
депозираната жалба. В депозирани писмени бележки излага доводи идентични с
жалбата. Съгласно законът и практика на ВАС, изграждането на кладенец за
индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо
разрешение, като собственикът е длъжен единствено да уведоми директора на
съответната Басейнова дирекция за намерението си. Редът за подаването на
заявлението е предвиден в чл. 117 от Наредба № 1 от 10.10.2017 г., съгласно
която гражданите – собственици на ПИ уведомяват писмено Директора на Басейнова
дирекция за намерението да изградят кладенец или за наличието на изграден
такъв. Съгласно чл. 118 в уведомлението за намерения за изграждане не посочват:
данни за собственика, данни за акта, от който черпи правото си, телефон, данни
з ПИ, адрес, трайно предназначение и начин на трайно ползване, предвидена
дълбочина на кладенеца и цел, за която се предвижда ползването на водата. Оспорения
акт е незаконосъобразен. Неправилно е позоваването на ответника на чл.
43 от Наредба № 1 вр. ч. 43, ал.2 от ЗВ. Тези разпоредби не променят
регистрационния режим на водовземните съоръжения, които ще се изграждат или
вече са изградени, а установяват правила за водовземане за землището на
конкретно населено място. В случая е подадено уведомление по чл. 44, ал.1, т.1
от ЗВ, което изключва разрешителния режим, въведен с чл. 43, ал.2 от ЗВ. В тази
насока е и нормата на чл. 44, ал.1, т.1 от ЗВ, която сочи, че разрешително за
водовземане се изисква във всички случаи, освен в случаите по чл. 43, ал.2 от
ЗВ. Регистрационния режим е поставен систематично в хипотезата на чл. 44 от ЗВ.
Хипотезата на ал.4 не препраща към тази на ал.2 на чл. 43, защото същите се
отнасят до два различни режима, в единия случай режима е регистрационен, а в
другия разрешителен. Редът за изграждане на водовземно съоръжение при условията
на чл. 43, ал.2 от ЗВ е уреден в глава V на Наредба № 1 от 10.10.2007 г., това
обаче е редът при условията на чл. 43, ал.2 от ЗВ, при който се изисква
разрешение, този ред е неприложим при регистрационния режим при условията на
чл. 44, ал.4 от ЗВ. В оспорения акт са наведени неверни твърдения от страна на
ответника. В случая не е налице разрешителен режим, поради което са неприложими
разпоредбите на ЗАТУРБ. По изложените доводи моли акта да се отмени, като
незаконосъобразен и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ в съпроводителното писмо, с което препраща жалбата с
преписката до съда, оспорва доводите в жалбата. В съдебно
заседание процесуалния представител на ответника оспорва жалбата, счита, че
оспорения акт е правилен и законосъобразен.
Административният съд, след като се запозна с
твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства прие за установено следното:
На
04.01.2021 г. В.Г.В. подал уведомление вх. №94-00-1668 до Директора на
Басейнова дирекция „Черноморски Район“, с което на основание чл.44, ал.4 от
Закона за водите във връзка с чл. 118, ал. 1 от Наредба №1/2007 г. за
прочуване, ползване и опазване на подземните води заявил намерението си да
изгради водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени
потребности - тръбен кладенец с приблизителна проектна дълбочина 20 метра в
собствения си ПИ ********* в с. Оброчище, местност „///“,
община Б, област Добрич.
Към уведомлението приложил скица на ПИ *********,
издадена на 19.02.2018 г. от СГКК-Добрич, в която е отразено, че имота е в с.
Оброчище, местност „///“ с трайно предназначение на територията – урбанизирана
и начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди. В регистъра В.В.
фигурирал като едноличен собственик на имота с права по НА №175/2007 г. и НА
№1/2008 г., копие на които приложил към уведомлението.
Видно от НА вписан с акт №175/16.02.2007 г. на СВ
- гр. Б и НА вписан с акт №1/23.06.2008 г. на СВ - гр. Б, жалбоподателят В.В.
придобил чрез покупко-продажба собствеността върху няколко поземлени имота,
сред които е ПИ ********* по КК на местност „///“ в землището на село Оброчище,
общ. Б, обл. Добрич с площ 2341 кв.м.
Във връзка с уведомлението от директорът на
Басейнова дирекция “Черноморски район“ е изпратено писмо до кмета на община Б,
изискана е информация дали имота, за който е подадено уведомление е в границите
на населено място или в селищно образувание, съгласно §5, т.6 от ДР на ЗУТ.
В.
депозирана молба в Басейнова дирекция “Черноморски район“, в която
заявил, че имота му ПИ ********* по ОУП на община Б попада във вилна зона Ов1,
съгласно КК имотът е в урбанизирана територия
за жилищни нужди. Представена е скица-извадка от действащия ОУП на община Б. В
скицата е посочено, че ПИ ********* по КК на с. Оброчище е във вилна зона по
ОУП одобрен 2019 г.; че е в устройствена зона - ОВ2, която е вилна зона в зона
А по ЗУЧК, в която се допуска изграждане на: вилни сгради, магазини и заведения
за хранене, открити обекти за спорт, обществени озеленени площи, обекти на
техническата инфраструктура. Посочени са нормативите за застрояване в зоната и
е представена извадка от графичната част от ОУП в която попада устройствена
зона - ОВ2, в която е имота.
От кмета на община Б е депозиран отговор
изх.№ЕО-075-001/05.02.2021 г., с който уведомил Директора на Басейнова дирекция
„Черноморски Район“, че ПИ ********* във в.з. „///“, с. Оброчище, общ. Б не
попада в границите на населено място и/или селищно образувание, съгласно §5,
т.6 от ДР на ЗУТ.
На 12.02.2022 г. Директорът на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ издал писмо изх. №94-00-1668/А6, в което е посочено, че във
връзка с депозирано уведомление от 4.01.2021 г. за изграждане на кладенец в ПИ ********* , съгласно получена информация от община Б,
имотът не попада в границите на
населеното място, съгласно изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗВ, поради което В.
няма право да изгради кладенец за собствени потребности. Отделно от това
заявителя е уведомен, че изграждането на водовземно съоръжение и водовземането
подлежи на разрешителен режим, съгласно чл.44, ал. 1 от ЗВ, като съоръженията изградени в нарушение на закона се
ликвидират съгласно чл.110,ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба №1/10.10.2007 г.
Съгласно писмо
изх.№94В-431-13Н1 от 11.10.2012 г. на Кмета на Община Б, имоти
53120.106.293, 53120.106.441 и ********* попадат в строителните граници на зона
за Обществен отдих съгласно Общия градоустройствен план на гр. Б, приет със
Заповед №РД-02-14-442/12.12.1989 г.
Представен е препис-извлечение от Протокол №21 от заседание от
31.01.2013 г. на Общински съвет-Б, в частта на взетото Решение №292 за
одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ ********* по
КК на с. Оброчище, общ. Б с графичната и таблична част на ПУП-ПЗ; обявление в
ДВ бр.16/19.02.2013 г. на Решение №292; акт от 06.03.2013 г. за липса на
постъпили възражения срещу ПУП и Решение №03/28.03.2013 г. на Комисията по
чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на ПИ ********* с
границите по скицата и влезлия в сила ПУП от земеделската земя - за нуждите на
собствениците - за изграждане на обект „Жилищно строителство“ в землището на с.
Оброчище, общ. Б.
По делото е назначена и приета СТЕ, изготвена от
инж. А.. Видно от заключението за ПИ на жалбоподателя има влязла в сила
кадастрална карта, има одобрен ПРЗ, имота е предвиден за жилищно строителство.
Имотът попада в землището на с. Оброчище, част от територията на община Б, за
която има одобрен ОУП от 2019 г. Съгласно ОУП имота попада в устройствена зона
„Ов2“. ОУП обхваща цялата територия на община Б, включително и село Оброчище.
Предвид представено решение от 28.03.2013 г. на ОД „Земеделие“, с което е
променено предназначението на земеделска земя
и ОУП, в.л. е направило извод, че ПИ на жалбоподателя представлява
урбанизирана територия. За ПИ има и влязъл в сила ПУП. Съгласно §5, т.6 от ЗУТ
„територия на населено място“ е
селищната територия, обхващана от границите му /строителните грани/,
определени с устройствен план, без да се включва землището. ПИ на жалбоподателя
е в землището на с. Оброчище, но извън строителните граници на населеното
място. След справка в Община Б в.л. не е установило да е налице обособено СО в
което да попада процесния имот. ОУП от
2019 г. обхваща цялата територия на община Б, като с него се урежда статута на
отделните видове територии, процесния имот е включен в ОУП. Изготвена е
комбинирана скица ва ОУП, с отразяване на ПИ *********. Съдът кредитира
заключението на в.л. А. с изключение на отговора му по т.6 от заключението. По
отношение на този отговор съдът приема, че в.л. не е съобразило представените
пред касационната инстанция заповеди на министъра на строителството и селищното
устройство и решение на МС от 24.02.20213 г.
Пред касационната инстанция е представена заповед
№ РД-1402-889/4.ІХ.1985, с която министъра на строителството и селищното
устройство е одобрил вилните зони в селищна система Б, сред които е и местност
„///“.
