Решение по дело №350/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 203
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20212220100350
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Нова Загора, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20212220100350 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”,
бул.„Витоша” № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор К.Х.Ч. и
Изпълнителен директор Б.А.В., чрез пълномощника си адв.Г.С.Я. от АК – Благоевград, със
съдебен адрес: гр.София, ул.„Хан Аспарух” № 3, ет.1 надп., офис 3 против Д. Н. Н. с ЕГН
********** и адрес: *********, за осъждане на ответника, да му заплати сумата от 493.92
лв., представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ във връзка с щета № 43081911700401, в това число и
ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане,
както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Исковата молба е депозирана в Районен съд – София, който с Определение № 20245948 от
06.11.2020 г. е прекратил производството по гр.д.№ 61371 по описа си за 2019 г. и е
изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Нова Загора.
В исковата молба се посочва, че на 19.04.2017 г. в гр.Нова Загора, на кръстовището,
образувано от ул.„Любен Каравелов“ и ул.„Петър Бакалов“, Д. Н. Н. с ЕГН **********, при
управление на МПС марка „Пежо“, модел „Партнер“, ДКН ********, не съобразил
поведението си с поставения на видно място пътен знак „Б-1“ и блъснал движещото се по
път с предимство МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, ДКН *********, вследствие на
което на последното били нанесени материални щети. В писмо, изпратено от РУ-Нова
Загора при ОДМВР-Сливен, вследствие запитване от страна на „ДЗИ – Общо застраховане”
1
ЕАД, било уточнено, че след реализирането на процесното ПТП виновният водач не останал
на мястото на произшествието до идването на контролните органи на МВР.
Разяснява се, че към датата на ПТП, за МПС марка „Пежо“, модел „Партнер“, ДКН
********, е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, съгласно полица № BG/06/116002821577, валидна от 02.11.2016 г. до
02.11.2017 г.
Излага се, че нанесените в резултат на ПТП щети върху МПС марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, ДКН ********* били описани в Протокол за ПТП № 1497252/05.05.2017 г., съставен
от Н.М., младши автоконтрольор при ОДП - Сливен, и опис-заключение по щета №
43081911700401, като били увредени задна броня, панел и основа на заден ляв калник, под
на багажника и др.
Щетите по увреденото МПС били оценени на база цени и методика, прилагани от
застрахователя, като с Ликвидационен акт от 21.06.2017 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД
одобрило да се изплати на собственика на автомобила, К.Д.Д., сумата от 478.92 лв. и същата
била изплатена с нареждане за групово плащане от 22.06.2017 г.
Ищецът твърди, че на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, освен в
случаите по чл.433, т.1 и 2, застрахователят имал право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието оттях е задължително по закон. От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства, които
са участници в пътнотранспортно произшествие, са длъжни при липса на съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него (каквато била видна от липсата на Двустранен констативен
протокол за събитието), без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната
служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и да изпълнят дадените им указания.
Сочи се, че с изплащането на застрахователното обезщетение за „ДЗИ- Общо застраховане“
ЕАД се породило регресно вземане до размера на платеното срещу Д. Н. Н., предвид факта
на напускането на мястото на пътното произшествие, без да са спазени законовите
изисквания, в това число тези за отразяване на проба за алкохолна концентрация, както и че
до ответника била изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение
в размер на 493.92 лв., от които 478.92 лв. стойност на щетата и 15.00 лв. ликвидационни
разходи, но до настоящия момент ответника не бил предприел никакви действия за
заплащане на задължението.
Поради изложеното за „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД възникнал правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД -
регресен иск за сумата от 493.92 лв. ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване, както и
2
всички направени разноски по делото.
Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди Д. Н. Н. с ЕГН ********** и
адрес: *********, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД сумата от 493.92 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ във връзка с щета № 43081911700401, в това число и ликвидационни разходи
по определянето му, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по
делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка, по която ответникът може да
плати претендираната сума: IBAN *********.
Моли да бъдат допуснати и приети писмени доказателства по опис.
Моли, с оглед доказване основанието на предявения иск и размера на изплатеното
обезщетение и предвид това, че същият е бил определен извънсъдебно, на основание чл.195
от ГПК, да бъде допусната и назначена съдебно-автотехническа оценителна експертиза,
която да отговори на следните задачи:
1. Какъв е механизмът на ПТП, описан в протокола за ПТП, приложен към исковата
молба? Нанесените щети на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, ДКН *********,
пряка и непосредствена последица от ПТП, станало на 19.04.2017 г., ли са и
съответстват ли на констатираната от застрахователя щета?
2. Каква е пазарната стойност по възстановяване на нанесените вследствие на
процесното ПТП щети на увреденото МПС?
Моли на основание чл.195 от ГПК, да бъде допусната и назначена съдебно-икономическа
експертиза, която да даде отговор на въпроса:
Изплатена ли е сумата от 478.92 лв. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД на собственика на
увреденото МПС, К.Д.Д., респ. заверена ли е сметката на кредитора и на коя дата?
Моли, на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.156, ал.2 от ГПК да бъде допуснат
до разпит като свидетел К.Д.Д. сЕГН **********, при режим на призоваване. Моли
разпитът да се проведе по делегация пред PC-Нова Загора.
Моли, на основание чл.127, ал.2 във връзка с чл.156, ал.2 от ГПК да бъде допуснат
до разпит като свидетел младши автоконтрольор Н.М., при режим на
призоваване по месторабота в ОДП-Сливен. Моли разпитът да сепроведе по делегация пред
РС-Сливен.
Моли съдът да изиска, на основание чл.192 от ГПК, от ОДП-Сливен цялата
административно-наказателна преписка, образувана въз основа на процесния Протокол за
ПТП, в това число издадените Акт и Наказателно постановление, ведно с отбелязване дали
същите са връчени на виновното лице и дали са влезли в сила.
Моли, с оглед коректното призоваване на ответника по настоящото дело, да бъде
3
извършена справка по ЕГН в Национална база данни „Население“ за постоянен и настоящ
негов адрес, като исковата молба и книжата в производството да му бъдат връчвани по
правилата на чл.38 и следващите от ГПК.
Отпрявя особено искане ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение,
както и ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се явят, на
основание чл.238, ал.2 от ГПК делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Тъй като ответникът Д. Н. Н. не е намерен на посочения в исковата молба адрес за
призоваване, съдът е извършил служебна проверка на трудови договори, но от видно от
същата, лицето няма такива, поради което е било извършено връчване на съдебните книжа,
чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След изчерпване на всички
процесуални възможности за връчване и съгласно ал.6 на същия член, когато се установи
редовността на връчването, съдът е разпоредил съобщението да се приложи към делото и е
назначил особен представител на разноски на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител
адв.К.Т.Ч.-Е. от АК - Сливен, с който счита, че иска е неоснователен и недоказан, за което
излага съображенията си:
Заема становище с оглед качеството си на особен представител на ответника и липсата на
контакт с него, сочи че е обективно възпрепятствана да изложа неговото становище, относно
факта на увреждащо деяние. Поради това изразявастановището си само на база изложените
факти в исковата молба и представените писмени доказателства към нея.
Ищцовата страна представила писмени доказателства, че е извършено ПТП на 19.04.2017 г.
в гр.Нова Загора - констативен протокол от РУ Нова Загора и документи за заплатена щета.
От представените доказателства не ставало ясно, че именно ответника е участник в това
ПТП. Протоколът за ПТП № 1497252, изготвен от мл.автоконтрольор Н.М., бил съставен
единствено и само по сведения на пострадалото лице К.Д.Д.. Липсвали доказателства, че
евентуалният виновен водач е лицето, на което е назначена за особен представител.
Липсвало описание и доказателства, че колата на Д. Н. Н. марка „Пежо“, модел „Партнер“ с
per. № СН 3543АР е участвала в процесното ПТП и съответно върху тази кола също
трябвало да има нанесени материални щети. Протоколът за ПТП не бил подписан от
ответника.
За да бъде уважен искът на ищецът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, следвало да бъдат
доказани следните материално правни предпоставки в съотношение на кумулативност:
1. възникването на извъндоговорна отговорност по чл.45 от ЗЗД за ответника - вредите на
увредения автомобил да са причинени от неговото виновно и противоправно поведение;
2. неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване
на валиден договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност;
4
3. заплащането на застрахователно обезщетение от застрахователя по задължителната
застраховка Гражданска отговорност на увредения от настъпилото застрахователно събитие
и ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътно транспортното
произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Посочва, че случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото
на ПТП, били изрично посочени в разпоредбата на чл.125 от ЗДвП, като според действащата
към релевантния момент /датата на настъпване на ПТП/ редакция на посочената законова
разпоредба, то не било задължително тогава, когато някой от участващите в ПТП е напуснал
местопроизшествието. Нямало данни и свързани с това, че едно от МПС-та не било в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието
щети - арг. от чл.125, т.7 (ред., ДВ, бр. 109 от 2007 г.) от ЗДвП. Изложеното несъмнено
водело до извод, че за възникването в полза на застрахователя по задължителната
застраховка Гражданска отговорност на правото на регрес по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, срещу
виновния водач, напуснал местопроизшествието, било необходимо и осъществяването на
релевантния факт, свързан с невъзможност на поне едно от участвалите в ПТП-то моторни
превозни средства да се придвижва на собствен ход, поради причинените му при
произшествието щети. Следователно дори и мястото на ПТП да е било посетено от органите
за контрол на движение по пътищата, напускането му от някой от водачите, когато
произшествието не е довело до невъзможност на участвалите в ПТП моторни превозни
средства да се придвижват на собствен ход, поради причинените им от него щети, нямало да
доведе до възникването на регресната отговорност по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ на виновния
водач.
Твърди, че напусналият местопроизшествието водач не било от задължителните хипотези,
когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, т.е
посещаването на процесното местопроизшествие от службите за контрол на МВР не е било
задължително по закон, поради което и в полза на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД-
застраховател по задължителна застраховка Гражданска отговорност, не се било породило
право на регрес срещу ответника, чиято деликтна отговорност била обезпечена при него.
Категорично твърди, че не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за
уважаване на иска по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, а именно ответникът Д. Н. Н., да е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по
закон, поради което предявеният иск следвало да се отхвърли, като неоснователен.
С регресна покана бил поканен ответника - Д. Н. Н., да възстанови заплатеното от
застрахователя обезщетение, която била изпратена с писмо с обратна разписка на 01.09.2017
г., но писмото не било получено от лицето Д. Н. Н., записано било че той живее в Испания.
Т.е волеизявлението на застрахователя, търсещ в настоящото производство, възстановяване
на платената сума по щета, не било достигнало до ответника в настоящото производство. От
септември месец 2017 г. до настоящия момент август месец 2021 г. т.е четири години не
5
била потърсена възможност отново да бъде уведомен ответника, че дължи някаква сума
пари. След като не знаел, че дължи нещо, нямало как то да бъде заплатено.
От всичко обозначено по-горе в обстоятелствената част на отговора на исковата молба се
установявало, че ищецът не бил доказал осъществяването на фактическите предпоставки на
чл.500, ал.1 т.3 от КЗ, на които била основана исковата му претенция за обезщетение.
Конкретно, не било установено, дали ответникът е причинил щети в резултат на ПТП, дали
е участвал в процесното ПТП, и дали е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон. Следователно, липсвало
основание да бъде уважен регресния иск на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД срещу
ответника като причинител на щета, за която било изплатено обезщетение.
Моли съдът да отхвърли претенцията като неоснователна, не било доказано виновно
поведение за причиняване на евентуалната щета на конкретния ответник.
Моли съда да й даде възможност да предприема и съответните процесуални действия след
изготвяне на доклада по делото и разпределяне на доказателствената тежест.
На последното по делото открито съдебно заседание от 03.11.2021 г. страните, редовно
призовани, не се явяват.
За ответната страна се явява адв.К.Е. от АК -Сливен, определена за особен представител на
ответника Д. Н. Н..
Свидетелят К.Д.Д., редовно призован, лично се явява.
Постъпила е молба с вх. № 4363/02.11.2021 г. от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ищец по
делото, чрез адв.Г.С.Я., с която моли делото да се разгледа в нейно отсъствие поради
служебна ангажираност и моли на допуснатия свидетел - водач на увредения автомобил, да
му бъде предявен протоколът за ПТП, след което да отговори на следните въпроси:
1. Спомняте ли си да сте участвали в ПТП, станало на 19.04.2017 г. в град Нова Загора?
2. Какъв автомобил управлявахте тогава - марка, модел?
3. Разкажете ни къде точно (на кое място) стана ПТП-то и какъв беше механизмът му - как
точно стана ПТП-то? Какво стана причина за настъпване на ПТП-то?
4. Бяха ли нанесени щети по управлявания от вас автомобил след ПТП-то? Какви бяха те?
5. Какво направихте след ПТП-то? Уведомихте ли КАТ? Дойде ли служител на КАТ на
място?
6. Беше ли съставен АУАН на виновния водач?
Свид.Д. е отговорил на поставените въпроси следното:
1. Спомня си за ПТП, станало на 19.04.2017 г.
2. Управлявал автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“.
3. Станало точно на улицата до пожарната в Нова Загора. Точно имената на улицата не
знае. Той карал от пожарната, към „Палиррия“. От поликлиниката, към „Палиррия“, по
6
ул.„Димитър Благоев“ искал да завие към „Палиррия“, т.е. намирал се на път с
предимство и точно на това кръстовище, от което идват още две улици, от изток и от
север, автомобила на ответника идвал откъм „Палиррия“, т.е. посоката, в която той
самия искал да завие и му пресекъл предимството. Свидетелства, че не се е движел с
голяма скорост, освен това завоя бил перпендикулярен и не му позволявал управление
на МПС с висока скорост. Завоят го взел, с не повече от 30 км/ч.
4. Ударил го точно в задния ляв калник. Опитал се да избегне удара, но въпреки това,
автомобила на ответника ударил неговия автомобил в заден ляв калник. Други щети
нямало.
5. Дошли от КАТ след ПТП-то. Уведомили своевременно органите на КАТ и те дошли
след няколко минути.
6. Не знае дали му съставили акт, защото него го нямало. Свидетелства, че той изобщо
не спрял.
Адв.Е. се противопоставям на искането на адв.Янакиева за назначаване на съдебно-
автотехническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза. Заявява, че ответната
страна не оспорва факта на причиняване на ПТП, както и вината на ответника. Оспорва иска
по основание, че ищеца няма правно основание да търси сумата от ответника, поради което
моли да не се назначават и да се приключи съдебното дирене.
В заключителната си пледоария особения представител на ответника Н. – адв.Е. поддържа
изцяло подадения отговор на исковата молба на основанията, които е посочила в отговора -
неоснователност и недоказаност на исковата молба на ищцовата страна, като категорично
твърди, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на иска по
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, и ответника Д. Н. Н., на собствен ход е напуснал
местопроизшествието. Това не задължавало органите на КАТ да правят оглед, а следвало,
двете страни да си подпишат двустранен протокол. Ангажимент на застрахователя бил,
когато и двете страни имат застраховка гражданска отговорност, да заплати щетите на
пострадалото лице. Освен това, застрахователя, четири години бил проявил бездействие да
си потърси по доброволен начин виновника Н. да си заплати разноските, които
застрахователя е осъществил.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск на застрахователя за регресна отговорност
към лицето Н..

От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка:

За доказване на твърденията си ищецът е представил следните писмени доказателства:
Уведомление за щета,Застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“,Справка от Гаранционния фонд, Протокол за ПТП № 1497252/05.05.2017 г.,
Опис-заключение по щета, Калкулация по претенция, Ликвидационен акт, Удостоверение за
7
банкова сметка, Нареждане за групово плащане ведно с опис на плащанията, Писмо от
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД до началника на РУ-Нова Загора, изх. № 576/23.05.2017 г.,
Писмо от РУ-Нова Загора към ОДМВР - Сливен до „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, Лична
карта, свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, контролен
талон, талон за преминат технически преглед, Снимки на увреденото МПС, Регресна покана
с изх. № 92-10993/31.08.2017 г. със съответно известие за доставяне, Договор за правна
помощ и пълномощно, ведно с доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение по
банков път, Квитанция за платена държавна такса, както и гласните показания на свидетеля
К.Д.Д..
На 19.04.2017 г. в гр.Нова Загора, на кръстовището, образувано от улиците „Любен
Каравелов“ и „Петър Бакалов“ ответникът Д. Н. Н. с ЕГН ********** при управление на
МПС марка „Пежо“, модел „Партнер“, ДКН ********, не съобразил поведението си с
поставения на видно място пътен знак „Б-1“ и отнемайки предимство блъснал движещото се
по път с предимство МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, ДКН *********, управлявано
от К.Д.Д. с ЕГН **********, вследствие на което са били нанесени материални щети, а
именно задна броня, панел заден ляв, основа заден ляв калник – външна, основа заден ляв
калник – вътрешна, под багажник и боя, видно от Опис-заключение по щета
43081911700401 от 10.05.2017 г.
От приложената Калкулация по претенция 43081911700401 от 10.05.2017 г. се установява,
че същата е на стойност 478.92 лв., като детайлно са описани труда и материалите.
От Ликвидационния акт и описа към платежно нареждане по процесната щета се установява,
че сумата 478.92 лв. е преведена на К.Д.Д. по банковата му сметка в ТБ ОББ АД.
Не е спорно, че към датата на произшествието причинителя на ПТП е притежавал валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД, съгласно Полица №BG/06/116002821577, валидна от 02.11.2016 г. до
02.11.2017 г., а пострадалото лице е притежавал валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД,съгласно Полица
№ BG/06/117000780888, валидна от 11.03.2017 г. до 10.03.2018 г.
Видно от Протокол за ПТП № 1497252 от 05.05.2017 г., съставен от Н.М., младши
автоконтрольор при ОДП – Сливен, участник 1 - Д. Н. Н. не съобразява поведението си с
поставения на видно място пътен знак „Б-1“ отдясно на посоката на движение и блъска
участник 2 - К.Д.Д., който се движи по път с предимство, обозначен с пътен знак „Т-13“,
което е ПТП.
От отговора на Началник РУ-Нова Загора гл.инсп.С.Б. до „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД
се установява, че водачът на лек автомобил с рег.№ ******** не е останал на място след
реализирането на ПТП до идването на контролните органи на МВР.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

8
Съгласно рапоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество бе да докаже твърденията си и
относно обстоятелствата, на които се основава претенцията му – ответникът ли е виновния
водач, виновно поведение на ответника, начина и времето, по който и когато е напуснал
местопроизшествието.
На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.500, ал.1, т.3 от КЗ „Освен в случаите
по чл.433,т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач“, а такива твърдения не бяха
наведени. Видно от разпоредбата на чл.433 от КЗ „Застрахователят има право на регресен
иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице - в случаите по чл.432, ал.3
от КЗ“, а именно: „По застраховка „Гражданска отговорност“, която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил
умишлено.“.
На следващо място ответника е нарушил и разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП
гласи, че Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани
с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.“, като видно от свидетелските
показания и приетите по делото писмени доказателства и по-точно информацията от
Началник РУ-Нова Загора гл.инсп.С.Б. до „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, водачът на лек
автомобил с рег.№ ******** не е останал на място след реализирането на ПТП до идването
на контролните органи на МВР. Относно това особения представител на ответника адв.Е. в
последното заседание също е заявила, че не оспорва факта на причиняване на ПТП, както и
вината на ответника. Нещо повече свид.Д. в показанията си сочи, че той изобщо не спрял.
Една от целите на закона е посредством санкционирането на нарушителя, да се възпитават
същия и потенциални такива други нарушители да се въздържат от подобни прояви на
безотговорно поведение и наказанието да бъде превантивна, възпираща мярка за такива
действия и/или бездействия.
Съдът не споделя становището на адв.Е. за неоснователност и недоказаност на предявените
с исковата молба претенции от ищеца, видно от изложената по-горе фактическа обстановка.
Съдът счита също, че са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на
иска по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, а именно: договор за застраховка "Гражданска отговорност",
9
осъществен деликт от застрахованото лице, плащане от застрахователя на увреденото лице
на обезщетение за причинените вреди и напуснкане на мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина – каквато хипотеза в процесния случай липсва.
Вследствие действията на ответника Д. Н. Н. (изобщо не спрял), не е съществувала дори
хипотетичната възможност двете страни да си подпишат двустранен протокол.
От друга страна застрахователят е изпълнил ангажимента си, да заплати щетите на
пострадалото лице.
Видно от приетите по делото доказателства, необосновано и недоказано се явява и
наведеното твърдение за изтекла погасителна давност по чл.45 от ЗЗД, която както е
известно е петгодишна. Застрахователят е потърсил правата си по съдебен ред, депозирайки
исковата молба в Софийски районен съд още на 23.10.2019 г., докато процесното ПТП е
настъпило на 19.04.2017 г., след като преди това на 12.09.2017 г. е изпратил регресна
покана до ответника в настоящото производство и видно от отбелязването на куриера П. по
товарителница АR 7100013388046 на „МиБМ ЕКСПРЕС” ООД – „лицето живее в Испания”,
поради което не е и било възможно да получи същата на заявените от него адреси в НБД. В
противен случай, както е известно, при продължително пребиваване за повече от 30 дни в
чужбина лицето е следвало да заяви този факт, което не е сторено.
Предвид изложеното, съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД „Всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму...” и тъй като съдът счита за доказано по
безспорен начин и за признато от особения представител на ответника противоправното му
виновно поведение, следва същият да бъде осъден да заплати претендираните с исковата
молба суми.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сторените от него съдебно-деловодни разноски в общ
размер 514.00 лв., представляващи: 50.00 лв. държавна такса, 144.00 лв. адвокатски
хонорар, 300.00 лв. и възнаграждение за особен представител и 20.00 лв. внесен депозит за
свидетел.

Така мотивиран Новозагорският районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН ********** и адрес: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
10
район „Триадица”, бул.„Витоша” № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор
К.Х.Ч. и Изпълнителен директор Б.А.В., СУМАТА от 493.92 лв. /четиристотин деветдесет и
три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с щета №
43081911700401, в това число и ликвидационни разходи по определянето му, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2019 г. - датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо
застраховане” ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 514.00 лв. /петстотин и четиринадесет
лева/ съдебно–деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
11