Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Пирдоп, 22.11.2019 година.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд - Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Симеон Гюров
при
участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа
докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 159 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от П.П.Б. с ЕГН:**********,***, чрез адв. А.И. от САК, срещу Електронен фиш серия К №1074052,
издаден от ОДМВР гр. София за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който е наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182,
ал.2, т.5 ЗДвП, за нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в депозирано становище жалбоподателят
изразява подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното
административно наказание в обжалвания електронен фиш, твърди, че ЕФ е
неправилен и незаконосъобразен, като не е извършил посоченото нарушение нито от
субективна нито от обективна стрнана, ЕФ не съдържа данни за органа, който го е
издал, не е посочена датата на издаването му, която е от значение за наличната
преценка за компетентност на длъжностното лице-издател на ЕФ към датата на
издаването му, както и при изчисляване на давностни и преклузивни срокове, не
му е дадена възможност, тъй като колата е собственост на търговско дружество,
да се убеди, че именно той е управлявал л.а., а не друго лице, за което
съответно да подаде декларация съгл.установените за това процедурни изисквания
на чл.189 ЗДвП, като от датата на твърдяното извършено от него административно
нарушение, е изминал доста дълъг период от време. Моли за отмяна на електронния
фиш, не ангажира доказателства, не се явява в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не заявява становище по жалбата.
Районна
прокуратура гр. Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от събраните по делото
писмени доказателства, както следва: приети по приложената
към писмо рег.№ 120400-11175/29.08.2019 г. на ОД на МВР - София
административно-наказателна преписка, съдържаща писмени доказателства по опис,
а именно: Заверена разпечатка на електронен фиш серия К - 1074052 от СУАНД на
МВР; Заверено ксерокопие на протокол от проверка № 241-ИСИ/О3.07.2015г. на
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 с фабр. № 003059047ВВЗ от БИМ, главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди", отдел „Изследване на типа средства за
измерване", сектор „Физични и механични измервания"; Заверени
ксерокопия на 2 бр. заповеди, относно утвърждаване образец на електронен фиш на
Министъра на вътрешните работа ведно с приложение към заповедта; Заверено
ксерокопие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ;
Снимков материал № 0022/03.10.2015г.; Заверено ксерокопие на протокол,
удостоверяващи наличието на п.зн. В-26 и табела Т2, застъпваща зоната на
действие на знака - 1000м.; Заверено ксерокопие на протокол, удостоверяващ
наличието на 2 бр. п.зн Е-24 за контрол с автоматизираини технически средства
или системи и заверено ксерокопие на писмо рег.№ ОВ-5090/2011г. на ГДОП;
и писмени
доказателства, приети с приложения към
Писмо изх.№ 11-00-841/15.10.2019 г. на Директора на Областно пътно управление
София утвърден през 2009 г. проект за организация на движението /извадка/ за
път 1-6 София -Пирдоп - Розино, където е и отсечката при км 179+158, посока
гр.Пирдоп и от извадката е видно местоположението на пътен знак В-26, че
административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по
повод съставения ЕФ срещу жалбоподателя, връчен на неустановена от административнонаказващия
орган дата, въпреки изричното настояване от страна на въззивния съд за
представяне от АНО на административнонаказателната преписка в оргинал и в цялост
и уверенията на въззиваемата страна, че същата е представена в цялост в
заверено ксерокопие, поради невъзможност да бъдат представени оригиналите на
същите, което води до извода, че не може да се установи нито датата на връчване
на ЕФ, нито датата на издаване на същия, като ЕФ е обжалван на 08.08.2019 г.,
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
жалбородателя, като представител на „Южен кръст 2001”ЕООД, е наложена глоба в
размер на 200,00 лв., на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, за
нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП, затова, че на 03.10.2015 г. в 17,44 часа на ГП І-6 б-я Мирково 179+158КМ,
, в посока гр.Пирдоп при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В-26, с МПС Пежо
207 с регистрационен № СА9686МТ,
жалбоподателя е извършил
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№003059047ВВ3, като установената скорост е 101 км/час, при разрешена скорост-60
км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 41 км/час. В ЕФ е отразен
приспаднатия толеранс от 3%.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото
писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената
жалба е допустима, ЕФ е връчен на жалбоподателя на неустановена дата, като жалбата
срещу същия е входирана на 12.08.2019 г..
Въз основа на
служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалвания електронен
фиш (ЕФ), както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство не е започнало,
протекло и приключило съобразно с
процесуалните изисквания на ЗАНН. Правилно в електронния фиш е посочено
превишение спрямо намалената скорост при отчитане на толеранса. Съдържанието на
ЕФ е определено в изчерпателно посочените законови реквизити и в одобрения от
министъра на вътрешните работи образец, приложен по делото. Същите са посочени
в 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДВП, а именно: Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, респективно
ползователя на същото, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Въззивната
инстанция намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити,
като не се установиха сочените от жалбоподателя липси
на реквизити, като следва да се отбележи, че посочването на точния вид на
техническото средство не е част от реквизитите на електронния фиш. Доколкото
същото е индивидуализирано макар и само с номер до степен, до която да може да
бъде направена справка за вида му, за
вписването му в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, както и за извършената периодична проверка и срокът на валидност на
същатата, съдът не може да сподели доводите на жалбоподателя, наведени в
жалбата. Видно от приетото като доказателство по делото писмо на Български
институт по метрология по посоченият в процесния електронен фиш
индивидуализиращ номер на техническото средство може да бъде направена справка
за релевантната информация за ангажирането на отговорността на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
направените с жалбата възражения в тази насока се явяват неоснователни. За
пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП
предвижда, че при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Изписването в
разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и
на нарушител”, е пояснение, което се отнася до електронния фиш, а не до
техническото средство. Аргумент за това, е че няма как нарушението да е
установено и заснето в „отсъствие на нарушител”, защото в противен случай няма
да има нарушение. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява техническата изправност на автоматизираното техническо средство,
с което е установено и заснето нарушението, както и факта, че същото е
преминало съответна последваща проверка. Факт е, че е налице разминаване в
стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по
разпечатката от техническото средство, като е отбелязан допустимият толеранс.
По делото има доказателства разликата да се дължи на толеранс ( в представения
протокол за проверка на БИМ е посочена възможна грешка при измерването на
скоростта +/- 3км. до
По делото има спор
по фактите, а именно, че е извършено нарушение -управление на МПС от административнопривлечения
П.П.Б. в съответния пътен участък с превишена скорост и че това нарушение е
установено с одобрено и сертифицирано за установяване на такива административни
нарушения техническо средство . Не е спорен и фактът, че нарушението е извършено
на 05.10.2015г., спори се за това дали към датата на връчване на
електронния фиш за налагане на глоба, която не се установи безспорно по делото,
а се установи единствено датата на обжалване на ЕФ пред настоящата съдебна
инстанция, респективно към датата на постановяване на настоящото съдебно
решение, не е изтекъл онзи нормативно предвиден срок, след изтичането, на който
не може да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него
административно нарушение. Иначе казано изтекла ли е абсолютната погасителна
давност за наказателно преследване на нарушителя и за ангажиране на
отговорността му. Разпоредбите на чл.82 НК и чл.82 ЗАНН, които се цитират от жалбоподателя, са неприложими в случая, тъй като те
касаят изпълнителската давност, която в настоящия случай все още не е започнала
да тече. Тълкувателното
постановление, което се цитира от жалбоподателя /Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд/ ясно е казало, че в административнонаказателното
производство се прилагат два вида погасителни основания - по чл.34 ЗАНН и по
чл.82 ЗАНН. Давността по чл.34 ЗАНН е преследвателска - настъпва преди влизане
в сила на правоохранителен акт и компетентният орган губи възможността си да
реализира което и да е от правомощията си по правоотношението, а давността по
чл.82 ЗАНН е изпълнителска и настъпва след влизане в сила на правоохранителния
акт, а органът губи само възможността да реализира изпълнението на наложената
санкция. В действителност чл.11 ЗАНН препраща към НК, но само доколкото в ЗАНН
няма специална уредба. Специална уредба на изпълнителската давност /на която
жалбоподателят се позовава/ има в чл.82 ЗАНН, поради което неприложима е
разпоредбата на чл.82 НК. Следва обаче жалбоподателят да има предвид, че поради
факта, че няма влязъл в сила наказващ акт, неприложима в случая е и
изпълнителската давност по чл.82 ЗАНН, тъй като тя започва да тече от влизане в
сила на акта, с който се осъществява наказването /в конкретната хипотеза-
електронния фиш/, който пък е връчен на административнопривлечения П.П.Б. на
неустановена дата, но бива обжалван на 08.08.2019г. , ерго не е влязъл в сила,
поради което изобщо не са били налице предпоставките тази давност да започне да
тече, още по-малко да е изтекла. Остава в случая да бъде направена преценка
дали не е изтекла преследвателската давност, чието изтичане би лишило
компетентния орган от възможността не само да изпълни наказанието, а изобщо да
го наложи. Специална уредба за преследвателската давност в ЗАНН има и това е
чл.34, ал.1 ЗАНН, поради което преследвателската давност по чл.80, ал.1 НК не
намира приложение в случая. В
административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира
приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани
давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на
нарушителя и 1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се
погасява възможността за осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на
чл.34 ЗАНН се явява неприложима в случая, доколкото производството по издаване
на електронни фишове е опростено и специфично производство, при което
електронният фиш се приравнява по правното си действие едновременно на АУАН и
на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.,
докладчик съдията Лозан Панов/, т.е. няма как да има изтичане на
6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът дължи преценка
не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН и
намира съответно, че сроковете са били спазени, поради което производството не
подлежи на прекратяване. Според тълкувателното постановление, съществува
сериозен пропуск в чл.34 ЗАНН, тъй като няма разпоредба аналогична на чл.81,
ал.3 НК, уреждаща абсолютната давност и именно поради това тълкуването е в
насока, че чл.81, ал.3 НК се прилага и в административнонаказателното
производство в привръзка с чл.80, ал.1, т.5 НК, от където следва, че
абсолютната преследвателска давност, която не се повлиява от спирането и
прекъсването, изтича при административните нарушения след изминаване на 4
години и половина от извършване на деянието. Никъде в мотивите на
тълкувателното постановление не се твърди, че чл.80, ал.1, т.5 НК се прилага
самостоятелно като обикновена давност, която важи и в
административнонаказателното право, а същият се прилага единствено във връзка с
чл.81, ал.3 НК за изчисляване на абсолютната давност. В случай, че даден орган
реши да приложи чл.80, ал.1, т.5 НК вместо чл.34 ЗАНН, то той би нарушил, както
правилото, че специалният закон дерогира общия, така и би тълкувал превратно
чл.11 ЗАНН. Абсолютната давност от 4 години и половина, която съдът счита, че е
приложима в случая, при отчитане постановките на тълкувателното постановление,
цитирано по-горе, не е изтекла към настоящия момент, считано от датата на
нарушението- 05.10.2015 г., поради което съдът не дължи прекратяване на
производството, макар по него все още да няма влязъл в сила акт, осъществяващ
наказването.Въззивната инстанция не споделя доводите на
жалбоподателя относно тълкуването от негова страна на разпоредбите на чл.82 от НК и чл.82 от ЗАНН, както и че в конкретния случай е изтекла давността, с изтичането, на която
компетентният орган не би могъл законосъобразно да ангажира отговорността на
нарушителя за извършеното нарушение. Несъмнено срокът, с изтичането на който
законодателят е регламентирал, че въпреки безспорното установяване
осъществяването от обективна и субективна страна на всички елементи от състава
на административно нарушение не следва да се наказва нарушителят, е 4 години и
6 месеца от извършване на нарушението по аргумент от чл.80,ал.1,т.5 във вр. с
чл.81,ал.З от НК. От събраните доказателства безспорно и недвусмислено се
установява, че този срок не изтекъл. Административното нарушение - управление
на моторно превозно средство - лек автомобил, с превишена скорост за съответния
пътен участък, което нарушение е установено по надлежен ред с автоматизирано
техническо средство е извършено на 03.10.2015г. и към датата на постановяване
на съдебното решение от въззивния съд, срокът от 4(четири) години и 6(шест) месеца от
извършване на нарушението не е изтекъл. Некоректно е позоваването на жалбоподателя
на Тълкувателно решение№ 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС доколкото същото касае
изпълнителската давност т.е срокът, с изтичането на който е невъзможно и
незаконосъобразно да бъде изтърпявано наложеното административно наказание по
влязъл в сила и подлежащ на изпълнение санкционен акт. Следва да бъдат
различавани давност за преследване , след която се погасява възможността компетентният административен
орган да реализира правомощията си по административно-наказателното
правоотношение, и давността за изпълнение на наложеното
наказание , с изтичането на която се погасява
възможността на компетентния административен орган да реализира изтърпяването
на вече наложената санкция. Несъмнено в конкретния случай се касае за
електронен фиш за налагане на глоба, приравнен по правни последици на
наказателно постановление, който електронен фиш не е влязъл в законна сила и по
отношение, на който няма как да се преценява дали не е изтекъл онзи срок, с
изтичането на който е недопустимо и незаконосъобразно изпълнението на наложеното
наказание. Всички подробно изложени доводи в жалбата биха били относими и би
следвало да бъдат обсъждани от съда , ако се касае влязъл в сила електронен фиш
и съществуването на възможността за законосъобразното изпълнение на същия от
административния орган при направено възражение от страна на нарушителя за
изтекла изпълнителска давност. Несъстоятелни са и доводите, че електронният фиш
следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради това, че е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и че същият е бил лишен от правото на
справедлив процес по смисъла на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС и правото на ефективни
средства за защита по смисъла на чл.13 от ЕКПЗПЧОС. Безспорно е, че
жалбоподателят е реализирал в пълен обем правото си на защита, като е упражнил
предоставената му правна възможност на обжалва санкционния акт - електронен фиш
пред настоящата съдебна инстанция, а съдебното производство, развило се на тази
инстанция ще приключи за по-малко от 3,5 месеца т.е. в разумен срок.
Няма съмнение, тъй като от снимката, макар и трудно, се вижда номерът на
превозното средство, че автомобилът, който е заснет, е именно регистрираният на
името на посоченото в ЕФ ЕООД. Датата и
часът, отразени на снимката към фиша отговарят на датата и часа, отразени във
фиша. От посочените на снимката данни може да се установи, че мястото на
заснемане е същото, като вписаното в електронния фиш. Мястото на нарушение се
явява главен път, където ограничението на скоростта за движение от 60 км/ч е
въведено с пътен знак B26, а
според чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, скоростта на движение, когато е различна от
тази по ал.1 на същия член, се сигнализира с пътен знак, какъвто, както вече бе
посочено, е видно на схемата за организация на движението и снимките към нея,
че е наличен в участъка от пътя, където е извършено заснемането на нарушението.
Нарушението на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП попада в хипотезата на чл.182, ал.2,
т.5 ЗДвП (в редакцията към 2011 г.), като превишаването на скоростта на
автомобила е между 41 и 50 км/ч, а именно- 41 км/ч., като е отчетена
допустимата грешка от 3 %, която е възможно да се получи при работата на
техническото средство. Правилно и законосъобразно е наложена предвидената в
тази санкционна разпоредба /в редакцията от 2011г./ „глоба“ в размер на 200 лв.
Същевременно настоящия въззивен състав намира, че не се
установяват направени и съответно обективирани усилия на
административнонаказващия орган да спази процедурата по връчване на процесния
ЕФ в разумен срок, не се установи за времевия период до 08.08.2019 г. да са извършвани
и съответно документирани в административнонаказателната преписка каквито и да
е опити за връчване на ЕФ по адрес и седалище на ЕООД, посочено в ЕФ и същото не е
индивидуализирано с ЕИК, което препятства по-нататъшната процедура по
установяване на административнонаказателната отговорност на представляващия
съответното дружество, както и дали описания като „представител” на същото е в
качеството му на управител(„представляващ”) на ЕООД към момента на извършване
на административното нарушение, което е било достъпно установимо в ТР на АП при
МП, с уговорката , че е следвало да бъде индивидуализирано с посочен ЕИК. На първо място, от страна на наказващия орган не са представени надлежни
доказателства за това, че е била спазена процедурата по установяване на
действителния извършител на административното нарушение, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето,
посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В случая липсват доказателства за това, че в съответствие с чл. 189,
ал. 5 ЗДвП електронният фиш е бил връчен на представляващия дружеството, което
е собственик на МПС с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, респ. дали му е била
дадена възможност да предостави с писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението. От представената административнонаказателната преписка такава разписка не е
установена, като съдът не е в състояние да направи извод кой и как е връчил фиша и съответно е имал представителна власт.
Варно е, че
допуснатият от страна на административнонаказващия орган порок е продиктуван от
недостатъците на закона и утвърдения от страна на министъра на вътрешните
работи образец на електронен фиш, което обстоятелство, обаче е без значение за
констатираната незаконосъобразност на фиша.
По
изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че следва да отмени
електронен фиш К №1074052.
Мотивиран от
изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
електронен фиш серия К №1074052,
издаден
от ОД на МВР София, с който е наложена глоба в размер на 200,00 лв, на
основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на П.П.Б. с ЕГН:**********,***, за извършено
нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението може
да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му
пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: