РЕШЕНИЕ
№. 2501/16.12.2021г.
гр. Пловдив, 16. 12. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора Т. П., като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело 2295 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от З.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу решение № 260496 от 26.04.2021 г., постановено по а.н.д № 6579 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив XIV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-004580/04.06.2020г.
на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и недопустимо. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за несъставомерно деяние. Сочи се, че не са
изследвани обстоятелствата, при които е настъпило пътнотранспортното
произшествие, нито вида и размера на причинените от него вреди. Твърди се, че
районният съд неправилно е ценил установената по делото фактическа обстановка,
поради което е достигнал до погрешни изводи за приложението на материалния и
процесуалния закон. Претендира се отмяна
на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Иска се присъждане на
сторените съдебни разноски за двете инстанции.
3. Ответникът по
касационната жалба – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 20-1030-004580/04.06.2020г. на Началник Група при Сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив. Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № 998781 от 15.05.2021 г.,
съставен от Й.В.К.– на длъжност инспектор при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На
14.05.2020г. около 15:30 ч. в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ до № 34 в
посока – запад по велоалея З.П. управлявал личния си велосипед „DRAG” като не
спира на стоп – линия със символ „STOP”, която е сигнализирана с
маркировка „М6“, в следствие на което се удря в спрелият пред него и изчакващ
да се включи в движението по бул. „Санкт Петербург“ товарен автомобил „Форд“ с
рег. № А7095КТ – ПТП с пострадало лице, с което виновно нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на
осн. чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП наложил на нарушителя глоба в
размер на 200 лева.
7. По делото е представен протокол за ПТП №
2020-1024-672/20.05.2020г. със схема, от която е видно, че между участник № 1 с
велосипед и участник № 2 с МПС рег. № А7095КТ, при движение направо по велоалея
на , бул. „Санкт Петербург“ до № 34, е
възникнал контакт между предната част на велосипеда и страничната част на МПС рег.
№ А7095КТ, в резултат на който е настъпило ПТП с пострадало лице - З.П.,
претърпял натъртвания в областта на гръдния кош. Протоколът е подписан от
участниците в ПТП без възражения при следните отразени обстоятелства: „Уч. 1 не
спазва маркировка М6 на велоалея като не спира и се удря в Уч. 2, който
престоява на платното за движение и изчаква да се включи в движението по бул. „Санкт Петербург““.
8. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта, като пояснява, че при снемане на обяснения от участниците в
произшествието установил съвпадение. Шофьорът на моторното превозно средство
заявил, че бил ударен от велосипедист докато изчаквал включване по бул. „Санкт
Петербург“, а П. потвърдил, че ударът е настъпил поради висока скорост и
погрешна преценка за позицията на автомобила.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Не намерил и основания за
намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Според правилото на чл. 6, т.1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В случай, че това правило за поведение не бъде спазено, санкционната
норма на чл. 179, ал.2 от ЗДвП предвижда, налагане на глоба в размер на 200
лева за лице, което поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, ако
деянието не съставлява престъпление.
По смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
При тази правна регламентация се обосновава извод, че за да е налице
административно нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, в случая е достатъчно наличието
на претърпяно в следствие на произшествието увреждане от лице, участник в
същото, каквото се явява и оспорващият. В този смисъл нито видът, нито размерът
на други материални щети, настъпили от произшествието, се явяват определящи за
законосъобразното ангажиране на отговорността на нарушителя. Липсата на
конкретика по тези обстоятелства не оказва и соченото от жалбоподателя
неблагоприятно засягане на правото му на защита, респ. не води и до съществено
процесуално нарушение, което да дава самостоятелно основание за отмяна на
наказанието.
Не могат да бъдат споделени и твърденията в жалбата, че нарушението по
чл. 179, ал.2 от ЗДвП не е доказано. П. като водач на велосипед в качеството на участник № 1 в произшествието
без възражения е подписал както протокола за ПТП № №
2020-1024-672/20.05.2020г., така и АУАН, в който недвусмислено е пресъздадена
фактическата обстановка, при която е възникнал удар между велосипедиста и участник № 2 с МПС рег. №
А7095КТ. Съдържащата се в протокола схема на ПТП еднозначно сочи, че именно
управляваният от П. велосипед се е движил към спрялото МПС, т.е. за него е
важало и задължението по чл. 6, т.1 от ЗДвП да съобразява скоростта си спрямо
поведението на спрелия пред него автомобил. Именно този механизъм на
произшествието се подкрепя от факта, че ударът е настъпил в предната част на велосипеда
и страничната част на моторното превозно средство.
Да се кредитира с доверие твърдението на жалбоподателя, че произшествието
е настъпило поради удар нанесен му от моторното превозно средство налага
наличието на съвсем друга фактическа обстановка, която не може да бъде обоснована
от съвкупния доказателствен материал. В тази насока районният съд правилно не е
ценил данните в изготвената медицинска документация, след като същите се явяват
изолирани и отразяващи субективни изявления на оспорващия, дадени пред лица,
които не са възприели лично настъпването на произшествието.
Несъстоятелни са и възраженията на оспорващия, че контролните органи не
са изследвали при каква точно обстановка е настъпило произшествието. Видно от
показанията на актосъставителя, които съдът не намира основания да подлага под
съмнение, лично нарушителят е заявил, че ударът е настъпил поради високата му
скорост и грешната преценка, че спрелият пред него автомобил ще се премести
навреме. Формираната в последствие градацията в тезата на оспорващия е
неубедителна и негодна да обори установената по надлежния ред фактическа
обстановка.
Безспорно доказан се явява релевантният за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя факт, а именно че е управлявал велосипед без
необходимото внимание, което е довело до настъпване на ПТП. С това деяние
същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл. 179, ал.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба изисква от участниците в
движението да се предвижват със съобразена скорост и спазване на дистанция,
които да им позволят да избегнат всякакви ПТП. Ако поради невнимание бъде
извършено такова нарушение, следва да се счете, че е налице непредпазливо
деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а в
случая разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП не изключва наказуемостта при
непредпазливост.
В този аспект за налагане на административното наказание е ирелевантно
това дали П. е имал възможност за субективни възприятия, след като е бил длъжен
да съобрази наличната пътна маркировка и да избегне удар със спрелия пред него
автомобил. Санкцията за извършеното нарушение е нормативно фиксирана по вид и
размер, поради което не подлежи на корекция от съда.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
11. Ответникът в настоящото
производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260496 от 26.04.2021 г.,
постановено по а.н.д № 6579 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив
XIV-ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.