Р Е Ш Е Н И Е
Номер
305 26.07.2013 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На осемнадесети юли две
хиляди и тринадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Ц.А.
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер 61 по описа за 2013 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането вр. чл.
45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът Н.А.Ф., ЕГН ********** (непълнолетен към момента на завеждането
на делото, действащ със съгласието на баща си А.Й.Ф., ЕГН **********),
със съдебен адрес ***, адв. Красимир Кацарски, е предявил иск против ответника „Интерамерикан
България ЗЕАД” ЕАД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. София 1301, район „Възраждане”, бул.
„Александър Стамболийски” № 55, ет. 7, офис № 12, със съдебен адрес гр. София
1463, ул. „Д-р Христо Стамболийски” № 3, адв. Симеон Бешков, за заплащане на
сумата от 55000 лева, представляваща неиздължено обезщетение (след припадане на
платена частична компенсация в размер на 15000 лева) за неимуществени вреди,
претърпени от извършено на 05.09.2011 г. непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие, причинено от ответника М.НлН., ЕГН **********,***
(понастоящем в Затвора – Бургас), при
управление на лек автомобил „А.*” с рег. № *** (застрахован при „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД,
ЕИК***, по застраховка „Гражданска отговорност” –
комбинирана застрахователна полица №
20-5-0240322), в гр. Б., района на кв.
„*”, на път ***,
вследствие на което настъпила смъртта на майката на ищеца – И.Ц.Ч., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на *** г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2011
г. до окончателно изплащане.
При условията на евентуалност ищецът претендира същите суми да му бъдат
заплатени от ответника М.Н.Н., ЕГН **********,***
(понастоящем в Затвора – Бургас) като пряк
причинител на увреждането.
Претенциите са описани съгласно измененията им, приети в съдебни
заседания от 11.04.2013 г. и 18.07.2013 г.
Ответникът „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД е представил писмен
отговор, поддържан в съдебно заседание, с който оспорва предявения против него
иск. Оспорил е, че ищецът е син и наследник на починалата И.Ч.. Развил е доводи,
че ищецът се е споразумял относно застрахователното обезщетение, поради което не
би могъл дири компенсация свръх получените по споразумението 15000 лева. Предявил
е и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, която по време на ПТП пътувала на
задната седалка на лек автомобил „Ф.Г.” с рег. № ***, без
предпазен колан. Изразил е и становище за прекомерност на диреното обезщетение.
Посочил е също, че, с оглед договорната му отговорност, не дължи лихви от
момента на увреждането, а от датата на уведомяването му за застрахователното
събитие.
Ответникът М.Н. не е изразил становище по предявените искове.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
С присъда № 70 от 07.03.2012г. по НОХД № 132 от 2012 г. по описа на Бургаския
окръжен съд ответникът М.Н.Н. е признат за виновен в това, че на 05.09.2011 г.***
за „Лукойл Нефтохим” АД, близо до кв. „***”, при управление на лек автомобил „А.*” с рег. № * нарушил
правилата за движение на чл.5, ал.3,
т.1, чл.15, ал.1 и чл.20, ал.1 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил смъртта на
трима души, между които и И.Ц.Ч., ЕГН **********
***, а също и средни телесни повреди на други двама, като деянието е извършено
в пияно състояние и случаят е особено тежък – престъпление по чл. 343, ал. 4,
вр. ал. 3, предл. първо, алт. първа, предл. второ, б. „б”, предл. второ, вр. чл.
342, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Съгласно нормите на чл. 413, ал. 2 и 3 от НПК и чл. 300 от ГПК влезлите
в сила присъди на наказателния съд са задължителни за гражданския съд по
въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е
деянието.
Изложеното обосновава съобразяването на цитираната по-горе присъда, с
която ответникът М.Н. е признат за виновен в причиняването на описаните по-горе
увреждания.
Няма спор, че ответникът Н. е собственик на автомобила, с който е
извършено увреждането, и е имал сключен с ответника „Интерамерикан България
ЗЕАД” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност”, действащ към момента
на произшествието – комбинирана застрахователна
полица № 20-5-0240322.
Механизмът на възникналото ПТП е необходимо да бъде изследван, с оглед
обсъждането на предявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата.
