РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Нова Загора, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220100551 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба с правно основание чл.108 от ЗС от Ц. Д. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ****** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
******, чрез адв.А. Н. М-Паскова и адв.Р. Д. Ж. от АК - Стара Загора против Д. С. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ******, която се иска да се признае за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на имота, подробно описан в исковата
молба и да се осъди ответницата да им предаде владението на описаната част от имота.
В молбата си ищците посочват, че са законни наследници на баща им Д.Г.Д с ЕГН
**********, починал на 24.01.2003 г. и че са собственици по наследство на недвижим имот
дворно място от 1360.00 кв.м, съставляващо планоснимачен номер *** в кв.№ 28 по плана
на гр.Нова Загора, за който е отреден парцел № XVIII-***, заедно с построените в него
масивна жилищна сграда и постройки и за този имот притежават нотариален акт за
собственост № 15, том I, дело № 26/1988 г. от 03.02.1988 г. по описа на PC Нова Загора. За
него имали издадена Скица на поземлен имот № 15-802886-01.11.2018 г. на АГКК
гр.Сливен, от която било видно, че поземленият им имот е с идентификатор № ******.***.
Излага се, че ответницата е собственичка на съседния до тях имот от изток, а
именно поземлен имот с идентификатор № ******.
Твърдят, че през 2018 г. решили да поставят ограда между техния имот и
собствения на ответницата имот, тъй като такава до този момент нямало, но тя не им
позволила да поставят ограда, тъй като разположила върху част от тяхния имот постройки -
върху циментова основа дървени конструкции, твърдейки, че те не знаели кой точно бил
техният имот и тя имала разрешение от община Нова Загора да си поставя бараки, където
желае - защото те били преместваеми съоръжения според разрешителното й .
Посочват, че наели специалист - геодезист, лицензиран за работа с АГКК и същият
извършил трасиране, означаване и координиране на поземлен имот № ******.*** на
13.12.2018 г., с цел да се поставят граничните точки и да направят ограда, за да защитят
имота си от ответницата, която непрекъснато навлизала в парцела им под най-различен
предлог - да поставя бараки, да обслужва собствения си имот и дори да сади насаждения,
твърдейки, че площта не била тяхна, а нейна.
Твърдят, че от протокола за трасиране на техния имот, който представят като
доказателство по делото било видно, че теренът на техния имот като квадратура и
конфигурация напълно съвпадал с кадастралния план на гр.Нова Загора и за никакви
1
неясноти не можело да става и дума.
Разясняват, че се опитали да си направят оградата съобразно означаването на
граничните точки от специалиста, като поставили циментови отливки в имота си и върху тях
били закрепени метални колове, а в последствие имали намерение да поставят метална
мрежа върху тези колове, но ответницата, в нарушение на закона, отрязала собствените им
метални колове, след като вече ги били поставили, нахвърляла ги по двора и заявила, че
никаква ограда няма да се поставя и границата между имотите не била там, където била
съобразно кадастъра и трасирането от геодезист, а на съвсем друго място - като тя смятала,
че има право да навлезе в техния имот - с около 50 см от кадастралната граница, по
протежение на 22 метра, и била навлязла с общо 11.00 кв.м в имота им - поставила била
своите бараки с циментови основи върху техния имот, влизала в имота им непрекъснато,
нарязала техните метални колове и ги нахвърляла, а покрай бараките непрекъснато влизала
в имота им и даже си позволила да сади различни видове трайни насаждения.
Ищците посочват, че всеки опит да й се противопоставят и да й обяснят, че греши,
се посрещал с крайна враждебност от нейна страна, позволявала си да уврежда техни трайни
насаждения, както и сезонни такива, хвърляла вода с маркуч и дори заявявала, че няма кой
да й направи каквото й да било, защото това място било нейно.
Смятат, че е налице правен спор с ответницата, която владеела неоснователно част
от техния имот - в размер на 11.00 кв.м, без правно основание, а те въпреки че са
собственици на тези 11.00 кв.м, не владеят същите.
Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Д. С. Г. с постоянен адрес: ******, че Ц. Д. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ****** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
****** са собственици на имот, представляващ част от 11.00 кв.м, попадаща в имот с
идентификатор № ******.*** и да осъди ответницата Д. С. Г. с постоянен адрес: ****** да
им предаде владението на тези 11.00 кв.м от поземлен имот № ****** по кадастралната
карта на гр.Нова Загора, намиращи се по границата с поземлен имот № ****** - собственост
на ответницата, както и да им присъдите направените по делото разноски.
Представят писмени доказателства по опис.
