Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 13116 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 157871/04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 47136/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, е признато за установено в отношенията между страните по предявения от „ОББ“ АД срещу К.Н.Т., искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.9 ЗПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че К.Н.Т. дължи на „ОББ“ АД сумата от 864, 89 лв. – изискуема главница с настъпил падеж за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г., дължима по договор за потребителски кредит от 07.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 330, 62 лв. – договорна лихва за периода 11.05.2015 г. – 16.06.2016 г., като искът е отхвърлен за сумата от 3 045, 91 лв. – предсрочно изискуема главница по посочения договор и за сумата от 852, 55 лв. – изискуема наказателна лихва за периода 11.05.2015 г. – 27.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.03.2017 г. в производството по ч. гр. д. № 642/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ответника сумата от 3045, 91 лв., на основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК вр. с чл.86 ЗЗД, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит от 07.12.2011 г., сключен между „ОББ“ АД и К.Н.Т., като искът, предявен при евентуалност, е отхвърлен в размер на 190, 27 лв., представляваща изискуема наказателна лихва за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. Ответницата е осъдена за заплати на ищеца сумата от 137, 76 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – разноски в заповедното производство, както и сумата от 418, 79 лв. – разноски в исковото производство, както и 1 056, 57 лв. – разноски по осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове,
е депозирана въззивна жалба от ответницата К.Н.Т.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът не е изложил съображения
относно наличието на задължение в размер на 864, 89 лв. – главница с настъпил
падеж за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. Счита, че решението в частта, с
която е уважен предявеният осъдителен иск, е постановено в нарушение на
разясненията, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т.18. Неправилно решаващият съд е приел, че вземането е станало
предсрочно изискуемо в хода на висящия процес. Не е налице и лично получаване
на съдебните книжа от ответницата, която е представлявана по делото от особен
представител. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли
изцяло предявените искове.
С
постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба
ищецът „О.Б.Б.“ АД, оспорва същата. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. От изслушаната експертиза е
установено, че към 28.11.2016 г. не са били заплатени 19 месечни вноски за
периода 11.05.2015 г. до 28.11.2016 г., а към датата на депозиране на исковата
молба - 27 месечни вноски за периода 11.05.2015 г. – 13.07.2017 г., от които 4
001, 89 лв. – непогасена главница и 330, 62 лв. – непогасена договорна лихва.
Непогасената главница за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. е в размер на
864, 89 лв., а на предсрочно изискуемата главница – 3 045, 91 лв. С оглед на
това счита, че правилно и обосновано решаващият съд е приел за основателни
предявените искове в посочените размери. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответницата на 07.12.2011 г.
договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 5 015 лв. с краен
срок на издължаване до 11.11.2021 г., при договорна лихва в размер на 14, 5 %
годишна възнаградителна лихва и 0, 5 % годишно такса за управление и обслужване
на кредита върху остатъка от главницата, която се събира ежемесечно след
усвояване на кредита. При забава на плащането на главницата по кредита от
страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия
дълг, банката олихвява просрочените суми п главницата с наказателна лихва,
включваща договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка
в размер на 5 %. Месечните погасителни вноски са в размер на 80, 01 лв., 4, 96
лв. – застрахователна премия по застраховка „Живот“. В чл.21 от договора за
кредит при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът
става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят
да бъде уведомяван. На 17.06.2016 г. кредитополучателят не е платил 14 броя
погасителни вноски по кредита в общ размер от 1 111, 81 лв. за периода
11.05.2015 г. – 16.06.2016 г., поради което банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем. Ответницата е уведомена за това с уведомление изх. №
301-БД-186/17.06.2016 г., което е изпратено на посочения в договора адрес. В
чл.15, ал.4 от договора за банков кредит ответницата се е задължила да
уведомява незабавно банката при всяка промяна на адреса си, като в противен
случай всяко писмено известие се счита за редовно връчено в деня на изпращането
му на посочения от кредитополучателя адрес. По този начин е положил достатъчно
усилия за връчване на уведомлението. Във връзка с депозирано на 29.11.2015 г.