Наказателният съд е установил следната фактическа обстановка:
На 05.09.11г. лицата Б.К., С.Ц. и шестгодишният му син А. пристигнали с лек автомобил „Ф.Г.” с рег. № *** от с. С., Община К. в гр. Б., кв. „*”. Там в
автомобила се качили сестрата на Ц.-З.Ф. и тяхната
майка – И.Ц.. Всички потеглили към с. С.. Лекият автомобил бил управляван от Б.К.. На предната
седалка до него пътувал С.Ц., на задната - вляво
седяла И.Ц., която държала
в себе си детето А.., а вдясно до тях пътувала З.Ф..
Към 06.45 часа те се намирали на път *** от гр. Бургас за „Лукойл Нефтохим” АД, в правия участък
между първата отбивка за кв. „***” в посока
„Лукойл Нефтохим” АД и кръстовището с пътя за гр. К.. Водачът К.
управлявал автомобила в дясната лента със скорост около 77 км./ч. Пътното
платно било широко 7,45 метра, разделено на две ленти с единична прекъсната
линия. Нямало банкети и наклони. Пътната настилка била суха, без неравности.
Видимостта била неограничена. Нямало интензивно движение.
Към същия пътен участък, в срещуположната посока от гр. К. към гр. Б.,
приближавал лек автомобил „А.” с рег. № ***, управляван от ответника М.Н.Н.. При движение със
скорост около 80 км./ч. той внезапно
навлязъл в насрещната лента, където на около 40 метра пред него се намирал и
приближавал управляваният от К. автомобил. След по-малко от секунда последвал силен
челен кос удар между двата автомобила. Опитът на К. да избегне сблъсъка чрез отклоняване бил неуспешен.
След удара автомобилът му се завъртял леко надясно и спрял косо върху
разделителната линия на около 9 метра. При сблъсъка на място починали С.Ц. и И.Ц.. По-късно починало и детето А.К.. З.Ф. и Б.К. били с
причинени телесни повреди.
При анализа на взетата от ответника Н. кръвна проба е установена
концентрация на етилов алкохол от 1,79
промила.
В резултат на ПТП пострадалата И.Ц. получила
политравматизъм - счупване на гръбначния стълб на ниво 1-2 шийни
прешлени с контузия на гръбначния стълб; гръдна травма със счупване на ребра
двустранно, контузия на белия дроб; коремна травма с ръзкъсвания по черния
дроб; разкъсно-контузна рана по челото. Непосредствена причина за смъртта била
гръбначно мозъчната травма, довела до възходящ оток на мозъка.
Няма спор, че Ц. пътувала без предпазен колан. От изслушаната
комплексна съдебна техническа и медицинска експертиза става ясно обаче, че това
обстоятелство не стои в причинна връзка с настъпилата смърт. Вещите лица са категорични, включително и по време на
разпита им в съдебно заседание, че леталният изход е резултат от счупване на
гръбнака в областта на шийните прешлени, настъпило вследствие на т.нар.
„камшични удари” - резки отмятания на главата, предизвикани от сблъсъка. Чрез ползване
на обезопасителен колан тези удари не биха били предотвратени т.е. счупването
на гръбначния стълб, непосредствена причина за леталния изход, е било неизбежно.
От приложените акт за раждане № 1 от *** г. и удостоверение за наследници № 3486 от 16.09.2011
г.*** от делото), се установява, че ищецът Н.А.Ф. е син (седмо дете) на
пострадалата И.Ц..
Няма спор, че от около тригодишната му възраст до навършване на
пълнолетие ищецът не е живял в семейна среда -
настаняван е бил в домове за деца, лишени от родителски грижи. Понастоящем
пребивава в специализирано жилище за адаптация в гр. Б.. Майката (от ромски произход) не е имала възможност
да го отглежда. В този смисъл са и показанията на свидетелката З.Ф. и обясненията
на самия ищец, дадени по реда на чл. 176 от ГПК. Контактите с майката били
осъществявани по време на свижданията.
Затова самият ищец посочва, че не изпитвал толкова силна привързаност към майка
си, макар че като цяло отношенията им били добри.
При така изяснената обстановка съдът определя по справедливост, в
съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца болки
и страдания в размер на 40000 лева.
Вярно е, че на 04.05.2012 г. между ищеца и ответника – застраховател
било сключено споразумение (л.12 и 13 от делото), с което размерът на дължимото
обезщетение бил определен на 15000 лева.
Тогава ищецът е бил непълнолетен и е действал със съгласието на баща си
А.Й.Ф.. Споразумението
обаче не следва да бъде зачетено в частта, с която ищецът е заявил отказ от
правото да дири по-висока компенсация. Отказът е недействителен на основание чл.
130, ал. 4, предл. ІІ от Семейния кодекс.
Ето защо и на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
ответникът „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД следва да бъде осъден да заплати
на ищеца дължимия остатък от обезщетението за претърпени неимуществени вреди в
размер на 25000 лева (след приспадане на получената частична компенсация от 15000
лева), ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 05.09.2011 г.
В останалата част – над присъдения размер от 25000 лева до претендираната
горница от 55000 лева – искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че не дължи
претендираната законна лихва от момента на увреждането. Прекият иск на пострадалия по чл. 226, ал. 1
от КЗ касае всички претърпени вреди и не е ограничен в коментираната насока.
С оглед уважаването на главния иск против застрахователя, съдът не се
произнася по евентуалния иск против прекия причинител на увреждането.
Относно разноските в процеса:
Във връзка с първоначално предявените два субективно съединени иска ищецът
е направил съдебноделоводни разноски (заплатено адвокатско възнаграждение) в
размер на 5000 лева. В съответствие с
уважената част от първия иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да му заплати разноски в размер на 1136,36 лева.
Ответното дружество е направило разноски за адвокатска защита по
предявения срещу него иск в размер на 2880 лева (2580 лева – адвокатски хонорар
и 300 лева – депозит по изслушаната експертиза. В съответствие с отхвърлената
част от главния иск съгл. чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът му дължи разноски в
размер на 1570,91 лева.
По отношение на дължимите такси:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавна
такса по главения иск. Ето защо таксата от 1000 лева (4% върху присъдената
главница) следва да бъде възложена в тежест на ответното дружество.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София 1301,
район „Възраждане”, бул. „Александър Стамболийски” № 55, ет. 7, офис № 12, със
съдебен адрес гр. София 1463, ул. „Д-р Христо Стамболийски” № 3, адв. Симеон Бешков,
да заплати на ищеца Н.А.Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Красимир
Кацарски, сумата от 25000 (двадесет и пет хиляди) лева, представляваща
неиздължено обезщетение (след припадане на платена частична компенсация в
размер на 15000 лева) за неимуществени вреди, претърпени от извършено на
05.09.2011 г. непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие,
причинено от ответника М.Н.Н., ЕГН **********,***
(понастоящем в Затвора – Бургас), при
управление на лек автомобил „А.*” с рег. № *** (застрахован при „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД,
ЕИК***, по застраховка „Гражданска отговорност” –
комбинирана застрахователна полица №
20-5-0240322), в гр. Б., района на кв.
„*”, на път ***,
вследствие на което настъпила смъртта на майката на ищеца – И.Ц.Ч., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на * г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2011
г. до окончателно изплащане, както и съдебноделоводни разноски в размер на
1136,36 лева (хиляда сто тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.А.Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Красимир
Кацарски, против ответника „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София 1301,
район „Възраждане”, бул. „Александър Стамболийски” № 55, ет. 7, офис № 12, със
съдебен адрес гр. София 1463, ул. „Д-р Христо Стамболийски” № 3, адв. Симеон Бешков,
за заплащане на обезщетение за претърпени от описаното по-горе увреждане
неимуществени вреди В ЧАСТТА над присъдения размер от 25000 лева до
претендираната горница от 55000 лева.
ОСЪЖДА Н.А.Ф., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. К.К., да
заплати на „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София 1301,
район „Възраждане”, бул. „Александър Стамболийски” № 55, ет. 7, офис № 12, със
съдебен адрес гр. София 1463, ул. „Д-р Христо Стамболийски” № 3, адв. Симеон Бешков,
съдебноделоводни разноски в размер на 1570,91 лева (хиляда петстотин и
седемдесет лева и деветдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА „Интерамерикан България ЗЕАД” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София 1301,
район „Възраждане”, бул. „Александър Стамболийски” № 55, ет. 7, офис № 12, със
съдебен адрес гр. София 1463, ул. „Д-р Христо Стамболийски” № 3, адв. Симеон
Бешков, да заплати държавна такса по делото в размер на 1000 (хиляда) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: