Р Е Ш Е Н И Е
№ 18, 14.02.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд , Пловдив втори граждански състав
На единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар :
Анна Стоянова,
прокурор:
Добринка Калчева,
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 5 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Обжалвано е решение № 1330/05.11.2018, постановено по гр.д.№ 766/2018г., ПдОС, с което П* на Р* Б* е осъдена да заплати на Д.Д.М. и Т.Д.М., в качеството им на
наследници на Д. Т М. /поч.на 08.05. 2018г./ , сумата от 3000лв. общо или по
1500лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени от
наследодателя им неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него
наказателно производство с обвинение за престъпление по чл.234,ал.1 от НК, по
което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 11.10.2013г. Присъда №99/14.03.2013г., постановена по нохд
№6710/2012г. на ПРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.03.2015г. до изплащането й; сумата от 10лв., разноски за ДТ; както и е осъдена да
заплати на адв. Е*Г* И*, адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА пред първата
инстанция от 440лв., като до пълния
предявен размер от от 50 000лв. искът е отхвърлен, както е отхърлено и искането
за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от
27.09.2012г. до 29.03.2015г., като неоснователни.
Жалбоподателите ищци Д. и Т. М са останали недоволни от
отхърлителната част на съдебното решение, като поддържат, че в тази част същото
е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че неправилно съдът е определил
размера на обезщетението, като неправилно е преценил обема на претърпените
неимуществени вреди от деликта. Освен това поддържат, че следва да се прецени
дългия и несъобразен с разумния срок, в който е продължило наказателното
преследване, характерът на престъплението, за което е повдигнато обвинение,
публичното му разгласяване и послединците от това. Поддържат, че наследодателят им изпитвал
сериозен психически дискомфорт от повдигнатото му обвинение за тежко умишлено
престъпление, наложената мярка за
неотклонение довела до ограничаване на конституционнните му права, като всичко
това довело от ограничаване на социалния му живот и до влошаване на
здравословното му състояние. Сочат, че неправилно е приложен принципът на
справедливостта. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново такова, с което се уважи предявения иск в пълен размер.
Жалбоподателят ответник П*на Р*Б* е обжалвала
решението, в частта в която предявеният иск е уважен. Счита, че в тази си част
решението е незаконосъобразно и необосновано. Счита, че по делото не се доказва
наследодателя на ищците да е претърпял неимуществени вреди, като само фактът на
постановяване на оправдателна присъда не е достатъчен да обоснове настъпване на
вреди. Счита, че претенцията на обезщетение на претърпени неимуществени вреди не
е доказана, при доказателствена тежест за ищеца. От друга страна събраните
доказателства не установяват пряка причинна връзка между воденото наказателно производство и
твърдяните психо-емоционални и други проблеми. Сочи, че по делото остава
недоказано твърдението за публично разгласяване на повдигнатото обвинение,
както и това да е станало от представител на прокуратурата. Прави и евентуално възражение за намаляване
на присъденото обезщетение до минимален размер, при приложение на принципа на
справедливостта. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
постанови ново, с което отхвърли изцяло предявения иск, а евентуално – да
намали размера на присъденото обезщетение.
Д. и Т. М са подали отговор на въззивната жалба на
П*, в който същата се оспорва, като се поддържа, че в тази част решението е
правилно и законосъобразно.
Жалбите са подадени в срока по
чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части
на решението, откъм съдържание са редовни,
поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Окръжният съд е бил сезиран с иск от
Д. Т. М. / починал в хода на производството и заместен от законните си
наследници Д. Д. и Т.
М/ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от 27.09.2012г.,
които вреди са претърпени в резултат на
воденото срещу него наказателно преследване, като е образувано нохд№6710/2012,
ПРС, по обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. Заявил е, че от
незаконно повдигнатото му обвинение понесъл неимуществени вреди - стрес, унижения, срам пред обществеото, т.к.
публично било разгласено, че е извършил престъпление, безсилие и безпомощност,
загубил и доходите си от бизнеса си, бил
задържан и престоял някалко дни в
ареста.
От твърдяната фактическа обстановка
на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че
правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно,
че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от
прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или
бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване
на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната
норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигнато
обвинение срещу ищеца, оправдателна присъда по това обвинение, настъпване на
твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да
се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното
обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че
справедлиността като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение не се определя от субективната преценка на
съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като
установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни
болки и страдания, интензитета им, как
те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова
претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е
обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на
личния живот на ищеца, на социалните
му контакти, на работата му, налице ли е
влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени
по делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.
В настоящото въззивно производство страните
не спорят по това, че срещу наследодателя Д. Т. М. е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл.234,
ал.1 от НК , като на 27.09.2012г. е било извършено претърсване и изземване в
търговския обект, стопанисван от него, на следващия ден – 28.09.2012г. е бил
привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение - парична гаранция в размер от 1500лв.
Обвинителния акт е внесен в ПРС на 05.10.2012г. и е образувано нохд № 6710/2012,
като с присъда от 14.03.2013г. е признат за невиновен и е оправдан. По
подадения от прокуратурата протест е образувано внохд№640/2013 на ПОС,
приключило с решение на 11.10.2013г., с което е потвърдено първоинстанционното
такова. Това се установява от приложеното
нохд№6710/2012, ПРС. Така подвигнатият в настоящето производство спор касае усановяване
на вредите и размера на присъденото
обезщетение.
За установяване на претърпените
неимуществени вреди по делото са събирани писмени и гласни доказателства.
Представено е извлечение от
публикация в сайта „П* о*“, от което се установява, че е отразено извършване на
претърсване и изземване в заведение в с.
Б*, като лицето, собственик е посочено само с инициали.
Разпитана е свидетелката В* С*. Тя твърди,
че през 2012г. Д. бил арестуван за алкохол. Той бил колекционер. Не знае колко
време е бил арестуван. Връзката им била покрой децата им, които били приятели.
Чували се и по телефона. След време Д. й споделил, че здравословното му
състояние се влошило, разболял се от диабет, започнал да вдига кръвно налягане,
хората от селото започнали да странят от него, а заведението му загубило
клиенти.
При така събраните гласни доказателства
съдът намира, че по делото се доказва, че
Д* Т. М., наследодателя на жалбоподателите, е преживял стрес от воденото
срещу него наказателно производство, което е било образувано по обвинение в
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Не се установи от гласните доказателства,
психическото напрежение от воденото производство да е довело до неблагоприятни
последици относно професионалното развитие на лицето, относно търговските му
контакти или доброто му име на търговец. Липсват доказателства и за съществено
засягане на социалния му живот, средата му, за ограничаване на контактите му .
В този смисъл показанията на едниствената разпитана свидетелка пресъздават
единствено твърдения на самия М., че хората започнали да странят от него и че
загубил клиенти. Тези показания не са резултат на лични възприятия на
свидетелката, а преразказват твърденията на ищеца. Те не се подкрепят от
никакви други доказателства, в нито една тяхна част, за да могат да бъдат
кредитирани. Единствените данни по делото за влошено здравословно състояние се съдържат
отново в тези показания, но по делото не са представени никакви други
доказателства в негова подкрепа. Няма нито медицинска документация, нито
експертиза, от които да се установи какво е било това състояние преди
обвинението и какво е било по време на процеса и след него, както и при
евентуално влошаване дали има причинна връзка с повдигнатото обвинение. Не се
доказва и твърдението за публично оповестяване на повдигнатото обвинение, с
което наследодателят да е бил злепоставен в обществото, т.к. представената в
тази насока разпечатка от интернет базирана медия съдържа информация с инициали
на лицето, при което не може да се направи извод, че името му е било публично
оповестено.
С
оглед на изложеното съдът намира, че по делото са събрани доказателства за
претърпени неимуществени вреди - психически
стрес, притеснение от водения процес. Няма спор по делото относно продължителността
на съдебното производство – от от 27.09.2012г. до 11.10.2013г., т.е. около една
година. Безспорно негативните преживявания във връзка с воденото наказателно производство,
започнало с претърсване и изземване в търговския обект, стопанислан от Д. М.,
продължило с наказателно производство, развило се в две инстанции, съставляват неимуществена вреда за лицето,
т.к. неминуемо причиняват спрес, негативни емоции и притеснения. Законодателят е предвидил репариране на всички
вреди, понесени от гражданите в резултат
на обвинения, по които в последствие лицата са оправдани. По отношение на
дължимия размер, с оглед прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение е 1 000лв.
Основанията за определяне на този размер
са продължителността на процеса - около година, т.е. в един кратък и разумен
срок, фактът, че лицето е било подложено на негативни изживявания – притеснения от
извършваните процесуално-следствени действия, повдигане на обвинение за тежко
умишлено престъпление, както и че спрямо него не са вземани тежки мерки за
неотклонение, а само парична гаранция, с което не се е достигнало до съществено
ограничаване на обичайния му начин на живот. Не се доказаха основания за присъждане на
обезщетение над този размер, като не се доказаха нито твърденията за преживяно
публично унижение в медиите, пред близки и познати, нито загуба на доходи, нито
влошаване на здравословното му състояние. Развитите във въззвната жалба доводи
за негативни последици от взетата мярка за неотклонение и за ограничаване на
конституционните права на наследодателя на жалбоподателите, не следва да бъдат разглеждани, т.к. от една
страна се правят за първи път във въззивната жалба и не са навеждани в
подадената искова молба, а от друга страна са неконкретни и не става ясно с
какво взетата мярка за неотклонение е довела до ограничаване на конституционните
права на Д. М. и кои конституционни права са били засегнати. Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск за репариране на вреди от незаконно обвинение
е основателен и следва да бъде уважен до размер от 1000лв., а до пълния предявен размер от 50 000лв.,
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното
решение, като постановено при различно преценяване на обема и интензитета на
претърпените вреди и при различен краен резултата, следва да бъде отменено в частта,
в която е присъдено обезщетение над 1000лв. до определения размер от 3000лв. В
останалата част, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода на делото, определените от първоинстанционния съд разноски, дължими
от П* на адв. Е* И*, оказала безплатна
правна помощ на Д. и Т. М по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 440лв., заплатено адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени на 40,60лв./с оглед материалния интерес на делото
минималния размер на адвокатското възнаграждение е 2030лв., а определено по
съразмерност на уважената част от претенцията е 40,60лв./. За настоящата
инстанзция разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1330/05.11.2018, постановено по гр.д.№ 766/2018г., ПдОС, в частта в която П* на Р* Б* , с адрес гр. С*, бул. В*№2, е
осъдена да заплати на Д.Д.М., ЕГН **********,***
А*№10, ет.2, ап.6, и Т.Д.М., ЕГН **********,***,
в качеството им на наследници на Д. Т М. /поч.на 08.05. 2018г./ , сумата над 1000лв. до присъдения размер от 3000лв.
общо, представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя им
неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство
с обвинение за престъпление по чл.234,ал.1 от НК, по което е признат за невинен
и оправдан с влязла в сила на 11.10.2013г.
присъда №99/14.03.2013г., постановена по нохд №6710/2012г. на ПРС, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2015г. до изплащането й; както
и е осъдена да заплати на адв. Е* Г* И*, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция над 40,60лв. до присъдения размер от
440лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.Д.М., ЕГН **********,*** А*№10, ет.2, ап.6, и Т.Д.М., ЕГН **********,***, в качеството им
на наследници на Д. Т М. /поч.на 08.05. 2018г./, против П* на Р* Б* , с адрес гр. С*, бул. В* №2, иск
за заплащане на сумата над 1000лв. до
размер от 3000лв. общо за двамата, представляваща обезщетение за претърпени от
наследодателя им неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него
наказателно производство с обвинение за престъпление по чл.234,ал.1 от НК, по
което е признат за невинен и оправдан с влязла в сила на 11.10.2013г. присъда №99/14.03.2013г., постановена по нохд
№6710/2012г. на ПРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.03.2015г. до изплащането й.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1330/05.11.2018, постановено по гр.д.№ 766/2018г., ПдОС, в останалата
обжалвана част.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: