Решение по дело №2611/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2404
Дата: 11 декември 2019 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20197050702611
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./…………2019 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І-ви касационен състав,

в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември 2019 в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Варна Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдията – докладчик В. Чолакова  кас. НАХД № 2611 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.С.С. от гр. Варна против решение № 1578/09.08.2019 г. постановено по НАХД № 2428/2019 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1298054 издаден от ОД на МВР-Варна, с който на касатора на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182,ал.3,т.3 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 150,00 лева за допуснато нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Решението е оспорено с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП – неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се на необсъждане от въззивния съд на възражения в жалбата срещу електронния фиш. Счита, че връчването на електронния фиш години след извършване на нарушението го поставя в невъзможност да подаде декларация по чл.189,ал.6 от ЗДвП. Сочи се, че авторството на санкционираното деяние не е установено. Сочи се, че административно – наказателната отговорност е погасена по давност. Моли да се отмени решението на Районен съд-Варна и да се отмени електронния фиш. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът - ОД на МВР-Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението на Районен съд-Варна да бъде оставено в сила.

 Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд-Варна е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1298054 издаден от ОД на МВР-Варна, с който на касатора на основание чл.189,ал.4, във вр. с чл.182,ал.3,т.3 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 150,00 лева за допуснато нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Касаторът е  санкциониран  заради това , че на 24.07.2016 г. в с. Старо Оряхово, обл. Варна, по ул. „Дунав“ № 8 в посока на движение към гр. Бургас 07.11.2017 г.  при управление на МПС – автобус „Неоплан Н 516 СХД“ с ДК№ ***,при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. е управлявал автомобила със скорост 80 км./ч. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип SITRAFFIC ERS 400, № 003059047ВАА.

За да потвърди електронния фиш, въззивният съд е приел, че отговаря на формалните изисквания на закона и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП. Обсъдил е съобразения толеранс и намаляване на скоростта на 80 км./ч. Приел е, че наложеното наказание е справедливо при фиксиран размер на глобата от 150,00 лева. . Установил е, че преди издаването на електронния фиш са спазени изискванията за обозначаване на контролното средство. Приел е, че въззивникът е наказателно-отговорно лице в качеството си на представляващ юридическото лице собственик на процесното МПС. Приел е, че давността за наказателно преследване не е изтекла. Изложил е съображения  за отсъствието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /в относимата редакция - ДВ, бр. 19/ 13.03.2015 г./ при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според текста на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП /ДВ бр. 19/ 2015 г./ "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Неоснователни са доводите на касатора , че е бил лишен от възможността за представяне на декларация по чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП. Срокът за подаването й започва да тече от момента на получаване на електронния фиш и обстоятелството, че му е връчен години след  издаването му  не води до отпадане на възможността да подаде декларация, за да установи, че МПС е било управлявано от друго лице. Правилно са изводите на Районен съд-Варна, че касаторът е наказателно –отговорно лице в качеството си на управител на юридическото лице собственик на МПС , на основание чл.189,ал.5 от ЗДвП , във вр. с чл.188,ал.2 от ЗДвП.

Неоснователно касаторът претендира за приложението на института на погасителната давност. Правилата за давността и абсолютната давност, предвидени в НК, следва да се прилагат и в административно наказателното производство, в какъвто смисъл са дадените с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд указания. Съобразно разпоредбата на  чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията към датата на извършване на нарушението, изм. в ДВ.бр.26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г./ - 24.07.2016 г., наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В случая давността е била прекъсната със съставянето на електронния фиш. Преследвателната давност, с приложението на разпоредбите на НК, действали към момента на извършване на нарушението, възлиза на четири години и шест месеца, които не са изтекли нито до връчване на постановлението, нито към датата на издаване на въззивното решение, нито към настоящият момент.

Районен съд –Варна е обсъдил събраните доказателства и наведените с въззивната жалба възражения. Направен е задълбочен анализ на приложимата правна уредба и е изложил подробни мотиви, с които обосновава крайния си извод, че електронния  фиш е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон. В този смисъл не се установяват касационните основания по чл.348,ал.1,т.1  и т.2 от НПК.

По изложените съображения настоящият състав на касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му. Решението на ВРС като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от изложеното, и на основание чл. 221, ал.2 предл първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд-Варна, І-ви касационен състав     

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1578/09.08.2019 г. постановено по НАХД № 2428/2019 г. по описа на Районен съд-Варна.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                            2.