Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и пети
август през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6106 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 977,18 лв., чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 89,36 лева и чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 119,86 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление *** срещу Й.К.Г., ЕГН**********,***, в която се твърди, че
на 25.01.2019 г. „Т.Б.А.Б.” ЕАД, сключва Договор за потребителски кредит № ***(Приложение
2) с ответника Й.К.Г., ЕГН:**********. Твърди, че кредитодателят, съгласно
сключения Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за
потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за
усвояването му. Твърди, че видно от чл.
7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка
с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от
944,99 лв. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда
средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от
Потребителя, за заплащане на продажната и цена. Твърди, че кредиторът е превел
конкретната част от средствата по кредита, в размер на 875,00 лв. на Продавача
на стоката на фактура № ***/25.01.2019 г., (Приложение 3). Към отпуснатия
кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 113,40 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и
се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното
желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 113,40
лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план. Твърди, че Й.К.Г.,ЕГН:********** е
пожелала да сключи и застраховка „ Живот” (34,65 лева) и застраховка
„Безработица” (35,34 лева). Твърди, че общото крайно задължение по
договора/чл.10 от Договора/ възлиза на 1163,50 лв., която сума е разсрочена на
12 погасителни месечни вноски, 11 в размер от 96,96 лв., ведно с една последна
изравнителна вноска в размер от 96,94 лв. Твърди, че уговореното между страните
възнаграждение се състои от договорна лихва/чл.9, ал.1 и ал.2/ в размер на
17,85 % от остатъчния размер на главницата по кредита.Твърди, че съгласно
декларация на стр.7 от Договора потребителят декларира, че е получил стоката,
описана в чл.8 от продавача на стоката. Твърди, че ответницата е направила
частично погасяване по кредита. Твърди, че кредита е изцяло падежирал.
Моли да бъде признато за установено, че ответницата,
в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № ***/25.01.2019 г., дължи изпълнение на парично задължение към „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в общ размер на 1186,40
лв., от който неизплатена главница в размер на 977,18 лв., договорна лихва в
размер на 89,36 лв. за периода от 25.03.2019 г. до 25.01.2020 г., обезщетение
за забава в размер на 119,86 лв. за периода 25.03.2019 г. до 07.02.2020 г.
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от
ГПК (28.02.2020 г.) до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника по
делото, в който оспорва иска по основание и размер. В тежест на ищеца е да
установи наличието на действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото
връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна клауза за заплащане
на стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги. Счита, че в договора са налице недействителни
клаузи. Съгласно разпоредбата начл.11, ал.1, т.8, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа следната
информация: стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под
формата на разсрочено плащане за стока
или услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай намира,
че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1,т.8 от ЗПК, тъй като в договора
не се съдържа индивидуализация на закупената стока. Счита, че клаузата,
уреждаща размера на възнаградителната лихва е нищожна на основание чл. 26 ал.1,
пр. трето от ЗЗД, тъй като е прекомерен, уговорен в нарушение на принципа за
справедливост и в разрез с добрите нрави. Твърди, че на следващо място не са
посочени условията за прилагане на лихвения процент. И при фиксиран лихвен
процент следва да е налице яснота относно начина на изчисление на
възнаградителната лихва- на база на целия размер на кредита към датата на
неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното
последователно плащане или др. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Тази разпоредба е императивна и следва задължително да бъде съобразена и
приложена от съда. На следващо основание намира, че не са представени
доказателства, установяващи, че претендираната сума действително е била
заплатена от ищецът в настоящото производство на третото лице „ ***“ ООД. Във връзка с договора за потребителски кредит
е налице сключена застрахователен договор с покритие застраховка „Живот“,
Нежелана безработица, Хоспитализация на кредитополучателя. Твърди, че по делото не са представени доказателства
дали е налице някой от гореописаните застрахователни рискове, както и дали
ищцовото дружество е получило застрахователно обезщетение във връзка с
настъпила невъзможност на ответницата да погаси кредита. В тази връзка прави
възражение за недължимост на претендирала сума поради изплащането й от
застрахователя по сключения застрахователен договор. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за
кредит ***/25.01.2019г., ***АД е предоставила стоков кредит на Й.К.Г..
Съгласно чл. 7 от Договора (общ размер
на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба,
е определен общ размер на потребителския кредит от 944,99 лв. Съгласно чл. 7,
т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка
на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната и
цена. Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 113,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която
се финансира от Кредитора и се
възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план предвид заявеното му желание в искането- декларация. В
Заявление-декларация, Й.Г. е заявенила желание еднократната такса за оценка на
риска в размер на 113,40 лв. да се финансира от Кредитора и да бъде възстановена
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В
посочената декларация ответницата е пожелала да сключи и застраховка „ Живот”
(34,65 лева) и застраховка „Безработица” (35,34 лева). Видно е от Договора за
кредита, че общото крайно задължение по
договора/чл.10 от Договора/ възлиза на 1163,50 лв., която сума е разсрочена на
12 погасителни месечни вноски, 11 в размер от 96,96 лв., ведно с една последна
изравнителна вноска в размер от 96,94 лв. Уговореното между страните
възнаграждение се състои от договорна лихва/чл.9, ал.1 и ал.2/ в размер на
17,85 % от остатъчния размер на главницата по кредита. В чл.8 от Договора е
описана стоката- Мебели-1 брой.
Съгласно фактура № ***/25.01.2019
г., подписана от Й.Г., тя е получила стоката , а именно 1 брой мебели с
единична цена с включен ДДС 875 лв.
Съдът възприема
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано,
безпристрастно и компетентно. От него се установява, че
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът
намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно
чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
/неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е предоставен под
формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се
касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на "потребител",
от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на
разпоредбите на ЗПК. Защитата на правата на потребителите е въздигната в
конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и
е една от основните защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение
Законът за защита на потребителите Клаузите на общите условия са неравноправни,
ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина.
За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е
необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите
условия не са неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл. 143 ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни
клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да
бъде нищожна съответната договорна клауза, е необходимо наличието на две
предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена
индивидуално. В разпоредбата на чл. 143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко
критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на
съответните договорни клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т.
е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза,
която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза,
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. В чл. 143 от т. 1 до т. 19 ЗЗП са посочени 19
примера на неравноправни клаузи. Нормата, уреждаща неравноправните клаузи в
потребителските договори, предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, като поставя
изпълнението на задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля /т. 3/ и налага на потребителя да
изпълни свое задължение дори ако търговецът или доставчикът не изпълни своите
задължения /т. 14/.
Процесният договор е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на
разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в
който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, размерите на застрахователните премии – "Комбо живот"
и "Комбо безработица". С оглед изложеното, съдът приема, че
процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно
приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този
договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите
на ЗЗП.
Направеното от особения представител на ответника възражение, че процесният
договор не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е
неоснователно по следните съобаржения. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, договорът трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който съдържа информация
относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Няма спор, че всяка една анюитетна месечна вноска представлява сбор от
главница, лихви и съответна част от годишна такса управление и обслужване, като
за всеки един месец тези компоненти са различни. Липсата обаче на подробна
разбивка по никакъв начин не нарушава правата на ответника – потребител. Съдът
намира, че инкорпорирания в договора за кредит погасителен план има изискуемото
от законодателя съдържание.
Неоснователно е и възражението, че в договора не се съдържа индивидуализация
на закупената стока. Видно е, че е описана като „мебели -1бр.“, точно в
съответствие на издадената за покупката фактура, поради което стоката е
индивидуализирана съобразно описанието на търговеца на стоката. Освен това,
закупена е една вещ и фактурата е подписана от купувача- кредитополучател,
поради което липсва неяснота за ответницата, каква вещ е закупена, която е
финансирана с отпуснатия кредит.
По отношение на сумата 278, 40 лева, представляваща такса за оценка на
риска, дължима в деня на подписване на процесния договор, съдът намира,
следното: Уговорката за такса за оценка на риска е нищожна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената
таксата е уговорена в чл. 7. 1 от договора като задължителна. Според тази
клауза таксата е еднократна, дължима в деня на подписване на договора за
кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в
искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не става ясно за какво
точно действие (услуга) се дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят
изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Съдът счита също така, че доколкото оценката на риска предхожда
сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във
връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е
уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване
на размера на задълженията по договора. От изложеното следва, че искането за
такса за оценка на риска в размер на 113,40 лева, което е част от общата
претенция за главница от общо 977,18 лв. подлежи на отхвърляне. Поради посочето
следва иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430,
ал.1 ТЗ, вр.чл.9 ЗПК да бъде уважен за сумата от 863,78 лв., а за разликата до
предявения размер от 977,18 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
В чл. 9, т. 1 от Договора страните са уговорили лихвен процент в размер на 17,85
%. От заключението на приетата по делото ССЕ, която съдът кредитира изцяло като
пълна и обективна се установява, че размера на дължимата договорната лихва действително е 89,36 лв., но върху целия
размер на главницата. Чрез самостоятелни изчисления на основание чл.162 ГПК
съдът установи, че размера неплатената договорна лихва върху главницата в
размер на 863,78 лв. за периода от 25.03.2019г. до 25.01.2020г. е в размер
на 78,91 лв., поради което иска с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ следва да бъде уважен до размер от 78,91 лв.,
а за разликата до 89,36 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявената
искова претенция за главница по договора за стоков кредит и от уважаването на
последния зависи съдбата на акцесорния иск. Но освен от уважаването на главния
иск, уважаването на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на
обстоятелствата и фактите, релевантни за неговата основателност. Съгласно
договора за стоков кредит, денят на месечното плащане е 25-то число на месеца,
поради което кредитополучателя изпада в забава с настъпването на срока за
плащане и неплащане на дължимата месечна вноска. Установи се, че ответницата не
е заплатила месечни вноски с падеж 25.03.2019 до 25.01.2020г. в общ размер от 863,78
лв., поради което след самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че дължимата лихва за забава върху посочените суми и за
посочения период от 25.03.2019г. до 07.02.2020г. е в размер на 105,13 лв., до която
сума искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 119,88 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът
като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 54,86 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение /125 лв.+200
лв.+250 лв.+100 лв./ в размер на 493,74 лв.съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответницата има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, но искане за присъждане
на такива не е направено и не са ангажирани доказателства за направени
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД по отношение на Й.К.Г., ЕГН**********,***, че
дължи на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата
от 863,78 лв. лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ***/25.01.2019г., в едно с лихвата за забава върху сумата от 28.02.2020г.
до окончателното ѝ изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 662/02.03.2020г. по ч.гр.д.№ 1190/2020г. по описа на РС-Плевен, а
за разликата от 863,78 лв. до предявения размер от 977,18 лв. отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД по отношение на Й.К.Г., ЕГН**********,***, че
дължи на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата
от 78,91 лв. лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.03.2019г. до 25.01.2020г. по Договор за потребителски кредит № ***/25.01.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 662/02.03.2020г. по ч.гр.д.№ 1190/2020г. по описа на РС-Плевен, а
за разликата от 78,91 лв. до предявения размер от 89,36 лв. отхвърля иска
като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД по отношение на Й.К.Г., ЕГН**********,***, че
дължи на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** сумата
от 105,13 лв. лева, представляваща лихва за забава за периода от
25.03.2019г. до 07.02.2020г. върху главницата по Договор за потребителски
кредит № ***/25.01.2019г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 662/02.03.2020г. по ч.гр.д.№ 1190/2020г. по
описа на РС-Плевен, а за разликата от 105,13 лв. до предявения размер от 119,86
лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.К.Г., ЕГН**********,*** ДА
ПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
сумата от 54,86 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.1190/2020 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Й.К.Г., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, сумата от 493,74 лв. направени
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: