Р Е Ш Е Н И Е
№87 07.03.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
петнадесети февруари 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №30 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на Т.С.Н. против Заповед №21-1228-000878/17.12.2021г издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 буква „В“ от ЗДвП- изземване
на СУМПС №********* на водача до успешно полагане на проверовъчен изпит за
това, че на 30.04.2021г окол 12.50ч в град Стара Загора, по ул. „Свети Княз
Борис“ в посока запад-изток управлява собствения си лек автомобил **** с
рег. №***** като при извършена проверка е установено, че МПС е със
служебно прекратена регистрация на 03.02.2021г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП – служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства със
служебно отразяване в АИС КАС- регистрация, за които е получено уведомление от
гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за което лицето
е уведомено с писмо рег. №1228р-3000/09.03.2021г. Извършено е административно
нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, съгласно Постановление за отказ да се
образува наказателно производство №8856/29.09.2021г по описа на НП Стара Загора
с мнение за налагане на административно наказание. За административните
нарушения не се изисква пряк умисъл, достатъчно е да се извършени непредпазливо
като в конкретния случай се касае за непредпазливо деяние, тъй като не са
събрани доказателства, че водачът е знаел, че регистрацията на МПС е
прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме управлението на МПС,
имайки предвид, че МПС не е имало валидна застраховка „ГО“, а съгласно чл.100
ал.1 т.3 от ЗДвП всеки водач е дължен да носи
документ за сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за МПС,
което управлява. В писменото обяснение Н. посочва, че не знае за прекратената регистрация
на автомобила, което потвърждава непознаване на ЗДвП и подзаконовите актове по
неговото прилагане. Доказателства за осъществен състав на мярката: АУАН серия
АА №601241/02.12.2021г на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП, обесения от лице,
разпоредително писмо №3286р-32654/16.07.2021г, справка за регистрацията на МПС.
Заповедта е връчена на 04.01.2022г, а
жалбата е подадена на 12.01.2022г от лице с правен интерес против
административен акт, който е неблагоприятен за него.
С жалбата се твърди неправилно
приложение на материалния закон с подробно изложени доводи, че по силата на
чл.143 ал.10 от ЗДвП водачът следва да бъде уведомен за служебно прекратената
регистрация на собствения му автомобил. Едва тогава би могъл да знае, че
управлява МПС с прекратена регистрация. Нарушението не е извършено поради
незнание на закона, а поради това, че не е уведомен за прекратяване на
регистрацията на собствения му автомобил. Не е налице условието случаят да е не
маловажен случай на административно нарушение по аргумент за противното от §6
т.32 от ДР на ЗДвП. Не знанието на закона не е обосновано с нито един факт от
обстоятелствената част на мярката, а вместо това е посочено, че той е следвало
да знае за служебно прекратената регистрация. От съда се иска да бъде отменена
заповедта с присъждане на разноските по делото.
Ответника Началник сектор Пътна
полиция при ОД МВР Стара Загора представя административната преписка, не
изпраща представител и не се явява в открито съдебно заседание.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е основателна.
Съставен е бил АУАН на
30.04.2021г за извършено нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ – договор за
застраховка „ГО“ на автомобилистите е длъжен да сключи всеки, който притежава
ПМС, което е регистрирано за движение на територията на РБ и не е спряно за
движение, а поради това, че на 03.02.2021г е била прекратена регистрацията на
същото МПС, материалите по преписката са изпратени на РП Стара Загора. С
Постановление №8856/29.09.21г
прокурор при РП Стара Загора е постановил отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК – с лишаване от свобода или глоба се наказва онзи, който управлява МПС,
което не е регистрирано по съответния ред, поради това, че липсва субективния
елемент вина, тъй като съставеното на 09.03.2021г уведомление до Н. за
прекратяване на регистрацията на МПС не е достигнало до него. Деянието е
съставомерно само при форма на вина пряк умисъл тоест, ако водачът знае за
прекратената регистрация на управляваното МПС, а съзнаването на това
обстоятелство не е установено, тъй като водачът –собственик не е уведомен за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Наредено е преписката да се изпрати на Пътна
полиция при ОД МВР Стара Загора за реализиране на административно наказателна
отговорност по чл.683 ал.1 т.1 от КЗ, предвидена за нарушението на чл.483 ал.1
т.1 от КЗ, за което е съставен и АУАН №
519800/30.04.2021г. След получаване на
Постановлението на РП Стара Загора за отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление по чл.345 ал.1 вр. с ал.1 от НК, поради това, че
деянието не е извършено виновно, е съставен
АУАН № 21-3840 от 02.12.2021, номер на бланка 601241, посочен в
оспорената ЗППАМ, за това, че на 30.04.2021г в 12.50ч жалбоподателя като водач
на собственото си МПС го управлява след като същото е с прекратена регистрация,
с което е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП, с предвидена в чл.175 ал.3 от ЗДвП
административно наказателна отговорност. Приел е административния орган, че
водачът-собственик не е съзнавал факта на прекратена регистрация, поради което
формалното нарушение е извършено непредпазливо, но за административните
нарушения формата на вината няма значение. Заключил е, че причина за
извършеното нарушение е това, че водачът не знае закона. След като при
съзнаване, че няма валиден и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите, той би трябвало и без да е уведомен да знае, че
регистрацията му е служебно прекратена. Тези доводи противоречат на материалния
закон и нарушават забраната не два пъти за същото.
На 30.04.2021г е установено нарушение
на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и съответно управление на МПС с прекратена
регистрация, като за второто деяние по чл.175 ал.3 от ЗДвП не е съставен АУАН,
поради предвидена и по чл.345 ал.2 от НК
наказателна отговорност. След отказ да се образува досъдебно наказателно
производство за осъществено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, поради липса на
вина, възможна само при пряк умисъл, установено с влязло в сила постановление
на прокурора, не е допустимо да се квалифицира отново същото деяние като
виновно извършено нарушение на чл.175 ал.3 от ЗДвП, поради което и липсва
елемент от състава на приложената мярка по чл.171 т.1 буква „в“ от ЗДвП –
нарушение поради не знание на закона, което не е маловажен случай. Когато за
едно деяние са предвидени състави на наказателна и административно наказателна
отговорност, първата поглъща административното наказване – на това се основава
и забраната за съставяне на АУАН, поради което за реализиране на
административно наказателната отговорност, без да се засяга забраната не два
пъти за същото, от правно значение е основанието за прекратяване на
наказателното производство. Управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред се наказва като престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК, а когато
според признаците на чл.9 ал.2 от НК се прецени от компетентните по НПК органи,
че същото няма необходимата степен на обществена опасност, едва тогава се
реализира административно наказателната отговорност, но при условие да са
изпълнени всички признаци по чл.6 ал.1 от ЗАНН. Постановлението на прокурора
при РП Стара Загора, с което деянието се определя като не виновно извършено е абсолютна
пречка да бъде то основание за ангажиране не само на наказателната, но и на административно
наказателна отговорност. Оттук след като деянието не е виновно, то не е
административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, и не е изпълнен състава на
чл.171 т.1 буква „в“ от ЗДвП. Служебното
прекратяване на регистрацията означава, че за издаване на този административен
акт не се образува административно производство с уведомяване на неговия
адресат. Ето защо и законодателя изисква той да бъде известен за постановеното
прекратяване на регистрацията, което не е длъжен, нито могъл да предполага,
тоест да съзнава. Непредпазлива вина към формалните деяния не съществува в
законодателството, в правната теория и съдебната практика и не се подкрепя от
чл.7 ал.2 вр. с ал.1 от ЗАНН. Нарушението е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а непредпазливите деяния се наказват винаги, освен
ако изрично е изключена административно наказателната отговорност. Обратен е
принципа в НК, а именно, че непредпазливите деяния се наказват, само ако е
предвидена наказуемост за тяхното извършване. Оттук следва, че в специалните
административно наказателните разпоредби за резултатните административни
нарушения, извършени при форма на вина непредпазливост, не е необходимо да се
предвижда изрично наказание по вид и размер. Нищо повече и нищо друго не следва
от чл.7 ал.2 от НК, особено като се има предвид, че в ал.1 изрично е казано, че
са валидни и двете форми на вина, а в чл.11 от ЗАНН се препраща към НК по
въпросите за вината. Тя е субективно отношение към деянието или към деянието и
неговия резултат, а деянието конкретно човешко поведение /действието или
бездействие/, докато причинения от него резултат е обективен признак на състава
на наказателната разпоредба. Вината е необходим признак на всяко правонарушение
– престъпление или нарушение, по аргумент от чл.9 ал.1 от НК и чл.6 ал.1 от ЗАНН. Вината се формира към момента на извършване на деянието, тя е само една
по своята форма и не зависи от това дали е предвидено наказание за
непредпазливото причиняване на съставомерен резултат или не. Едно деяние се
определя правно като престъпление или нарушение, когато е обществено
опасно/нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание или с углавно наказание - това
са признаците, на които конкретно поведение следва да отговаря, за да бъде
основание за ангажиране на наказателна отговорност. Едва след като се установи,
че има всички тези признаци и ако е предвидена едновременно наказателна и
административно наказателна отговорност, се пристъпва към разграничението между
престъпление и административно нарушение, според обективните признаци на чл.9
ал.2 от НК, което е в компетентност на органите по НПК, тъй като наказателната
поглъща административната отговорност.
Отношението към деянието е съзнаване на
неговата обществена опасност– деецът съзнава, че поведението е противно на
онова, което законът изисква при определени обстоятелства, когато знае или
допуска тяхното съществуване / чл.11 ал.2 условия първо НК вр. с чл.14 ал.1 от НК вр. с чл.11 ЗАНН/ Формалните правонарушения се извършват, чрез действия или
бездействия, които са противни на поведението, което законът свързва с
определени обстоятелства и по силата на чл.14 ал.1 от НК, за да бъде осъществен
умишлен формален състав деецът следва да съзнава / да знае или да допуска
съществуването/ на всички съставомерни обстоятелства. За формалните деяния
вината не може да включва и отношение към резултата, защото те такъв обективен
признак нямат. Оттук достатъчно е да се прочете определението за непредпазлива
вина по чл.11 ал.3 от НК, за да се изясни, че вида наказание няма правно значение, и че вината към формалните правонарушения не може
да бъде непредпазлива. Съзнаването на един наказуем състав определя дали
осъществяването му е извършено, чрез умишлено деяние. Не знанието дори само на
един елемент изключва умисъла към престъплението/нарушението и настоящия случай
е именно такъв, тъй като регистрацията се прекратява служебно, но не и по
силата на закона. Същото правило важи и за резултатните състави, тъй като
резултата е техен обективен признак. Съответно в чл.11 ал.2 условие второ от НК
се изисква този резултат да се предвижда преди да е настъпил, за да се формира
отношение към него / умисъл/. Обратно – в чл.11 ал.3 от НК е посочено, че
отговорност се носи и тогава, когато не предвиждането на този резултат или
увереността, че той няма да настъпи, се дължат на отсъствие на представи у
дееца за фактите, които в съчетание с поведението му ще го предизвикат, въпреки
обективната възможност и задължението да ги съзнава и предвиди.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед
№21-1228-000878/07.12.2021г на Началник сектор Пътна полиция при ОД МВР Стара
Загора по жалба на Т.С.Н..*** да заплати на Т.С.Н. ЕГН ********** сумата от
610лв/шестстотин и десет/, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: