№ 752
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20221001000326 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 361037 от 08.11.2021г. по описа на
Софийски градски съд на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, против решение №
261431 от 25.10.2021г., постановено по т.д.№ 1891 по описа за 2020г. на
Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, с което „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, е осъдено да заплати на „Ер Софт“
ЕООД, с ЕИК: *********, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.38 от Закона за
авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ сума в размер на 26 787,10 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за използване от „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД на компютърна програма, представляваща софтуерен продукт „Integrated
antifraud detection services“, върху който „Ер Софт“ ЕООД притежава авторско право,
дължимо за периода от 01.05.2019г. до 09.08.2019г. съгласно договор, сключен на
16.04.2018г. между „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и „Ер Софт“ ЕООД,
и сума в размер на 2 288, 60 лв., представляваща направени разноски по делото, изчислени
по компенсация.
С решение № 260773 от 09.03.2022г., постановено по постановено по т.д. №
1891 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17
състав, е изменено решение от 25.10.2021г., постановено по т.д.№ 1891 по описа
за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, в частта му за
разноските, както следва: Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД да заплати на „Ер Софт“ ЕООД сума в размер на 2 743,49лв.,
1
представляваща направени разноски по делото, вместо присъдената с решението сума от
2 288,60лв.
Въззивникът поддържа, обжалва решението, в частта, с която е осъден да заплати
не ищеца сумата от 26 787,10 лв., ведно с разноските върху тази сума, като
неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и
необосновано, по подробно изложени съображения. Иска от съда да обезсили, евентуално да
отмени решението в обжалваната му част, като неправилно - незаконосъобразно и
необосновано, и да отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни и
недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Ер Софт“ ЕООД, с ЕИК: *********, е представило
отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата,
съответно за правилност на решението в обжалваната му част, по подробно изложени
съображения, и претендират направените разноски в настоящето производство.
Прави възражение за прекомерност, в случай, че претендираното от
застрахователя адвокатско, съответно юрисконсултско възнаграждение надвишава
минималните размери, като иска същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото във въззивната жалба
срещу атакувания съдебен акт, намира следното:
„ЕР СОФТ“ ЕООД, с ЕИК: *********, е предявило иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД срещу „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, за сумата от 31 587,10 лв. с ДДС - главница, съставляваща незаплатени
месечни възнаграждения за периода 01.05.2019 г. до 09.08.2019г. за предоставяне на услуга
за ползване на програмен продукт „INTEGRATED ANTIFRAUD DETECTION SERVICES“,
дължими съгласно т. 3.1. от Договор от 16.04.2018г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор от 16.04.2018г. за ползване на
програмен продукт „INTEGRATED ANT1 FRAUD DETECTION SERVICES“, съгласно
който ответникът се задължава да му заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 9 600
лв. с ДДС. Съгласно чл.3.2 от Договора, възнаграждението за всеки месец е следвало да се
заплати между 25-то и 30-то число на предходния месец.
На 24.04.2019г.ищецът издал и изпратил на ответника Проформа фактура №
**********/24.04.2019г. за сумата от 9 600 лв. с ДДС - възнаграждение за месец май 2019
г. В отговор на 09.05.2019г. в телефонен разговор и с електронно съобщение
управителят на ответното дружество е уведомен, че договорът ще бъде прекратен. Към
електронното съобщение са приложени фотокопия на: тримесечно предизвестие за
прекратяване на договора с изх. № Д-01-74/13.02.2019г., лицева страна на пощенски плик;
известие за доставяне и проформа фактура № **********/24.04.2019 г. Видно от известието
за доставяне, писмото, съдържащото предизвестие за прекратяване на договор, не е връчено
на ищеца и е върнато в цялост.
На 17.05.2019г. при ответното дружество е депозирана покана с вх.№ Д-01-
2
74/2/17.05.2019г., с която „ЕР СОФ“ ЕООД заявява, че за първи път узнава за намерението
на застрахователя да прекрати договора с тримесечно предизвестие от електронно
съобщение от 09.05.2019г., поради което счита, че срокът на предизвестието започва да тече
от датата на връчването - 09.05.2019г. и изтича на 09.08.2019г. Със същото писмо от
17.05.2019г. ответното дружество е поканено да заплати изискуемите към тази дата
задължения и предупредено, че при неизпълнение ще се ползва от предвидените в Договора
санкционни клаузи. С Уведомление с изх. № Д-01-74/3/23.05.2019г.
застрахователното дружество е изразило становище за неоснователност на претенциите
на„ЕР СОФТ“ ЕООД, като е признало за дължимо единствено възнаграждението по
Договора, дължимо за месец май 2019г.
Не споделя доводите, че уведомлението за прекратяване на договора поражда правно
действие от датата на предаването му на пощенските служби, съответно, че волеизявлението
поражда действие преди момента на достигането му до адресата, по подробни съображения.
Твърди, че от момента на подписване на договора до момента седалището на „ЕР
СОФТ“ ЕООД и работните му помещения непрекъснато са се намирали на посочения в
Договора и Търговския регистър адрес, като на 14.02.2019 г. и 15.02.2019 г. на посочения
адрес е имало представители както на „ЕР СОФТ“ ЕООД, така и на друго търговско
дружество, което използва работните помещения съвместно с „ЕР СОФТ“ ЕООД, и на тези
дати офисът не е посещаван от пощенски служители в работно време. Оспорвам верността
на извършената от пощенския служител констатация, че „ЕР СОФТ“ ЕООД е „непознат“ на
адреса.
С цел ефективно упражняване на правата на страните по Договора, в т. 13.1 и 13.2. от
Договора, страните изрично са уговорили възможност всички съобщения и уведомления,
касаещи Договора, да се връчват чрез електронна поща, но ответното дружество, знаейки, че
пратката не е връчена, умишлено е оставил „ЕР СОФТ“ ЕООД в неведение за намерението
си да прекрати Договора, при наличие на вече утвърден в търговската практика между
дружествата ефективен канал за комуникация по т. 13.2 от Договора. Ответното дружество
не се е възползвало и от възможността да уведоми „ЕР СОФТ“ ЕООД чрез посочения в
Търговския регистър телефонен номер за контракт или на посочения в електронната
кореспонденция телефон на управителя.
Ответникът е оспорил предявеният иск, като неоснователен и недоказан, по подробно
изложени съображения. Поддържа, че договорът е прекратен, считана от 15.05.2019г.- от
момента на изпращане на писменото предизвестие по пощата на адреса, посочен от ищеца в
сключения договор. Спазена е формата за валидност на прекратяването на договора.
В обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел че
е сезиран с допустим иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.38 ЗАПСП,
който разгледан по същество е основателен.
Установено е, че между ,.Ер Софт“ ЕООД и ответникът „ЗАД Евроинс“ АД, на
3
16.04.2018г. е сключен договор за използване на компютърна програма, представляваща
програмен продукт „integrated antifraud detection services“. От предвиденото в чл.5.5. от
договора е видно, че .,Ер Софт" ЕООД го сключва в качеството му на носител на авторското
право на софтуерния продукт и съгласно чл.1 от договора се съгласява да предостави на
„ЗАД Евроинс“ АД правото да използва създадения от него продукт за срока на действие на
договора срещу получаване на възнаграждение за това.
По силата на договора в тежест на ползвателя „ЗАД Евроинс“' АД за времето на
действие на тази сделка е възникнало задължение да заплати на носителя на авторското
право възнаграждение за използване на компютърната програма, представляваща софтуерен
продукт „Integrated antifraud detection services“, уговорено по размер в чл.3.1. от договора, в
която клауза е постигнато съгласие, че то се дължи ежемесечно и е в размер на 8 000 лв. с
ДДС на месец.
Договорът от 16.04.2018г. е сключен като срочен, като с чл. 2.2. от договора страните
са се съгласили срокът на действие на сключената сделка да се подновява автоматично за
срок от още една календарна година в случай, че той не е прекратен едностранно съгласно
процедурата, предвидена в чл.6.2. от договора. Между страните не се спори, че към
16.04.2019г. не е осъществена докрай процедурата по едностранно прекратяване на
сключения договор и срокът му на действие е автоматично продължен с още една година и е
до 16.04.2020г.
И двете страни в производството твърдят, че договорът за използване на софтуер е
прекратен едностранно от „ЗАД Евроинс“ АД преди изтичане на уговорения в него срок на
действие, т.е. преди 16.04.2020г., като спорът им е относно момента, от който е станало това
- ищецът твърди, че договорът е прекратен считано от 10.08.2019г., а ответникът, че
прекратяването на договора е настъпило на 15.05.2019 г.
С чл. 6.2. от договора страните са постигнали съгласие, че за всяка една от тях
съществува правото да прекрати едностранно и предсрочно сключения договор, като това
право се упражнява с отправяне от едната до другата на тримесечно писмено предизвестие
за прекратяването. При съобразяване на уговорката, съдът е приел, че за да бъде надлежно
упражнено правото на ползвателя на авторското право да прекрати едностранно договора,
по делото следва да бъде доказано, че той е направил писмено изявление в тази насока,
както и че това волеизявление е достигнало до насрещната страна, за да породи действие по
отпадане занапред на облигационната връзка между съдоговорителите.
С писмо с peг. № Д-01-74/1/13.02.2019г., адресирано до ищеца, ответното дружество е
изразило воля прекратяване едностранно и предсрочно сключения на 16.04.2018 г. договор
за използване на компютърна програма. Съдът е приел, че това волеизявление е получено от
ищеца на 09.05.2019г. чрез изпращането му по електронна поща, тъй като този факт не е
спорен между страните.
Не са представени доказателства, че това писмо е получено от ищеца преди
09.05.2019г., както се твърди от ответника. Това не се установява и от обратната разписка за
4
връчване на пощенска пратка, съдържаща волеизявлението за прекратяване на договора, тъй
като пратката не е получена от представител или служител на дружеството „Ер Софт“
ЕООД, до което е изпратена. В обратната разписка е посочено, че пощенската пратка не е
връчена, тъй като дружеството е непознато на адреса. В нормативната уредба липсва
разпоредба, която да урежда фикция за връчване на документи чрез поща, когато не е
осъществено фактическо връчване по конкретни причини, включително и когато това е
станало, защото адресатът е „непознат на адреса“. Такава фикция не е регламентирана нито
в приложимия относно пощенските услуги специален закон, който е Закона за пощенските
услуги, нито в издадените въз основа на него Общи правила за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията.
Допустимо е в договора между страните да е постигнато съгласие за това, че при определени
конкретно описани обстоятелства изявлението на едната от тях във връзка със сключената
сделка ще се счита за достигнало до другата без фактически същото да е получено, но в
процесния договор липсва такава клауза. Ето защо факта на изпращане на писменото
предизвестие за прекратяване на договора, отправено от ЗАД „Евроинс“ АД до „Ер Софт“
ЕООД, не означава, че това предизвестие е достигнало до адресата, както се твърди от
ответника.
Съдът е приел, че отправено от ЗАД „Евроинс“ АД писменото предизвестие за
предсрочно прекратяване на процесния договор е достигнало до ищеца „Ер Софт“ ЕООД на
09.05.2019 г. и от тази дата започва да тече уговорения в сключената сделка тримесечен
срок, след изтичане на който договорът се счита прекратен в хипотезата на чл. 6.2. от него.
С изтичане на този срок на 09.08.2019г., договорът е прекратен. В тежест на ЗАД „Евроинс“
АД е възникнало договорно задължение да заплати възнаграждение на „Ер Софт“ ЕООД за
целия период от 01.05.2019 г. до 09.08.2019 г. При съобразяване на уговорения в сключения
договор месечен размер на дължимото възнаграждение от 8 000 лв. без ДДС и от 9 600 лв. с
ДДС и при прилагане на чл. 162 ГПК съдът е определил размера на дължимото
възнаграждение за целия спорен период на сумата от 31 587,10 лв. с ДДС, в който размер е
уважил предявеният иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената
фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав
препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят
до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните доказателства, съобразно
5
посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК, от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в
изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на
съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на
които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Ищецът е предявил иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждането на
ответника да му заплати сумата от 31 587,10 лв. с ДДС - главница, съставляваща
незаплатени месечни възнаграждения за периода 01.05.2019 г. до 09.08.2019г. за
предоставяне на услуга за ползване на програмен продукт „INTEGRATED ANTIFRAUD
DETECTION SERVICES“, дължими съгласно т. 3.1. от Договор от 16.04.2018г.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че:
- на 16.04.2018г. са сключили договор, по силата на който „Ер Софт“ ЕООД,
като изпълнител, предоставил на „ЗД ЕВРОИНС“ АД, като възложител, за ползване
програмен продукт „INTEGRATED ANTIFRAUD DETECTION SERVICES“, за срок на
действия от една година, считано от подписването на договора, и автоматично подновяване
за срок от една календарна година, в случай, че не са изпълнени процедурите по т.6.2 от
договора, при ежемесечно възнаграждение в размер на 8 000 лв. без ДДС /т.1, т.2.1 и т.2.2 от
договора, т.3.1 от
договора/;
- изготвено е предизвестие за прекратяване на договора от 16.04.2018г. от 11.02.2019г., с
което „ЗД ЕВРОИНС“ АД, уведомява „Ер Софт“ ЕООД на основание чл. 6, т. 6.2 от
договора за едностранно прекратяване на договора/л.9/;
- с покана изх. № 001 от 16.05.2019г. „Ер
Софт“ ЕООД е уведомило ЗД ЕВРОИНС“, че е получило електронно съобщение на
09.05.2019г., към което са приложени сканирано предизвестие за прекратяване на договора,
лицева страна на пощенски плик и известие за доставяне. Приема, че тримесечното
предизвестие изтича на 09.08.2019г. и кани „ЗД ЕВРОИНС“ АД да изпълнява
задълженията си по договора в срок.
С определение от 19.05.2021г. съдът е приел, че дружеството „Ер софт“ ЕООД е
автор на процесния софтуерен продукт и е обявил това обстоятелство за ненуждаещо се от
доказване.
Представена е електронна кореспонденция между страните в периода март 2018
- май 2019г. и платежно нареждане за платена сума в размер на 4 800,00 лв. - плащане
по процесния договор от страна на „ЗД ЕВРОИНС“ АД до 15.05.2019г.
6
С писмо изх.№203 от 19.11.2020г. ПС София – 2, е удостоверило, че препоръчана
кореспондентска пратка PS159200HYVHPИД с подател „ЗД ЕВРОИНС“АД и получател
„Ер Софт“ ЕООД ж.к. Слатина, ул.„Коста Лулчев“ № 58А, 1574 София е получена в
ПС 74 на 15.02.2019г. и на същата дата е върната на подателя с причина за връщане
„непознат на посочения адрес“. С исковата молба е представено известие за доставяне с
посоченият в писмото номер.
С отговора на исковата молба ответникът е представил платежно нареждане за
заплащане на сумата от 4 800лв. по фактура № 18/24.04.2020г., съставляващо плащане по
процесния договор до датата на прекратяване на договора, съгласно неговите твърдения, а
именно до 15.05.2019г.
По делото е разпитан свидетелят И. А. Б., работил за ищцовото дружество по трудов
договор от м.2017г., а след това като управител, който е заявил, че в периода
м.февруари 2019г. –м.май 2019г. през цялото време е имало човек в офиса. Сочи как е
разбрал за предизвестието за прекратяване на договора, съответно как е удостоверил, че на
посочената дата е имало човек в офиса- чрез справки и разговори с колежка М. Б., управител
на друга фирма, работеща в същия офис.
По делото е разпитана и свидетелката М. Б. – по делегация, която е показания за
същите обстоятелства, че са ползвали офиса съвместно с ищцовото дружество на адрес
гр.София, ул. „Коста Лулчев“ № 58А; че на 15.02.2019г. е била на работа и е издавала
полици; че на входа на офиса е имало означения с данните на фирмата; че на 15.02.2019г.
офисът не е посещаван от пощенски служител или куриер.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
споделя крайния извод на първоинстанционният съд за основателност на предявения
иск в уважения размер, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.20а ЗЗД, договорът може да бъде прекратен само по
взаимно съгласие на страните или на основания предвидени в закона, т.е едностранното
прекратяване е допустимо, когато е предвидено в закона, или когато е уговорено между
страните, като част от съдържането на договора, предвид разпоредбата на чл.9 ЗЗД.
В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са
обвързани от валидно сключен договор за предоставянето ползването на програмен продукт,
за което възложителят – ответник по делото, се е задължил да заплаща ежемесечно
възнаграждение на изпълнителя – ищец по делото, в размер на 8 000лв. без ДДС /чл.1, чл.2 и
чл.3 от договора/, като в срока на действие на договора възложителят е отправил
предизвестие за едностранно прекратяване, съобразно уговореното в чл. 6, т 6.2 от договора.
Страните спорят от кой момент следва да се счита, че започва да тече срока на
предизвестието за прекратяване на договора, предвид момента на изпращане и получаване
на същото, съответно от кой момент договорът следва да се счита прекратен, както и по
отношение на размера на задължението на възложителя към изпълнителя.
На 11.02.2019г. възложителят е изготвил предизвестие за прекратяване на договора
7
/л.9/, което е изпратил на изпълнителя на 15.02.2019г. на посочения в договора адрес, видно
от писмо изх.№203 от 19.11.2020г. ПС София – 2/л.73/, но не са представени
доказателства същото да е достигнало до адресата. Видно от писмо изх.№203 от 19.11.2020г.
на 15.02.2019г. пратката е върната на подателя с причина за връщане „непознат на
посочения адрес“. Събраните по делото доказателства не установяват този факт - на
посочената дата куриер да е посещавал адреса на изпълнителя за връчване на изпратеното
предизвестие за прекратяване, като в тази връзка съдът кредитира показанията на
свидетелите И. Б. и М. Б., които се преки, непосредствени и непротиворечиви и не се
опровергават от другите доказателства, от което следва извод, че това предизвестие не е
достигнало до изпълнителя, съответно не е породило целените правни последици.
Предвид горното и признанието на изпълнителя, направено с покана изх.№ 001 от
16.05.2019г./л.11/, че на 09.05.2019г. е получил електронно съобщение, към което са
сканирани предизвестие за прекратяване на договора, лицевата страна на пощенски плик и
известие за доставяне, следва да се приеме, че на 09.05.2019г. същият е получил
предизвестието и от този момент е започнал да тече срока по чл.6, т.6.2 от договора, като
изтича на 09.08.2019г., при съобразяване на разпоредбата на чл.72, ал.1, предл.1 ЗЗД.
За срока за предизвестието страните са обвързани от договора, от което следва извод, че за
претендирания с исковата молба период - 01.05.2019г. до 09.08.2019г., възложителят дължи
уговореното възнаграждение, което изчислено от съда, в съответствие с правомощията му
по чл.162 ГПК, е в размер на 31 587,10 лв. В хода на делото възложителят е
заплатил сумата от 4 800лв., което съобразено съгласно чл.235, ал.3 ГПК, намалява
неплатеното възнаграждение до размера на сумата от 26 787,10 лв., като до този размер
искът е основателен според настоящият състав на съда.
Неоснователно е възражението за неправилно квалифициране на иска по чл. 38
ЗАПСП, съответно за произнасянето по непредявен иск и постановяването на процесуално
недопустимо решение. В случая съдът е квалифицирал иска с правна квалификация чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба
фактически твърдения и заявеното в петитума искане за защита. Посочването на
разпоредбата на чл.38 ЗАПСП, като част от основанието на предявеният иск,
вероятно предвид обявеното за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че
дружеството „Ер софт“ ЕООД е автор на процесния софтуерен продукт, не е довело до
постановяване на недопустимо, евентуално на неправилно решение, тъй като съдът
се е произнесъл по заявените факти в рамките на претендираната защита.
С отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба
ответникът не е възразил, че в периода 01.05.2019г. – 09.08.2019г. процесния продукт не е
доставян и той не се е ползвал от него. Такива възражения не са направени и в
първото по делото съдебно заседание, след приемането на доклада по делото, поради което
възраженията в тази насока, направени за първи път с въззивната жалба са преклудирани, на
основание чл.266, ал.1 ГПК и като такива са неоснователни.
Неоснователно е възражението, че след 10.05.2019г. ищецът не е фактурирал
8
твърдяната доставка на предлаганата от него услуга и не е изпращал фактури. С отговора на
исковата молба ответникът е заявил, че : „не е изпратена фактура или проформа фактура за
стойността на договора за месец май 2019г. до 15-то число, т.е. не издало нито дебитно
известие, нито е издало нова фактура или проформа фактура. Тези обстоятелства са
възпрепятствало „ЗД ЕВРОИНС“ АД, от счетоводна гледна точка, да заплати стойността на
договора до 15.05.2019г.“; представя платежно нареждане за платена сума в размер на
4800,00лв., която сума „съставлява плащане по процесния договор от страна на „ЗД
ЕВРОИНС“ АД до датата на прекратяване на договора съгласно нашите твърдения, а
именно до 15.05.2019 г.“. От изложбеното следва, че в първоинстанционното производство
ответникът е поддържал становището, че непредставянето на фактура от страна на ищеца го
е възпрепятствало да изпълни до датата 15.05.2019г., но въпреки това той е изпълнил, за
което е представи платежно нареждане, съобразено от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК, т.е.
липсва твърдения за неизпълнение на задълженията по договора от насрещната страна след
тази дата, изразяващо се в неиздаването на фактури, тъй като след тази дата ответникът е
считал договора за прекратен. Предвид изложеното възражения за непредставянето на
фактура от страна на ищеца, като причина за неизпълнението на ответника след 15.05.2019г.
са преклудирани, на основание чл.266, ал.1 ГПК и като такива са неоснователни.
Предвид изложеното и обсъждането на електронната кореспонденция между страните,
представена по делото, не може да обоснове извод за противното. Това, че представителите
на ответното дружество са считали договора за прекратен и изрично са уведомили
управителя на ищцовото дружество, че ползването на предлаганата от ищеца услуга не е
необходимо, „видно от представената от ищеца кореспонденция по електронна поща от
10.05.19г.“ според твърденията във въззивната жалба, не освобождава ответникът от
задължението за заплащане на дължимото възнаграждение, предвид уговореното в чл.6,
т.6.2 от договора
Не може да бъде споделено възражението, че договорът е прекратен с изпращане на
уведомлението за прекратяване на адреса на ищеца, съответно, с посещението на куриера на
адреса на ищеца на 15.05.2019г. Такова разбиране за действието на предизвестието за
прекратяване на договора не съответства на уговореното в договора и установеното по
делото от фактическа страна – че на посочената дата куриер не е посещавал офиса на ищеца,
предвид показанията на разпитаните свидетели по делото, които съдът кредитира.
Страните не са уговорили, че срока за предизвестието за прекратяване на договора
започва да тече от момента на изпращането му, съответно от ненамирането на страната на
адреса посочен в договора. Тълкуването на разпоредбите на договора по реда на чл.20 ЗЗД
не може да обоснове такъв извод, в този смисъл не са направени твърдения, а и липсват
такива основания, предвидени в закона, за да може страната да се позове на разпоредбата на
чл. 20а, ал.2, предл. последно ЗЗД, поради което възражението е неоснователно.
Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд за
основателността на предявения иск в уважения размер, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
9
Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените разноски за въззивното производство в размер на 2040лв., за
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства че е заплатено.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261431 от 25.10.2021г., постановено по т.д.№ 1891 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, в частта,
с която „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК: *********, е осъдено да
заплати на „Ер Софт“ ЕООД, с ЕИК: *********, на основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.38 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ сума в размер на
26 787,10лв., представляваща неплатено възнаграждение за използване от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД на компютърна програма, представляваща
софтуерен продукт „Integrated antifraud detection services“, върху който „Ер
Софт“ ЕООД притежава авторско право, дължимо за периода от 01.05.2019г. до
09.08.2019г. съгласно договор, сключен на 16.04.2018г. между „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД и „Ер Софт“ ЕООД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
с ЕИК: *********, да заплати на Ер Софт“ ЕООД, с ЕИК: *********, сумата от 2
040лв. /две хиляди и четиридесет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
В останалата част решение № 261431 от 25.10.2021г., постановено по т.д.№ 1891 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-17 състав, е влязло в
законна сила, на основание чл. 296, т.2, предл.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10