№ 226
гр. Добрич, 02.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20243230201204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. С. Д. ЕГН **********, чрез адвокат А. А.
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № ***, издаден от
ОД на МВР гр. Добрич на 11.01.2022г., с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл. 182
ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лв.
В жалбата са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност на
електронния фиш. Като съществен порок се обсъжда нарушение на
процедурата по връчване на електронния фиш. Твърди се, че той изобщо не е
бил връчван, както и че липсват доказателства за връчването му. Излагат се
съображения, че жалбоподателят е разбрал за него от съобщение за
доброволно изпълнение за събиране на наложената глоба, изпратено от
публичен изпълнител. Прави се искане атакуваният акт, като
незаконосъобразен да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез процесуален
представител.
1
Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява, представя
писмено становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което
констатира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.01.2022г. в 13.37 часа в гр. Д. по бул. „***“ срещу ***, в населено
място и отчетен толеранс на скоростта с - 3 км, в полза на водача, АТСС е
насочена в посока центъра, с лек автомобил „*** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1
- M 537: разрешена стойност на скоростта - 50 км/ч; установена стойност на
скоростта - 85 км/ч и превишена стойност на скоростта - 35 км/ч.
С оглед така констатираното нарушение на основание чл. 189 ал. 4 във
вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП бил издаден електронен фиш Серия К № *** за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на
жалбоподателя Й. С. Д. било наложено административно наказание глоба в
размер 400 лева за извършеното нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
От правна страна:
По делото липсват данни дали обжалвания ЕФ е бил връчен на
жалбоподателя, както и по какъв начин и кога той е разбрал за него.
Единствено в този смисъл са твърденията му в съдебно заседание, че за фиша
е разбрал от съобщение за доброволно изпълнение за събиране на наложената
глоба, изпратено от публичен изпълнител.
2
Твърдения, че Електронният фиш е връчен на 03.07.2023г. се съдържат
единствено от справка от АИС АНД, която освен, че не сочи начин на
връчване, не може да служи като доказателство за извършено такова по
предвидените в закона способи, независимо дали преди или след измененията
на ЗДвП. Справката не е официален документ и има единствено регистърен,
вторичен характер. Тя не се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила нито за административнонаказващия орган, нито за съда. От
представената справка се установява единствено факт на вписването на
определени обстоятелства в информационната система. Тези факти е напълно
възможно да са осъществени, но за да бъдат прието от съда за надлежно
доказани, е необходимо да бъдат установени с относимите, допустими и
предвидени в закона доказателствени средства. В случая доказателства за
връчване на посочения електронен фиш, каквито законодателят е
регламентирал с нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, а впоследствие в чл. 186а от
ЗДвП, не са налице. Така Определение № 652/17.04.2025г. по ч.к.а.н.д. №
142/2025г. по описа на Административен съд - Добрич.
От приложените по делото доказателства се установява, че няма данни
жалбоподателят да е бил търсен на адреса, на който той е бил регистриран
като собственик на автомобила, но да не е бил открит, за да му се връчи
електронния фиш. Няма данни да са били предприети други действия за
връчването на ЕФ. При това положение и съгласно утвърдената в подобни
случаи съдебна практика, спазването на срока за обжалване следва да се
тълкува в полза на санкционираното лице, поради което и настоящият състав
приема, че жалбата срещу ЕФ серия К № *** е подадена в срока по чл. 189 ал.
8 от ЗДвП. Подадена е също така и от надлежна страна, доколкото същата е
визирана като лице извършило нарушение по ЗДвП, поради което е
допустима. Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189 ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДвП задължителни реквизити, поради което не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя за допуснати такива при издаването на
електронния фиш. Подробно във фиша е изписано мястото и часа на
извършване на нарушението, описано и локализирано е мястото където това е
станало, както и че е в населено място, посочено е и обстоятелството, че за
конкретния пътен участък е имало въведено ограничение на разрешената
скорост, както и е бил посочен вида и модела на системата, с която е била
3
засечена скоростта и заснет автомобила. Така че наказващият орган е нямало
какво повече да добави към обстоятелствата по извършване на нарушението,
още повече, като се има предвид, че електронния фиш се издава след
протичане на ускорена процедура и съкратено производство.
Ясно също така е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на
МВР Добрич, а подпис на издателя му не се изисква, както и имената и
длъжността на длъжностното лице, което фактически го е издало, тъй като
законът не предвижда такъв реквизит с оглед горепосоченото обстоятелство,
че процедурата по чл. 189 ал. 4 – 11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането
на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. Ето защо, реквизитите,
които следва да съдържа един ЕФ за установяване на административно
нарушение, са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП
и за него изискванията на чл. 57 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН не важат.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав намира обаче, че съществено е била нарушена процедурата
по налагане на административно наказание с електронен фиш и по конкретно -
на начина на връчване на фиша. Това освен, че е въпрос, касаещ
допустимостта на подадената срещу него жалба, е и въпрос по
законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Този
извод произтича от обстоятелството, че след връчването на електронния фиш
на собственика на автомобила, за последния, съгласно разпоредбата на чл. 189
ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той може да
посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение
първоначалния фиш се анулира, може също така да направи писмени
възражения пред директора на съответното ОД на МВР по местоизвършване
на нарушението. Може също така, да се ползва от разпоредбата на чл. 189 ал.
9, изр. 1-во от ЗДвП, като заплати в намален размер наложената глоба.
Ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от
редовно връчен с писмо с обратна разписка електронен фиш или чрез
длъжностни лица на определените от МВР служби, съгласно нормата на чл.
189 ал. 5 от ЗДвП. Това в разглеждания случай не е било направено и по този
начин са били съществено нарушени процесуалните права на жалбоподателя
по издаването и оспорването на електронния фиш. Липсват доказателства, че
електронния фиш е бил изпратен на жалбоподателя с писмо с обратна
4
разписка или е търсен на адреса, както предписва закона към този момент.
Едва тогава, ако тези адреси са били различни от известния и не е бил намерен
на тях, вкл. и на този по регистрацията на автомобила, е следвало да се
приложи общата разпоредба на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, като се отбележи на ЕФ,
че не може да бъде намерен на известните адреси, а новият е неизвестен, за да
се счита фиша за връчен от деня на отбелязването. Това в случая не е
направено, а и липсват доказателства, които да доказват по безспорен начин
връчен ли е ЕФ на жалбоподателя, от кого и той ли е положил подписа си, тъй
като същият твърди, че ЕФ не му е връчван, а от съобщение за доброволно
изпълнение за събиране на наложената глоба, изпратено от публичен
изпълнител, е разбрал за него.
С оглед на така констатираните и изложени процесуални нарушения по
връчването на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани при
съдебното му обжалване, настоящият съдебен състав приема, че е
незаконосъобразно издаден и следва да бъде отменен като такъв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
***, издаден от ОД на МВР гр. Добрич на 11.01.2022г., с който на Й. С. Д. ЕГН
********** за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
189 ал. 4 във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5