№ 711
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20201000502280 по описа за 2020 година
Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 04.12.2019г. по гр.д. № 698/2017г. на Софийски градски съд, I – 4 състав
ЗД“Бул Инс“АД е осъдено да заплати на С. Й. К. сумите от 19 000лв и 1025лв,
представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за пътно произшествие, настъпило на
02.05.2016г., ведно със законната лихва от 02.05.2016г., като искът за неимуществени вреди
над присъдения размер до претендирания от 50 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано само от ищеца С. Й. К. в отхвърлителната му част по
отношение на иска за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв, представляваща
разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 19 000лв и дължимото
според жалбоподателя от 39 000лв. Поддържат се конкретни доводи за нарушение на
материалния закон чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е преценил и съобразил всички релевантни
факти за определяне размера на следващото се обезщетение. В тази връзка се изтъква, че са
неправилни изводите на първата инстанция, отнасящи се до съжденията, че ищецът е
претърпял сравнително леки по характер вреди, като установената фрактура на ключицата,
оперативното лечение и продължителното обездвижване са сериозни по обем и интензитет
травми с неблагоприятни последици за здравето и психиката на пострадалия- лишен от
активния си и пълноценен до този момент начин на живот. На следващо място се посочва,
че не са оценени търпените неудобства в ежедневието и неблагоприятното отражение за
1
ищеца в личностен и професионален план, като се има предвид, че до този момент е
спортувал, а вече не може да се подлага на физически натоварвания и упражнява
пълноценно професионалните си задължения като полицай.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна –ответник ЗД „Бул Инс“АД с
възражения против оплакванията в жалбата, акцентиращи на липсата на трайни увреждания
и настъпилото пълно възстановяване, обосноваващо присъденият размер като пълно
съответстващ на критериите по чл.52 ЗЗД.
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК, настоящата инстанция констатира,
че решението в обжалваната му отхвърлителна част е валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция преки искове по чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./ за компенсиране на неимуществени и имуществени вреди пряко от застраховател,
причинени при пътно произшествие, настъпило по вина на водача на МПС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Първостепенният съд е приел наличието на всички материалноправни предпоставки
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и уважил исковете за неимуществени и имуществени вреди в
размери от 19 000лв и 1025лв. Предвид оплакванията във въззивната жалба и частичното
влизане в сила на обжалваното решение в осъдителните му части, следва да приеме, че със
сила на пресъдено нещо са установени материалните предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя. Първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователни възраженията на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД за принос на пострадалия,
изразяващ се в непоставяне на предпазен колан и поемане на осъзнат риск като пътник в
автомобил, управляван от употребил алкохол водач. За тези изводи, които не са посочени от
страните като порок на съдебния акт, касаещ правилността, ефектът на
първоинстанционното решение се запазва и въпросите за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД са
извън обсега на въззивен контрол.
Следователно спорните пред настоящата инстанция въпроси се свеждат до обема на
търпените неимуществени вреди и съответствието на обезщетението с принципа на чл.52
ЗЗД.
Пред първата инстанция е безспорно изяснен посредством писмените доказателства
и автотехническата експертиза механизмът на настъпване на пътното произшествие на
02.05.2016г. по път ІІІ-605 с.Велковци в посока гр.Батановци при провеждане на
специализирана полицейска операция, в която участвали ищецът С.К. – пътник на предна
дясна седалка и негов колега Ч. Б. - водач на служебен автомобил Опел Астра с ДК № ***.
Водачът /загинал в инцидента/, загубил контрол върху управлението на автомобила, който
се отклонил и преобърнал извън пътното платно. В резултат на реализираното ПТП ищецът
С.К. получил увреждане с характер на следна телесна повреда – счупване на лявата ключица
с разместване на фрагментите, осъществяващо критериите на медико биологичния признак
2
трайно затруднение на движенията на ляв, горен крайник за период от 2-3 месеца. Пред
първата инстанция не е било спорно, че към датата на пътното произшествие за увреждащия
автомобил Опел Астра е имало сключен валиден договор с ответното застрахователно
дружество по риска „Гражданска отговорност“.
От приетата пред първата инстанция медицинска експертиза на в.л. К. се изяснява, че
в пряка причинна връзка с пътния инцидент ищецът, на 48 години получил
многофрагментно счупване на лява ключица, причинило затруднение на движенията за срок
по-дълъг от 30 дни и множество контузии и кръвонасядания в областта на дясна гръдна
половина, дясна мишница, дясно бедро и лява предмишница. Поради естеството на
фрактурата на лявата клавикула /многофрагментна/ се е наложило извършването на кръвна
репозиция и поставянето на метална остеосинтеза със заключваща се плака, като изразеното
становище на съдебния медик е за благоприятна възстановителна прогноза. Показанията на
разпитаните пред първата инстанция свидетели С. /колега на ищеца/ и К. – съпруга,
изясняват, че вследствие на травмата ищецът променил начина си на живот. Първоначално
бил почти обездвижен, не можел да извършва физическа дейност заради болките, което
наложило съпругата да се грижи за него в продължение на 2-3 месеца и поеме всички
ангажименти за дома и детето. Преди злополуката ищецът бил активен човек, спортувал
футбол, но след това се отпуснал и трудно се справял със служебните си ангажименти.
Освен първата операция за обездвижване на крайника, претърпял и втора за изваждане на
импланта и в продължение на два месеца отново бил обездвижен. Болките продължавали и
след този възстановителен период, особено при промяна във времето и вече не се
позволявал физически натоварвания, нито спортувал.
Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна експертиза на в.л. К. предвид
представените нови писмени доказателства – медицинска документация, удостоверяваща
прегледи и изследвания след приключване на делото пред първата инстанция и
свидетелстващи за настъпили усложнения във възстановителния процес след
първоначалната благоприятна прогноза. Допълнителната медицинска експертиза изяснява
посредством новата рентгенография от 13.03.2021г, че ищецът има ограничен обем на
движенията в лява раменна става – абдукция /отвеждане на левия крайник нагоре/, като
ротаторните /въртеливи движения на крайника по надлъжната ос/ са придружени от болеви
симптоми. След втората оперативна интервенция е последвал период на интензивни болки
от около 14 дни по време на зарастване на оперативната рана, и през този период е имал
ограничение на движенията в лявата раменна става.
С оглед на обсъдените доказателства настоящата инстанция приема въззивната жалба
на ищеца против размера на присъденото обезщетение за частично основателна.
Първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта на основната травма –
многофрагментно счупване на горния крайник, което освен физически болки и страдания, е
източник и на съществени неудобства за пострадалото лице –обездвижване за месеци и
необходимост от чужди грижи, трудности при физическо натоварване и демотивация за
3
активен спортен живот, какъвто е водел преди. Като утежняващи следва да се преценят и
обстоятелствата, свързани с извършването на две хирургични интервенции, представляващи
допълнителни страдания и неудобства, а също и установените усложнения и
неблагоприятни последици за здравето на ищеца. Приетите пред въззивната инстанция нови
доказателства изключват с категоричност първоначалната благоприятна прогноза за пълно
възстановяване. От допълнителното медицинско заключение се установява ограничен обем
на движенията в лява раменна раменна става /абдукция/, придружени с болкови симптоми,
за които при тази давност на травмата не се очаква подобрение. Действително, както
поддържа в пледоарията си по същество процесуалния представител на ответника, вещото
лице при разпита в с.з. е посочило 50% намален обем на движенията, но не е категоричен в
отговора си. Въпреки това със сигурност се установява, че в причинна връзка с травмата
движенията на лява раменна става са значително редуцирани при извършване на ротаторни
движения и при отвеждане на крайника нагоре, което трайно увреждащо състояние сериозно
накърнява физическата активност на ищеца – мъж на 48години, който преди злополуката е
бил активно спортуващ и в добра физическа форма. Като утежняващо обстоятелство ще
следва да се има предвид, че освен ограничения в личен аспект, пострадалият ще търпи
трудности при изпълнение на служебните си задължения като полицай в структурата на
МВР, където доброто физическо състояние е съществен фактор за пригодност за разлика от
други професии. Всички тези обстоятелства относно конкретните, субективни болки и
страдания вследствие на описаните травми, така и преценката на обективните критерии като
завишените нива на застрахователните покрития с оглед на обществено –икономическите
условия на живот към 2016г, включително съдебната практика в аналогични случаи, налагат
извод, че определеното обезщетение е занижено и не отговаря на изискванията на чл.52
ЗЗД. Според настоящият състав справедлив паричен еквивалент за компенсация би била
сумата от 35 000лв, който решаващ извод ще има за последица отмяна на решението в
обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 15 000лв, представляваща разликата над
присъдения размер от 19 000лв до установения за дължим от 35 000лв /след приспадане на
доброволно платените 1000лв/, ведно със законната лихва от същия начален момент
02.05.2016г.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото на ищеца ще се следват допълнителни разноски. Пред
първата инстанция на ищеца са признати за дължими разноски в размер на 799,99лв, което
значи, че допълнително ще следва да му се присъди сумата от 179,85лв, представляваща
разликата между присъдените разноски от 220,25лв и дължимите от 400,14лв. На ответника
разноски не са признати пред първата инстанция и не следва да има произнасяне по този
въпрос, поради липсата на производство по чл.248 ГПК. При този изход на спора в тежест
на ответника ще следва са се присъди на осн.чл.78, ал.6 ГПК и допълнителна държавна
такса от 600лв.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще имат и двете страни
4
съобразно обжалваемия мателиален интерес 20 000лв и уважената /отхвърлена част на иска.
Ищецът е претендирал, но не е доказал разноски, а ответникът е сторил разноски за адв.
възнаграждение от 1300лв, които при този изход на спора ще му се дължат до размер от
325лв. В тежест на ответника ще следва да се присъди дължимата държвна такса за
въззивното производство предвид, че ищецът е освободено лице по чл.83, ал.2 ГПК и по
съразмерност платените от бюджета разходи за експертиза или общо в размер на 462,50лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.12.2019г. по гр.д. № 698/2017г. на Софийски градски съд, I – 4
състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Й. К. против ЗД „Бул Инс“АД иск
за обезщетение по чл.226 ал.1 КЗ /отм/ за претърпени неимуществени вреди над присъдения
размер от 19 000лв до установения за дължим размер от 34 000лв, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на С. Й. К. ЕГН **********
от гр.***, със съдебен адрес: гр.***, ул. *** № 33 А чрез адв. В.К., допълнително сумата от
15 000лв, представляваща разликата между дължимото обезщетение за търпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 02.05.2016г в размер на 34 000лв и присъденото
от първата инстанция в размер на 19 000лв, ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената главница, считано от 02.05.2016г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.12.2019г. по гр.д. № 698/2017г. на Софийски градски
съд, I – 4 състав в останалата обжалвана /отхвърлителна/ част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на С. Й. К. сумата 179,85лв,
представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА С. Й. К. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* сумата от 325лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати по бюджетна сметка на ВСС
сумите 600лв- допълнителна държавна такса пред първата инстанция и 462,50лв- държавна
такса и разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
5
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6