ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
гр. Търговище, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500261 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, във вр. чл. 407, ал. 1 от
ГПК.
Жалбата е подадена от адв. Н.С.о, като пълномощник на А.Ш. от с.
Г.Н., община Т., против определение № 1297/ 08.10. 2021 г., по ч.гр.д. № 1000
по описа за 2021 г. на РС – Търговище. С това определение е издаден
изпълнителен лист в полза на кредитора, в заповедното производство, за
сумата от 110 лв. Жалбоподателят счита, че с оглед на внесените суми в срока
за доброволно изпълнение след връчване на заповедта за изпълнение, както и
предвид намаляването на хонорара на адвоката на заявителя на 150 лв.,
дължимата от него сума е 100 лв., а не 110 лв., както е постановил съдът.
Въззиваемата страна, в своя отговор е посочила, че не възразява
изпълнителният лист да бъде коригиран и сумата да се намали на 100 лв.
Посочва, че няма каквато и да било вина за подаването на жалбата. Затова се
излагат подробни съображения във връзка с приложението на чл. 78, ал. 2 от
ГПК. Иска се съдът да отхвърли жалбата и искането за заплащане на разноски
по нея. В условията на евентуалност, ако съдът уважи жалбата, да бъдат
съобразени минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
1
следното:
Производството пред РС – Търговище е било образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК, за сумата от 49,98 лв. главница, законна лихва от 14.06.
2021 г., а направените разноски са били 25 лв. за държавна такса и 180 лв.
адвокатски хонорар.
Съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В
законния срок е постъпило възражение от длъжника по чл. 414а от ГПК, с
доказателства за внасянето на сумата от 125 лв. по сметка на кредитора.
Оспорен е размерът на хонорара на адвоката. Подадена е частна жалба против
заповедта в частта за разноските. Със свое определение от 06.10. 2021 г. ОС –
Търговище е намалил адвокатския хонорар на 150 лв.
След връщане на делото в РС – Търговище, е издаден изпълнителен
лист с обжалваното определение.
При така описаните факти, въззивният съд прави следните изводи:
Определението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е
неправилно в обжалваната част. За прецизност въззивният съд следва да
посочи, че съдебният акт, макар и да е озаглавен като определение, всъщност
е разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Както сам посочва съдът,
производството е за издаване на изпълнителен лист – чл. 406 от ГПК.
След влизане в сила на разпореждането за издаване на заповед за
изпълнение, съдът, на основание чл. 410, ал. 2 и чл. 416, изр. второ от ГПК,
издава изпълнителен лист.
С оглед на това, че длъжникът е внесъл една част от дължимата сума,
изпълнителният лист е следвало да се издаде за неплатената част.
РС – Търговище е изчислил неправилно разликата за довнасяне. Общо
дължимата сума от длъжника е в размер на 225 лв. от която 50 лв. главница,
150 лв. адвокатски хонорар и 25 лв. държавна такса. Внесената сума е 125 лв.
Остава да се дължи сумата от 100 лв.
В случая няма как тази грешка на съда да бъде поправена по реда на
производството по чл. 247 от ГПК, защото е налице пълно съответствие
между волята на съда в мотивите и диспозитива. Единственият път за защита
на длъжника е бил чрез подаването на жалба.
Затова жалбата е основателна. Определението на съда следва да се
2
отмени в частта, в която е постановено издаване на изпълнителен лист за
сумата над 100 лв.
Издаденият изпълнителен лист следва да се обезсили и съдът да издаде
нов, с вярната сума.
По разноските. Въззивният съд намира, че с оглед изхода на делото, на
въззивника се дължат направените по делото разноски. Те са в размер на 215
лв. – 200 лв. адвокатски хонорар и 15 лв. държавна такса. Сумата за хонорара
е платена в брой, според представеното стандартно адвокатско пълномощно.
Има направено възражение за прекомерност както и такова по чл. 78, ал. 2 от
ГПК.
На първо място въззивният съд намира, че в конкретния случай няма
как да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, защото нито една
от страните не е дала повод за завеждане на делото пред настоящия съд и за
подаване на частната жалба. С оглед на това разноските следва да се
разпределят според общите принципи – след като жалбата е изцяло
основателна, то разноските се дължат на страната, в чиято полза е
определението.
По възражението за прекомерност и намаляване на хонорара до
минималния дължим. Действително делото не представлява правна и
фактическа сложност. На практика разноските по него са повече от
дължимите суми. Договореният хонорар обаче е под минималния размер за
изготвяне на жалба, който е 300 лв. по НМРАВ. Предвид на това адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, озаглавено като определение № 1297/ 08.10.
2021 г., по ч.гр.д. № 1000 по описа за 2021 г. на РС – Търговище, като
незаконосъобразно, в частта, за издаване на изпълнителен лист за размера над
100 до 110 лв.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист № 581 от дата 08.10. 2021 г.
ВРЪЩА делото на РС – Търговище за издаване на нов изпълнителен
лист.
3
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище в гр. София,
бул.“България“ № 81, вх.“В“, ет. 8, да заплати на АШ. С. Ш. от с. Г.Н.,
община Т., сумата от 215 лв., направени по делото разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4