РЕПУБЛИКА Б.

  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  ……/ 03.06.2013 год., гр.С.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Секретар :  А.Р.

като разгледа докладваното от председателят г.д. № 11956 по описа на съда за 2011 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1. Предявени са алтернативно съединени искове- по чл. 55, ал.1, пр. ІІІ- то от ЗЗД и чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ.

2. ИЩЕЦЪТ- „Е.” ООД- С. чрез представител е депозирал искова молба,  в която твърди, че е пострадало при участие в публична продан  по изпълнително дело № 28/06 год. по описа на ЧСИ  - Г., рег.№ 862, с район на действие СГС, при участие в търг за продажба на недвижим имот. Твърдението е, че търгът бил проведен незаконосъобразно и така внесената от дружеството сума като задатък  41 580 лв. следвало да бъде върната. Въпреки две молби от ищеца до г-жа Г., с която било поискано връщане на сумата ,това не било сторено. В хода на заведеното първоначално производство пред СГС, г-жа Г. е била с наложено дисциплинарно наказание и е със спрени права от КЧСИ, поради и което  архивът `и бил разпределен на различни други ЧСИ. Част от него, ведно с изпълнително дело № 28/06 год. по описа на ЧСИ  - Г., рег.№ 862 е попаднало при ЧСИ К., която го предала пък на ответника, в качеството му на ЧСИ. При него било образувано и.д.№ 472/09 год. Поискал връщане на сумата с молба от 07.07.10 год., получил и устно съгласие за това. След като това не било сторено, при осъществена справка по изпълнителното дело ищеца разбрал, че сумата била преведена без правно основание на дружество „Е.” – ЕООД, което било свързано с купувачът на публична продан  ЕТ „П.- В.С.” на 30.04.2010 год. Това е станало на правно основание чл. 492, ал.3, вр. чл. 293, т.1 от ГПК, което не давало ясно обяснение за стореното от ответника като ЧСИ. За ищецът е било без значение какви са мотивите на ответника, а счита, че задатъкът му се дължи отответника, тъй като получилият като ищецът не е бил в правното положение на  купувач по смисъла на чл. 493, т.1 от ГПК. Към момента на влизане в сила на съдебно решение по смисъла на чл. 499, ал.1 от ГПК- 19.06.10 год., ответникът бил превел сумата , а освен това е счел публичната продан за „нестанала”, което водело до връщане на сумата на ищеца,  а не на третото лице. Въпреки това

   стр.2, г.д.№ 11 956/11, СГС

 

ответника приложил чл. 499 от ГПК, който имал предвид валидно изпълнително действие. „Е.” – ЕООД не било взискател по делото. По тези съображения моли от съда да се произнесе с решение, с което да бъде осъден ответника да му изплати сумата в размер на 41 580.00 лв., която била дадена на отпаднало основание на трето лице, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноски по делото. Алтернативно моли от съда да осъди ответника да заплати процесната сума на основание чл. 74, ал.1 от ЗАКОН за частните съдебни изпълнители(л.76 от делото).

3. В с.з. чрез процесуален представител подържа иска, същото го прави многословно с допълнителни молби в производството и с обстойна и дълга писмена защита по делото. Възразява за прекомерност на адвокатски хонорар, платен от ответника.

            4. ОТВЕТНИКЪТ -   И.Т.Ч.  в писмен отговор оспорва исковата претенция. Твърди, че с влязло в законна сила решение било налице сила на пресъдено нещо, което правело искът недопустим. Допълнително той не бил основателен, тъй като той не отговарял за действията на предходният ЧСИ- г-жа Г.. Оспорва изцяло всички твърдения в исковата молба.

5. С писмена защита по делото навежда и доводи, в подкрепа на твърденията си, моли за разноски. Възразява за прекомерност на адвокатски хонорар, платен от ищеца.

6. ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ  на ответника-  В.С. С., действащ като ЕТ „В.С.- П.” се придържа към мнението на ответника

Съдът намира:

            Факти по делото.

7. Съдът прие писмените доказателства, находящи се към и.д.№ 20097830400472/ 30.09.2009 год. по описа на ЧСИ № 783, той и ответник по иска. С протокол от 30.09.2009 год. ЧСИ №789 по писмено искане на пълномощника по взискателят на делото е предала  делото на ответника, което е било образувано при ЧСИ Г. под № 20020068620400028, съответно- образувано при ЧСИ № 789 под № 20097890400146.

8. Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на ЕТ „УМА – С.П.” С. срещу длъжникът „А.В.” ООД на вх.№ 0067/11.11.2006 год. при ЧСИ Г.. Представен е изпълнителен лист от 06.12.2006 год. на СГС , VІ- 2 състав по т.г.№ 851/05 год. въз основа на решение на САС от 21.11.06 год. по т.д.№ 1586/06 год., с която длъжникът е бил осъден да заплати на взискателят сумата в размер на общо 22 828.01 лв.

9. Към делото(л. 126, т.І) се съдържа протокол за разгласяване на публична продан, според който на основание чл. 487, ал.1 от ГПК бил изнесен на публична продан по това дело недвижим имот, собствен на длъжника. С него действието било насрочено за периода 29.04.2008 год. до 29.05.2008 год.- 17.00 часа. Протоколът бил съставен на 18.04.2008 год.

10. Налице е обявление за втора публична продан на този имот(л. 128 т.І), с посочена начална цена от 415 800 лв. Посочено е време за оглед на имота за

стр.3, г.д.№ 11 956/11, СГС

 

всички желаещи, къде да се явят за преглед на книжата, както и задатък от 10% върху сумата – оценка на продаваемият имот съгл. Чл. 489, ал.1 от ГПК за правоучастие в проданта, както и къде да бъде внесен. Указано било още , че всеки наддавач посочвал предложената от него цена с цифри и думи и подавал предложението си с квитанция за внесения задатък в запечатан плик. Тези предложения се подавали на посочен в обявлението адрес. Обявено било , че на 30.05.2008 год. в началото на работния ден в СРС щял да бъде съставен протокол и да бъде обявен купувачът от ЧСИ по смисъла на чл. 492, ал.1 от ГПК. Ако при обявяване на купувачът някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по- висока от размера на един задатък, щяло да се престъпи към устно наддаване със стъпка в размер на един задатък по смисъла на чл. 492, ал.2 от ГПК. Обявлението било изготвено на 15.04.2008 год.

11. Третото – лице помагач в настоящото производство е подало на 28.05.08 год. молба да бъде допуснат до участие, ведно с необходими документи и внесена сума в размер на 41 580 лв. задатък(л.145- 146 от и.д. т.І). С молба е посочило като цена сумата в размер на 421 210 .00 лв.(л. 150 от и.д. т.І).

12. До ЧСИ  е постъпило и второ наддавателно предложение от „Е.” ООД- С., подписано от у-л г-жа Щ. от 26.05.08 год. , с което била предложена цена в размер на 415 900 лв. цена за имота и съответно- бил внесен задатък в размер на 41 580 лв. задатък(л.154 и 156 от и.д. т.І). Към делото е представен и протокол от ищеца, с което било взето решение за участие в търга, управителят да подготви документи за участие, да внесе задатък , да направи наддавателно предложение, при необходимост да наддава до цена по своя преценка. Ръкописен текст на гърба на този лист е със следното съдържание „ представено пълномощно на К.  А.М. за участие в публична продан от „Е.” ООД, 30.05.2008 год. С., свидетел/подпис/”(л. 155 т.І). При проверка на съдът по изпълнителното дело, както и  в корите на настоящото производство такова пълномощно липсва.

13. Според у-ние от 22.04.08 год. на ОС- Кърджали по ф.д.№ 46/ 01 год. дружеството – ищец било със съдружници г-жа Щ. и г-н М., управлявало се и се представлявало от г-жа Щ.. Това удостоверение било част от документацията, представена на ЧСИ Г. (л. 157 т.І).

14. Към това дело се намира и протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и обявяване на купувач(л.159- 165 т.І). Според него, на 30.05.2008 год. в 9.19 часа пред ЧСИ Г. се явили Валентин С. и К.М.. След отваряне на първите наддавателни предложения се стигнало до устно наддаване, при което  г-н М., записан като представител на ищеца заявил цена от 712 700 лв. На основание чл. 492, ал.1, изр. 5 от ГПК г-жа Г. обявила  дружеството – ищец за купувач на имота.

15. На 30.05.08 год. в 16.45 часа в деловодството на г-жа Г. е постъпило уведомление изх.№ 3005/30.05.08 год.от дружеството ищец, с което управителят г-жа Щ. е уведомила ЧСИ, че участвалият в търга г-н М. не е бил упълномощен по какъвто и да е начин да участва в устно наддаване, съгласно чл. 301 от ТЗ се противопоставяла на действията му и

стр.4, г.д.№ 11 956/11, СГС

 

потвърждавала единствено първото наддавателно предложение, запечатано в плик и подписано от управителят. Прави се искане до г-жа Г. да се върне внесеният задатък, ако бъдел обявен за купувач друго лице(л. 165- 166 т.І).

16. С протокол от 09.06.2008 год. г-жа Г. е приела, че след като за имота, изнесен на публична продан бил обявен ищеца, но с молба от 30.05.2008 год. е внесъл искане за оттегляне на устните наддавателни, освен първото устно , поради икоето постановила, че на основание чл. 493, т.2 от ГПК, вр. чл. 492, ал.3 от ГПК следвало да се изпрати покана до третото лице, предложил следваща най- висока цена 670 690 лв.(л. 169 т.І)

17. С покана до третото лице, ЧСИ Г. поискала от него писмено да потвърди,  дали е съгласен да закупи имота на цена от 670 690 лв. На същата покана ръкописно на 10.06.08 год. третото лице – помагач е заявил писмено, че желае да закупи имота за тази цена.

18. По това дело се съдържа и възражение на „А.В.” ООД за извършената публична продан до СГС(л.177- 180 т.І) Било образувано и ч.д.№ 2567/08 год. на СГС , І г.о.(видно от л. 203 т.І).

19. С постановление за възлагане на недвижим имот от 09.04.09 год. същият бил възложен на третото лице помагач(л.311- 312 т.І).

20. Към дата 30.09.09 год., съответно- 20.10.09 год. липсват данни по делото да е налице връщане задатъка на ищеца.

21. С разпореждане от 20.10 .09 год. делото било върнато на ЧСИ К. от страна на ответника.(л. 300- 301 т.І).

22. С протокол от 20.11.09 год., без да бъдат извършвани действия по изпълнение, делото отново било върнато на ответника(л. 304 т.І).

23. По делото се съдържа  решение от 13.08.2009 год. по г.д.№ 6580/09 год. на СГС. Според същото, в производство по чл. 435, ал.3 от ГПК, по жалба на ищеца се атакувало постановление за възлагане на имота, предмет на публичната продан. Тази жалба била оставена без уважение. В мотивите си съдът е приел, че ищеца е внесъл задатък, участвал е в наддаването, но не е внесъл окончателната цена в едноседмичен срок съгл. Чл. 492, ал.3 от ГПК. В последствие цената била внесена по обективни причини от третото лице помагач. По отношение на възражението за участие на лице без представителна власт, съдът е приел същото за неправилно, тъй като в корите на изпълнителното дело се съдържало нотариално заверено пълномощно за това. Съдът в крайна сметка е оставил без уважение жалбата на ищеца.(л.306- 307, т.І).

24. С молба на вх.№ 05413/07.07.10 год. ищеца е поискал от ответника възстановяване на задатъка(л.372- 373, т.І).

25. По делото се назначи съдебно – счетоводна експертиза. В отговорна поставената му задача, вещото лице депозира заключение, което поддържа. Според него, по силата на договор за цесия от 03.12.08 год., вземането на първоначалният взискател ЕТ „УМА – С.П.” С. от длъжникът „А.В.” ООД било прехвърлено на третото лице – помагач. В специалната сметка на ответника е постъпила сумата в размер на 191.30 лв., наредена от Алианц Б. АД на 28.07.10 год. от сметка на третото лице-

   стр.5, г.д.№ 11 956/11, СГС

 

помагач. Преводът бил извършен съобразно и запорно съобщение  по и.д.№ 20097830400472. Нямало данни  да са постъпили суми по изпратените от  ответника запорни съобщения до „Е.” ЕООД за сумата от 41 520 лв. и до третото лице помагач за същата сума.

26. В с.з. г-жа Г. като вещо лице защитава заключението си.

            27. Събраните други писмени доказателства съдът не обсъжда като неотносими и ненужни към спора.

            Правно основание и процесуална допустимост на иска.   

                28. Предявени са алтернативно съединени искове. Единият се основава на общата разпоредба на чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то от ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание. Вторият е закрепен в сферата на деликта, посредством специалната отговорност на ЧСИ по смисъла на чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ. Дублиращо и по чл. 441, ал.1 от ГПК е предвидена отговорност за ЧСИ , която е в параметрите на чл. 45 от ЗЗД. Въпреки това, надлежното правно основание за такъв иск е в специалният закон- ЗЧСИ.

29. Такова обективно съединяване на исковете в случаят е допустимо. По същество се предоставя на съдът да разгледа и уважи един от съединените искове. Допустимостта се извежда от обстоятелството, че ищеца разполага с няколко конкуриращи притезания или с няколко конкуриращи основания за същото право, като му е безразлично по силата на кое  от конкуриращите притезания ще получи престацията или въз основа на кое от конкуриращите основания ще му бъде признато претендираното право[1]. Казано по друг начин, съдът има преценката самостоятелно да разгледа което и да е било от конкуриращите се основания – респективно- искове, и да държи произнасяне по него. Ако и двете основания са недоказани, ще следва да се произнесе по двата иска, ако има обоснован и доказан иск- само по него.

30. Направеното възражение за недопустимост на иска, поради съществуваща сила на пресъдено нещо с предходно решение на СГС е неоснователно. Ответникът и третото лице – помагач се опират на решение от 13.08.2009 год. по г.д.№ 6580/09 год. на СГС. За да е налице сила на пресъдено нещо трябва да има идентитет между  страни, искане и основание. Видно от решението такова равенство липсва. Предмета и страните на делото са различни, основанието – също. Фактът, че е обсъждан  в мотивите казуса, както и релевантни за настоящият спор фактически положения, не обвързва страните и съдът по настоящото дело с посоченото решение, още по- малко пък да е налице сила на пресъдено нещо.

31. Исковата молба е предявена пред компетентен за разглеждането `и съд и е допустима, съобразно общите и специални изисквания на ГПК, поради и което се обсъди от съда по същество.

Приложим закон.

32. ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.

стр.6, г.д.№ 11 956/11, СГС

55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

33. ТЪРГОВСКИ ЗАКОН

 

Чл. 301. Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването

34. ЗАКОН за частните съдебни изпълнители

Чл. 33. (4) При прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията на частния съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.

Чл. 34. Приемащият частен съдебен изпълнител извършва изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела.

Чл. 74. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност

            35. ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

Чл. 441. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Чл. 492 (3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.

Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3 :

1.      внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил

стр.7, г.д.№ 11 956/11, СГС

обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи.

По същество.

36. Налице е деяние, което е извършено неправомерно от страна на ответника и за което той следва да отговаря, тъй като ищеца търпи вреди, пряка и непосредствена последица от същото.

37. На първо място възражението за липса на пасивна  материално правна легитимация от страна на ответника, поддържано в хода на производството, че не може да носи отговорност за действията на предходният ЧСИ- г-жа Г. е неоснователно. Несъмнено се установи по делото, че направеното искане от страна на ищеца до г-жа Г. не е било уважено, а в последствие цялото изпълнително дело е предоставено на ответника. Съгласно чл. 33, ал.4 и чл. 34 от ЗЧСИ той е задължен да извършва действия по приетото изпълнително дело, в частност и да се произнесе по искане за връщане на задатък. По реда на ЗЧСИ пасивно легитимирани да отговарят са длъжностни лица, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при и по повод на тази дейност. Определящ е видът дейност, като частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането[2]. Допълнително, той е сезиран от ищеца с такова искане, а то не е удовлетворено.

38. Обхвата на деликтният иск е дефиниран в съдебната практика на ВКС. Прието е, че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Вината, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната

стр.8, г.д.№ 11 956/11, СГС

незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител.[3] Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сферана увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск, предявен на основание  чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, отговорността ще е налице, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка[4]. Следва да се отбележи, че конкретното действие по изпълнение- публична продан не е било предмет на обжалване и е различно като съдържание от обхвата на решение от 13.08.2009 год. по г.д.№ 6580/09 год. на СГС, така и не е пречка за настоящият съд да го обсъжда в светлината на гореизложеното.

            39. Несъмнено по делото се установи, че ищецът е поискал да участва в проведен публичен търг за недвижим имот и в тази връзка е депозирал и наддавателно предложение, ведно с необходими документи за това. В тези документи, ЧСИ Г. е следвало да възприеме, че съобразно и предоставеното у-ние за актуално състояние, ищцовото дружество не се представлява от г-н М., а единствено от страна на г-жа Щ..

            40. Спорният момент – липса на пълномощия от страна на г-н М. при участие в публичната продан е отрицателен факт, поради и което е в тежест на ответника да го обори. Той не го прави надлежно по делото. Пълното му доказване би било с представяне на копие от пълномощно, по силата на което г-н М. може да представлява дружеството пред ЧСИ г-жа Г.. Ръкописният текст на един от депозираните документи не е достатъчен. Не е достатъчно и посочването на такъв документ от съда в решение от 13.08.2009 год. по г.д.№ 6580/09 год. на СГС. Видно от материалите по и.д.№ 20097830400472/ 30.09.2009 год. по описа на ЧСИ № 783 такова пълномощно липсва. Настоящият съд не може да приеме наличие на такова упълномощаване, без да е убеден по надлежният начин в това. Това не е сторено.

            41. Разгледано в дълбочина обаче, дори и да бе представено от ответника такова пълномощно, то не би могло да санира последващите действия на ЧСИ. В деня на извършване на публичната продан г-жа Г. е сезирана с уведомление изх.№ 3005/30.05.08 год. от ищеца, с което на основание чл. 301 от

стр.9, г.д.№ 11 956/11, СГС

ТЗ са потвърдени само част от действията на г-н М.. В тях е изключено устното наддаване. Така макар и на пръв поглед към момента на извършване на публичната продан да са били налице условно предпоставките за нейната редовност, предвид и „висящото” участие на г-н М. без представителна власт, респективно- съобразно и възможността на управителят и представител на дружеството ищец да санира действията му по реда на чл. 301 от ТЗ, след получаване на това уведомление правната реалност е променена.

            42. Г-жа Г. е следвало да приеме, че е налице нередовно процесуално изпълнително действие и да отмени решението си, с което е обявила ищеца за купувач по публичната продан.Това е така, защото то е юридически несъстояло се, дружеството като ЮЛ не може да носи отговорност за действия на своите съдружници, действащи без представителна власт. Още повече в случаят, както се посочи, доказателства че г-н М. се е легитимирал с такива пълномощия пред г-жа Г. липсват[5].

43. По- нататък е следвало да приеме редовност на проведената публична продан в параметрите, в които дружеството- ищец участва и да постъпи при хипотезата не на чл. 492, ал.3 от ГПК- защото ищеца не е купувач; а да обяви за купувач наддавачът – третото лице по настоящото дело, който е предложил по- висока цена още в писменото си предложение. Така е незаконосъобразно разсъждението за хипотеза „не внасяне на цена”, действието  по смисъла на чл. 493, т.1 от ГПК е неправилно и противоречи на закона. Вместо това, при юридическата реалност г-жа Г. е следвало да постъпи по смисъла на чл. 493, т.2 от ГПК и да върне внесеният задатък на ищеца.

44. В хода на изпълнителното производство това задължение по смисъла на чл. чл. 33, ал.4 и чл. 34 от ЗЧСИ  стои за ответника. Със своето бездействие той осъществява деликт- не правилно приложение на закона, така е причинена пряко вреда на ищеца в размер на внесеният задатък за участие в публична продан. Тези обстоятелства, настъпили след провеждане на публичната продан са релевантни и е следвало да бъдат взети предвид и от страна на ответника ,който е имал възможност, а и задължение да приложи закона точно , а не го е сторил. Така, макар и в процесуален аспект да са настъпили в последствие, те не освобождават ЧСИ  от отговорност[6] .

45. С оглед на горните мотиви, искът е основателен и доказан изцяло по размер и следва да бъде уважен.

 

стр.10, г.д.№ 11 956/11, СГС

46. Предвид и горните мотиви на съдът за произнасяне по така обективно съединените искове[7], не следва да се излагат изводи за алтернативно предявеният иск за неоснователно обогатяване, нито да се формира диспозитив по него.

47. Законната лихва върху главницата следва да се начисли от момента, в който искът е предявен против именно този ответник и това е 17.12.10 год. (л. 4 от делото).

48. Съгласно налагащата се практика на съдилищата, в диспозитива на настоящото решение следва да се впише отделно, че същото има установително действие в отношенията на третото лице помагач и страната, която го е привлякла като помагач- ответника по иска.

По разноските.

         49. Направено е възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски от страна на ответникът. Предвид пълното уважаване на искът, съдът следва да се занимае с него. В списък по чл. 80 от ГПК ищецът е посочил направени разноски в размер на общо от 5 970.80 лв. От тях 4100.00 лв. е платен адвокатски хонорар.

50. Съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение при интерес над 10 000 лв. - 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв. Цената на искът е 41 580 лв., поради и което възнаграждението , отмерено по този алгоритъм би било равно на 1281.60 лв. §2 от ДР към тази наредба предвижда ,че размера не може- да бъде намаляван под трикратния, предвиден в наредбата, т.е. 3 844.80 лв. Допълнително, според чл. 78, ал. (5) от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата(ЗА).

51. Налице е разнобой в практиката на съдилищата, може ли при преценката по чл. 78, ал.5 от ГПК съдът да излезе извън параметрите на Наредбата и да приложи пряко чл. 36 от ЗА. Съдът намира за правилно становището , че Наредбата не може да противоречи на законът и не може да въвежда ограниченото му приложение, предвид и йерархията по смисъла на Закон за нормативните актове. В този смисъл, лимитът, до който този съд ще трябва да вземе предвид искането за редукция на адвокатско възнаграждение е сумата от 1281.60 лв., ако са налице останалите предпоставки на чл. 78, ал.5 от ГПК.

стр.11, г.д.№ 11 956/11, СГС

 

52. Ясно е, че дори и през призмата на §2 от ДР от Наредбата възнаграждението е над минимума. При преценка за действителната и правна сложност на казуса, предвиди конкретното участие на адвоката в процеса , съдът счита, че дори и сумата в размер на 3 844.80 лв. е твърде висока. Многословните писмени молби, становища, защити и пр., множеството искани доказателства всъщност не обосновават особено висока правна и фактическа сложност на делото. Според настоящият състав на съда, ищецът е размил на практика правно релевантните обстоятелства, разпилял е усилията си в ненужни направления,  поради и което автономно  е приложил ненужни усилия за да обоснове претенцията си. Право на страните по договора за адвокатска помощ е да уговарят възнаграждение в пожелан от тях размер. В случаят обаче , през призмата на разглежданият въпрос, съдът намира, че би било обосновано то да е в размер на 2000.00 лв. Така и в тези параметри искането за редукция на разноски , поради прекомерност, направено от ответника е основателно и такива трябва да му се възложат в посоченият и определен от съда размер.

53.  В крайна сметка, ответника следва да възстанови сумата в размер на 3 870.80 лв.- направени по делото деловодни разноски и намалено възнаграждение за адвокат, по смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК.

54. Допълнителна ДТ не се дължи, поради алтернативното предявяване на исковете, съобразно и чл. 72, ал.2 от ГПК

 

Водим от горното , съдът

 

Р                Е              Ш               И      :

 

           

            ОСЪЖДА И.Т.Ч., действащ в качеството си на Частен съдебен изпълнител, рег.№ 783, район на действие – СГС, гр. С., п.к. ***, бул. Ц.Б.***, №** , ет.* , офис № *, съдебен адрес- гр. С., ул. Д.Т., №*, вх. *, ет.* , ап.* , адв. С.М. при САК да заплати на „Е.” ООД- С., ЕИК ***********, гр. С., ул. Ц. Г., №**, ет.* , действащо чрез К.А.М. сумата в размер на 41 580.00 / четиридесет и една хиляди петстотин и осемдесет лева/ лв., представляваща обезщетение за вреди, които са неправомерно причинени при изпълнение на дейността му по и.д.№ 20097830400472/ 30.09.2009 год. и на основание чл. 74, ал.1 от ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху тях, считано от 17.12.2010 год., както и направените по делото разноски в размер на 3 870.80 лв.

            Мотивите от настоящото решение са задължителни за В.С. С.,ЕГН- **********, действащ като ЕТ „В.

стр.12, г.д.№ 11 956/11, СГС

 

С.- П.”, ЕИК ***********, гр. П., бул. А. С.  № ***, ет.*, ап.**, в отношенията му с И.Т.Ч.  на основание чл. 223, ал.1 от ГПК.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред САС от връчване на препис от него на страните.

 

           

 

Председател :