Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Кюстендил 18.12.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия
при участието на секретар Г.К., като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВЧНД № 474 по описа на съда за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото
е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС) по въззивна
частна жалба от частния тъжител К.Д.И., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Пазарджик срещу Определение
№380/23.07.2019 г., постановено по НЧХД № 697/2019 г. по описа
на Дупнишкия
районен съд, с което, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.5, т.2 НПК вр. с чл.81 от НПК е прекратено наказателното
производство по делото. Моли се за отмяна на
определението, като незаконосъобразно, доколкото неправилно съдът е приел,
че тъжбата е нередовна.
По
време на въззивните съдебни прения жалбоподателят е заявил, че иска делото да
се върне на ДнРС за разглеждане, защото са допуснати съществен процесуални
нарушения, тъй като същото е прекратено на осн.чл.24, ал.5 от НПК, а той не е
бил призован.
Началникът
на затвора-ст.комисар А. е депозирал писмено становище, с искане за
потвърждаване на обжалваното определение на ДнРС за прекратяване на
наказателното производство по делото, като правилно, тъй като тъжбата е нередовна и в нея не се описани
съставомерни престъпления от частен характер, които да е извършил.
КнОС, след запознаване с относимите
към предмет на делото доказателства, за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционното производство по НЧХД №
697/2019 г. по описа на ДнРС е
образувано въз основа на тъжба от жалбоподателя К.Д.И., понастоящем изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Пазарджик, е преди това - в
Затвора в гр.Бобов дол, срещу Началника на Затвора-гр.Бобов дол - А.А..
Според
тъжбата, „претенциите на тъжителя срещу А.
се състоят в това, че с действия и бездействия е нарушил служебните си задължение по цитирани в
тъжбата текстове от ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като е извършил престъпление по чл.282 и
чл.294 от НК, тъй като не е взел никакви
мерки срещу подчинения му К.-ИСДВР на
л.св. тъжител, и не го преместил в друг отряд, след като го бил
уведомил с жалби (9 на брой, с посочени № и дата), че срещу него той (тъжителят) има
заведено дело под №2/2019 г. по описа на
КнРС- за клевета и че К. го заплашва и тормози психически. В тъжбата
се сочи още и че в резултат на това (че А. не взел никакви мерки ) се стигнало „до 27.03.2019 г., когато К.за пореден път ,
незаконно отворил писмо на тъжителя, за което тъжителят го информирал с жалба с вх.№ Ж 41/28.03.2019 г.” и предявил тъжба до Дупнишка районна прокуратура срещу К., за
извършеното на 27.03.2019 г., въз основа на която била образувана пр.пр. с вх.№
756/2019 г. Отбелязва се и че на 24.05.2019 г. л.св.Иванов
уведомил тъжителя, че К.го заплашвал
и изнудвал, като искал от него да излъже пред следователя,
което той –изплашен-направил и заявил, че претенциите му са неоснователни.
Твърди се, че „всичкото това действие и
бездействие от страна на А. спрямо К.и неволите на тъжителя е явен и ясен
признак на нарушение на служебните му задължения и нарушение на цитирани
разпоредби от ЗИНЗС и ППЗИНЗС”.
С
разпореждане №1110/02.07.2019 г., съдията-докладчик по делото е оставил тъжбата
без движение с указания за изпълнение в
7-дн.срок от съобщаването на следното :
1.
1/
частният тъжител да изложи всички обстоятелства
относно конкретното престъпление, извършено от А., т.е. да опише
фактическата обстановка при която твърди, че е било извършено-дата, място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено и в какво се е изразило същото и
2/
да посочи , желае ли да бъде ангажирана наказателна отговорност на А. за извършено от него престъпление,
което се преследва по тъжба на пострадалия.
В
изпълнение на разпореждането, с подадена на
22.07.2019 г. в ДнРС ръкописна молба, тъжителят е посочил, че в
продължение на два месеца- периода 09.02.2019 г. до 9.09.04.2019 г.
–неколкократно е информирал А., като началника на затвор-гр.Бобов дол, в който
бил за времето от 09.10.2015 г. до 27.06.2019 г., за това, че неговия подчинен
К.-ИСДВР на тъжителя, системно го
тормози психически, търпи ежедневни провокации от негова страна и има няколко заведени дела срещу него. Твърди
се от тъжителя и че, многократно е молил А. да премести К., за да не го
доближава, но той не взел никакви мерки, в резултат на което К.отново му навредил. Това се смята, че
станало чрез възпрепятстване от К.на
разследването по образуваната срещу него
прокурорска преписка, като чрез принуда и заплахи склонил л.св. И. да не
свидетелства срещу него. Отбелязва се, че ако А. е бил взел мерки и бил изпълнил задължението
си за преместване на К.в друг отряд, докато делата на тъжителя срещу него
приключат, той (тъжителят) е нямало да търпи
провокациите и заплахите на К.
Прави се искане, да бъде потърсена
отговорност на А. и да получи наказание за действията и
бездействията си.
С
обжалваното определение (неправилно титулувано като определение вместо като
разпореждане) е прекратено наказателното
производство по делото, тъй като тъжбата
не отговаря на изискванията по чл.81 от НПК и в указания 7-дн.срок тъжителят не
е отстранил посочените от съда нередовности на тъжбата.
Гореизложеното
се установява от първоначалната тъжба и уточнението й, както и от цитираните
два съдебни акта –разпореждане и определение.
Кюстендилският
окръжен съд споделя съображенията на ДнРС за прекратяване на наказателното
производство. Налице е прекратителното основание по чл.250, ал.1, т.1 в сл.на
чл.24, ал.5, т.2 от НПК, тъй като тъжбата
не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Това е така, защото посочените в нея и уточнението й „данни за обстоятелствата на престъплението” са недостатъчни, поради което не определят
предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него.
Времевият
период, през който се твърди в тъжбата, че са извършени престъпни действия и
бездействия от подсъдимия, не конкретизира датата на извършване на всяко от
тях. Следвало е да се посочи
датата на извършване на всяко от бездействията и в какво то се е
изразило. В противен случай се
ограничава правото на защита на подсъдимия,
който няма как да разбере, за какво е обвинен, а съдът не би могъл да
определи правната квалификация на деянието/та.
Освен
гореизложеното, КнОС намира за необходимо да отбележи, че изложените в тъжбата факти не описват престъпление от частен характер.
Неизпълнението на служебни задължения от длъжностно лице и конкретно посочените
в тъжбата престъпления по чл.282 и чл.294, ал.1 от НК са престъпления от общ
характер, а не от частен, поради което не може да се преследват по тъжба на
пострадалия.
КнОС не констатира да е допуснато
съществено процесуално нарушение от ДнРС при разглеждане на делото. Неправилното
титулуване на съдебния акт като определение вместо като разпореждане не
представлява нарушение, ограничаващо правата на страните. В случая, доколкото
наказателното производство е прекратено от съдията- докладчик по реда на чл.250 НПК, съдебният акт с който се дължи произнасяне е разпореждане. С определение
следва да се произнесе съдът при прекратяване на наказателното
производство по реда на чл.289 от НПК Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя за допуснато от ДнРС
съществено процесуално нарушение. Неправилно жалбоподателят твърди, че е
прекратено наказателното производство поради неявяването му в съдебното
заседание без уважителна причина-хипотезата по чл.24, ал.5, т.5, алт.2 от НПК.
Обжалваното определение е постановено в разпоредително заседание, за което не
се призовават и не са призовавани страните по делото. Правилно ДнРС се е произнесъл по реда на
чл.250 от НПК, но е следвало да го стори с разпореждане, а не с определение.
КнОС
счита за правилен извода на ДнРС
за непредоставяне на правна помощ по
отношение на тъжителя. Безпредметно е в
случая назначаването на служебен повереник на тъжителя, тъй като тъжбата не
съдържа данни за престъпление от частен характер.
Воден
от горното, КнОС счита, че следва да потвърди прекратителното определение (неправилно титулувано като определение вместо
като разпореждане)
С
оглед на изложеното и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6, приложими по препращане
съгл.чл.250, ал.4 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение (неправилно титулувано като
определение, вместо като разпореждане) №380/23.07.2019 г., постановено по НЧХД № 697/2019 г. по описа на Дупнишки районен съд
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/