Определение по адм. дело №522/2025 на Административен съд - Плевен

По искане и на двете стани, чиито процесуални представители присъстват в залата и при липса на други страни по делото, разглеждането на делото започва в 10:18 часа.

На именното повикване в 10:18 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЗКПУ „ВЪЗХОД“, уведомен от предишно заседание, се представлява от адвокат М. С. с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДФЗ, уведомен от предишно заседание, се представлява от юрисконсулт П. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ Ю. С. М., допуснат до разпит при режим на довеждане, не се явява.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВОКАТ С. - Моля да дадете ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ П. - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за хода на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Постъпила е молба от жалбоподателя , в която е посочил, че му е изпратен доклад от повторна проверка, видно от констатациите в който е прието, че не е налице твърдяното нарушение по ЗИУ 7.4, като е налице забележка, че ЗИУ 7.4 се променя от „Не“ на „Да“, поради което с официален документ е установено, че не налице твърдяното от ответника основание за отказ за изплащане на финансово подпомагане.

Жалбоподателят е поискал съдът да задължи ответника да заяви дали поддържа направения от негова страна отказ, обективиран в оспореното писмо.

Постъпило е писмо от ответника, в което е посочено, че в действителност при извършена проверка по повод на подадено възражение, жалбоподателят е уведомен, че е извършена корекция на резултата, описана в приложения доклад от проверката, като констатациите в ЗИУ 7.4 следва да се променят и резултатът на това основание се променя от „Не“ на „Да“. По повод на тези констатации, ответникът е поискал спиране на производството по настоящото дело до приключване на производството и произнасяне на административния орган, като е заявил изрично, че се отказва от сочения свидетел.

Това писмо е изпратено за становище на жалбоподателя, който не се е противопоставил на искането за спиране на делото.

С определение производството по делото е спряно по общо съгласие на страните.

Междувременно е постъпило писмо от ответника, с което са представени доказателства за плащане по мярка Еко-НИП в размер на 73 234.38 лева.

След представяне на второто писмо по делото, с което са представени доказателства за направеното плащане, ответникът е поискал възобновяване на съдебното производство. Жалбоподателят също е заявил искане за възобновяване на съдебното производство, като между страните се е формирал спор по отношение единствено относно разноските, които се следват с оглед настъпилите в последствие обстоятелства, а именно извършеното плащане на сумата по заявлението, депозирано от жалбоподателя. В тази връзка жалбоподателят е заявил, че поддържа жалбата, доколкото административният орган с конклудентни действия е оттеглил своя акт и в тази връзка е поискал да бъдат присъдени разноските по делото, тъй като ответникът е станал причина за неговото образуване, като е развил подробни съображения в писмена молба/становище. От своя страна ответникът е възразил относно прекомерността на претендираните от жалбоподателя разноски в производството.

АДВОКАТ С. - Не възразявам делото да бъде прекратено, ако е налице оттегляне на акта. Поддържам единствено искане за разноски 1500 лева хонорар и 50 лева държавна такса.

ЮРИСКОНСУЛТ П. – Налице е оттегляне на административния акт. Не възразяваме по факта, че изобщо се дължат разноски. Възразяваме относно техния размер. Считаме, че на жалбоподателя се следва минималния предвиден в Наредбата размер на адвокатско възнаграждение.

По доказателствата, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА приложените към писмо с вх. № 5580/30.09.2025 г. писмени доказателства.

ПРИЕМА приложените към писмо с вх. № 5682/06.10.2025 г. писмени доказателства.

ПРИЕМА приложените към писмо с вх. № 5878/15.10.2025 г. писмени доказателства.

ПРИЕМА приложените към писмо с вх. № 5996/20.10.2025 г. писмени доказателства.

ПРИЕМА приложените към писмо с вх. № 6117/24.10.2025 г. писмени доказателства.

ПРИЕМА приложените към писмо с вх. № 6416/10.11.2025 г. писмени доказателства.

С оглед становището на страните съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 156 от АПК във връзка с чл. 159, т. 3 от АПК- оттегляне на оспорения акт от административния орган, който го е издал. По делото са налице данни, че след издаване на оспорения административен акт, административният орган е извършил допълнителна проверка, по повод на която е съставен доклад, в който са отразени констатации, че е извършено плащане на жалбоподателя по мярка Еко-НИП в размер на 73 234.38 лева т.е. налице е оттегляне на акта, макар да няма представен изричен административен писмен акт. С оглед заявеното от пълномощникът на ответника, че това се е случило въз основа на разпореждане на административния орган, съдът приема, че е налице оттегляне с изричен акт на оспорения административен акт. Плащането е достигнало целта на подаденото заявление - да бъде преведена сумата по заявената мярка, поради което производството по делото следва да бъде прекратено на посочените от съда по-горе основания. При оттегляне на оспорения акт, жалбоподателят има право на разноски в съответствие с повелята по чл. 143, ал. 2 от АПК.

Делото действително се развива по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, за представителството по които дела съобразно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за адвокатските възнаграждения е предвидено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева минимално адвокатско възнаграждение.

В случая обаче и съобразно константната практика на ВАС, когато делото е с материален интерес, специална норма по отношение на заплащането на разноските се явява тази на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, съгласно която минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела с материален интерес, се определят по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

В случая претенцията на жалбоподателя, която в последствие е уважена изцяло в размер на 73 234.38 лева и съобразно чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4, при материален интерес в размер от 25 000 до 100 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 2650 лева плюс 8% за горницата над 25 000 лева, т.е минималния размер в този случай е приблизително около 5000 лева.

Упълномощеният адвокат е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева и е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в този размер, както и е претендирал разноски за платената държавна такса за настоящото производство, т.е. претендираното адвокатско възнаграждение е в пъти по-малко от минимално предвиденото в Наредбата такова, поради което възражението на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Следва на жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 50 лева, заплатени за държавна такса и възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лева, които своевременно са поискани, договорени и реално заплатени, видно от представените по делото доказателства.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 522 по описа на Административен съд - Плевен за 2025 година.

ОСЪЖДА Държавен Фонд Земеделие - Разплащателна агенция да заплати в полза на жалбоподателя ЗКПУ „ВЪЗХОД“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление село Тотлебен, [улица], община Пордим, област Плевен чрез председателя си П. Б. А. сума в размер на 1550 лева, от които 1500 лева адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса.

Определението може да се оспори в 7-дневен срок от днешното съдебно заседание, на което представители и на двете страни присъстват, пред ВАС на Република България.

Определението за прекратяване да се публикува на официалната интернет страница на Административен съд – Плевен.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:41 часа.