Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261735 Година
15.06.2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански
състав На
седемнадесети май две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4307
по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от *****
И. Г., чрез пълномощника му **** К. И. К., със съдебен адрес:***, против П.В.М. ЕГН **********, с адрес:
***, с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на
вземането на следните суми: 282,21 лева
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж
от 03.08.2018 г. до 20.09.2018 г.; 545,58
лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 03.08.2018 г. до 20.09.2018 г.; 5,76
лева неустойка за забавени плащания за периода от 03.08.2018 г. до
20.09.2018 г., 955,14 лева неустойка
за прекратяване по вина на Лизингополучателя, 177,67 лева разходи за заплатени от Лизингодателя данъчни
задължения за 2018 г., 540,00 лева
разходи заплатени от Лизингодателя за възстановяване на владението на
Лизинговия актив, ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.
Претендира разноски направени в заповедното производство и настоящото исково
производство.
С исковата си молба ищецът твърди,
че на 03.05.2018 г. между „Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие
промяна в правната форма в ООД), ЕИК ********* в качеството на Лизингодател и П.В.М.
в качеството на Лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № *******. В изпълнение на
задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
Лизингополучателя лек автомобил марка „Audi" модел „А8", идентификационен
номер на рама ***************,
peг. № ******** и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което бил
съставен приемо - предавателен протокол. Лизингополучателят е заплатил авансово
първоначалните разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на
финансирането бил 6 650,00 лева. Всички съществени условия били подробно
описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията -
неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят поел задължение за
заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с
грижата на добър стопанин.
Договорен бил срок
от 36 месеца, изтичащ на 03.05.2021 г. съгласно приложения Погасителен план -
неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен
процент в размер на 39,60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от
318,38 лева.
Лизингополучателят
преустановил плащания по Договора, като последното постъпило частично плащане е
от 13/07/2018 г.
Същевременно
Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 20.09.2018
г., на която дата след връчено изявление от Лизингодателя за разваляне на
Договора поради неизпълнение лизинговият актив бил върнат във владение на
собственика - Лизингодател и бил съставен Приемо - предавателен протокол между
страните.
На основание чл.
чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за
периода, през който лизинговият актив бил ползван от Лизингополучателя, последният
дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от трета
(с падеж 03.08.2018 г.) до четвърта (с падеж 03.09.2018 г.) включително и пета
частично (за период от 04.09.2018 г. до 20.09.2018 г.) в общ размер от 827,79
лева, в това число главница в размер на 282,21 лева и възнаградителна
лихва в размер на 545,58 лева.
На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на трета и
четвърта вноска била начислена неустойка
в размер на 5,76 лева към датата на прекратяване на договора
- за период от 03.08.2018 г. до 20.09.2018 г. Неустойката била
начислена както следва:
за забава в
плащането на трета вноска за периода от 03.08.2018 г. до 20.09.2018 г.
върху съответната част от главницата в размер 4,21 лева;
за забава в
плащането на четвърта вноска за периода от 03.09.2018 г. до 20.09.2018
г. върху съответната част от главницата в размер 1,55 лева;
На основание
чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължал на
Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на
Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или
общо 955,14 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора -
20.09.2018 г., формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер
на 318,38 лева.
На основание чл.
8.6. във вр. С чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължал да възстанови
на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание
чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси за 2018 г. в размер на 177,67
лева .
На основание чл.
14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят дължал да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за възстановяване на
владението на Лизинговия актив. За целта, били ползвани услугите на трето лице
- „Фиксед Асистантс" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от
29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед Асистантс" ЕООД
дължимото възнаграждение възлизало на 540,00 лева с ДДС, за което била издадена
фактура № ******/24.09.2018 г. Предоставените услуги включвали действия по
издирване, установяване, оглед и изземване на актива, респ. превозването му и
предаването му във владение на собственика.
Съставен бил
приемо - предавателен протокол от 20.09.2018 г., подписан от Калоян Костадинов-служител
на „Фиксед Асистантс" ЕООД.
ОТВЕТНИКЪТ П.В.М., чрез назначения й особен представител адв. И.С., с отговора на
исковата молба, оспорва предявените искове по основание и по размер.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено
следното:
Видно
от представеното по делото ч.г.д. № 17875/2019 г. по описа на ПРС, I
гр. с., се установява, че към момента на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд –
Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 282,21 лева
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив № ******; 545,58 лева представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски за възнаградителна
лихва по договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собственост
върху лизинговия актив № ******;
5,76 лева неустойка за забава на плащане
на лизингови вноски, 955,14 лева неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя; 177,67 лева за заплатен данък по чл.52 и сл. от ЗМДТ за 2018 г.; 540,00
лева разходи за възстановяване на лизинговия актив, ведно със законна лихва
върху сумата от 2 506,36 лева, считано от датата на постъпване на заявлението
в съда – 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото -50,13 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Длъжникът не е открит на
известните по делото адреси и заповедта за изпълнение е била връчена при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, което е обусловило и образуването на исково настоящия
установителен иск.
В предявеното исково производство ищецът е
представил в заверен препис от Договор за финансов лизинг № *********/03.05.2018
г. сключен между ищеца „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД и ответника по делото П.В.М.,
съгласно който, Лизингодателя е придобил собствеността върху посочения от
Лизингополучателя лек автомобил марка „Audi" модел „А8", идентификационен
номер на рама ***************, peг. № ******, и е предоставил ползването му на лизингополучателя,
за което бил съставен приемо - предавателен протокол.
В чл.4
от договора е бил договорен срок от 36 месеца, изтичащ на 03.05.2021 г.
съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов
лизинг и фиксиран лихвен процент в размер на 39,60 % чл. 5 от договора. Договорен
е съответно размер на месечни анюитетни
вноски от 318,38 лева. Общият размер на кредита е 6 650,00 лева.
С Уведомление за прекратяване на договора за лизинг от
10.09.2018 г., лизинготателят е прекратил сключения договор за финансво лизинг
с ответника и го е уведомил за това, че следва да върне лизинговия актив, както
и че към момента дължи сумата от общо 2 960,43 лева.
С
приемо-предавателен протокол от
20.09.2018 г. ответникът е върнал на лизингодателя лизинговия актив
представляващ лек автомобил марка „Audi"
модел „А8", идентификационен номер на рама ***************, peг. № *******.
Предствен е Договор от 29.05.2017
г. сключен между ищецът „Мого България"
ЕООД и „Фиксед Асистънс“ ЕООД, гр. В., с който ищецът е възложел на ответника
издирване на автомобили, превозни средства, машини, съоръжения и други вещи
предмет на сключени договори за лизинг
и/или съдействие за възстановяване на владението върху лизинговите вещи, срещу
възнграждение, когато лизингополучателят
отказва връщането им.
Издадена
е фактура № ******/24.09.2018 г., по посочения договор, която включва и процесния
договор между ищеца и ответника.
По
делото е прието заключение на вещото лице С.К. от 10.05.2021 г., от което се
установява, че общо заплатените суми по договор за финансов лизинг № *******/03.05.2018
г. са 3 707,70 лева. Договорената и незаплатена част от главница по договора е
в размер на 282,21 лева/3,4 и частично 5 вноска/; 545,58 лева
възнаградителна лихва по договора/3,4 и частично 5 вноска/; 5,76 лева
неустойка за забава по договора; 955,14 лева начислена и неплатена
неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя; 177,67 лева
начислени суми данък МПС; 540,00 лева с ДДС начислени и незаплатени
разноски за възстановяване владението на лизинговия актив.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй
като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, че съобщението на
длъжника П.В.М. е връчено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
С оглед направеното оспорване от страна на ответника,
че представения договор е неистински, като твърди, че същия не е подписан от
ответника, съдът намира, че това оспорване остана недоказано. Във връзка с него
ответникът чрез назначения му особен представител не представи доказателства и
не направи доказателствени искания.
По отношение възражението, че на
ответника не е било връчено уведомление за прекратяване на договора, съдът
констатира, че по делото е представено като доказателство заверен препис от
уведомлението, което е подписано от ответника. Не се представиха доказателства
за това, че подписа не е на ответника по делото и страна по договора, нито се
направиха доказателствени искания за това възражение.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза бяха установени претендираните задължения в размер
на 282,21 лева представляващи незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
03.08.2018 г. до 20.09.2018 г., поради което съдът намира претенцията за заплащането им за доказана и
основателна в претендирания размер.
Поради установеното забавено изпълнение на основното задължение по
договора, основателна се явява и претенцията за незаплатена лихва в размер на 545,58 лева по
лизинговите вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 03.08.2018 г. до
20.09.2018 г.
Съгласно т.15.1 от ОУ към договора, при забава в
плащането на лизинговите вноски от лизингополучателя, лизингодателят има право
на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената сума за периода на
забавата. Забавата за плащане главниците по договора обхваща периода от
първоначалното неизпълнение през м.
август 2018 г. до 20.09. 2018 г., когато е прекратен договора за лизинг. Вещото лице е изчислило размера на тази неустойка
да е съгласно приложения погасителен план в размер на 5,76 лева
По отношение на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за финансов лизинг: Договорът е прекратен поради наличие на
неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски съгласно т.13.5 от ОУ.
Съгласно т.15.5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски
– същата се изчислява въз основа на последните три падежирали лизингови вноски
преди прекратяването. В случая не е спорно, че прекратяването на договора е
настъпило, считано занапред от 20.09.2018
г.
Към този момент, неизплатени са вноските за м.06, м.07 и м.08.2018 г. Съобразно заключението последните три вноски с настъпил падеж към
датата на прекратяването 21.03.2018г. са на обща стойност от 955,14 лева. /т.5 от заключението/.
По възражението за нищожност на клаузата на т.15.5 от ОУ,
предвиждаща неустойка за прекратяване на договора, като противоречаща на
добрите нрави, съдът го намира за неоснователно. В случая е налице разваляне на
договора по вина на длъжника – налице е забавено изпълнение за лизингови вноски, по
същество преустановяване заплащането им от м. юли.2018 г., което осъществява
основанието за разваляне. Налице е уговорка в Общите условия на лизингодателя
за заплащане на неустойка поради разваляне на договора в т.15.5, поради което
съдът я квалифицира като компенсаторна неустойка /вместо оставащото
изпълнение/. Налице са материалните предпоставки за присъждане на неустойка в
размер на три лизингови падежирали вноски – разваляне на договора и изрична
договорна клауза, която предвижда обезщетение на лизингодателя на това
основание. Съдът дължи произнасяне по възражението за нищожност на неустойката
като неравноправна, нарушаваща добрите нрави, на осн.чл.143, т.5 ЗЗП вр.чл.26,
ал.1 ЗЗД. Налице е изрично възражение на ответника, а от друга страна както
съгласно чл.7, ал.3 ГПК, така и въз основа на ТР №1/2010г., т.3 на ОСТК на ВКС,
съдът дължи служебно преценка относно противоречие на неустоечната клауза с
добрите нрави, т.е. при уговаряне извън присъщите й функции.
Установената в нормата на чл.9 ЗЗД свобода на
договаряне и отсъствието на императивни
законови правила, регулиращи начините на определяне на неустойката и нейните граници,
както и въведения в гражданските и търговски правоотношения принцип за
справедливост, позволява да се приеме, както изрично е посочено и в ръководната
практика на ВКС /вкл.решение № 129 от 09.07.2010 г., по т. д. № 977/2009 г. на
II-ро т. о. на ВКС/, че съответствието на уговорена неустойка с установените в
обществото предели на нравствена допустимост се преценява във всеки конкретен
случай към датата на сключване на договора. Разпоредбата на чл.26, предл. трето ЗЗД намира приложение и при търговски сделки. В цитираната норма не е
дефинирано понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е
придал правно значение на нарушаването им, приравнявайки го по последици с
нарушение на закона, вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува.
Касае се за правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности - общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, не
само на някоя от договарящите страни. Такива са принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на
предотвратяване несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни
правни норми. /цит. реш.88/2010г. по т.дело №911/2009г. на ВКС, I т.о./
В тази връзка, въпросът за накърняване на добрите нрави
по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна
преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но при отчитане на
други фактори. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009
г. на ВКС, ОСТК, т. 3, преценката за нищожност на клауза за неустойка в
търговските договори /договорът за лизинг е абсолютна търг.сделка съгл.чл.1,
т.15 ТЗ/ поради накърняване на добрите нрави се извършва въз основа на различни
критерии, например: естеството на задълженията на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
В случая размерът е ограничен до три лизингови вноски с
настъпил падеж. Съдът не би могъл да осъразмери вредата за кредитора – лизингодател с друго освен
с плащането, което би получил от лизингополучателя до края на срока на договора. Същевременно, вещта е върната
на лизингодателя, който свободно може да я отдаде отново за ползване на трето
лице /или продаде на трето лице/ като извлече полза от това. Като коректив
съдът съобразява съществуваща съдебна практика, обективирана в тълкувателната
част на решение №193/9.05.2016г. по т. д. № 2659/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I
ТО, съгласно която уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване
/разваляне/ на договор за финансов лизинг от лизингодателя по вина на
лизингополучателя, определена в размер на непогасената част от лизинговата
цена, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, т. к. излиза извън
присъщите функции на неустойката. Това е така, защото лизингодателят по вече
разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя
ползването на собствената му вещ, което води до неговото неоснователно
обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Неустойката обезпечава
изпълнението, но в случая се проявява нейната обезщетителна и санкционна
функция, която страните са ограничили до трикратния размер на вноската по
договора. Същата има за предназначение да обезщети лизингодателя за вредите от
предсрочното прекратяване на договора по вина на лизингополучателя. Критерият за
преценка на съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, посочен в
ТР № 1/20210 г. на ОСТК, като съотношение на уговорената неустойка и очакваните
вреди от неизпълнението, следва да се прилага по начин, който няма за резултат
абсолютна аритметична съпоставка помежду им, а схваща вредите на плоскостта на
кредиторовия интерес от изпълнението и така неустойката се преценява като
обезщетяваща вреди над обичайните или изпълняваща наказателна функция. Горните
изводи са съобразени с Решение № 66 от 23.08.2019 г. на ВКС по т. д. №
2131/2018 г. ВКС І-во т. о., по което съдът е отхвърлил възражение за нищожност
и е уважил претенция за неустойка, уговорена без краен предел, надвишаваща 15
пъти главното задължение.
В случая договорната отговорност на лизингополучателя е
ограничена до трикратния размер на лизинговата вноска. Съдът намира, че
уговорката не разкрива белези на противоречие с добрите нрави, в съгласие с
договорната свобода, поради което претенцията, основана на действителна клауза,
е основателна. Размерът е съобразен с изричната воля на страните и ограничен по
размер.
Съдът намира за дължими и начислените
суми в размер на 177,67 лева за заплатен данък МПС и 540,00 лева разноски за
възстановяване владението на лекия автомобил.
Ето защо и с оглед на всичко
изложено по-горе, съдът намира, че следва да уважи предявените искове като
основателни и доказани.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 100,13 лева, от които 50,13 лева за държавна такса и 50,00
лева за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването
на исковете, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за
ищеца са в общ размер на 1 005,45 лева, от които 350,00 лева за държавна такса, 405,45
лева за възнаграждение на особен представител, 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
назначения й особен представител адв. И.С.,***, оф.6, че „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от ***** И. Г., чрез пълномощника им **** К. И. К., със
съдебен адрес:***, има вземане спрямо нея в размер на 282,21(двеста осемдесет и два лева и 21 ст.)лева незаплатена главница по лизингови вноски,
включена в анюитетните вноски с падеж от 03.08.2018 г. до 20.09.2018 г.; 545,58(петстотин четиридесет и пет лева и 58 ст.) лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 03.08.2018 г. до
20.09.2018 г.; 5,76(пет лева и 76 ст.) лева неустойка за забавени плащания за
периода от 03.08.2018 г. до 20.09.2018 г., 955,14(деветстотин петдесет и пет лева и 14 ст.) лева неустойка за прекратяване по вина на
Лизингополучателя, 177,67(сто седемдесет и седем лева и 67 ст.) лева разходи за заплатени от Лизингодателя
данъчни задължения за 2018 г., 540,00(петстотин и четиридесет) лева разходи заплатени от Лизингодателя за
възстановяване на владението на Лизинговия актив, ведно със законната лихва считано от 01.11.2019
г. - датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда, до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „П.В.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
назначения й особен представител адв. И.С.,***, оф.*, да заплати на „МОГО
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано от ***** И. Г., чрез
пълномощника им **** К. И. К., със съдебен адрес:***, сумата от 100,13(сто лева и 13 ст.) лева разноски направени в хода на заповедното
производство, развило се по ч. гр. д. №17875/2019 г. по описа на ПРС, І
гр.с.
ОСЪЖДА „П.В.М. ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез назначения й особен представител адв. И.С.,***,
оф.*, да заплати на „МОГО БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от ***** И. Г., чрез пълномощника им **** К. И. К., със съдебен адрес:***, сумата от 1 005,45(хиляда
и пет лева и 45 ст.)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно
с оригинала.
Д.
К.