Решение по дело №15285/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263243
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20181100515285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 03.11.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в закрито заседание на  трети ноември, две хиляди  двадесет и втора година в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

                                         ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

мл.с.ГЕОРГИ СТОЕВ                              

като разгледа докладваното от съдия Ст.И. гражданско дело №     15285  по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 247 и по чл. 248 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).

Образувано е по молба съдържаща се в касационна жалба вх. №  358922/27.10.2021г. на А.П.С., ЕГН ********** , с която е посочил, че в мотиви на решението било посочено че съделителят С.  Т. била починала в хода на процеса, конституирани били наследниците й, но с диспозитива на решението не било изменено решението на СРС в частта за квотите и съделителите; неправилно било поставена в негова тежест отговорност за разноски, същите съгласно чл. 355о от ГПК оставали за страните така, както са ги направили, а и депозит за особен представител бил внесен повече от година след срока за същото и така страната нямала право на тези разноски.

Съделителите С.К.Т., ЕГН **********; син И.С.Т., ЕГН ********** и дъщеря Н.С.Х., ЕГН **********   са оспорили молбата.

Съделителят В.П.С., ЕГН **********  не е изразил становище в предоставения срок.

Ю.В.М., ЕГН **********, Ц.Е.М., ЕГН ********** , Е.В.М., ЕГН **********, Р.В.М., ЕГН **********, А.В.В., ЕГН **********, Н.В. С., ЕГН ********** не са изразили становище.

Съдът, като обсъди доводите на страни и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение  № 265540/26.08.2021г. по гр.д. № 15285/2018г.  е потвърдено Решение № 437370/26.06.2018г. по гр.д. № 41443 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 56-ти състав в обжалваната част, с която е допусната делба на

1.Парцел V-234,235, кв. 16 по плана на гр. София, местност Мало Бучино с площ от 1300 кв.м. по скица при съседи: изток-път, запад-път, север – парцел ІV-236, юг- парцел V-233, заедно с изградената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор;

2.Неурегулирано дворно място, находящо се в гр. София, местност Мало бучино, ул. ****, цялото с площ от 1515 кв.м., планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения кадастрален план на гр. София, местност Мало Бучино, при съседи: от две страни – улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по същия кадастрален план с идентификатор 46721.3851.693.

като А.П.С., ЕГН ********** с адрес: *** и В.П.С., ЕГН ********** с адрес: *** са осъдени да заплатят да заплатят на С.К.Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. И.Т.И.,***, партер на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляващи съдебни разноски за производството пред СГС. В диспизитива на решението на СГС е посочено само че решението на СРС се потвърждава в обжалваната част, като в мотивите съдът е посочил, че делба е допусната от СРС между съсобственици и при квоти, както следва: 2/8 ид.ч. за  С.Е.Т., ЕГН ********** с адрес: ***; 3/8 ид.ч. за А.П.С., ЕГН ********** с адрес: ***; 3/8 ид.ч. за В.П.С., ЕГН ********** с адрес: ***. В мотиви е посочено и че с определение от 28.05.2019г. на място на починалата на 11.03.2019г. - в хода на процеса пред СГС, С.Е.Т., ЕГН **********  са конституирани наследниците й по закон: съпруг С.К.Т., ЕГН **********; син И.С.Т., ЕГН ********** и дъщеря Н.С.Х., ЕГН **********  тримата със съдебен адрес: адв. И.Т.И.,***, партер. Посочено е че сума от 600лв. е платена за възнаграждение за особен представител на  Ю.М.от съделител С.Т. и само на него като въззиваем следва да му се присъдят тези разноски.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По молбата в частта по чл. 247 от ГПК

Съгласно разпоредбата на чл.247 от ГПК във всеки един момент съдът по свой почин или по молба от страна по делото може да поправя допуснатите в решението очевидни фактически грешки.  Такива грешки са само онези, които представляват несъответствия между формираната от съда воля и нейното външно изразяване в писмения текст на решението – погрешно посочване на съда, на страните, на цифри, числа при обозначения на имоти, суми и т.н.  Поправката на очевидната фактическа грешка не представлява изменение или отмяна на формирана воля на съда и затова законодателят е предоставил в правомощията на съда, който е постановил решението, да поправя очевидните фактически грешки в него. В това производство съдът черпи данни за наличието на явна фактическа грешка както от мотивите на решението, така и от досието на делото – например неоспорени документи, касаещи обстоятелството, за което се твърди, че в решението е допусната грешка.

В конкретния случай съдът е формирал воля по отношение на съделителите и квотите им при съобразяване на откриване на наследство на С.  Т. в хода на въззивното производство и е конституирал наследниците й по закон като страни в производството, сочейки родствените им връзки – съпруг и деца.  С диспозитива на решението въззивният съд е пропуснал да посочи квоти на новоконституираните страни в съсобствеността, а е следвало да стори същото, защото решението по допускане на делбата следва да сочи страни и съделители при съобразяване на осъществените до края на съдебното дирене обстоятелства включително и във въззивното производство. В случая наследниците на С.Т. са с равни квоти, нейният дял в съсобствеността е бил 2/8 и така всеки от наследниците й С.К.Т., ЕГН **********; син И.С.Т., ЕГН ********** и дъщеря Н.С.Х., ЕГН **********  е участник в съсобствеността на имота с квота от по 2/24 ич. Това се установява от мотивите на решението и от документите, въз основа на които са изградени тези мотиви. При така установеното  съдът приема, че е допуснал грешка, като не е изписал в диспозитива на решението, че делба следва да се извърши между съделители и при квоти, за които е формирал  воля и същата следва да се поправи по реда на чл. 247 от ГПК. 

По молбата по чл. 248 от ГПК :

Разпоредбата на чл. 355 от ГПК е специална по отношение на чл. 78 и чл. 81 от ГПК. Тази специална разпоредба се прилага тогава, когато няма спор между страните за наличието на съсобственост, за участниците и за квотите в съсобствеността. Тя се прилага и във втора фаза на делбата за пред І-ва инстанция. Това е така, защото само в тези хипотеза всяка страна ще има качество на ищец и на ответник по иска за делба. При спор в първа фаза на делба за наличието на съсобственост, квотите и участниците, както и при обжалване на решението по извършване на делбата в частта за способа за извършване на делбата, отговорността за разноски се разпределя по правилото на общата разпоредба на чл. 78 от ГПК. Това е така, защото в тези хипотези се отрича правото на делба на насрещната страна, тоест оспорва се правото на насрещна страна на иск за делба, препятства се реализиране на потестативното й право. Такова процесуално поведение е типично за общото исково производство, поради което и няма основание да се приложи специалната разпоредба на чл. 355 от ГПК (В този смисъл  Определение  № 692/29.09.2014г. по гр.д.№ 4283/2014г. на ВКС, ІІІ-то Г..; Определение № 83/24.04.2014г. по гр.д.№ 948/2012г. на ВКС, ІІ-ро Г.О на ВКС; т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973г. на ВС). В случая производството е въззивно   по жалба срещу решението по допускане на делбата, поради което и отговорността се разпределя по общото правило на чл. 78 от ГПК и доводи на молителя в обратния смисъл са неоснователни.

  Неоснователни са доводите на молителя , че късното плащане на депозита за особен представител лишавало С.Т. от възможността да претендира платените от него суми за същото. Този довод не намира опора в закона. Разпоредбата на чл. 78 от ГПК изисква единствено сумата да е платена и същата да представлява съдебна разноски, които условия в случая са налице.

При така възприето съдът приема, че молба по чл. 248 от ГПК следва да бъде отхвърлена.

С оглед на гореизложеното и на основание на чл.247 и по чл. 248 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И   :

 

ОТХВЪРЛЯ молба, съдържаща се в касационна жалба вх. №  358922/27.10.2021г. на А.П.С., ЕГН ********** по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

ДОПУСКА на основание на чл. 247 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение  № № 265540/26.08.2021г. по гр.д. № 15285/2018г.  на СГС, 4-Б състав, като в диспозитива на решението на първи абзац , ред втори, след думите „в обжалваната част“ да се чете и текст, както следва:

„, с която е допусната делба на:

1.Парцел V-234,235, кв. 16 по плана на гр. София, местност Мало Бучино с площ от 1300 кв.м. по скица при съседи: изток-път, запад-път, север – парцел ІV-236, юг- парцел V-233, заедно с изградената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня и коридор;

2.Неурегулирано дворно място, находящо се в гр. София, местност Мало бучино, ул. ****, цялото с площ от 1515 кв.м., планоснимачен номер 693, нанесен в кадастрален лист № В-2-8-А по неодобрения кадастрален план на гр. София, местност Мало Бучино, при съседи: от две страни – улици и имоти пл. № 736, 692, 292, 293 по същия кадастрален план с идентификатор 46721.3851.693

между съделители и при квоти, както следва:

-         2/24 ид.ч. за С.К.Т., ЕГН **********;

-         2/24 ид.ч. за И.С.Т., ЕГН **********

-         2/24 ид.ч. за Н.С.Х., ЕГН ********** 

-         9/24 ид.ч. за А.П.С., ЕГН **********

-         9/24 ид.ч. за В.П.С., ЕГН **********.“.

Решение е неразделна част от постановеното по делото Решение   № 265540/26.08.2021г. по гр.д. № 15285/2018г.  на СГС, 4-Б състав .

Решението по чл. 247 от ГПК може да се обжалва пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Решението по чл. 248 от ГПК имащо характер на определение може да се обжалва пред Върховен касационен съд при условията на чл. 274  от ГПК в едноседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                  2.