Правят доказателствени искания да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за
установяване на неоснователното владение - навлизане на ответницата в техния имот,
поставянето на бараки върху част от имота им, използването на част от техния имот без
основание от ответницата, както и за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която
да се изпълни от лицензиран за работа с АГКК специалист, който да даде заключение по
следните въпроси: 1. Поставила ли е ответницата бараки с циментова основа върху част от
терена на ищците и с колко е навлязла в техния терен? 2. С колко е навлязла ответницата
спрямо кадастралната граница в имота на ищците? 3. Да изготви скица на имота на ищците
и ответницата, като отбележи къде минава кадастралната граница между имотите и с колко
квадратни метра ответницата неоснователно е навлязла в имота на ищците, като очертае
площта на навлизането и я маркира и означи с букви.
Ответницата Д. С. Г. в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по
предявения срещу нея иск, чрез пълномощника си адв.Л. Д. от САК.
Моли съда да прекрати производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК,
тъй като въпреки дадените им указания, ищците не били отстранили нередовностите в
подадената искова молба. Сочи, че с Разпореждане № 870/ 04.04.2022 г. съдът указал на
ищцовата страна да формулира ясен и разбираем за съда и страните петитум, съответстващ
на обстоятелствената част на исковата молба, както и да индивидуализира, с посочване на
всички негови признаци, процесния имот.
Посочва се, че с молба вх.№ 2123/ 04.05.2022 г. ищците посочили, че
индивидуализират предмета на спора като „правото на собственост върху имот с площ 11.00
кв.м, съставляващ част от поземлен имот с идентификатор № ******, който е собственост на
ищците Ц. Д. Г. и Й. Д. Г., като тези квадратни метри се намират на границата с имот с
идентификатор № ******, който е собственост на ответницата Д. С. Г.“, от което не ставало
ясно кой е процесният имот, той не бил индивидуализиран с неговото точно
местоположение и граници. Единствено ясно било, че претенцията е за реална част от имот с
площ от 11 кв.м, без да се разбира коя точно е тази част и къде е разположена. Предвид
неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба, същата
следвало да бъде върната.
2
В случай че съдът приеме, че не са налице предпоставките на чл.129, ал.3 от ГПК за
връщане на исковата молба, то моли да остави исковата молба без движение, като задължи
ищците да индивидуализират процесния имот с неговото точно местоположение и граници.
Заявява, че предявеният иск е допустим, но го оспорва изцяло, като неоснователен.
Твърди, че ищците не били собственици на имот, който е завладян от нея, така както
било описано в исковата молба.
Разяснява се, че ответницата е собственик на имот с идентификатор ******,
придобит от баща й с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том II,
дело № 515/29.12.1968 г., като част от парцел IV-351, кв.190 и имотът й бил съседен от изток
на парцел XVIII-361 на ищците, заснет понастоящем като имот с идентификатор ******.
Оспорва всички обстоятелства и твърдения в исковата молба, включително и че до
2018 г. между двата имота не е имало ограда.
Излага се, че след като закупил имота през 1968 г. праводателят на ответницата
заедно с бащата на ищците изградили ограда, разделяща имотите им, като приели, че тази
ограда е границата между имотите. Оградата се състояла от циментови колове и метална
мрежа, като коловете били захванати в бетонов трегер. Описаната ограда разделяла двата
имота повече от 50 години. Поради амортизацията на мрежата с течение на времето,
ответницата през 2018 г. решила да я замени частично с нова ограда с дължина 22 метра и за
целта, по нейно възлагане бил изготвен и одобрен инвестиционен проект и издадено
Разрешение за строеж № АГ-08-53/ 06.07.2018 г. от гл.архитект на Община Нова Загора.
Съгласно разрешението за строеж и визата за проектиране, послужила за издаването му,
новата ограда следвало да бъде разположена по вътрешната регулационна линия към УПИ
XVII-672, кв.28, собственост на ищците, каквото било и местоположението на старата
ограда.
За изпълнение на новата ограда ответницата била ангажирала изпълнител, който
премахнал мрежата и коловете, съгласно одобрения проект. Трегерът и частите от коловете
на премахнатата стара ограда били видими на място и към днешна дата. Започването на
строително-монтажните работи било документирано в Протокол образец № 2 за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен на
30.07.2018 г.
Твърди се обаче, че ответницата не била довършила разрешената й ограда, тъй като
с крясъци, обиди и заплахи, в деня на започване на строителството е била спряна от ищцата
Й. Д. и нейния син и по тази причина понастоящем между двата имота ограда не
съществувала.
Оспорва се твърдението на ищците, че ответницата е разположила върху част от
техния имот постройки - дървени конструкции върху циментова основа. Въз основа на
разрешения за поставяне № АГ-11-22/ 04.06.2013 г. и № АГ- 11-8/ 08.07.2014 г., издадени на
основание чл.56 от ЗУТ от гл.архитект на Община Нова Загора, ответницата била
разположила в собствения си имот два склада за градински инвентар с площ, съответно 4.73
кв.м и 9.69 кв.м., като двата обекта били изцяло разположени в собствения й имот и същите
били монтирани преди да бъде премахната оградата между двата имота през 2018 г.
Оспорват се също и твърденията, че ответницата е влизала в имота на ищците и е
увреждала техни трайни и сезонни насаждения - тъкмо напротив - след премахване на
оградата между двата имота през 2018 г., ищците започнали самоволно да навлизат в имота
й, като били повредили бетонна площадка в него и унищожили рози и други трайни
насаждения, с които действия били стресирали 87 годишната майка на ответницата, която
живее в имота.
В случай, че въпреки изложеното съдът приеме за установено, че с изградената и
съществувала ограда от 1968 г. до 2018 г. е била завзета част от имота на ищците, то
ответницата заявява, че прави възражение за изтекла придобивна давност в нейна полза на
основание чл.200, ал.2 от ЗУТ. Сочи се още, че бащата на ответницата и неин праводател,
със съгласието на праводателя на ищците, бил оградил през 1968 г. закупения от него имот -
част от парцел IV-351, кв.190, по действалия към датата на придобиването регулационен
план на гр.Нова Загора, понастоящем заснет като имот с идентификатор ******. От
закупуването на имота до днес праводателят на ответницата и тя самата владеели имота по
границите, в които бил ограден. Дори и при полагането на общата ограда между двата имота
в границите на имота на ответницата да са попаднали 11 кв.м от съседния имот, тази част от
имота на ищците е била владяна явно и необезпокоявано от ответницата и от нейния
3
праводател от датата на изграждането на оградата през 1968 г. до 30.07.2018 г.
Поради това се счита, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения
ревандикационен иск за процесния имот.
По доказателствата, представени с исковата молба се посочва, че представеният
протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот ****** по КККР на
Нова Загора от 13.12.2018 г. не бил противопоставим на ответницата, тъй като е бил
съставен в нейно отсъствие и не установявал относими към предмета на спора факти и
обстоятелства.
Не възразява да се приемат останалите писмени доказателства.
Ответницата също представя писмени доказателства по опис и прави
доказателствени искания да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на
обстоятелствата при които е ограден имотът на ответницата, периода на съществуване на
оградата и владението върху имота в границите, в които е ограден, както и един свидетел за
установяване на обстоятелствата, относно трасирането на място и дейностите по полагане
на новата ограда от 2018 г.
С оглед изясняване на делото съдът е назначил изготвянето на съдебно-техническа
експертиза.
В откритото съдебно заседание, проведено на 19.01.2023 г. са разпитани
свидетелите Н.И.Н - зет на ищцата Й. Д. Г., С.С.Л., С.П.П, В.Д.В и М.Г.Н.. Излушано е и
вещото лице Н. П. Д. по изготвената от него съдебно-техническа експертиза. Съдът е
поставил на вещото лице и допълнителни въпроси, по който същият е дал разяснение в
последното по делото открито съдебно заседание и страните са приели заключението му.
В последното съдебно заседание е дал свидетелски показания и Д.Д.Ц - син на
ищцата Й. Д. Г..
Страните поддържат становищата си във връзка с иска.
Съдът е дал възможност на страните за представяне на писмени защити и такива са
представени в срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На съда са представени от страните следните писмени доказателства: платежни
нареждания, пълномощно на л.4 от делото, удостоверение за данъчна оценка с изх.№
**********/01.03.2022 г., скица на поземлен имот № 15-802886-01.11.2018 г., Протокол за
трасиране и координиране поземлен имот ****** по кадастрална карта на гр.Нова Загора,
Регистър на координираните точки - л.9 от делото, Удостоверение за наследници на Д.Г.Д,
издадено въз основа на акт за смърт № 0025/24.01.2003 г. в гр.Нова Загора, Нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот - констативен № 15, том I, дело 20/88,
пълномощно на л.21 от делото, получен мейл от Адв.Б. и адв.Д. на л.39 от делото,
пълномощно на л.41 от делото, пълномощно на л.45 от делото, Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 15, том II, дело № 515/68 г., Скица № 881 за УПИ , парцел
VI 674, 675 на л.58 от делото, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт
№ 29, том VI, рег.№ 3175, дело № 413 от 10.07.2001 г., Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот Акт № 29, том VIII, рег.№ 3584, дело № 646/17.06.2005, Скица №
1011/26.06.2008 г. на отдел „Кадастър“ общ.Нова Загора на л.61 от делото, Удостоверение за
търпимост № 44/01.09.2008 г., Разрешение за поставяне № АГ-11-22/04.06.2013 г.,
Комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот ******.674,
******, Разрешение за поставяне № АГ-11-8/08.07.2014 г., Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 47, том II, рег.№ 1468, дело № 216 от 2015 г., Нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 190, том III, рег.№ 3368/, дело № 532 от 2015 г. Разрешение за строеж
№ АГ-08-53/06.07.2018 г. на гл.архитект на Община Нова Загора и одобрен инвестиционен
проект от л.70 до л.81 от делото, Протокол образец № 2 за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, съставен на 30.07.2018 г.,
намиращ се от л.82 до л.84 от делото, списъци с разноски на страните по чл.80 от ГПК, както
и гласните доказателства събрани в съдебните заседания и назначените на вещото лице
съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелствата, че били
собственици на процесния имот, оставен им в наследство от техният наследодател.
4
Придобивният способ бил наследство. Ответницата се явявала собственик на съседния до
техния недвижим имот, с които той граничи. Преди време решили да поставят ограда между
двата имота, но твърдят, че ответницата не им позволила, тъй като разположила върху част
от имота на ищците постройки - бараки. Смятат, че е налице правен спор с ответницата,
която владеела неоснователно част от техния имот - в размер на 11 кв.м, без правно
основание. Иска се съдът да признае за установено, че ищците са собственици на имот,
представляващ част от 11 кв.м, попадаща в техния имот и да осъди ответницата да
импредаде владението върху тази част, намираща се по границата с поземления имот на
ответницата.
Ответницата представя писмен отговор по предявения срещу нея иск в горния
смисъл.
Съдът приема за безспорно установено, че ищците Ц. Д. Г. с ЕГН ********** и Й.
Д. Г. с ЕГН ********** са собственици на ПИ ******, като наследници на Д.Г.Д, видно от
Удостоверение за наследници на Д.Г.Д, издадено въз основа на акт за смърт №
0025/24.01.2003 г. в гр.Нова Загора. Наследодателят им е придобил този ПИ ****** през
1988 г., както се вижда от нотариален акт за собственост № 15, том I, дело № 26/1988 г. от
03.02.1988 г. по описа на PC Нова Загора.
Не се спори и че ответницата Д. С. Г. с ЕГН ********** е собственик на
граничещият с него ПИ ******, на основание покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот Акт № 29, том VIII, рег.№ 3584,
дело № 646/17.06.2005 г., приложен по делото.
От приетите заключения на вещото лице инж.Н. П. Д. по назначените му съдебно-
технически експертизи става ясно, че:
1. Процесния имот на ищците - ПИ ****** в гр.Нова Загора се намира на ****** и е
съсобственост на наследници на Д.Г.Д с нот.акт №15/03.02.1988 г. с площ 1360 кв.м, а по
кадастралната карта площта е 1358 кв.м, има протокол за трасиране на имота от лицензиран
геодезист от 13.12.2018 г.
Имота на ответника е ПИ ******, собственост на Д. С. Г. нот.акт № 190/23.11.2015 с
площ 845/1225, а по кадастралната карта е 862 кв.м, има разрешение за поставяне на
складове за градински инвентар с № АГ-11-22/04.06.2013 г. с приложена схема за поставяне
с площ - 4.73 кв.м и № АГ-11-8/08.07.2014 г. с площ - 9.68 кв.м.
2. След заснемане на място складовете за инвентар са два броя от пластмаса с обща
площ 2x4.40 кв.м, общо 8.80, които нямат циментова основа и засягат имота на ищците с
0.35кв.м и стъклена беседка с площ 10кв.м, също без циментова основа, която не засяга
имота на ищците, за което вещото лице е направил скица на имота с нанесени складове за
инвентар и беседката.
3. Ответницата Д. С. Г. има строително разрешение за плътна ограда с № АГ-08-
53/06.07.2018 г. и протокол за откриване на строителна площадка от 30.07.2018 г., като
оградата трябва да си изгради от вътрешната регулационна линия, изцяло в имот ПИ ******.
4. При трасиране на спорната граница вещото лице не открил никакви различия в
координатите на процесния участък от протокола за трасиране на имот ПИ ****** от
13.12.2018 г. и протокола за откриване на строителната площадка от 30.07.2018 г., точките
са означени на място с циментови стълбове.
5. Вещото лице е направил скица на имот ПИ ****** с нанесени павилионите в ПИ
******, спора е че в имота на ищците попада циментирана ивица от 10.35 кв.м, която не
могат да използват, тъй като е по-висока от обработваемата част на двора на ищците, за
която ивица явно спорят двете страни, като ответницата я приемала за съществуваща стара
граница.
6. Кадастралния план на град Нова Загора е от 1975 г. Стария регулационен план е
одобрен със заповед № 475/08.12.1977 г., а последния действащ регулационен план е
одобрен със заповед № 379/21.12.1991 г. Кадастралната карта на гр.Нова Загора е
изработена на основа последния кадастрален и регулационен планлопълнителни геодезични
измервания и е одобрена със Заповед на изпълнителния директор на АГКК № РД-18-
56/31.08.2010 г.
Процесните имоти не са имали изменения на кадастралната граница при
изработването на всички планове, последващи кадастралния пран от 1975 г. В изработената
кадастрална карта на града няма разлика между кадастъра на имотите и регулационния план
5
от 1991 г., който е действащ в момента.
7. При изработване на комбинираната скица съм използувал цифровия модел от
кадастралната карта АГКК Сливен и цифровия модел на регулацията на фирма
„Геоконсулт“ ООД, изработила кадастралната карта на града.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищците права произтичат от обстоятелствата, че били
собственици на процесния имот, оставен им в наследство от техният наследодател.
Придобивният способ бил наследство. Ответницата се явявала собственик на съседния до
техния недвижим имот, с които той граничи. Преди време решили да поставят ограда между
двата имота, но твърдят, че ответницата не им позволила, тъй като разположила върху част
от имота на ищците постройки - бараки. Смятат, че е налице правен спор с ответницата,
която владеела неоснователно част от техния имот - в размер на 11 кв.м, без правно
основание. Иска се съдът да признае за установено, че ищците са собственици на имот,
представляващ част от 11 кв.м, попадаща в техния имот и да осъди ответницата да им
предаде владението върху тази част, намираща се по границата с поземления имот на
ответницата, от което следва, че е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ответницата представя писмен отговор по предявения срещу нея, считайки го за
неоснователен.
Безспорно се установи, че ищците са собственици на ПИ ******, бидейки
наследници на Д.Г.Д, а последният го е придобил през 1988 г., както и че ответницата е
собственик на граничещият с него ПИ ******, на основание покупко-продажба през 2005 г.
В тежест на страните бе да докажат твърденията си.
Ищците следваше да докажат, че е налице неоснователно владение - навлизане на
ответницата в техния имот, поставяне на бараки върху част от него и използването на част
от имота им от ответницата без основание.
Ответницата следваше да докаже твърденията си за границите на имотите,
периодите на съществуване на огради и владението върху имота в границите в които е
ограден.
От приетите писмени и гласни доказателства, а именно: замервания на лицензиран
геодезист и свидетелски показания стана ясно, че през 2018 г. ищците решили да поставят
ограда между своя имот и имота на ответницата, тъй като към този момент ограда между
двата имота нямало - мрежата била амортизирана и изгнила, а били останали само коловете,
които я държали. Ответницата и сина й претендирали, че ищците поставят ограда на
неправилно място, че не знаят кой е техният двор и извикали полиция с цел да се спре
изграждането на оградата и след спречкване и намесата на полицията поставянето на
оградата е спряно за неопределено време, а ищците твърдят, че впоследствие били
премахнати металните колове, поставени от тях хвърлени в двора им в тяхно отсъствие.
В отговора на исковата молба ответната страна твърди, че до 2018 г. между двата
имота не е имало ограда, като първоначално след закупуването на имота на ответницата от
праводателя на ответницата през 1968 г., той и наследодателя на ищците - техният баща,
заедно били изградили ограда, разделяща двата имота, като приели, че същата е граница на
имотите им. Състояла се от циментови колове, захванати в бетонов трегер и метална мрежа.
Твърди също, че описаната ограда разделяла двата имота повече от 50 години, но поради
настъпилата амортизация на мрежата, ответницата решила да я замени частично с нова
ограда с дължина 22 метра, за което възложила и по изготвен и одобрен инвестиционен
проект й било издадено разрешение за строеж от 06.07.2018 г.
Ответницата посочва, че въз основа на разрешението за строеж и визата за
проектиране, новата ограда следвало да бъде разположена по вътрешната регулационна
линия към УПИ XVII-672, кв.28, собственост на ищците, каквото било и местоположението
на старата ограда.
Оспорва и твърдението на ищците, че е разположила върху част от техния имот
постройки - дървени конструкции върху циментова основа и сочи, че двата обекта били
изцяло разположени в собствения й имот и били монтирани преди да бъде премахната
оградата между двата имота през 2018 г.
Алтернативно ако съдът приеме за установено, че с изградената и съществувала
ограда от 1968 г. до 2018 г. е била завзета част от имота на ищците, заявява, че прави
6
възражение за изтекла придобивна давност в полза на ответницата на основание чл.200, ал.2
от ЗУТ. Твърди, че бащата й и неин праводател, със съгласието на праводателя на ищците
бил оградил през 1968 г. закупения от него имот, понастоящем ПИ ****** и оттогава
владеели имота по границите, в които е ограден. Счита, че дори и при полагането на общата
ограда между двата имота в границите на имота на ответницата да са попаднали 11 кв.м от
съседния имот, тази част от имота на ищците е владяна явно и необезпокоявано от
ответницата и от нейния праводател от датата на изграждането на оградата през 1968 г. до
30.07.2018 г.
Последното обаче бе оборено, чрез ангажираните от ищците гласни свидетелски
показания на Н.И, който свидетелства, че още като се оженили през 1999 г. баба Д. и дядо Д.
му казвали, че имат спор с тези съседи, навремето имало нормална ограда с набити колове и
мрежа, а от 2018 г. няма такава, като в един момент съседите решили сами, че искат да си
направят друга ограда с циментов пояс, не взели точните точки тогава, дядо Д. им казал да
не го правят, че не били на точното място и навлизат в неговото място, но те не го
послушали и я направили, като оттогава започнали спорове за това място. Твърди че според
дядо Д. имало навлизане и все съжалявал, че не са се оправили навреме, а трябвало
наследниците да го оправят. Твърди също, че циментовата ивица, която била от 20-23 до 25
см на места, била направена от съседите и не било вземано участие от тяхна страна, защото
дядо Д. искал да се направи ограда, но да се вземат точните граници и тъй като това не било
направено той бил реално против изграждането й, защото според него имало навлизане в
имота му.
Заявява също, че не е чувал никога от дядо Д. и бабо Д., че те нямат нищо против
съседите да завладяват техния имот, а напротив - твърди, че дядо Д. многократно е ходил до
общината да подава жалби, започнал е някакъв процес, но може би поради здравословно
състояние до развой не се е стигнало.
Относно основната теза, която застъпва ответницата в отговора на исковата молба,
че е собственик на терена, посочен в исковата молба, на основание давностно владение,
изтекло в нейна полза, съдът намира същата за неоснователна, предвид изложеното по-горе,
а и твърдяното от другите разпитани свидетели и страните, че спор за границата на
съседните имоти съществува отколе. Ноторно известно е, че владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ с намерение за своене, като упражняването на фактическата
власт следва да е спокойно, непрекъснато, необезпокоявано, в течение на 10 и повече
години, каквито елементи не са налице.
Ответницата заявява също, че „когато се трасират урегулирани имоти в имотни
граници вътрешните регулационни линии съвпадат с имотните граници когато те са
оградени и са в рамките на допустимите разлики“, поради което искът следвало да се
отхвърли, като неоснователен.
От свидетелските показания не се установява спокойно, необезпокоявано,
продължително, непрекъснато владение на спорните квадратни метри, осъществено от
страна на ответницата и нейния праводател през сочения от нея период от 1968 г. до 2018 г.
Ответницата била в чужбина (Америка) в продължение на около 20-25 години, като
там живеела и работела.
Водената от ответна страна свид.М.Г.Н., твърди, че я познава от около 45 години и
преди развода й са били съседки, а от 32 години трайно била в САЩ, но заедно ходели на
екскурзии, когато ответницата е в гр.Нова Загора, и свидетелства, че ответницата „искала да
си уреди отношенията със съседите, като им заплати за терена“.
Последното недвусмислено сочи, че ответницата е искала да заплати терена на
ищците, което би пожелала, ако счита, че този терен й принадлежи на друго основание,
каквато теза е застъпена в отговора на исковата молба. Очевидно ответницата не е имала
намерението за своене чрез упражняването на фактическа власт, тя ясно е осъзнавала, че
навлиза в чуждия имот и иска да заплати, за да придобие собствеността - т.е. по възмезден
начин.
За да се осъществи фактическият състав на владението и да се породят правните
последици на чл.79 от ЗС и да се конкретизира началния и крайния момент на
осъщественото владение, при това спокойно, непрекъснато, необезпокоявано такова.
Никакви уговорки за съгласие от страна на праводателя на ищците или на самите ищци за
своене на имота от страна на ответницата не се доказаха. От показанията на свидетелите,
водени от ищцова страна се установи, че по повод на оградата и границите между двата
7
имота, винаги е имало напрежение в отношенията между страните открай време, изразяващо
се в това, че собственикът на терена /праводателя на ищците/ не е бил съгласен съседите да
навлизат в имота му и е подавал жалби до общинската администрация, а по повод на негови
жалби, сигнали и оплаквания са идвали проверки от Община Нова Загора и резултатът от
тези проверки е бил винаги един и същ - съседите /бащата на ответницата - нейният
праводател/ е навлязъл в чуждия имот и поставената от него ограда от бетонови колове с
мрежа не е на мястото, на което трябва да бъде, тя е поставена не по регулационната линия,
а навътре в имота на ищците и мястото й не е там. Точно поради тази причина през 2018 г.,
когато ищците решават да поставят ограда между своя и на ответницата имот, те извършват
геодезично замерване от специалист геодезист, който установява факта на неправомерното
навлизане на ответницата в имота на ищците и понеже ответницата смятала, че геодезиста
нещо е „сбъркал“, тя и сина след конфликта и полицейската намеса, наемат геодезична
фирма, която прави геодезичното замерване отново и стига от своя страна до същия извод -
че ответницата иска да навлезе в имота на ищците.