Съгласно решение № 153/24.02.2012 г. на
Министерски съвет е обявен списък на курортите в България и са определени
техните граници, съгласно приложение. Съгласно решението, климатичен морски
курорт от национално значение е гр. Б и местност „///“, община Б. В решението е посочено, че административния
акт, с който е обявен курортът е ПМС № 89/1957 г., публикувано в ДВ бр.33 от
1967 г. Представено е и разпореждане № 89 на МС от 5.04.1957 г. съгласно което
МС е разпоредил, че обявява за републикански 14 курорта, сред които и гр. Б с
местност „///“.
По делото е приета извадка от КК с отразяване на
вилна зона „///“ от главния архитект на община Б, вкл. масиви 105 и 106, предвидена по ОГП от
1089 г.
По делото е приета и СТЕ изготвена от в.л. П..
Видно от заключението ПИ ********* попада в границите на вилна зона „///“,
одобрена със заповед № РД-1402-889/4.ІХ.1985 на министерство на селищното устройство.
Околовръстния полигон на зоната обхваща масиви № 105 и № 106 от КВС. В.л. не
може да посочи, дали имота на жалбоподателя попада в обхвата на решение №
153/24.02.2012 г. на Министерски съвет, тъй като към решението няма графична
част. /Такава е изискана от съда, но не е представена, видно от писмо вх. №
863/19.01.2023 г./В.л. не може да посочи дали имота попада в обхвата на
разпореждане № 89 на МС от 5.04.1957 г., тъй като липсва графична част към
същото. С оглед определенията дадени в чл. 3 от ЗАТУРБ и факта, че имота попада във вилна зона,
същия е със сменено предназначение, попада в околовръстен полигон на вилна зона
по ОГП на Б, в.л. е направило извод, че ПИ ********* отговаря на техническите
условия, визирани в чл.3, ал.4 от ЗАТУРБ. В с.з. сочи, че съгласно дадената
дефиниция в ЗАТУРБ имота на жалбоподателя попада в селищно образувание. В с.з в.л.
сочи, че местността „///“ вписана в решение на МС от 24.02.2012 г. е идентична
с местността посочена в графиката на гл. архитект, което се налага като извод и
предвид ОУП. Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и компетентно
дадено.
При тези установявания от доказателствата, като
отчете доводите на страните и съобрази приложимите правни разпоредби, се
налагат следните изводи:
Жалбата е допустима. В обжалваното писмо не е указан реда и сроковете за оспорването, като
същото е връчено на жалбоподателя на 12.02.2021г., а видно от посоченото в
съпроводителното писмо жалбата срещу
него е депозирана в Басейнова дирекция
„Черноморски район“ на 25.02.2021г., при спазване на 14-дневния срок за
оспорване в чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е от
лице с правен интерес и активна легитимация за оспорване на отказа, на
който В. е адресат и който го засяга неблагоприятно.
С оспорения акт по същество се отказва да бъде
приложен регистрационният режим в чл.44, ал.4 от ЗВ във вр. с чл.118, ал.1 от
Наредба №1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземни води за
тръбния кладенец /Наредба №1/2007г./, който В. заявил, че ще изгради в собствения
си ПИ ********* в с. Оброчище, местност „///“, общ. Б, обл. Добрич и определя
като приложим разрешителния режим в чл.44, ал.1 от ЗВ. С оглед изложеното
писмото се явява волеизявление на административен орган по ЗВ, което засяга
неблагоприятно правата и интересите на адресата му, тъй като с него е отказано
прилагане на облекчения - регистрационен режим за кладенеца, който В.
възнамерява да изгради в конкретния имот и се разпорежда процедирането му по
разрешителния режим в чл.44, ал.1 от ЗВ. С жалбата се оспорва акт на
административен орган, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а
доводите на ответника, че се касае за уведомително писмо са неоснователни.
По доводите за нищожност на оспорения акт:
Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния
акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок,
актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия
случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се
отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова
тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт
в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява
на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само,
ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Съдът не констатира наличието
на толкова тежък порок водещ до нищожност на оспорения акт. Съгласно законна в компетентността на ответника е да
издаде акт от вида на процесния, поради което доводите за нищожност са
неоснователни.
Отказът е издаден в писмена форма, с ясно посочване на
фактите и обстоятелствата, както и правните разпоредби, с оглед на които се
отказва удовлетворяване на искането на В.. В акта е посочен издателя му, датата
на извеждането му в дирекцията, производството по което е постановен, адресата
му и е приложено писмото от кмета на Община Б, в което се съдържат фактите и
обстоятелствата за територията, в която попада имота, способствали за извода,
че конкретния случая не попада в хипотезата на чл.43, ал.2 от ЗВ за да бъде
приложен регистрационният режим. Поради това неоснователни са доводите на
жалбоподателя за съществено несъответствие на отказа обективиран в писмото на
изискването за форма и съдържание. При запознаването си с него адресата му е
могъл да узнае причините, поради които се отказва прилагане на регистрационният
режим за водовземното съоръжение, което възнамерява да изгради в дадения имот,
да го оспори като направи твърденията си за фактите и обстоятелствата, станали
причина за отказа и да ангажира доказателства.
За да откаже на жалбоподателя да изгради при условията на
уведомителен режим кладенец в собствения му ПИ, ответника се е позовал на нормата на чл. 44 ал. 1 от ЗВ, регламентираща общо правило, според която водовземането поначало се извършва с разрешително като в
три отделни точки са уредени изключенията от правилото, между които в т. 1 са
обхванати случаите по чл. 43 ал. 2 от ЗВ. Според съдържанието на писмото чл. 43
ал. 2 от ЗВ е неприложим по отношение на ПИ *********, тъй като имотът не попада
в границите на населеното място, поради което
е прието, че е приложим общият разрешителен
режим по чл. 44 ал. 1 от ЗВ, а не регламентираното с чл. 44 ал. 1 т. 1 от ЗВ
изключение, визиращо случаите по чл. 43 ал. 2 от ЗВ. Съгласно чл. 43 ал. 2 от
ЗВ физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в
границите на населените места и селищните образувания, имат право на
безвъзмездно водовземане до 10 куб. м. на денонощие за собствени потребности от
намиращите се в него повърхностни и подземни води. Разпоредбата е относима към
водовземането като съставна част на използването на водните обекти съгласно чл.
39 от ЗВ и обхващащо на основание легалното дефиниране по пар. 1 ал. 1 т. 7 ДР
на ЗВ всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти. Съгласно, чл. на чл. 44 ал. 4 от ЗВ,
изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на
подземни води става без да е необходимо разрешително, но след като собственикът
уведоми директора на съответната басейнова дирекция. В тази хипотеза едва след изграждането на кладенец при
условията на ал. 4 собственикът или ползвателят на имота, в който е изградено
съоръжението, има задължението в тримесечен срок от изграждането да го обяви в съответната
басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5.
Аналогично на горните разпоредби, в чл. 112 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2
от приетата на основание чл. 135 ал. 1 т. 2 от ЗВ Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на
подземни води е предвидено, че директорите на басейнови дирекции водят регистри
на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и
кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите.
Необходимата информация, която съдържа регистърът в частта за
регистрираните кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите,
е регламентирана изчерпателно в чл. 116 от наредбата.
Задължение на гражданите съгласно чл. 117 от наредбата е да
уведомят писмено директора на съответната басейнова дирекция за намерението да
изградят кладенец в собствения си имот, което е реципрочно на разписаното им
задължение в чл. 44 ал. 4 от ЗВ.
Информацията, която трябва да съдържа уведомлението за намерение,
е регламентирана изчерпателно в чл. 118 ал. 1 от Наредбата, като видно от следващите алинеи, подаденото уведомление за
намерение не подлежи на регистриране от директора на басейнова дирекция.
На регистриране съгласно чл. 119 ал. 2 от Наредбата подлежи
единствено вече изграден кладенец като нормата предвижда срок, започващ да тече
от момента на получаване на уведомлението за регистриране на кладенеца за
задоволяване на собствени потребности, в който директорът на басейновата
дирекция като компетентен по регистрацията орган трябва да издаде удостоверение
за вписването на кладенеца в регистъра по чл. 116.
