№ 52
гр. Радомир, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В.М.К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100889 по описа за 2021 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.49, вр. чл.45,
ал.1 и чл.86 ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищцата С. ИЛ. Й., с адрес: гр.Р., ул.“Р.Д“ №.,
ет. ., ап. ЕГН ********** и доразвити в съдебно заседание от нейната процесуална
представителка- адв.Б.Б. от АК- П. обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу
ответника Община Р., с адрес: гр.Р., пл.“Св.“ № 20, ЕИК 0., с който моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответната община да й заплати сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на увреждане- ухапване на бездомно куче на 20.09.2021 г. в 17,30 ч.,
станало в гр.Р. на ул.“И.В.“, ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането-
20.09.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Претенцията на ищцата се основава на твърдян в исковата молба инцидент,
настъпил на 20.09.2021 г., на която дата, към 7.00 часа, ищцата тръгнала от дома си към
магазин „К-маркет“ в гр.Р., който се намира на ул.Р.Д“. Пазарувала и тръгнала да се
прибира. Пътят й минавал покрай ул.“И.В.“- гр.Р., където внезапно откъм блоковете, по
една от перпендикулярните улици на ул.“И.В.“ изскочила глутница кучета-4-5 брой,
безстопанствени, които се спуснали към нея. Едно от кучетата, много едро, с изключително
злобна физиономия, черно на цвят я захапало в областта на дясната подбедрица. Ищцата
извикала и заплакала. Една съседка, която видяла инцидента, започнала да вика по кучето и
то избягало. Помогнала й да отиде в ЦСМП- Р.. Там й била оказана първа медицинска
помощ. Установило се, че има рана в областта на дясната подбедрица, която била промита и
й била поставена инжекция против тетанус.
1
На следващия ден отишла в МБАЛ “Р. А.“- П., в съдебна медицина, където
съдебният лекар д-р К.Ч. установил, че в областта на дясна подбедрица по задната
повърхност има наложена стерилна превръзка, налице били данни за увреждане на кожата-
рана в областта на дясна подбедрица.
Претърпяла множество болки и страдания както по време на увреждането, така й
по време на лечението. От страх от претърпяната травма не могла да спи, сънувала
кошмари, тъй като сънищата й били свързани с кучета. Не смее да излизам сама и винаги
някой я придружава. Страхува се вече от среща с кучета, изпада в ужас, а те са навсякъде в
града.
Искането е да й бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, предвид бездействие на служители на общината, относно задължението за овладяване
на популацията от бездомни кучета.
Ответната страна Община Радомир, в срока по чл.131 ГПК чрез представителя
Кмета П.А. е подал отговор, с който е изразил становище, че оспорва така предявения иск.
Оспорват се обстоятелствата изложени в исковата молба свързани с настъпило увреждане в
резултат на ухапване от бездомно куче.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител- ю.к.Е.П., поддържа така
депозирания отговор, като моли съда да отхвърли иска.
Твърди се от ответната страна, че искът е неоснователен, като е оспорено
твърдението, че е налице бездействие от служители на общината относно задължението за
улавяне и изолирани на бездомни кучета.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Според свидетелските показания на свидетелката В.И.К. на 69 г., която живее на
ул.“Р.Д“ № 52, вх.А в гр.Р. и познава ищцата, инцидентът с нея станал на 20.09.2021 г.
сутринта между 7,30 ч. и 8.00 ч. След като завела дееца на училище тръгнала към магазин
„К- маркет“. Влизайки от ул.“Р.Д“ към ул.“И.В.“, видяла глутница кучета, които тичали по
улицата и се насочват към С.. Докато стигне до нея, тя била нападната от кучетата. След
като стигнала до нея, разбрала, че е нахапана от едно от кучетата. За кучетата предполага, че
са безстопанствени. Някаква жена имало около пострадалата, която също установила
ухапването. С. била в стресова ситуация, държала се за крака. Не е видяла кръв, но след
инцидента ищцата отишла до болницата. Датата била 20 септември 2021 г. С. не смеела след
инцидента да отиде на Автогарата да се качи на автобус, защото там има още кучета и
нападат хора, а ходи всяка сутрин на Младежкия дом да се качва, значи се страхува.
По делото е допуснато изслушване на комплексна съдебно- медицинска
експертиза на вещите лица д-р К.Ч.- съдебен лекар и д-р Р.К.- психиатър. Запознавайки се с
предоставените материали по делото, както и с цялата налична медицинска документация,
експертите са дали своето заключение, съобразявайки се с представените писмени
2
доказателства: Фиш за оказана спешна медицинска помощ №2462/20.09.2021 г. издаден от
ФСМП-Радомир, в който е отразено следното: „Анамнеза:- Ухапана от улично куче. Работна
диагноза: Рана на дясна подбедрица. Лекарства и дози: Промивка, превръзка; Тетатокс.“
Съдебномедицинско удостоверение за пред съда №207/2021г., изх.№227/21.09.2021г.
издадено от д-р К.Ч. - СМО при МБАЛ „Р.А.“ АД гр.П., относно извършен преглед на
21.09.2021г. в 11.45 часа, в което е отразено следното: „Кратка анамнеза и обективна
находка /описание на болестното състояние или травматични промени/: Прегледаната
съобщава, че на 20.09.2021г. към 07,30ч. била ухапана от улично куче. Инцидента станал в
гр.Р.. Установено е обективно: Жена на видима възраст отговаряща на действителната, с
правилно телосложение и умерено изразена охраненост. Костната и мускулна системи са
правилно развити. Ориентирана за време и място. В областта на дясна подбедрица по
задната повърхност има наложена стерилна превръзка. Прегледаната предоставя следните
медицински документи, издадени на нейно име: Фиш за преглед на пациент в Спешна
медицинска помощ филиал-гр.Р. №2462/20.09.2021г. в който е отразено: „Работна диагноза:
Рана на дясна подбедрица.
Проведен е и психиатричен преглед.
Експертите са дали следното заключение по поставените въпроси:
В приложената към делото медицинска документация относно прегледите
извършени на 20.09.2021г. и на 21.09.2021 г., е установено и описано следното травматично
увреждане: Рана в областта на дясна подбедрица.
В медицинската документация от 20.09.2021г. са налице данни за това, че
нараняването е било обработено чрез промивка - първична хирургична обработка на раната
с антисептични разтвори, поставени са превръзка на раната и противотетаничната ваксина
Тетатокс.
Описаното увреждане в областта на дясна подбедрица е възможно да е получено
в резултат от ухапване от куче - от действието на островърх предмети какъвто представлява
и кучешки зъб и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в
исковата молба и в медицинската документация цитирани по-горе.
Увреждането в областта на десен долен крайник, в този си вид, в тази степен и с
тези характеристики е осъществило критериите на медико-биологичния признак
ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е от порядъка на
около три седмици.
В резултат от уврежданията пострадалата е търпяла физически болни и
страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите
часове и дни след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период.
Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили
неблагоприятни последствия за здравето на пострадалата.
3
След зарастването си раната ще остави ръбец, който представлява козметичен
дефект.
С. ИЛ. Й. с ЕГН: ********** страда към настоящия момент от Посттравматично
стресово разстройство, като същото е в пряка причинно-следствена връзка с преживения
инцидент - предмет на производството.
Настоящото психично заболяване при ищцата Посттравматично стресово
разстройство се изразява в тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и
устойчив във времето страх от кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е
свързано с признаци на паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
Гореспоменатото лечение при ищцата е спомогнало значително за овладяване
на симптомите и към момента не е необходимо да продължава, с изключение на евентуални
случаи на временно обостряне /при внезапно възникнали срещи с кучета например/.
Възстановяването на О, от получения силен стрес и като резултат-
Посттравматично стресово разстройство може да продължи няколко месеца, като
съществува вероятност да премине в Разстройство в адаптацията в зависимост от
индивидуалните адаптивни и възстановителни способности на психиката й и от липсата или
наличието на евентуални нови психотравмиращи ситуации от подобно естество, като за този
период качеството й на живот ще бъде влошено с тенденция към постепенно подобряване.
От правна страна.
Искът е с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/ За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл.49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт-
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя- възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Отнася се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване /в този см.
Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва
кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните
длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата.
Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на
предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
4
В конкретния случай ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
виновното бездействие на община Радомир да упражни задълженията си по осъществяване
надзора и грижите за бездомните кучета, които са й нанесли ухапванията.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
ЗЗЖ. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета,
изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето,
популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ,
физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато
е пострадала ищцата- 20.09.2021 г., е налице задължение на общината да осъществява
надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на
общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето,
обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти.
Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствени кучета
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче/кучета на територията на
общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
Безспорно е установено, че на 20.09.2021 г. ищцата С.Й.е била нападната и
ухапана от безстопанствено куче. От показанията на разпитаната по делото свидетелка-
очевидец се установи, че кучетата, нападнали и ухапали ищцата са безстопанствени, познати
са в района и не е установен техен стопанин. От друга страна самото твърдение, че
животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно
правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК,
ответникът следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице
се намира животното. Такива твърдения ответната община не е релевирала, съответно не са
събирани доказателства по тях. Фактът, че ищцата е нападната от глутница кучета на
улицата, и за които е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци,
че е собственик на кучетата, води до извода, че кучетата са безстопанствени. По отношение
на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето
5
и изолирането на скитащи кучета в изолатори. Отнася се до фактически действия,
възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на длъжностни лица на
общината във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места.
Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за
спазване, както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на
съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са
взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо
от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата
кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на
територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответната община. Ищцата е получила от ухапването от
безстопанствено куче увреждане на кожата- рана в областта на дясна подбедрица. Същата
страда към настоящия момент от Посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в
тревожност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от
кучета и ситуации, свързани с тях, като състоянието й е свързано с признаци на паника -
треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
Описаните травми са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота. При подобни ухапвания от бездомни кучета има опасност от заразяване с вируса на
болестта бяс. Заразените от тази болест задължително умират, тъй като няма специфично
лечение. По тази причина имунизацията с цел профилактика е задължителна. Тя
представлява апликация на инжекции. От събраните по делото доказателства- свидетелски
показания и ММЕ се установи, че след ухапването, ищцата се страхува от кучета.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетение, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го
определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /в
този см. Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищцата
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалата, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът
следва да заплати сумата от 4 000 лв. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от
деня на непозволеното увреждане- 20.09.2021 г. Този размер би възмездил по справедливост
пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха. Съдът възприема
изцяло заключениета по комплексната СМЕ, като взема предвид това, че от една страна
нормалният период на възстановяване при подобни физически увреждания е от порядъка на
около две-три седмици, а от друга- това, че и към момента на изготвянето на комплексната
СМЕ е налице разстройство в адаптацията, изразяващо се в тревожност, емоционална
лабилност, нарушения на съня и апетита, силно изразен и устойчив във времето страх от
6
кучета и ситуации, свързани с тях, като преживяването е все още свързано с признаци на
паника - треперене, изпотяване и пресъхване на устата.
По разноските.
С определение от 01.10.2021 г. съдът е освободил ищцата от внасяне на държавна
такса и разноски по делото. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС- Радомир сумата от 140 лв., представляваща държавна такса- 4%
върху цената на уважения иск, както и сумата от 200 лв.- изплатен хонорар на вещите лица.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата съразмерно с уважената част на иска направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК 0., с адрес: гр.Р., пл.“Св.“ № 20, да заплати на С. ИЛ.
Й., с адрес: гр.Р., ул.“Р.Д“ №., ет. ., ап. ЕГН **********, сумата от 4000 лв. /четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 20.09.2021
г., в гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на увреждането-
20.09.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК 0., с адрес: гр.Р., пл.“Св.“ № 20, да заплати на С. ИЛ.
Й., с адрес: гр.Р., ул.“Р.Д“ №., ет. ., ап. ЕГН **********, сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/- направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Р., ЕИК 0., с адрес: гр.Р., пл.“Св.“ № 20, да заплати по сметка
на РС- Радомир сумата от 160 лв. /сто и шестдесет лева/- държавна такса и 200 лв. /двеста
лева/- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7