заявление е постановена заповед за изпълнение на парично задължение и е издаден
изпълнителен лист. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответницата е депозирала
възражение срещу постановената заповед. Претендира установяване на задълженията
на ответницата, за които е постановена заповедта за изпълнение. В условията на
евентуалност предявява осъдителен иск за присъждане на сумата от 955, 98 лв. –
главница за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. и 3 045, 91 лв. – предсрочно
изискуема главница, обявена с депозиране на исковата молба, 1 195, 96 лв. –
изискуеми договорни лихви по чл.4 от договора за кредит, включени в месечните
анюитетни погасителни вноски с настъпил падеж в периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017
г. и 190, 27 лв. – начислена наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора за
кредит към датата на предявяване на иска върху неплатената главница по вноските
с настъпил падеж в периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. В исковата молба се
съдържа изрично волеизявление за обявяване на договора за банков кредит за
предсрочно изискуем. Въведеното от ищеца процесуално условие за разглеждане на
осъдителните искове е пълно или частично отхвърляне на предявения по реда на
чл.422 ГПК установителен иск. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата, чрез назначения й по реда на 47, ал.6 ГПК процесуален представител, оспорва предявения иск. Излага съображения, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че уговорената между страните наказателна лихва противоречи на чл.33, ал.2 ЗПК, който намира приложение за спорното правоотношение към момента на възникването му. С оглед на това и на основание чл.143, т.5 ЗЗП клаузите на чл.7.1 и чл.7.2, в които е уговорено заплащането на наказателна лихва в размер на 19, 51 % годишно, е нищожна. Моли съда да отхвърли предявения иск, както и прогласи нищожността на горепосочените клаузи от сключения между страните договор за банков кредит. Въз основа на заявление от 29.11.2016 г., подадено от „О.Б.Б.“ АД пред РС – гр. Добрич и изпратено по подсъдност на СРС, на 31.03.2017 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 642/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, срещу К.Н.Т. за сумата от 4 001, 89 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 330, 62 лв. за периода 11.05.2015 г. – 16.06.2016 г., наказателна лихва в размер на 852, 55 лв. за периода 11.05.2015 г. – 27.11.2016 г. и 597, 47 лв. – разноски по делото, от които: 103 70 лв. – държавна такса и 493, 77 лв. – адвокатско възнаграждение.В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че не дължи претендираната сума.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция.
На 07.12.2011 г. между страните в производството е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по
силата на който банката е предоставила на ответницата сумата от 5 015 лв., срещу
насрещното й задължение за върне сумата на 120 месечни вноски, платими на 11-то
число на месеца, считано от 11.12.2011 г., в размер на 80, 01 лв., при
договорна възнаградителна лихва от 14, 5 % годишно. При сключена застраховка
„Живот“ в месечната погасителна вноска се включва сумата от 4, 96 лв. - застрахователна
премия. Крайният срок за погасяване на кредита е 11.11.2021 г. Ответницата се е
задължила да уведоми незабавно банката при промяна на адреса си, посочен в
договора, както и при всяка последваща промяна в своя адрес. При неизпълнение
на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до
последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в
деня на изпращането й – чл.16, ал.4 от договора. В договора е посочен следният
адрес на ответницата: гр. Добрич, ул. „Асен Златаров“. В чл.21 от договора
страните са се съгласили, че при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
По делото са представени две известия за доставяне
съответно от 20.06.2016 г. и от 26.07.2016 г., адресирани до ответницата –
жалбоподател в настоящото производство на следния адрес: гр. Добрич, ул. „********,
които не са връчени и е удостоверено, че пратката не е потърсена от получателя.
С тях е изпратено на ответницата уведомление № 301-БД-186/17.06.2016 г. за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като общият размер на задължението
възлиза на 4 827, 20 лв., от които: 4 001, 89 лв. – предсрочно изискуема
главница, 330, 62 лв. – договорна лихва за периода 11.05.2016 г. – 16.06.2016
г. и 494, 69 лв. – наказателни лихви за периода 11.05.2015 г. – 16.06.2016 г.
От заключението на вещото лице В.Т.Т.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че общият размер на кредита,
който е усвоен от ответницата на 08.12.2011 г., възлиза на 5 015 лв. До
28.11.2016 г. ответницата е платила сумата от 1 013, 11 лв. – главница и 2 275,
81 лв. – договорни и наказателни лихви. Непогасената главница възлиза на 4 001,
89 лв., непогасената договорна лихва е в размер на 330, 62 лв., наказателната
лихва в размер на 19, 5 %, респ. 20 % възлиза съответно на 1 337, 88 лв./1 350,
32 лв. Размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 84, 97 лв. всяка,
платима на 11-то число на съответния месец. Към 28.11.2016 г. броят неплатени
месечни вноски възлиза на 19, а за периода 11.05.2015 г. – 13.07.2017 г. – 27
на брой неплатени месечни вноски. Общият размер на задълженията по процесиня
договор за потребителски кредит е 5 185, 06 лв., от които: 4 001, 89 лв. –
главница; 330, 62 лв. – договорна лихва, 852, 55 лв. – наказателна лихва. Размерът
на неплатената главница, включена в месечни анюитетни вноски с падежи в периода
11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. възлиза на 864, 89 лв. Размерът на неплатената
главница, включена в месечните анюитетни вноски с падежи от 11.05.2015 г. до
11.11.2021 г. е 3 910, 80 лв. Договорните лихви, включени в анюитетните вноски
с падежи от 11.05.2015 г. до 11.07.2017 г. са 1 204, 29 лв. Наказателната лихва
към датата на предявяване на иска върху неплатената главница по вноските с
настъпил падеж в периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. е 190, 27 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по
чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен
по реда на чл.422 ГПК, както и осъдителен иск, предявен в условията на
евентуалност.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., т.11б, в производството по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК - за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
В случая ищецът се е възползвал от тази процесуална
възможност като е предявил осъдителен иск на друго основание, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. Последната е
постановена за вземане по договор за потребителски банков кредит от 07.12.2011
г. с настъпила предсрочна изискуемост към момента на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, а осъдителният иск е предявен за вземания
по същия договор за банков кредит, по който обаче предсрочната изискуемост е
настъпила с депозиране на исковата молба по осъдителния иск. Ето защо тази
форма на обективно съединяване на искове е процесуално допустима, в
съответствие с цитираната тълкувателна практика на ВКС. С оглед на това, като е
разгледал по същество и се е произнесъл по предявения осъдителен иск решаващият
съд е постановил допустим съдебен акт, поради което следва да се разгледат
доводите във въззивната жалба относно неговата правилност.
Страните в производството са били обвързани от договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 07.12.2011 г.
по силата на договора банката е предоставила на ответницата потребителски
кредит в размер на 5 015 лв., срещу
насрещното й задължение да върне кредита на 120 месечни анюитетни вноски,
платими на 11-то число на месеца, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
В настоящото производство страните не спорят относно
обстоятелството, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение предсрочната изискуемост на договора за потребителски
кредит не е била обявена от банката.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с горепосоченото
тълкувателно решение, т.18, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60, ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното
си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и
да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно
изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл. 418, ал. 5 ГПК, поради
което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо
към момента на подаване на заявлението.
Жалбоподателката поддържа, че необосновано решаващият съд е
приел, че предявеният установителен иск е основателен за сумата от 864, 89 лв.
– изискуема главница за периода 11.05.2015 г. – 11.05.2017 г. и 330, 62 лв. – договорна лихва за периода
11.05.2015 г. – 30.06.2016 г. Изводите на решаващия съд са съобразени с
експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза. Вещото лице е установило, че
неплатените вноски към момента на депозиране на исковата молба (11.05.2015 г. –
11.07.2017 г.), са общо 27 на брой, като размерът на неплатената главница,
включена в месечни анюитетни вноски с падежи в периода 11.05.2015 г. –
11.07.2017 г., възлиза на 864, 89 лв., а размерът на договорната лихва е 330,
62 лв. Експертното заключение не е оспорено от страните, както и не са
ангажирани доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят
доказателствената му стойност. Ето защо изводите на решаващия съд относно
размера на главницата и договорната лихва за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017
г. възлизат съответно на 864, 89 лв. и 330, 62 лв. е обоснован, поради което
доводите на жалбоподателката в тази насока се явяват неоснователни.
Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС,
т.1 допустимо
е предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Посочено е, че след като се приема, че съществуването на вземането се
установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът
по реда на чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към
датата, към която се формира сила на пресъдено нещо.
В разглеждания случай предявеният иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК е уважен за вноските с настъпил падеж, но не към датата на устните
състезания пред първата инстанция, а до датата на депозиране на исковата молба
в съда. На основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, ако решението не е обжалвано от
другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото
решение. Ето защо и доколкото решението не е обжалвано от ищеца, положението на
жалбоподателката – ответник не може да бъде влошено с въззивното решение и
съответно не може установителнитя иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на провеждане на устните
състезания в настоящото производство.
Жалбоподателката поддържа, че неправилно решаващият съд е
приел, че може да бъде надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост
с получаване на препис от исковата молба, тъй като съдебните книжа не са връчени
лично на страната, а на назначения на същата процесуален представител по реда
на чл.47, ал.6 ГПК.
Трайната съдебна практика приема, че при условията на
евентуалност е допустимо предявяване на осъдителен иск с правно основание чл.
79 ЗЗД на различно основание - настъпила след издаване на заповедта - с
получаването на исковата молба, предсрочна изискуемост (решение
№.139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г., на ВКС, І ТО). В случая исковата
молба съдържа волеизявление от страна на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Съдебните книжа са връчени по надлежния процесуален ред
чрез назначения на ответницата особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Въведеното
в процесуалния закон връчване на съдебните книжа чрез особения представител на
страната намира приложение както за възникване на процесуалното правоотношение
със съда, така и за достигане на волеизявленията на ищеца, съдържащи се в
исковата молба, до насрещната страна. Не е налице въведена забрана за отправяне
на материално-правни волеизявление с исковата молба, когато същата е връчена на
особен представител. Ето защо възраженията на жалбоподателката относно
редовността на уведомяването й чрез връчването на съдебните книжа в хода на
висящия исков процес се явяват неоснователни.
Жалбоподателката не е релевирала възражения относно
размера, за който е уважен осъдителният иск, поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се
обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по
производството:
Ответникът по жалбата
не претендира разноски за настоящото производство, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157871/04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 47136/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.