П Р О Т О К О Л
Година
2019 Град Варна
Варненският
районен съд Двадесет и
седми състав
На
двадесет и втори януари Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от
Председателя НАХД № 5801/2018г. по описа
на ВРС.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ОБВИНЯЕМИЯТ А.Н.Н. – редовно
призован чрез адв. Б., не се явява. За него се явява адв. П.Б., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда
от днес.
ЗА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, представител не се явява.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не съществуват процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на обвиняемия от
данните по ДП.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.Н.Н. – роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не
работи, ЕГН **********.
На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК,
съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа и установи, че същите са
спазени.
На осн. чл. 274 от НПК, съдът разясни
правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени.
На осн. чл.
275 от НПК, съдът
разясни правата на страните.
АДВ. Б.: Нямам искания за отводи. Няма да соча
други доказателства.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
И ДОКЛАДВА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ВРП:
Производството е
образувано по внесено постановление от ВРП за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
СЪДЪТ докладва постъпили по делото писмени доказателства,
а именно: писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна № 819000-2391
от 18.01.2019г., ведно със справка за нарушител/водач на името на обв. Н. и заверени за вярност копия от: ЗППАМ №
14-0819-002272 от 05.12.2014г., ЗППАМ № 5705 от 14.08.2010г., ЗППАМ № 11196 от
15.09.2009г. и справка от „Комуникационни и информационни системи“.
АДВ. Б.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че така постъпилите писмени
доказателства са относими и допустими към предмета на
делото, ще спомогнат за изясняване на същото от фактическа страна, поради което
следва да бъдат приети и приложени към доказателствения
материал по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И
ПРИЛАГА към доказателствения
материал по делото писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна №
819000-2391 от 18.01.2019г., ведно със справка за нарушител/водач на името на обв. Н. и заверени за вярност копия от: ЗППАМ №
14-0819-002272 от 05.12.2014г., ЗППАМ № 5705 от 14.08.2010г., ЗППАМ № 11196 от
15.09.2009г. и справка от „Комуникационни и информационни системи“.
СЪДЪТ приема и
прилага към писмените доказателства по делото
материалите от ДП № 2128/2018 г. по описа на ІV РУ при ОД на МВР - Варна.
АДВ. Б.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните в хода на ДП
доказателства, намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на
постановление на ВРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание на обв.А.Н.Н. за извършено съгласно диспозитива
на постановлението деяние по чл.343в, ал.3 от НК.
Съгласно диспозитива на
внесения в съда прокурорски акт, обв.е бил обвинен в
това, че за това, че на 01.05.2018 г., в с. Приселци, обл.Варна,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес"
с регистрационен № У 6565 АС, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство, наложена с ЗППАМ№17-0460-000103/10.05.2017г. влязла
в сила на 24.05.2017г. ( препис от заповедта обвиняемия е получил лично и не е
обжалвал).
Съгласно обстоятелствената част на прокурорския акт,
със същата на обвиняемия му е предявено фактическо обвинение, затова че управлява в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Никъде в обстоятелствената част
прокурорът не е посочил кога, на какво основание, за какъв срок и с какъв акт е
било отнето СУМПС на обвиняемия. Това са все съставомерни
факти от предмета на доказване по делото. За първи път в диспозитива
на прокурорски акт се споменава, че се касае за
ЗППАМ№17-0460-000103/10.05.2017г. влязла в сила на 24.05.2017г.Прочие такова
обвинение дори не е повдигнато в ДП. От предявеното по реда на чл.219 от НПК
постановление за привличане на обвиняем, приложено на л. 16 от ДП е видно, че в
него също липсва посочване на ЗППАМ. Същата за пръв път се споменава в диспозитива на прокурорския акт.
Съгласно установените по делото факти е видно, на
първо място, че в прокурорския акт е са налице непълноти и противоречие между
неговата обстоятелствена и диспозитивна част. На
второ място в ДП не е повдигнато обвинение, касателно
цитираната по горе ЗППАМ. От друга страна от приложените по делото
доказателства /справка за нарушител водач и ЗППАМ/ е видно, че срещу обв. са издавани общо 4 ЗППАМ преди процесната
дата.
По този начин изготвено и постановлението на
прокурора не отговаря на изискванията на чл.375 вр.
чл.246, ал.1 от НПК, като никога не е било спорно в теорията и съдебната
практика, че постановлението по реда на чл.375 от НПК следва да отговаря на
изискванията на чл.246, ал.1- като в него бъде посочено времето, мястото и
начинът на извършване на деянието, за което лицето е предадено на съд. Тук
следва да се отбележи, че ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от
2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е
загубило своята актуалност и този извод според ВКС не се разколебава от
измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и
допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год.,
в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените
нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното
производство, законодателят се е ръководил именно от постановките на
коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено
нова идея относно реквизитите и съдържанието на които следва да отговаря един прокурорски
акт. Следователно ВКС е приел, че и понастоящем ОА, респективно постановлението
по чл.375 от НПК следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени
по-горе. Поради това, съдът приема, че по този начин изготвено постановлението
не отговаря на изискванията на НПК, съгласно който в него следва да бъдат
описани времето, мястото и начинът на извършване на престъплението и то по
начин, който да не налага предположения, досежно
предметните рамки на обвинението, както за обвиняемите, така и за съда. Следва
да се посочи, че волята на прокурора
относно приетата за установена фактическа обстановка или т.н. фактическо
обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по
тълкувателен път от съдържанието на постановлението или още по-малко от
материалите по делото, тъй като това е и недопустимо на основание чл.378, ал.3
от НПК. По този начин изготвено постановлението на прокурора нарушава и правото
на обвиняемия да разбере в какво деяние е обвинен.
От друга страна видно от материалите по делото и
изисканите и приложени справка и писмени доказателства от Сектор ПП-Варна е
видно, че с цитираната в диспозитива на
постановлението ЗППАМ№17-0460-000103/10.05.2017г. влязла в сила на 24.05.2017г.
не е било отнемано СУМПС. Там в графата отнети документи е вписано, че е
съставен АУАН №997575/10.05.2017г.. Не се споменава да е иззето СУМПС. Видно от
справката за нарушител / водач този АУАН е съставен на осн.чл.683,
ал.3 от КЗ. На същата дата срещу него е съставен и АУАН №997575 затова, че не
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. От получения отговор от Сектор ПП-Варна
е видно, че към 01.05.2018г. СУМПС не е било отнето, а е било със статут „обявен за изземване“.
Тук следва да се посочи, че относно началният момент на срока на изтърпяване на
принудителната административна мярка за временно отнемане на СУМПС, липсва
изрична разпоредба, аналогична на чл. 190 ал. 2 от ЗДвП. Същевременно относимата норма на чл. 172 ал. 2 т. 3 от ЗДвП определя, че
налагането на ПАМ се извършва, чрез отнемане на съответните документи по чл.
165 ал. 2 т. 1 и чл. 166 ал. 2 т. 1, включително и СУМПС на водача. Съобразно
последно цитираната норма и при липса на изрично установено друго,
изтърпяването на принудителна административна мярка за временно отнемане на
СУМПС също тече от датата на фактическото изземване на свидетелството. В
конкретния случай безспорно от събраните в с.з. писмени и гласни доказателства
се установява, че СУМПС притежавано от обвиняемия не е било иззето във връзка с процесната ПАМ, преди проверката, която е била извършена на
01.05.2018 г.. В този смисъл, съдът счита, че в хода на съдебното производство
са установени нови фактически положения, които се различават от тези, които
прокурорът е описал в обстоятелствената част на внесеното във ВРС
постановление. Съгласно разпоредбата на
чл. 378, ал. 3 от НПК, в производство по реда на Глава 28 от НПК, съдът
разглежда делото в рамките на фактическите положения, които са посочени в
постановлението. Съгласно същата норма когато установи нови фактически
положения, съдът императивно е задължен да прекрати съдебното производство и да
върне делото на прокурора. Поради което и предвид разпоредбата на чл. 378 ал. 3
от НПК, съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде
върнато на ВРП.
Затова и на осн.чл.378,
ал.3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 5801/2018 г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен
състав и ВРЪЩА делото на ВРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, съобразно нормата на чл.341, ал.3 вр.чл.378, ал.3 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 13:30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: