№ 5828
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110165711
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 405,
ал. 1 КЗ.
Ищецът ИВ. ИЛ. АНГ. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника **** за сумата 557,77 лева, представляваща незаплатена част от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, заедно със законната лихва
от 18.08.2021 г. до погасяване на задължението. След постъпило възражение по реда на чл.
414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът твърди, че на 11.5.2021 г., в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско“, сключен с ответника, е настъпило събитие, вследствие
на което е бил увреден застрахованият товарен автомобил – микробус марка „Фолксваген“, с
регистрационен номер ****, като е било счупено задното стъкло. Поддържа, че размерът на
вредата възлиза на 883,37 лева. След покана ответникът е заплатил само част от дължимото
обезщетение в размер на 325,60 лева. Моли съда да установи вземането за непогасената част
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „****“ оспорва иска и поддържа, че с извършеното плащане е погасил
изцяло задължението си, както и че търсеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска и в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за частично
основателен.
С определението от 18.2.2022 г. за безспорни са обявени всички факти, включени във
фактическия състав на вземането за застрахователно обезщетение и некасаещи неговия
размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за
доказано.
Спорен е единствено размерът на дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата 386,
ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Доколкото в случая не е уговорено подзастраховане
и/или застраховане по договорена застрахователна стойност, то ответникът дължи
обезщетение, равно на действително претърпените вреди. Реалният размер на вредата се
съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал.
1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. В случая на
частична увреда размерът на вредата е стойността на ремонта на увредените части по средни
пазарни цени към датата на събитието. За да бъде репарирана тя, не може застрахованият да
бъде задължен да вложи в ремонта не нови, а употребявани части. В застрахователната
полица страните са уговорили обезщетяването да си извършва чрез заплащане на
обезщетение, определено по експертна оценка. Съгласно чл. 73 от ОУ при частична щета на
застрахованото МПС, което към датата на начало на застраховката е на възраст над
дванадесет години, считано от датата на първа регистрация, както и МПС на възраст над
четири години до дванадесет години, за които не е платена минималната премия съгласно
действащата към датата на сключване на застраховката тарифа на Застрахователя,
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка на оторизирано от
Застрахователя вещо лице. В чл. 74 от ОУ е посочено, че експертната оценка на щетите се
извършва по цени за части, материали, труд и начисления за отстраняване на щетите
съгласно Методика на Застрахователя. Подобна клауза, даваща право на търговеца да
2
определя едностранно – по методика, с която потребителят не е запознат, размера на
обезщетението, е неравнопрвна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, който е приложим в случая,
доколкото ищецът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Ето защо и не следва да се прилага, а обезщетението следва да се определи по
средната пазарна стойност. Неоснователни са възраженията на ищеца, че в случая се дължи
стойността на представената фактура, тъй като последната надвишава законово определения
размер на дължимото обезщетение.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите е в размер
на 661,37 лева. Ищецът признава, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ответникът е погасил част от дълга в размер на 325,60 лева. Доколкото не
доказа погасяване на остатъка от вземането, искът следва да бъде уважен на сумата 335,77
лева, а за разликата до пълния предявен размер от 557,77 лева - отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК страните си дължат
своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство /предвид т. 12 от
ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските
в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 25 лева държавна такса в заповедното
производство; 400 лева – възнаграждение за адвокат в заповедното производство; 50 лева
държавна такса в исковото производство; 350 лева възнаграждение за адвокат в исковото
производство; 250 лева депозит за САТЕ – общо 1075 лева. Релевираното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е
неоснователно. По отношение на това, платено в заповедното производство, възражението е
преклудирано, защото не е заявено в срока по чл. 414 ГПК. Платеното в исковото надвишава
с 50 лева минимално определения в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер. Предвид
фактическата и правна сложност на спора /който не е възможно най-елементарен, с оглед
наведените от ответника възражения, т.е. не е при признание на иска/ и извършените от
адвоката процесуални действия, този размер не е прекомерен и не следва да се намалява на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. След намаление съобразно отхвърлената част от иска, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 647,14 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват своевременно поисканите
разноски за възнаграждение за юрисконсулт съобразно уважената част от иска в размер на
39,80 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „ЗАД ****“ АД, ЕИК
3
*** дължи на ИВ. ИЛ. АНГ., ЕГН ********** на основание чл. 405 КЗ сумата 335,77 лева,
представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ***,
със срок 28.03.2021 г. - 27.03.2022 г., настъпили вследствие на застрахователно събитие от
11.05.2021 г., заедно със законната лихва от 18.08.2021 г. до погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 557,77 лева;
ОСЪЖДА „ЗАД ****“ АД, ЕИК *** да заплати на ИВ. ИЛ. АНГ., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 647,17 лева – разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. АНГ., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД ****“ АД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 39,80 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4