Р          Е         Ш       Е        Н         И         Е

 

град София, 20.11.2019 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                              

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                                    мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело № 1277 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 528234 от 07.11.2018г., постановено по гр.дело № 25773/2017г. по описа на СРС, Г.О., 75-ти състав, е отхвърлен предявеният от Й.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес чрез адв. Х.:*** ОФ 6, иск срещу ответника У.Е.У.Кфт, клон Б. КЧТ, ЕИК*********, гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ, за осъждане да се заплати сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснението на полет № W 66416 от 03.12.2016г. С обжалваното решение Й.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес чрез адв. Х.:*** ОФ 6, е осъдена да заплати на  У.Е.У.Кфт, клон Б. КЧТ, ЕИК*********, гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ, сумата от 489 лв. – разноски по делото.

            Постъпила е въззивна жалба от Й.П.М., чрез адв. Х., с която се обжалва изцяло решение от 07.11.2018г., постановено по гр.дело № 25773/2017г. по описа на СРС, Г.О., 75-ти състав, като са релевирани доводи относно неговата необоснованост и неправилност поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че първостепенният съд е допуснал нарушения на процесуалния закон, допускайки ответникът да ангажира доказателства след срока за отговор на исковата молба. Твърди се, че по делото липсва окончателен доклад и разпределение на доказателствената тежест. Релевирани са доводи, че съдът неправилно е констатирал, че делото не представлява правна и фактическа сложност, поради което не е предоставил възможност за представяне на писмени бележки по делото. Поддържа се още, че съдът превратно е коментирал, че разрешение на диспечера за осъществяване на полета е било дадено след шест часа, като се посочва, че ответникът нито е изложил твърдения, нито е доказал наличие на забрана от диспечер за осъществяване на полета. Излага се още, че твърденията на ответната страна за наличие на извънредни обстоятелства не са били доказани. Навеждат се аргументи, че ответникът не е доказал по категоричен и безспорен начин настъпването на твърдяното събитие, както и че дори твърдяното събитие „удар от гръмотевица/мълния“ да се е случило, същото не представлява „извънредно обстоятелство“ по смисъла на съображения 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕС. Искането към съда е да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - У.Е.У.Кфт, клон Б. КЧТ, ЕИК*********, чрез адв. К. И., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно решение е правилно. Искането към съда е да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            Предявен е от Й.П.М., ЕГН **********, иск срещу ответника У.Е.У.Кфт, клон Б. КЧТ, ЕИК*********, за осъждане да се заплати сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснението на полет № W 66416 от 03.12.2016г. с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.7, §1, б.„б” от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и Съвет от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Изложените във въззивната жалба възражения, че съдът е допуснал извън срока за отговор доказателства, представени от ответника с молба, с която последният се стреми да докаже нерелевирани в изпуснатия от него срок за отговор свои възражения, са неоснователни. С измененията на ГПК, направени с ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., от текста на чл. 133 отпадна невъзможността след срока за отговор на исковата молба ответникът да посочи доказателствата си и конкретните факти, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, доколкото така или иначе окончателната преклузия за това настъпва едва в първото по делото съдебно заседание, след постановяването на доклада по делото от съда и предоставяне от последния на възможност на страните да вземат становище по него, както и да ангажират доказателства във връзка с дадените от съда указания (чл. 146, ал.3 от ГПК). Следователно неизпълнението на изискването на чл. 131, ал. 3 ГПК не преклудира възможността на ответника да направи това след изтичане на срока за отговор. Ако обаче ответникът не е подал отговор на исковата молба, за съда не съществува задължение да му указва необходимостта да представи доказателства по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, тъй като такова задължение е налице само, ако е подаден отговор и в него са направени възражения и са посочени фактите, на които те се основават (Решение № 429/21.06.2010г., по гр.д. № 1151/2009 г., на 1-во г.о.).

На следващо място настоящият състав не констатира наличие на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, каквото се твърди във въззивната жалба, че представлява оставянето без уважение на искането на ищцата по делото за предоставяне от съда на срок за представяне на писмена защита. В разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ГПК възможността при фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът да определи подходящ срок за представяне на писмени защити е уредена именно като възможност, а не като задължение на съда. Стадият на устните състезания е задължителен по смисъла на ал. 1, за разлика от възможността за представяне на писмени защити от страните, която се предоставя по субективна преценка на съда.

По делото не е спорно, а и от ангажирания доказателствен материал може да се направи обоснован извод, че между страните е сключен валиден договор за въздушен превоз на пътници, както и за наличието на потвърдена резервация и закъснение на полета до крайната дестинация с повече от три часа. С исковата молба е представена бордна карта и резервация на името на ищцата. От така издадената бордна карта е видно, че запазеното място на Й.М. за процесния полет W6 6416 от София до Кутаиси е 22С. Съгласно чл. 2, буква ж) от Регламент (ЕО) 261/2004 „резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач. С оглед изложеното се обуславя извод, че наличието на издадена бордна карта за процесния полет доказва факта на сключен договор за въздушен превоз с ответника У.Е.У.Кфт и фактът на потвърдена резервация за полета.

Чрез събраните по делото доказателства се установява наличието на „голямо закъснение на полета“, надвишаващо три часа.

От доказателствата по делото, представени от ответника, който носи доказателствена тежест да установи наличието на твърдяното от него извънредно обстоятелство „удар от мълния/гръмотевица“, не може да се установи по категоричен начин настъпването на това обстоятелство, което да е станало причина за закъснението на процесния полет. Представената като писмено доказателство „Поръчка за работа“ № 6067005, удостоверяваща извършване в база Катовище на ремонтни работи по самолета, не съдържа данни относно причината за извършване на ремонтни дейности, нито за момента, в който са настъпили повредите, които са обусловили необходимост от извършване на посочения от ответника ремонт. Тези данни не се установяват и от приложения по делото  „Опростен технически бюлетин за ремонт на самолет/ двигател / EB-SR/No. Според разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Настоящия състав намира, че от съвкупната преценка на представените от ответника доказателства не се доказва настъпването на твърдяното от него извънредно обстоятелство, което да е причинило закъснението на процесния полет.

В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Едното основание е отмяна на полет (чл. 5), а другото е при отказан достъп на борда (чл. 4), като при всяко от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.

При отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент (ЕО) 261/2004 г., Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК е дал задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно тези разясненията, пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, като същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.

Ето защо и съгласно гореизложеното следва да се приеме, че в случая превозвачът /ответникът/ дължи на пътника /ищцата/ обезщетение в размер на 400 евро, доколкото процесният полет е закъснял с повече от три часа от времето за излитане /чл. 6, т. 1, б. „а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г./, на основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламента, съгласно който пътниците получават обезщетение , възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

В производството, въпреки допуснатите представени от ответника писмени доказателства, ответната страна не доказва, че забавеното изпълнение на полета се дължи на обстоятелства, изключващи отговорността и.

В този смисъл предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на спора, разноски в настоящото, както и в първоинстанционното производство, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списъци на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за реализирането им, поради което в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 975 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които  650 за първата инстанция, включващи 50 лв. – държавна такса за първа инстанция, 600 лв. – адвокатско възнаграждение, платено по банков път и 325 лв. – разноски за въззивното производство, включващи 300 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път и 25 лв. – държавна такса.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 528234 от 07.11.2018г., постановено по гр.дело № 25773/2017г. по описа на СРС, Г.О., 75-ти състав, и

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА У.Е.У.Кфт, клон Б. КЧТ, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ, ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес чрез адв. Х.:*** ОФ 6  сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № W 66416 от 03.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 23.04.2018г.  до окончателното й изплащане, на основание чл.7 т.1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. 

ОСЪЖДА У.Е.У.Кфт, клон Б. КЧТ, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр. София, зона Летище София, сграда ИВТ ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес чрез адв. Х.:*** ОФ 6 , сумата 975 лв./деветстотин седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото и първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1./                                2./