Решение по дело №3649/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6995
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Боряна Венциславова Петрова
Дело: 20181100503649
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. София,16.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА ЧОЛЕВА 

                                                                                           мл.с-я  БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                        

                  

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от мл.съдия Петрова в.гр.д. № 3649 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение № 203670, постановено на 29.08.2017г. по гр.д. №13786/2014г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 – ти  състав, са били отхвърлени предявените от Ю.Д.В. срещу „Г.З.“ ЕАД, искове по чл.193, ал.1, вр. чл.222 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 10668,84 евро – дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Помощ при пътуване“, обективиран в застрахователна полица № 2000300011000514, за неотложни медицински разходи във връзка с получена от ищеца травма на коляното на левия крак при събитие от 23.03.2011г. в Кютай, Австрия, от които сумата от 732,63 евро - разходи за преглед и консултация на 24.03.2011г. и сумата от 9936,21 евро – разходи за хирургична интервенция в частна клиника „Хохрум“  по фактура № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /14.03.2014г./ до окончателното плащане, както и сумата от 3201,41 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.04.2011г. – 13.03.2014г., както и предявените комулативно с тях искове с правна квалификация чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1356,82 евро – обезщетение за имуществени вреди, представляващи допълнителни разходи, начислени от частна клиника „Хохрум“ за събиране на вземането й за разходи за хирургична интервенция, за сумата от 1590,88 евро – лихва за забава за периода 31.03.2011г. – 30.07.2012г.,претендирана от частна клиника „Хохрум“ за неплатеното възнаграждение за хирургична интервенция, които вреди са причинени поради неизпълнение на задължения по договора за застраховка, а именно неизплащане на застрахователно обезщетение, неосигуряване на съдействие при условията на непрекъсната 24 – часова готовност – неподдържане в изправност и непрекъсната връзка с телефона, който е посочен върху застрахователната полица за връзка със застрахователя при настъпване на застрахователното събитие и неосигуряване на представител от асистиращата компания, който да осъществи контакт със застрахования на български език и да даде указания и упътване при настъпване на инцидента, несвоевременно уведомяване на ищеца за отказа за плащане на застрахователно обезщетение, сумата от 5000 евро – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в огромен психически стрес, съпътстван от силни болки в сърдечната област, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане и изпадане във временно здравословно неразположение от неизпълнение на посочените  по – горе задължения, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /14.03.2014г./ до окончателното плащане, както и сумата от 1532,79 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода  24.03.2011г. – 13.03.2014г.

На ищеца Ю.Д.В. са възложени разноските за първа инстанция, в размер на 350 лева, съгласно правилото на чл.78, ал.3 от ГПК – съразмерно на отхвърления размер от исковете.

Недоволен от постановеното решение, ищецът Ю.Д.В. го обжалва в срок с въззивна жалба. Поддържа, че то е неправилно и необосновано, доколкото не са били обсъдени от СРС  всички доказателства по делото. Твърди, че като е взел предвид заключението само на вещото лице по първата СМЕ, съдът е постановил необоснован акт, защото механизмът на настъпване на увреждането не е този, който е бил приет. Навежда довод, че съдът е игнорирал свидетелските показания  на свидетел – очевидец на инцидента, както и доклада на д-р Б.В.от 08.06.2011г. При тези доводи въззвникът  моли съдът да постанови въззивно решение, с което да отмени решението на СРС, а предявените искове – да уважи изцяло.

Въззиваемата страна, „Г.З.“ЕАД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба и е взела становище по нейната неоснователност. Излага доводите си, че решението е правилно и обосновано, защото процесното увреждане на ищеца е настъпило по време на любителско каране на ски, което не  е покрит застрахователен риск и за него не се дължи застрахователно обезщетение. Искането към съда е първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено от въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи служебно.  По отношение правилността му, по наведените от въззивника – ищец доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав  приема от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата се установява, че на 02.03.2011г. те са сключили договор за застраховка „Помощ при пътуване“, обективиран в застрахователна полица № 200300011000514 със срок на покритието – 17.03.2011г. – 28.03.2011г. С договора за застраховка "Помощ при пътуване" застрахователят се задължава срещу заплащане на застрахователна премия да осигури непосредствена помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение по време на пътуване. Събитията и условията за предоставяне на помощта се определят със застрахователния договор – чл.222, ал.1 КЗ /отм./. Основното покритие на процесната застраховка включва възникване на непредвидено и неотложни медицински разходи, които са пряка и непосредствена последица от настъпване на злополука и/или актуално заболяване – раздел VII, б. „А“ от Общите условия. Уговорено е, че застрахователят не носи отговорност за лечение или медицински грижи и злополуки в резултат на любителско каране на ски, освен ако не е уговорено друго и не е платена допълнителна застрахователна премия – клаузата на 36.21 от раздел IX от Общите условия. В случая няма спор, че процесната застраховка не покрива разходи при злополуки при любителско каране на ски.

Страните не спорят и по делото се установява, че при действието на застраховтелния договор въззивникът е предприел пътуване до Австрия, както и че на 23.03.2011г. /при действието на застрахователния договор/ в Кютай, Австрия въззивникът е претърпял инцидент, вследствие на който е получил мекотъканна травма на лява колянна става, изразяваща се в разкъсване на предна кръстна връзка и вътрешния мениск.

Спорен по делото е механизът на настъпилото уреждане. Пред първоинстанционния съд са приети две експертизи – първоначална, допълнителна и повторна. Първоначалната експертиза, изготвена от в.л. К. дава заключение, че за лечението на скъсан мениск не е била необходима спешност, а в допълнителната СМЕ в.л. К. е категоричен, че вероятността получените от ищеца  увреди да са получени по начина, описан в исковата молба е минимален и с много голяма вероятност в момента на увредата ищецът е бил със ски на краката си, без значение  дали е карал или е бил спрял някъде по пистата. По делото е изслушана от съда и повторна СМЕ, с която в.л.В. заявява, че е напълно възможно травмата на коляното – торзионна с преплъзваща се колянна травма, да се получи както при движение пеша по пистата, така и при падане по време на каране на ски.

 

 

  По делото е приет кратък медицински доклад (на л.51) съставен в деня на инцидента от доктор от частната клиника „Хохрум“, по анамнеза, снета от ищеца,  като причина за злополуката е посочено „ски спускане на 23.03.2011г.“

Приложени са записите от електронната система на асистиращата компани, от които се установява, че на 24.03.2011г. съпругата на ищеца е съобщила, че инцидентът е настъпил при каране на ски, като същата е обяснила, че съпругът й е много добър скиор и е паднал единствено поради опита да избегне сблъсък с друг скиор, който не е карал много добре. На следващия ден – на 25.03.2011г. в 16:53ч., след като асистиращата компания е изпратила съобщение по факса /изпратено на 25.03.2011г. в 12:54ч. – л.48 от делото/ до австрийската болница, в която ищецът е бил настанен за оперативно лечение, че застраховката не покрива разходи при злополука при любителско каране на ски, асистиращата компания е отразила, че при повторно запитване съпругата на ищеца е изнесла различни факти от първоначално съобщените, като е посочила, че ищецът не е карал ски по време на инцидента, а просто е стоял и е бил блъснат от друго лице, което е карало ски.

По делото са събрани свидетелски показания от С.Г. – ръководител Отдел „Помощ при злополука“ при ответното дружество. Същата съобщава, че във връзка със събитието при проведен разговор с представител на асистиращата компания съпругата на ищеца е посочила, че съпругът й е бил много добър скиор и че при опит да избегне удар с неопитен скиор е паднал.

Разпитана е била като свидетел П.В. /съпруга на ищеца/, относно съобщените от нея обстоятелства при настъпване на инцидента, която ясно заявява, че кореспонденцията със застрахователя я е водила именно тя, по телефона на съпруга си.

По делото , на л.84, е приложен доклада на д-р Б.В.от 08.06.2011г.  според който в периода от 23.03.- 25.03.2011г. в кабинета му в в Кютай не е бил воден пациент с името д-р В. след спасяване от пистата.

При тези факти, въззивният съд намира за установено следното от правна страна:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание искове по чл.193, ал.1, вр. чл.222 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 10668,84 евро – дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Помощ при пътуване“, обективиран в застрахователна полица № 2000300011000514, за неотложни медицински разходи във връзка с получена от ищеца травма на коляното на левия крак при събитие от 23.03.2011г. в Кютай, Австрия, от които сумата от 732,63 евро - разходи за преглед и консултация на 24.03.2011г. и сумата от 9936,21 евро – разходи за хирургична интервенция в частна клиника „Хохрум“  по фактура № **********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /14.03.2014г./ до окончателното плащане, както и сумата от 3201,41 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.04.2011г. – 13.03.2014г., както и предявените комулативно с тях искове с правна квалификация чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1356,82 евро – обезщетение за имуществени вреди, представляващи допълнителни разходи, начислени от частна клиника „Хохрум“ за събиране на вземането й за разходи за хирургична интервенция, за сумата от 1590,88 евро – лихва за забава за периода 31.03.2011г. – 30.07.2012г., претендирана от частна клиника „Хохрум“ за неплатеното възнаграждение за хирургична интервенция, които вреди са причинени поради неизпълнение на задължения по договора за застраховка, а именно неизплащане на застрахователно обезщетение, неосигуряване на съдействие при условията на непрекъсната 24 – часова готовност – неподдържане в изправност и непрекъсната връзка с телефона, който е посочен върху застрахователната полица за връзка със застрахователя при настъпване на застрахователното събитие и неосигуряване на представител от асистиращата компания, който да осъществи контакт със застрахования на български език и да даде указания и упътване при настъпване на инцидента, несвоевременно уведомяване на ищеца за отказа за плащане на застрахователно обезщетение, сумата от 5000 евро – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в огромен психически стрес, съпътстван от силни болки в сърдечната област, сърцебиене, повишаване на кръвното налягане и изпадане във временно здравословно неразположение от неизпълнение на посочените  по – горе задължения, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /14.03.2014г./ до окончателното плащане, както и сумата от 1532,79 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода  24.03.2011г. – 13.03.2014г.

При горната фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приел, че предявените искове са неоснователни, доколкото не се установява да е настъпило събитие с покрит застрахователен риск по процесната полица или договорно неизпълнение от страна на ответника, както ищецът твърди. До този свой извод СРС е достигнал при изчерпателен анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото, като ясно е мотивирал преценката си да кредитира едни и да не даде вяра на други доказателства по делото. Затова е несъстоятелно оплакването на въззивника за необосноваността на първоинстанционното съдебното решение. За да не даде вяра на свидетелските показния на свидетелката П.В.  СРС  е изтъкнал, че те са противоречиви с останалия събран по делото доказателствен материал и следва да бъдат ценени по реда на чл.172 от ГПК, доколкото се отчита високата степен на заинтересованост на свидетеля от изхода на спора. От една страна свидетелката е съпруга на ищеца, а от друга  - сама заявява, че тя е тази, която е съобщила на застрахователя – ответник  за настъпилото събитие и тя е осъществила цялата кореспонденция с него. 

Неоснователно се явява и оплакването, че съдът е игнорирал свидетелските показания  на свидетел – очевидец на инцидента, както и доклада на д-р Б.В.от 08.06.2011г. Съдът е обсъдил показанията на св. С.Д. като е приел, че като не кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото, няма да ги кредитира, който извод пълно се споделя от въззивния съд. Свидетелят твърди, че травмата на ищеца е настъпила след като той е бил повален на земята от скиорка, без сам ищецът да е карал ски, докато в лекарският доклад на клиниката „Хохрум“ ясно и недвусмислено сочи като анамнеза „ски спускане 23.03“, която анамнеза по правило се снема по данни от самия пациент. Освен това, от приложеният доклад на д-р Б.В.от 08.06.2011г.  ясно  се установява че  в периода от 23.03.- 25.03.2011г. в кабинета на д-р В. в Кютай не е бил воден пациент с името д-р В. след спасяване от пистата, което напълно дискредитира показанията ма свидетеля  Д.

Въззивният съд не приема за основателно оплакването на въззивника, че като е ценил само първоначалната СМЕ, СРС е достигнал до неправилен извод. Това е така, защото дори и повторната СМЕ, изготвена по делото не изключва по никакъв начин възможността увреждането да е настъпило и при ски спускане. Съдът оценява експертизата по реда на чл.202 от ГПК, а именно като е обсъжда заедно с другите доказателства по делото, както правилно е сторил в случая първоинстанциония съд. Изводът на вещото лице, че нараняването на ищеца е получено при ски спускане, докато кракът му е бил фиксиран в ски обувка напълно кореспондира с първоначалния медицински доклад от клиниката в „Хохрум“, в който изрично е отразено, че увреждането на коляното на ищеца е получено при ски спускане. Освен това този извод напълно кореспондира и на свидетелските показания на свидетелката В., която лично е уведомила застрахователя, че съпруга й е пострадал при ски спускане, въпреки, че по принцип, той е много добър скиор.

По изложените мотиви първоинстанционното решение се явява правилно и  като такова следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

 

По разноските:

Жалбата на въззивника е неоснователна, поради което същият няма право на разноски пред настоящата въззивна инстанция. Страна, в чиято полза възниква право на разноски в настоящото производство е въззиваемата страна – ответник и тя е направила съответното искане за тяхното присъждане. По делото въззиваемият е представляван от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева  за въззивмата инстанция.

 

 

Предвид цената на исковете, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-В въззивен състав,

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203670, постановено на 29.08.2017г. по гр.д. №13786/2014г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 – ти  състав

 

      ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК Ю.Д.В., с ЕГН: ********** да заплати на „Г.з.“ ЕАД, с ЕИК: ******** сумата от 100 (сто) лева, разноски пред въззивния съд.

 

 

      РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по аргумент от  чл. 280, ал. 3 от ГПК, с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ: