Решение по дело №907/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Постъпила е по жалба вх. № 5136 от 14.11.2024 г. по описа на съда с молба-уточнение към нея с приложени писмени доказателства вх. № 5774 от 23.12.2024 г. по описа на съда (л. л. 43 – 53 от делото) от В. Р. И. от село Новград, община Ценово, област Русе, депозирана чрез процесуален представител адв.-пълномощник Т. В. при АК - Русе, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784 от 14.11.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2022, както следва:

• по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
• по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
• по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
• по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на изискванията за форма и съдържание и при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателката твърди, че от уведомителното писмо не ставало ясно какви са мотивите на административния орган да приложи конкретните намаления по всяка една от схемите, нито пък еднозначно са посочени основанията, въз основа на които е извършено намалението.

По отношение приложението на материалния закон твърди, че в случая не следва да носи отговорност за установените опожарени площи, предвид приложимостта на текстовете на чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени административния акт в сочената част и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане с УИН 18/120422/00070, с което В. Р. И. кандидатства за финансово подпомагане по заявените от нея схеми/мерки, базирани на площ за кампания 2022, съгласно дадените указания от съда за правилното прилагане на процесуалния и материалния закон.

Претендира се присъждане на направените разноски, за които е представен списък на разноските на л. 154 от делото.

Ответникът в производството - замeстник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

По фактите

Жалбоподателката е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 712645 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 04.04.2022 г. И. е подала заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН 18/120422/00070 по няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително плащане (СПП); схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); схема за млади земеделски стопани (МЗС).

В заявлението са посочени общо 8 броя земеделски парцела – 5 броя в землището на село Белцов и 3 броя - в землището на село Новград, област Русе с обща декларирана площ от 29, 54 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях.

Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи. (л. 71 и сл. от делото).

При подаване на заявлението били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2022 (л. 77 от делото), при което са открити две несъответствия:

1/. вид грешка: парцел с ЕНП, което не е заявено – 1 брой, а именно:

• за парцел 51977-475-1-1 тип ЕНП: ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри) и

2/. вид грешка: заявили сте парцели с угари, междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП. Върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, параграф 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията:

• за парцел 03745-11-1-3. /това е един от двата парцела с констатирани опожарени площи/.

И. се е запознала със съдържанието на резултатите от автоматичните проверки срещу подпис на 04.04.2022 г.

Заявените за подпомагане от жалбоподателката площи били предмет на проверка на място, за извършването на която били издадени заповед № 9 от 06.07.2022 г. като проверката трябва да бъде направена, съгласно следните изисквания: схема: локализиране на опожарени земеделски площи съгласно заповед № 03-РД/1986 от 05.07.2022 г. с начална дата 06.07.2022 г. и крайна дата на извършване на проверката – 12.07.2022 г. и заповед № 476840 от 03.11.2022 г. (л. 32 и л. 33 от делото).

Според изготвения доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2022“ (л. л. 34 - 38 от делото) проверката е извършена в периода 07.07.2022 г. - 07.11.2022 г.

Изготвен е и констативен протокол № 9 от 06.07.2022 г. за извършена проверка на 07.07.2022 г., съгласно заповед № 03-РД/1986 от 05.07.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 37 от делото).

В доклада и в констативния протокол са направени констатации за общо опожарена площ със засята култура пшеница в землището на с. Белцов, общ. Ценово, обл. Русе в размер на 3, 95 ха, но не е посочен парцелът/лите, за който/които се отнася. Посочено е, че не е спазен Национален стандарт 6 по „Кръстосано съответствие“, който забранява изгарянето на стърнищата.

За констатациите в доклада, на жалбоподателката е изпратено отделно писмо изх. № 01-172-6500/579 от 08.11.2022 г. на началник отдел РТИ (л. 39 от делото).

Налице са данни за постъпили молба вх. № 02-180-6500/3434 от 09.11.2022 г. (л. 51 от делото), в която И. сочи, че на 27.06.2022 г. й е била запалена нива с пшеница в с. Белцов, масив 13 като прилага служебна бележка от РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе и протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления (л. 52 и л. 53 от делото) и възражение вх. № 01-172-6500/579 от 02.12.2022 г. (л. 50 от делото), в което е посочено, че И. не е съгласна с констатациите, посочени в доклада за проверка на място, като в същия било посочено, че запалените площи представлявали „стърнища“. Жалбоподателката сочи, че не е съгласна с това твърдение, тъй като въпросната площ била засята с мека пшеница – зимна, която била запалена преди да бъде ожъната и нямало как да се приеме, че въпросната площ е стърнище. Към възражението е приложила и горепосочените писмени доказателства.

По делото са налице данни за това, че по повод на постъпилите молба вх. № 02-180-6500/3434 от 09.11.2022 г. (л. 51 от делото) и възражение вх. № 01-172-6500/579 от 02.12.2022 г. (л. 50 от делото) с приложени към тях писмени доказателства, е била извършена административна контролна проверка, за която е изготвен доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2022“ (л. л. 82 – 86 от делото).

В доклада е посочено, че въз основа на извършен преглед на сателитни изображения, направени измервания и предвид приложените документи към възражението има основание за корекция на констатацията на НС 6 от „Не“ на „Да“.

За промяната доклада от ПнМ на РТИ относно описания НС 6, прилагат ДЗ с вх. № 03-0416/293 от 27.01.2023 г. с резолюция „Да“ на изп. директор на ДФЗ (л. 111 от делото).

Поради извършване на АКП, кандидатът не е бил информиран за контролната проверка.

За констатациите в доклада, на жалбоподателката е изпратено отделно писмо изх. № 01-172-6500/579#2 от 17.02.2023 г. на началник отдел РТИ (л. 81 от делото).

На 14.11.2024 г. е издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784 от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. л. 60 – 63 от делото), с което:

1/. е оторизирана сума по всяка от заявените от жалбоподателката схеми и мерки и

2/. направени са намаления на исканите суми, както следва:

• по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
• по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
• по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
• по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

Посочените по-горе суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума.

Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните.

В колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за наложените намаления, както следва:

• намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ;
• намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;
• наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. За кампания 2022 е определен процент нула (0%), т.е. не е налагана корекция ФД;
• линейно намаление, съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова и
• линейно намаление, съгласно чл. 65, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2022 не е налагано такова.

Липсва конкретизация кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания.

Под Таблица 1 са отбелязани и съответните ставки за всяка една от четирите схеми.

Уведомителното писмо съдържа и Таблица 2 относно извършени плащания с размер на изплатената сума за всяка една от схемите, а под таблицата следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на формиране на евентуалните суми по колони, ведно с основанията за наложени санкции и удръжки.

В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателката са изискани и представени от трето неучастващо в производството лице – Районна прокуратура – Русе писмени доказателства - заверен препис на пр.пр. № 3622/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе, ДП 247-ДП-136/2022 по описа на РУ - Бяла при ОД на МВР – Русе, включително с приложеното по ДП експертно пожаротехническо експертно заключение (л. 102 от делото и приложение в папка).

В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателката е изискана и представена от трето неучастващо в производството лице - Национална система за спешни повиквания с ЕЕН 112 справка за това има ли подадено уведомление за пожар в нива за землището на с. Белцов, включително и с обаждане от [тел. номер], както и от лице, което да идентифицира себе си с имена Р. И. К. на дата 27.06.2022 година (л. л. 93 и 94, л. 100 от делото).

В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателката са събрани и гласни доказателства относно настъпилия пожар като целта на жалбоподателката е да докаже, че няма вина за него (л. л. 156 – 158 от делото). Всъщност последното обстоятелство не се и оспорва от ответната страна (вж. изказванията на процесуалния представител на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ на л. 91, гръб и л. 92 от делото и л. 156, гръб от делото).

Правни изводи

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Предмет на оспорване е уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784 от 14.11.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателката субсидии за кампания 2022, както следва:

• по СЕПП – със сумата 1 939,90 лева;
• по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
• по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
• по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

Уведомителното писмо съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.

Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми, мерки и интервенции на Общата политика по рибарство.

Съответно, според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10, това по т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция.

Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.

Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, както и на основание чл. 84, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случая, видно от представената по делото заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. (л. 64 и л. 65 от делото), на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. Д. С. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.

Уведомителното писмо е подписано именно от г-жа С., която видно от решение по т. 12 от заседание на Управителния съвет, съгласно протокол № 215 от 13.07.2023 г., е назначена за заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ с ресори „Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“ (л. л. 66 – 68 от делото).

Актът, обаче, се явява постановен в нарушение на формата поради липса на мотиви и на фактически и правни установявания, както и на допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, които нарушения в конкретния случай съдът счита за особено съществени и поради това съставляват основание по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение като волеизявлението следва да съдържа и фактически и правни основания за издаването му (ал. 2, т. 4, предл. първо).

Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.

Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящия случай в УП само в две изречения се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК.

Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки и/или проверки на място са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите.

По делото е представено заявление за подпомагане, респ. направена е автоматична проверка (л. 77 от делото), която констатира следните несъответствия:

1/. вид грешка: парцел с ЕНП, което не е заявено – 1 брой, а именно:

• за парцел 51977-475-1-1 тип ЕНП: ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри) и

2/. вид грешка: заявили сте парцели с угари, междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП. Върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, параграф 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията:

• за парцел 03745-11-1-3.

Отделно, в проверките на място са направени констатации за общо опожарена площ със засята култура пшеница в землището на село Белцов, община Ценово, област Русе в размер на 3, 95 ха, но не е посочен парцелът/лите, за който/които се отнася. Посочено е, че не е спазен Национален стандарт 6 за „Кръстосано съответствие“, който забранява изгарянето на стърнищата. (л. 34 и л. 35 от делото).

Отделно, налице са данни и за това, че по повод на постъпилите молба вх. № 02-180-6500/3434 от 09.11.2022 г. (л. 51 от делото) и възражение вх. № 01-172-6500/579 от 02.12.2022 г. (л. 50 от делото) с приложени към тях писмени доказателства, е била извършена административна контролна проверка, за която е изготвен доклад за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2022“ (л. л. 82 – 86 от делото).

В доклада е посочено, че въз основа на извършен преглед на сателитни изображения, направени измервания и предвид приложените документи към възражението има основание за корекция на констатацията на НС 6 от „Не“ на „Да“. За промяната доклада от ПнМ на РТИ относно описания НС 6, прилагат ДЗ с вх. № 03-0416/293 от 24.01.2023 г. с резолюция „Да“ на изп. директор на ДФЗ.

В обжалвания административен акт липсва анализ на фактическите констатации, направени при автоматичните проверки и при проверките на място и как следва да се обвържат с финансовата редукция.

Уведомителното писмо не съдържа позоваване на резултатите от извършените автоматични проверки (л. 77 от делото) и на доклада за проверка на място „Кръстосано спазване ДТИ частични – 2022“ (л. л. 34 – 38 от делото), нито е обсъден докладът за контролна проверка (л. л. 82 – 86 от делото).

В административния акт само са изброени финансови ставки.

Единствено в поясненията към колона 3 „Намаления“ към Таблица 1 от уведомителното писмо са посочени хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е „намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверка на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МИОСВ“. Дори и тук обаче липсва конкретизация и изрично позоваване на конкретна проверка на място, извършена спрямо адресата на уведомителното писмо.

В случая в оспореното УП единствено в Таблица 1: Оторизирани суми са посочени исканите суми, намаленията и оторизираните суми. Тази таблица съдържа само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления.

В случая само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП.

Съображения за издаването на административния акт са изложени от органа-издател след сезирането на съда – със становище изх. № 02-180-6500/2784#2 от 10.12.2024 г. (л. л. 27 – 30 от делото).

В същото е посочено, че се обръща внимание, че недопустимите/наддекларирани площи по заявлението на кандидата са в резултат на опожарени площи и са в размер на 3, 96 ха.

Посочено е, че площите, попадащи в слой „Опожарени земеделски площи“ за кампания 2022 се считат за недопустими за подпомагане, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания.

Приложена е таблица, в която детайлно са представени данните за „Площи с констатирани несъответствия по схеми и/или мерки за директни плащания за кампания 2022 по заявление с УИН 18/120422/00070, след извършени проверки за допустимост на площите“ за декларирани парцели по схеми и/или мерки като са посочени:

всички заявени парцели - композитен номер, заявената им площ, площ в СЕПП допустим слой, опожарена площ в СЕПП допустим слой, допустима площ преди проверка за минимална големина, допустима площ и съответно недопустима площ за всеки един от парцелите.

Становището съдържа и детайлна информация за извършените изчисления по схеми и/или мерки на кандидата за кампания 2022 по заявление с УИН 18/120422/00070 за всяка една от заявените за подпомагане схеми.

Съобразно т. 1 и т. 2 от диспозитива на цитираното по-горе ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия орган в съобщението на страните по чл. 28, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП, 1970 г. – отм.), в проводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта.

Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.

От анализа не тези текстове се налага извод, че:

1/. мотивите могат да бъдат изложени и след издаване на административния акт (от издателя на административния акт), ако с жалба срещу последния е сезиран горестоящия административен орган (в случай че има такъв);

2/. при сезиране на горестоящия орган с жалба срещу законосъобразността или целесъобразността на административния акт, последният не страда от порок при липса на мотиви, ако актът бъде потвърден и горестоящият орган изложи самостоятелни мотиви /тази част на тълкувателния акт настоящата инстанция счита за преодоляна с оглед императивната разпоредба на чл. 98, ал. 2, изр. второ от сегадействащия АПК/ и

3/. при всички случаи обаче излагането на мотиви следва да предхожда сезирането на правораздавателния орган с жалба срещу законосъобразността на този акт.

Налага се извод, че административният акт недопустимо е мотивиран едва в съдебната фаза на производството.

Съдът намира за нужно изрично да наблегне на обстоятелството, че в случая становище изх. № 02-180-6500/2784#2 от 10.12.2024 г. на органа-издател на заповедта, приобщено по делото (л. л. 27 – 30 от делото), което единствено дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления, е документ, който не би могъл да се приеме за част от административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение.

Макар това становище да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено с административната преписка в изпълнение на задължението на органа по чл. 152, ал. 2 от АПК, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото УП.

В случая адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него.

Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с възможността административният орган-издател на акта да допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, т.е. при оспорване на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред. Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв.

Така, в оспорения акт е налице пълно отсъствие на фактическото му основание, а всъщност и на правното такова, предвид че в разясненията към Таблица 1 липсва позоваване на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и по-конкретно на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от нея, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма на акта и основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК.

Тази липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод материалната законосъобразност на акта.

Съдът намира за необходимо да наблегне и на факта, че в хода на проведеното на 24.02.2025 г. открито съдебно заседание (л. 91 и л. 92 от делото), процесуалният представител на органа също прави опити да уточни фактическото и правно основание за издаването на акта, в оспорената му част като сочените такива дори се различават от тези, изложени в становище изх. № 02-180-6500/2784#2 от 10.12.2024 г., представено след сезирането на съда и обсъдено по-горе. (л. л. 27 – 30 от делото).

Според изложеното от процесуалния представител на ответника в проведеното открито съдебно заседание, ДФ „Земеделие“ не налагал допълнителни санкции за това, че е установил вина в жалбоподателя по отношение на възникналия пожар. Наложените санкции на жалбоподателката били за това, че не е спазила разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, процедура за уведомяване в определен срок от 15 работни дни от датата на съответното събитие. ДФЗ не оспорвал, че е имало възникнал пожар в конкретните площи, предмет на проверката през 2022 година. Санкцията била наложена заради това, че в 15-дневен срок от настъпване на събитието за форсмажорни обстоятелства не е уведомен ДФЗ.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание на 17.03.2025 г., процесуалният представител на жалбоподателя отново прави опит да уточни „правилните“ фактически и правни основания, заявявайки, че изказването му в предходното съдебно заседание относно пожара е било неточно, а именно сочи, че „… недопустими в годината на кандидатстване са площите, които са опожарени. Тези опожарени площи по силата на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. били временно неподходящи за подпомагане земеделски площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени. … След извършената проверка на място на площите на жалбоподателката и установяване на опожаряването им, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба 2 от 26.03.2018 г., опожарените площи са временно неподходящи за подпомагане за съответната календарна година. Дали площите са виновно или невиновно опожарени, те са неподходящи за подпомагане.“

Още веднъж съдът набляга на обстоятелството, че е недопустимо едва в хода на съдебното оспорване на ИАА, органът-издател да изправя/коригира допуснати от него съществени нарушения във формата на акта като неизлагане на мотиви – фактически и правни основания за издаване на акта.

По изложените съображения административният акт следва да бъде отменен, а преписката - върната за ново разглеждане и произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за кампания 2022 година при излагане на мотиви – фактически и правни установявания, включително и

• излагане на съображения относно това дали в случая е било спазено или не от страна на земеделския производител изискването на чл. 13 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, още повече предвид данните, че пожарът е възникнал на 27.06.2022 г., а началната дата на проверката на място е 07.07.2022 г., т.е. преди крайния срок за уведомяване – 15 работни дни от датата на съответното събитие,
• както и дали са приложими или не в случая някоя от хипотезите по чл. 77, § 2, б. „а“ и б. „г“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., цитирани от процесуалния представител на жалбоподателката в хода на устните състезания по делото.

В оспорения акт, а дори и в представеното след оспорването му по съдебен ред становище, липсват каквито и да било мотиви относно приложението на чл. 77, § 2, б. „а“ и чл. 2, § 2, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.

Административният орган не е изследвал и дали не е налице хипотезата на чл. 77, § 2, б. „г“ от Регламент № 1306/2013.

С оглед вида на констатираното несъответствие и направените в хода на административното производство възражения и в случай че е налице изрично уведомяване от кандидата за настъпилия пожар административният орган е бил длъжен да изследва дали действително земеделският производител носи отговорност за изгарянето на площите. Само тогава той би могъл да упражни правомощията си по чл. 10, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

Въпросът дали земеделският производител носи вина или не за опожаряването има отношение към разпоредбата на чл. 77, § 2, б. „г“ от Регламент № 1306/2013, която предвижда едно от изключенията за неналагане на административни санкции при неспазване на критериите за допустимост. Съгласно този член от регламента намаляване или отказ за подпомагане по схемите и мерките за подпомагане не може да се извърши, ако засегнатият стопанин докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по съответните схеми/мерки или ако самият орган установи, че той не носи вина. /съгласно чл. 64, § 4, б. “а“ от същия регламент административните санкции могат да приемат една от следните форми:
а) намаляване на размера на помощта или подпомагането, които се изплащат във връзка със заявленията за помощ или исканията за плащане, засегнати от неспазването./

Съдът намира, че по отношение на опожарените площи административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, като не е изследвал хипотезата на чл. 77, § 2, б. „г“ от Регламент № 1306/2013 и дали действително земеделският стопанин носи отговорност за изгарянето на площите.

Действително по повод възраженията на жалбоподателката е била извършена контролна проверка, но в резултат на нея е установено единствено, че са спазени изискванията на Национален стандарт 6 като изобщо не е обсъждан въпросът дали жалбоподателката е доказала по удовлетворителен за нея начин, че не носи отговорност за неспазването на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.

Без да изясни в пълна степен дали са налице предпоставките за налагане на административни санкции в резултат от констатираното несъответствие административният орган е определил неправилно размерът на дължимото финансово подпомагане.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че волята на административния орган е неясна, тъй като липсва посочване на адекватно и относимо фактическо и правно основание в издаденото уведомително писмо, респективно за постановеното намаление на финансовото подпомагане.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо, в частта му на извършените намаления по схеми на финансовото подпомагане, е незаконосъобразно по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на тези основания следва да бъде отменено.

Преписката следва бъде върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение.

При новото произнасяне следва да бъде спазена изискуемата се от закона форма, като бъдат посочени фактическите и правни основания, послужили за издаване на акта, при съобразяване на установените обстоятелства с приложимата в случая нормативна уредба, както и тези по чл. 7, чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, а именно сума в общ размер на 970, 00 лева, от които:

• 10, 00 лева - заплатена държавна такса за образуване на дело (л. 13а и л. 47 от делото) и
• 960, 00 лева – заплатен адвокатски хонорар.

Следва да се има предвид че е налице несъответствие между размера на договореното адвокатско възнаграждение – 960, 00 лева с вкл. ДДС с посочен в договора за правна защита и съдействие начин на плащане - изцяло по банков път – 960 лева от този по представеното извлечение от дата 15.11.2024 г. за движението по платежна сметка с титуляр адв. Т. В. – 980, 00 лева (л. 6 и л. 155 от делото). Уговореният размер е по-малък от реално заплатения с разлика -20, 00 лева. Предвид липсата на правно основание да бъде заплатено възнаграждение, в размер, по-голям от уговорения със сключения договор за правна защита и съдействие, съдът счита, че следва да бъде присъден адвокатски хонорар до размера на уговорения такъв – 960, 00 лева.

По делото не са представени доказателства за това, че процесуалният представител на жалбоподателката адв. Т. В. е регистриран по ДДС адвокат, което обстоятелство подлежи на доказване чрез издаването на фактура с посочен номер по ЗДДС.

Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователно.

Настоящото дело е с материален интерес в размер на 6 361, 10 лева, при което минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
(Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и е в размер на 936, 10 лева, респ. адвокатското възнаграждение, претендирано в размер на 960 лева е към този размер и липсва основание да бъде редуцирано, предвид фактическата и правна сложност на делото, броя проведени открити съдебни заседания по делото, реално положеният от адвоката труд, изразяващ се в изготвяне и депозиране на жалба с приложени към нея писмени доказателства, представяне на допълнителна молба-уточнение към нея с приложени писмени доказателства, явяване в проведените открити съдебни заседания, правейки доказателствени искания и изразявайки подробна аргументация за незаконосъобразността на уведомителното писмо в оспорената му част.

Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г. изх. № 02-180-6500/2784 от 14.11.2024 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която са извършени намаления на поисканите от В. Р. И. с УРН 712645 със заявление с УИН 18/120422/00070, субсидии за кампания 2022, както следва:

• по СЕПП – със сумата 1 939, 90 лева;
• по СПП – със сумата 1 394, 02 лева;
• по ЗДП – със сумата 2 057, 23 лева и
• по Схема за млади земеделски стопани МЗС - със сумата 969, 95 лева.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на В. Р. И. за кампания 2022 с УИН 18/120422/00070, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 да заплати на В. Р. И., [ЕГН], с адрес: село Новград, община Ценово, област Русе, ул. „Христо Ботев“ № 7 сумата от 970 лева - деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.