Съгласно чл. 118 ал. 2 от Наредбата обаче, в случаите, в които
след получаване на уведомлението за намерение директорът на басейнова дирекция
установи, че не е спазено изискването по чл. 50 той следва да уведоми писмено
гражданина за неспазването на нормативните изисквания, както и за дълбочината,
до която е допустимо изграждането на кладенеца. Препратката към чл. 50 от
наредбата сочи, че именно в компетентността на директора на басейнова дирекция
е да проконтролира налични ли са във всеки конкретен случай изброените в три
отделни точки на чл. 50 ал. 1 предпоставки, при които поначало се разрешава
водовземане чрез нови съоръжения, предназначени за водовземане от подземни
води, като целта според разпоредбата е опазването на количеството на подземните
води от дълбоко разположените и защитени от замърсяване подземни водни тела,
представляващи основен източник за осигуряване на вода с питейни качества. Първата предпоставка за
разрешаване на водовземането от подземни води чрез нови съоръжения, каквото
представлява и предстоящият за изграждане кладенец в ПИ *********, чл. 50 ал. 1
изисква
съоръжението да е предназначено за питейно-битово водоснабдяване на
урбанизирани територии,о съгласно разписаните ограничения в ал. 2, когато не са налице
посочените цели в ал. 1, водовземането чрез нови съоръжения за задоволяване на
собствените потребности на гражданите не се разрешава. И именно тук е връзката
с чл. 44 ал. 4 от ЗВ, който първично регламентирайки уведомителния режим за
изграждането на кладенци, има предвид само кладенците за индивидуално безплатно
водовземане на подземни води, което пък смислово и логически веднага препраща
към чл. 43 ал. 3 от ЗВ, определящ, че само собствениците и ползвателите на
недвижими имоти, които са разположени в границите на населените места и
селищните образувания /тоест в
урбанизираните територии по смисъла на чл. 7 от ЗУТ/ са титуляри на
правото на безвъзмездно водовземане в определен от нормата обем на денонощие за
задоволяване на собствени потребности от намиращите се в имота повърхностни и
подземни води. Поради това, при отсъствието на предпоставката по чл. 43 ал. 3
от ЗВ водовземането и изграждането на водовземните съоръжения следва да се
подчиняват на разрешителен режим, на основание чл. 44 ал. 1 т. 1 от ЗВ.
Във връзка с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС по
делото е са допуснати СТЕ. От двете заключения се
установява, че ПИ ********* по кадастралната
карта на с.Оброчище има изработен и влязъл в сила ПУП-ПЗ; процесния имот,
находящ се в с.Оброчище, местност „////“, попада в границите на землището на
с.Оброчище – част от територия на Община Б, за която със Заповед №
РД-02-15-210/29.11.2019г. на Министъра
на МРРБ е одобрен ОУП; съгласно техническото задание проектът за ОУП на Община Б обхваща територията
на Община Б в административно-териториалните й граници, в това число и
с.Оброчище. Съгласно ОУП имота попада в зона с
отреждане "Ов2" - вилна зона в охранителната зона "А" по
ЗУЧК. С решение от 28.03.2013 г. на ОД "Земеделие" е променено предназначението
на имота за изграждане на обект "Жилищно строителство". Съгласно
заключението на в.л. П. имота отговаря на техническите условия визирани в
ЗАТУРБ - т.е. попада в селищно образувание, тъй като имота се намира извън
територията на населено място, територията е устроена със специфични функции,
няма постоянно живеещо население, а отделно от това е определено със строителни
граници, с оглед представената от гл. архитект графична част. Съгласно чл.22 от ЗАТУРБ територията на
селищното образувание се определя от неговите строителни граници, а
наименованието му се определя с акта за образуването му. Селищните образувания
се създават по реда на чл.24 - 25 ЗАТУРБ, като
селищните образувания с местно значение се създават с решение на
общинския съвет по предложение на кмета на общината, а селищните образувания с
национално значение - с решение на Министерския съвет след съгласуване със
съответния общински съвет, които решения влизат в сила след обнародването им в
"Държавен вестник". Не на последно място съдът взе предвид и факта,
че със заповед № РД-1402-889/4.ІХ.1985, министъра на строителството и селищното
устройство е одобрил вилните зони в селищна система Б, сред които е и местност
„///“, а с решение № 153/24.02.2012 г.
на МС за климатичен морски курорт от национално значение е обявен гр. Б и местност „///“, община Б. От заявеното
от в.л. в с.з. е видно, че имота попада в обхвата на решението на МС, с което
местността е обявена на климатичен морски курорт. Поради изложеното съдът
приема, че имота на жалбоподателя попада
в селищно образувание.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесния имот се намира в
границите на селищно образувание,
съгласно изискването на чл.43 ал.2 от ЗВ, поради което е налице хипотезата на
чл.44 ал.1 т.1 от с.з.
По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да
бъде уважена.
От жалбоподателя съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. С.С. е договорен
адвокатски хонорар 1000лв., заплатени са
д.т. в размер на 10 лв. за образуване на настоящото дело, както и две
д.т. в размер на 30 лв. и 70 лв. по
сметка на ВАС, депозити за в.л. в размер
на 550 лв. Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателя е основателно и ответника следва да бъде осъден да
заплати сумата от 1660 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Г.В. ***,
отказ обективиран в писмо изх. №94-00-1668/А6/12.02.2021
г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски Район“.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Черноморски район“ да заплати на В.Г.В., ЕГН ********** *** сумата от 1660лв. /хиляда шестстотин
и шестдесет лева/, представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: