№ 43
гр. Ловеч , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500109 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №260025/ 22.10.2020 година по гр.д. № 587/
2019 година, по описа на РС-Тетевен, с което Г. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Я. ,обл.
Ловеч, ул."В.Л.№14б е осъден ДА ЗАПЛАТИ на «ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ №89б,
представлявано от К. Х. Ч. - гл. изп. директор и Б.Х.П. изп. Директор, сумата от
6002,54 лв главница, представляваща регресна претенция по реда на чл.410, ал. 1, т.З от
КЗ, за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по сключена №
********** /20.01.2016г. с ищеца ДЗИ-Общо застраховане" -„Каско+" за т.а марка
„Дачия", цвят бял, с peг. № EH ****КА, като отхвърля до пълния претендиран размер
от 6017,54лв , а именно за 15 лв. стойността на обичайни разноски, да заплати
мораторна лихва върху главницата 1359,02 лв. а период 20.02.2017г. до 15.05.2019г от,
като отхвърля до пълния претендирай размер от 1799,15лв за период 01.06.2016г. до
15.05.2019г., а именно за 440,13лв., както и да заплати законна лихва от датата на
подаване на иска в съда 16.05.2019г до окончателно изплащане на сумата и съдебно
деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 от ГПК пред настоящата инстанция в общ
размер на 1760,18лв. Присъдени са и направените по делото разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262167/18.12.2020 от Г. Й. Г., EГН**********, с
адрес: гр. Я., обл. Ловеч, ул. „В.Л. № 14Б и с адрес по чл. 39 от ГПК за получаване на
съобщения и документи: гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Възраждане" № 63, чрез адв. Р.
М. М. от АК Ловеч, против решение 260025/ 22.10.2020 г. по гр. дело 587/2019 г.,
постановено от PC Тетевен.
Посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като счита, че съдът следвало да отхвърли частично исковете по
основание и размер. Изтъква, че от събраните по делото доказателства се установява, че
отразената в исковата молба фактическа обстановека, частично не отговаря на
обективната истина. Изтъква, че на процесната дата през пробива в предпазната ограда
са излезнали две овце, които са собственост на ответника, като пастирът е направил
всички възможно, за да ограничи другите животни да ги последват, както и да
предупреди идващите водачи за евентуалната опасност. Посочва, че участъкът от
автомагистралата е прав с много добра видимост и водачът на лекия автомобил, с peг.
№ ЕН****КА не се е съобразил по никакъв начин с намиращите се на пътното платно
животни и по никакъв начин не е реагирал, като намали скоростта си, като с това е
нарушил задълженият си, определени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че автомобилът се
е движил с висока скорост и в този смисъл поведението на водача е причина за
настъпилото ПТП - неговата груба небрежност и самонадеяност на пътя. Изтъква, че
заключението на вещото лице не е съобразено с показанията на свидетелите, като
развива подробни съображения за виновното поведение на водача за настъпилото ПТП,
който не е осъществил правилни действия в качеството си на водач и се е движил с
несъобразена скорост и е допринесъл с минимум 50 % за настъпването на процесното
ПТП, тъй като ако своевременно бе намалил скоростта или спрял, е нямало да се
стигне до настъпването на ПТП, доколкото и самият водач заявява, че участъкът е
прав.
Посочва още, че обстоятелството, че делото протича при участие на трето лице
помагач - Агенция „Пътна инфраструктура", с адрес: С., П.К. ****, бул."М." № 3, не е
отчетено в диспозитива на пьрвоинстанционното решение. В този смисъл моли да бъде
отменено частично Решение 260025/ 22.10.2020 г. по гр. дело 587/2019 г., постановено
от PC Тетевен, като присъденото обезщетение следва да бъде намалено минимум с 50
% с оглед на обстоятелството, че е налице вина за настъпилото ПТП и от страна на
водача на лекия автомобил Дачия- св. В..
Подаден е отговор вх. № 260407/ 12.02.2021 година от "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление на
дейността град С., бул."В." №89Б, представлявано заедно от К. Х. Ч.-Главен
изпълнителен директор и Б.Х.П.-Изпълнителен директор, чрез пълномощника си
2
адвокат П. А. от АК-Плевен, съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и
съобщения: гр.Плевен, ул."Ц.С." №22Б, ет.2, адв.П. А..
Счита, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и
отхвърлена като такава. Не споделят становището на ответника, че водачът на
автомобила е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като е нарушил
задълженията си по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Изтъкват, че механизмът на ПТП е категорично установен от съдебно-
автотехническата експертиза и останалите ангажирани доказателства, като
първоинстанционният съд е приел, че експертизата е обоснована и конкретна и по
отношение на вида и обема на причинените вреди и стойността на ремонта на
автомобила.
Посочват, че водачът на автомобила не е нарушил задълженията си по чл.20, ал.2 от
ЗДвП и не е допринесъл за реализиране на процесното ПТП, тъй като не е бил длъжен,
а не е могъл и да предвиди липсата на част от предпазната ограда на магистрлния път,
а освен това се е движил и с по-ниска от разрешената скорост.
По делото безспорно се установило, че възникналото ПТП, при което е бил увреден
застрахования автомобил, е реализирано по причина, че овцете на ответника внезапно
са навлезли на пътното платно, като ударът между тях и автомобила не е могъл да бъде
избегнат, както сочи в допълнителното си заключение вещото лице Д.Д..
Съгласно нормата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало
или се е изгубило. Отговорността на ответника по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и не
следва да бъде установявано негово виновно поведение.
Молят да бъде отхвърлена въззивната жалба на Г.И. Г. като неоснователна, и
потвърдено решението на Тетевенския районен съд, постановено по гр.д. № 587/2019г.,
като им бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
За въззиваемото дружество не се явява представител, приложено е писмено
становище.
Третото лице помагач също не изпраща представител във въззивна инстанция.
От представените по гр.д. № 587/2019 година по описа на РС – Тетевен
доказателства, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната
3
взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Съдът приема за установено, че между „ДЗИ – общо застраховане „ЕАД-С. и
„Интерлийз Ауто“ЕАД-клон Плевен (с лизигополучател ТЕДКУЕЛИТИ" ЕООД –
Плевен) е сключена на застраховка на 20.01.2016 година и застрахователна полица №
**********/20.01.2016г. за застраховка „Каско+", за л.а. Марка „Дачия, модел Докер с
рег. ЕН****КА, собственост на дружеството. Видът на застраховката е „Каско +“ и
има действие за периода 28.01.2016 г.до 27.01.20217 г.. По общи условия към
конкретната застраховка.
При движение по автомагирстрала Хемус, 77 км. в посока гр.С.-гр.Я. на лек
автомобил м. „Дачия ,м. Докер с рег. ЕН****КА, пътят му е бил пресечен от стадо
овце, които са били надзиравани от Г.Г.. Те излезли на пътното платно през липсваща
предпазна ограда и последвало удар между превозното средство и две от овцете. В
резултат на удара върху лекия автомобил възникнали щети. Щетите са описани в опис
по преписка –щета № №440114116606638/ 16.09.2016 г., както и по заключението на
съдебноавтотехническата експретиза - 18 бр. части на лекия автомобил. Лекият
автомобил е ремонтиран в автосервиз „Кроност"ООД предвид приемно предавателния
протокол от 04.11.2016г. Застрахователното дружество е признало ремонт на стойност
6140,95 лв. и същото е изплатено по нареждане за групово плащане и списък на
извършилия ремонта автосервиз „Кроност"ООД в размер на сумата от 6208,95лв.
„ДЗИ-Общо застраховане "ЕАД е изготвило покана за доброволно плащане с изх.№92-
9902/01.02.2017г. до Г.Г., като е определен 15 дневен срок за възстановяване на сумата
от 6208,95лв- стойност на щетата,.15 лв. ликвидационни разходи.Поканата е получена
от въззивника на 04.02.2017г , като явно се касае до техническа грешка при изписване
на годината 2016 г.
Изготвен е бланков протокол за ПТП №1541993/16.09.2016 г. на РУ-
Я..Констатациите в него са потвърдени и от анализа на вещото лице по заключението
на съдебно-автотехническата експертиза №2013/27.05.2020 г.,както и от гласните
доказателства. Установява се Движението на лекия автомобил се е извършвало по
магистрален път А2 км. 77 в светлата част на денонощието, по пътно платно с две
активни ленти с обща ширина 7.5 м,аварийна лента с ширина 3 м., при добра
видимост . Пътното превозно средство се е движило в посока гр. С. . При навлизането
на две овце на пътя е настъпил удар с лекия автомобил , на две места върху
автомобила- удар в център –ляво и удар вдясно, а мястото на съприкосновението на
всяко от животните . Тялото на едното животно е останало на място ,а другото тяло е
отхвърлено напред и надясно. Животните са се движили едно след друго,
перпендикулярно на вектора на скоростта на автомобила и са попаднали в опасната
4
зона на превозното средство.При съобразяване на св. показания на св. А. В. и двете
места на удар се доказва, че водачът не е имал възможност да спре преди удара при
навременно задействане на спирачната система. Относно твърденията за спрял
автомобил в аварийното платно съдът намира, че не са представени достатъчно
доказателства, освен твърденията на А. В. и не се приема за доказан този факт.
Съдът възприема заключенията по допълнителната съдебно-автотехническата
експертиза №926/14.02.20 г. и по съдебно автотехническата експертиза
№2013/27.05.20г. като обосновано и съобразява правните и фактически изводите си с
него. Заключението по съдебно автотехническата експертиза №39/03.01.2020 г.
въззивната инстанция съобразява доколкото се подкрепя от останалите доказателства
по делото и в частта за видовете щети по автомобила.
Съдът кредитира св.показания на А. В., В.С.Д.,Ц.В. В.а като достоверни
,пресъздаващи непосредствено възприети факти от свидетелите и
непротиврочиви. От свидетелските показания категорично съдът приема за
доказано, че към 20.01.2016 г. в пътния участък, в който е възникнало пътно-
траспортното произшествие е липсвала част от оградната мрежа на
магистралния път. Това е един от факторите, които също са довели до пресичане
на пътното платно от животните и възникване на удара върху автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът, приема, че е сезиран с
регресен иск по чл.410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявен от ЗАД «ДЗИ -ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, против Г. Й. Г. при участие на трето лице помагач Агенция
„Пътна инфраструктура" – С., за заплащане на сумата от 6208.95 лева- заплатено
застрахователно обецщетение и 1359.02 лева-лихва за периода от 20.02.2017 г. до
15.05.20219 г. лева представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 440114116606638/ 16.09.2016 г. по описа на застрахователното дружество, на
основание застрахователна полица № **********/20.01.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.05.2019г. до
окончателното плащане на сумата.
Регресното право на застрахователят по имуществената застраховка, възниква
при наличие на следните предпоставки: наличие валиден на договор за застраховка
„Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице; възникнало право на застрахования
за обезщетение при настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховката – ПТП, причинено в случая вследствие на преминаване на двете овце
през пътното платно и извършено валидно плащане от застрахователя на обезщетение
на настъпилите вреди. В този смисъл в това производство, ищецът-въззиваем, при
условията на пълно и главно доказване следва да установи, че са налице посочените
5
по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-въззивник.
Застрахователят, който е платил обезщетението, встъпва в правата, които
застрахования има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 50 от ЗЗД - до размера на платеното
обезщетение. За да се ангажира отговорността на собственик или лицето под чийто
надзор се намира животното, следва да се докаже противоправно поведение, вреда и
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените
вреди.
Безспорно установено по делото е наличието на валидна застраховка „Каско +“,
сключена между въззиваемия и собственика на пострадалия автомобил, както и че е
изплатено обезщетение за настъпилите вреди.
В казуса основния спорен въпрос касае механизма на причиняване на
процесното ПТП,а в такава насока са възраженията и по въззивната жалба на Г.Г.. По-
горе в мотивите беше описан механизма на възникване на пътно траспортното
произшествие и крайния извод, че водача на лекия автомобил не е могъл да
предотврати удара. Безспорно от гласните доказателства е и констатцията, че деянието
е възникнало и поради неизпълнение на задълженията на Агенция „пътна
инфраструктура“ да поддържа оградните съоръжения около пътното платно –
магистрала в изправност. Г.Г. също е способствал за осъществяване на състава на чл.
50 от ЗЗД, тъй като е допуснал паша на животните, за които е отговарял,
неспосредствено до пътното платно.
От представените писмени доказателства, а именно: заявлението за изплащане
на застрахователното обезщетение, преписка по щета№ №440114116606638/
16.09.2016 г. по описа на застрахователното дружество, приложените снимки, фактури,
показанията на свидетелите, депозирани пред първоинстанционния съд, заключенията
на съдебно автотехническите експертизи, че се установява по безспорен начин
твърдения конкретен механизъм на настъпване на произшествие, което ангажира
отговорността на Г.Г. и АПИ.
При действието на чл. 53 от ЗЗД ако увреждането е уважено от неколцина, те
отговарят солидарно. В конкретния случай АПИ също не е изпълнило задължението си
да поддържа оградата около пътното съоръжение, но тъй като искът е насочен само
срещу Г., то той следва да бъде осъден да заплати пълния размер на претендираната
сума.
От вложените платежни документи е видно извършеното от страна на
застрахователното дружество плащане на щетата. Следователно предявения иск по чл.
410, ал.1 от КЗ по отношение на Г.Г. е основателен и доказан до размер на сумата
6
6208.95 лева за която следва да бъде уважен, ведно със законна лихва, начиная от
16.05.2019 г. до окончателно изплащане.
Съдът е сезиран и акцесорен иск за заплащане на законна лихва, който предвид
основателност на главния иск за сумата 6208.95 лева, също се явява основателен и
доказан за сумата 1359.02 лева, законна лихва за периода 20.02.2017 г. до 15.05.2019 г.
Ловешки окръжен съд намира, че атакуваното съдебно решение №260025/
22.10.2020 година по гр.д. № 587/ 2019 година, по описа на РС-Тетевен е правилно и
законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените за настоящата инстанция разноски в размер на 955
лева.
Водим от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260025/ 22.10.2020 година по гр.д. №
587/ 2019 година на РС – Тетевен в обжалваната част, с която Г. Й. Г., ЕГН **********
от гр. Я., обл. Ловеч, ул."В.Л.№14б е осъден ДА ЗАПЛАТИ на «ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„В.“ №89б, представлявано от К. Х. Ч. - гл. изп. директор и Б.Х.П. изп. Директор,
сумата от 6002,54 лв главница, представляваща регресна претенция по реда на чл.410,
ал. 1, т.З от КЗ, за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по
сключена № ********** /20.01.2016г. с ищеца ДЗИ-Общо застраховане" -„Каско+" за
т.а марка „Дачия", цвят бял, с peг. № EH ****КА, да заплати мораторна лихва върху
главницата 1359,02 лв. а период 20.02.2017г. до 15.05.2019 г., както и да заплати
законна лихва от датата на подаване на иска в съда 16.05.2019г до окончателно
изплащане на сумата и съдебно деловодни разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в
общ размер на 1760,18лв.
ОСЪЖДА Г. Й. Г. , с горните данни, да заплати на «ДЗИ -ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД , с горните данни сумата от 955 (деветстотин петдесет и
пет) лева съдебно-деловодни разноски - адв. възнаграждение за въззивната инстанция.
СЪДЕБНОТО решение е постановено при участие на Агенция „Пътна
инфраструктура“-С., бул. М., №3 –трето лице помагач на ответника по чл. 219,
ал.1 от ГПК.
7
Решението подлежи на касационно обжалване на основание в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280 и
чл. 281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8