В заключението си вещото лице Д. е констатирал, че наличието на бетонова плоча
във вид на пътека, направена от праводателя на ответницата, че навлиза с 10.35 кв.м в имота
на ищците, както и с поставените два броя пластмасови бараки, които също са поставени
върху регулационната линия и отчасти навлизат в имота на ищците с 0.35 кв.м - нещо което
също се оспорва с отговора на исковата молба.
Страните са приели заключенията на вещото лице. Съдът също ги приема, като
такива изготвени от компетентен и безпристрастен специалист. От заключението по
първоначално назначената и допълнителната съдебно-техническа експертиза е видно, че
инж.Д. е посочил следното:
„Процесния имот на ищците - ПИ ****** ... има протокол за трасиране на имота от
лицензиран геодезист от 13.12.2018 г.“
„Имота на ответника - ПИ ****** ... има разрешение за поставяне на складове за
градински инвентар с № АГ-11-22/04.06.2013 г. с приложена схема за поставяне с площ -
4.73 кв.м и № АГ-11-8/08.07.2014 г. с площ - 9.68 кв.м.
2. След заснемане на място складовете за инвентар са два броя от пластмаса с обща
площ 2x4.40 кв.м, общо 8.80, които нямат циментова основа и засягат имота на ищците с
0.35кв.м ...“.
„Ответницата Д. С. Г. има строително разрешение за плътна ограда с № АГ-08-
53/06.07.2018 г. и протокол за откриване на строителна площадка от 30.07.2018 г., като
оградата трябва да си изгради от вътрешната регулационна линия, изцяло в имот ПИ
******.“
„При трасиране на спорната граница вещото лице не открива никакви различия в
координатите на процесния участък от протокола за трасиране на имот ПИ ****** от
13.12.2018 г. и протокола за откриване на строителната площадка от 30.07.2018 г., точките
са означени на място с циментови стълбове.“.
„Вещото лице е направил скица на имот ПИ ****** с нанесени павилионите в ПИ
******, спора е че в имота на ищците попада циментирана ивица от 10.35 кв.м, която не
могат да използват, тъй като е по-висока от обработваемата част на двора на ищците, за
която ивица явно спорят двете страни, като ответницата я приемала за съществуваща стара
граница.“.
„Процесните имоти не са имали изменения на кадастралната граница при
изработването на всички планове, последващи кадастралния пран от 1975 г. В изработената
кадастрална карта на града няма разлика между кадастъра на имотите и регулационния план
от 1991 г., който е действащ в момента.“.
Разпитан в открито съдебно заседание инж.Д. посочва, че след изслушването на
свидетелите в днешното съдебно заседание трябва да обясни каква е истината: между двата
двора в спорната граница има денивелация 40см. На времето там е била границата. След
като минава кадастралната карта 2010 г. точността на плана е подобрена на 1дка плюс
минус 20 кв.м. 2018 г. едната страна викат геодезична фирма, която им трасира имота по
кадастралната карта и навлиза с тези десетина кв.м. От тогава започват и споровете им.
Тогава двора е с цимент 40см - неизползваем. Цимента е бил и границата им на времето.
Границата е минавала по циментовата замазка. Разликата идва от по-точното трасиране на
имота след въвеждането на кадастралната карта. Всеки геодезист трасирал по кадастрална
карта и тази разлика и в допустимите граници. Пояснява, че точността на плана
8
кадастралната карата на 1 декар е +/- 20км.м в урбанизирана територия.
Сочи, че двора на ищците е по-нисък, а на ответната страна е по-висок. Бетона,
където се явява разликата бил лят преди поне 20год. най-малко.
Твърди, че когато ответната страна са имали строително разрешително за масивна
ограда, не са извикали геодезист да забие колчета по кадастралната карта, тъй като в
разрешителното пишело, че ограда се прави от страната на собственика.
Заявява, че ответната страна има строително разрешение за ограда и няма протокол
за дадена строителна линия. Разяснява, че има протокол за откриване на строителна
площадка, но няма протокол за строителна линия и оттам се появявали споровете.
Запитан от адв.М дали тази циментова ивица и това, което е описано в исковата
молба представлява навлизане в имота на ищците, вещото лице обяснява, че когато се
трасира имота по кадастрална карта тази ивица от 10 кв.м влиза в имота на ищците, преди
това не е навлизала.
Относно поставените от ответницата два броя бараки разяснява, че те са поставени
върху цимента, пластмасови са и могат да се мръднат, а за пътеката сочи, че цялата е
циментирана и от цимента има 40 см. денивелация в двора на ищците.
Категорично заявява в отговор на поставения от адв.М, че навлизането с 10.35 кв.м е
изцяло от бетон.
Видно от изложеното е следвало ответницата да възложи на геодезист да забие
колчета по кадастралната карта, тъй като в разрешителното пишело, че ограда се прави от
страната на собственика. Посочва също, че когато са извикали геодезичната фирма, разбират
за тези 10кв.м и започва въпросния спор. Преди това не е имало спор.
Вещото лице заявява, че има протокол за откриване на строителна площадка, но
няма протокол за строителна линия и оттам се появявали споровете и пояснява, че когато се
трасира имота по кадастрална карта тази ивица от 10 кв.м влиза в имота на ищците (има 40
см. Денивелация, като двора на ищците е по-нисък от двора на ответницата), а преди това не
е навлизала. Твърди категорично, че навлизането с 10.35 кв.м е изцяло от бетон, както и че
тези два броя бараки са поставени върху цимента, но са пластмасови и могат да се мръднат.
Установи се безспорно, че оградата, разделяща двата имота е разрушена от
ответницата с цел да се изгради ограда по законоустановения ред - поискала е геодезично
замерване на границата и фиксирането й върху терена, но тъй като замерването от
геодезичната фирма, направено по поръчка на ищците съвпаднало с направеното геодезично
замерване по нейна поръчка, се е стигнало дотам, че в продължение на няколко години
ответницата да не може да изгради ограда, защото следва да има протокол за строителна
линия, тъй като този документ посочва точното местоположение на оградата, съобразно
кадастралната карта по означената между двата имота граница.
В заключение предвид всичко посочено, съдът стигна до извода, че основателно
ищците, респ. техния праводател, не са били съгласни с позиционирането на така
направената разделителна ограда, която е съществувала до 2018 г., считайки че навлиза в
техния имот, а освен това не е било налице владение на тази част от техния имот,
осъществявано от ответна страна, нито спокойно, нито непрекъснато, нито необезпокоявано.
Правото на собственост върху процесните квадратни метри принадлежи на ищците
и това е доказано по категоричен и несъмнен начин, както от писмените и гласните
показания, така и от първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице.
Безспорно се установи от писмените доказателства, от основното и допълнително
заключение на вещото лице и от свидетелските показания, че ответницата навлиза в имота
на ищците - с квадратурата от 10.70 кв.м, като от тях 10.35 кв.м и 0.35 кв.м под бараките.
За да се уважи иск с правно основание чл.108 от ЗС, ищците следваше да докажат,
че са собственици на терена, че ответницата владее/държи този терен, че това
владение/държане е без правно основание.
По делото по безспорен и категоричен начин се установиха кумулативните
предпоставки, необходими, за да бъде уважен искът с правно основание чл.108 от ЗС:
ищците Й. и Ц. Генчеви са собственици, бидейки наследници на баща си, видно от
удостоверението за наследници и нотариалният акт; ищците доказаха, а и не се оспорва от
ответната страна, че тя държи процесните квадратни метри; ищците доказаха, че това
държане е без правно основание, тъй като ответната страна не можа да докаже на какво
основание владее процесната площ, предвид факта, че застъпената теза за придобивна
9
давност, изтекла в нейна полза, не беше безспорно и категорично доказана.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени и следва също да осъди
ответницата да предаде на ищците площта от 10.70 кв.м, намираща се по границата между
двата имота, означена на скицата на вещото лице.
По разноските:
Относно направеното от адв.М възражение за прекомерност на адвокатското
възражение на ответната страна и искането й то да бъде намалено до размерите съгласно
Наредба № 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения, съдът намира същото
за основателно и счита, че следваше в случай на отхвръляне на иска същото да бъде
определено, съгл.разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредбата такова в размер на 1500.00 лв., но
с оглед изхода на процеса, следва да се уважат претенциите на ищцовата страна, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищцата Й. Д. Г. такива в размер на 1360.00 лв., от които: заплатена държавна
такса - 50.00 лв., 10.00 лв. за вписване на искова молба, адвокатски хонорар - 850.00 лв. и
възнаграждение за вещо лице - 450.00 лв..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д. С. Г. с постоянен адрес:
******, ЧЕ Ц. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ****** и Й. Д. Г. с ЕГН
********** и постоянен адрес: ******, СА СОБСТВЕНИЦИ НА ИМОТ, представляващ
част от 10.7 кв.м, попадаща в имот с идентификатор № ******.
ОСЪЖДА ответника Д. С. Г. с постоянен адрес: ******, ДА ПРЕДАДЕ НА Ц. Д. Г. с
ЕГН ********** и постоянен адрес: ****** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
******, ВЛАДЕНИЕТО на тези 10.7 кв.м от поземлен имот № ****** по кадастралната
карта на гр.Нова Загора, намиращи се по границата с поземлен имот № ****** - собственост
на ответницата Д. С. Г. с постоянен адрес: ******, обективирани и означени на скицата на
вещото лице на л.111 по делото, която ДА СЕ СЧИТА ЗА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ
РЕШЕНИЕТО.
ОСЪЖДА Д. С. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на
Й. Д. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ******, направените по делото разноски в
размер на 1360.00 лв. /хиляда триста и шестдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните пред Сливенски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10