Р Е Ш Е Н И Е
№5122/4.11.2014г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря О.Ж., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 11718 по описа на Варненски районен съд за 2013 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 21111/30.07.2013 г.
от „М.Ф.М.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * срещу И.Т.Й.,
ЕГН **********,***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1055.79 лева, формирана както следва: 556.30 лева, представляваща дължима главница по договор за цесия от
20.05.2010 г., сключен с „*” АД - кредитор на длъжника по
договор за паричен заем № * г., 331.30 лева, представляваща договорна
лихва за периода 29.09.2008 г. - 06.04.2009 г., 168.19 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 20.05.2010 г. - 24.04.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 25.04.2013 г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр.
д. № 5943/ 2013 год. на ВРС е издадена
Заповед № 3430/ 26.04.2013 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че на
28.08.2008 год. между „И.А.М.“ АД и И.Т.Й. е сключен договор за заем за сумата
от 600 лева, която е получена от длъжника. Уговорено е вземането да се погаси в
срок от 32 седмици, като размерът на седмичната вноска е определен на 31.70
лева. Сочи се, че на 20.05.2009 год. между ищеца и „И.А.М.“ АД е сключен
договор за цесия, по силата на който вземането по договор за паричен заем № *
год. е прехвърлено на ищеца, както и че до длъжника е изпратено уведомление за
сключения договор за цесия.
Ответникът – И.Т.Й.,
чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага подробни съображения за допустимост, но
неоснователност на предявения иск, поради ненадлежно уведомяване на длъжника за
сключения договор за цесия. Същевременно релевира възражения за нищожност на
договора поради липса на основание, както и за погасяване на вземането по
давност.
Третото
лице – помагач „*” АД депозира писмено становище, с което отправя искане за
уважаване на претенцията.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Въз основа на
заявление вх. № 10566/ 25.04.2012 год. по
ч. гр. д. № 5943/ 2013 год. на
ВРС
е издадена Заповед № 3430/ 26.04.2012 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, по
силата на която длъжникът И.Т.Й.,
ЕГН **********,*** е осъден да заплати на кредитора „М.Ф.М.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумите от: 556.30 лева,
представляваща дължима главница по договор за цесия на вземания от 20.05.2010
г., сключен с цедента „*” АД, кредитор на длъжника по договор за паричен заем №
* г.; сумата от 331.30 лева, представляваща договорна лихва за периода от
29.09.2008 г. до 06.04.2009 г., сумата от 168.19 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.05.2010 г. до 24.04.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 25.04.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 125 лева
– разноски по делото.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за
цесия на вземания от 20.05.2010 г. и договор за паричен заем № * г.
По делото е представен договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.05.2010 год., сключен между „И.А.М.”
АД – цедент и „М.ф.м.“ АД – цесионер, с предмет – възмездно прехвърляне на
цесионера падежирали и изискуеми в пълен размер вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, описани в Приложение № 1 срещу цена, дължима
от цесионера. Цена на договора не е
посочена.
Видно от представеното Приложение № 1, вземането по
договор за паричен заем № * год., длъжник по който е И.Т.Й. е включено в
списъка на вземанията, прехвърлени с договора от 20.05.2010 год.
Между „И.А.М.“ АД и И.Т.Й. е сключен договор за заем от 28.08.2008
год. за сумата от 600 лева, която е получена от длъжника. Уговорено е вземането
да се погаси в срок от 32 седмици, като размерът на седмичната вноска е
определен на 31.70 лева.
Представено е уведомително писмо, изходящо от „М.ф.м.“ АД
/л. 25/, от което е видно, че на 22.05.2010 год. до ответника и изпратено уведомление
за сключения договор за цесия между „И.А.М.” АД и „М.ф.м.“ АД.
Видно от представената разписка лице на име „баба
Иванка“отказва получаване на пратката“, тъй като получателя не живее на адреса.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи,
в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането си, за което
е
издадена заповедта за изпълнение. В тежест на
ответника е да установи погасяване задължението.
Между страните липсва
спор относно обстоятелството, че на 20.05.2010 год. между „И.А.М.”
АД – цедент и „М.ф.м.“ АД – цесионер е сключен договор за прехвърляне на
вземания /цесия/.
Предмет на спора е наличие
на материално- правна легитимация на ищеца за реализиране правата на кредитора
във връзка
При
тълкуването
на волята на страните по процесния договор за цесия, налага
извод, че същият има възмезден характер. В тази връзка, непосочването на цената
се явява на липса на съществен елемент, поради което и следва да се приеме, че
договорът е нищожен, поради липса на основание, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът
- „М.ф.м.“ АД
е страна по недействителен договор за цесия, поради което за
същият липсва активна материалноправна легитимация да реализира правата на
кредитора по събиране на вземането.
Независимо от горното, за
пълнота следва
да се отбележи, че договорът за цесия да няма действие по отношение на длъжника.
Този извод се налага с оглед обстоятелството, че ответникът не е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента, съобразно
изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Не са представени доказателства, от които да
е видно, че е извършено упълномощаване на цесионера от цедента за уведомяване
на длъжниците за прехвърляне на вземанията. От представеното
известие за доставяне е видно, че на ответника са изпращани писма от
ищеца, но липсват данни за тяхното узнаване от последния. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането не е настъпило с
получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за
цесия, до колкото същия се представлява от особен предствавител,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Ето защо, следва да се
приеме, че всички
извършени от страна на цесионера нямат действие по отношение на длъжника.
По
изложените съображения, се налага извода, че ищецът не установи в условията на
пълно и главно доказване съществуване на вземането си произтичащо от договор за цесия от 20.05.2010 год., поради и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, на основание чл. 422 ГПК.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
неоснователни са и акцесорните претенции за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца и сумите от 331.30 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 29.09.2008 г. до 06.04.2009 г. и 168.19 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.05.2010 г. до
24.04.2013 г.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „М.Ф.М.”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * срещу И.Т.Й., ЕГН **********,***
иск да установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1055.79 лв. /хиляда петдесет и пет лева и 79
ст./,
формирана както следва: 556.30 лв. /петстотин петдесет и шест лева и 30
ст./,
представляваща дължима главница по договор за цесия на вземания от 20.05.2010
г., сключен с „*” АД, кредитор на длъжника по договор за паричен заем № * г., 331.30 лв. /триста тридесет и един лева и 30 ст./, представляваща
договорна лихва за периода 29.09.2008 г. - 06.04.2009 г., 168.19 лв. /сто шестдесет и осем лева и 19 ст./, представляваща законна
лихва за забава за периода 20.05.2010 г. -24.04.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 25.04.2013 г. до окончателното й изплащане, за което вземане по ч. гр.
д. № 5943/ 2013 год. на ВРС е издадена
Заповед № 3430/ 26.04.2013 год. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 ГПК, на основание чл. 422 ГПК.
Решението
е постановено при участие на трето лице – помагач, а именно - „*” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: