№ 647
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500908 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано е по въззивна жалба на И.
Х. Т. от гр. *** /чрез адв. И. В. от САК/, с която се атакува изцяло като неправилно Решение
№ 260961/02.11.2020 г. по гр.д. № 9185/2019 г. на Софийски градски съд /СГС/. Видно от
диспозитива на последното, е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника
срещу Прокуратурата на РБългария /ПРБ/ иск за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в резултат на неоснователно водено
срещу него наказателно производство, което е приключило с определение за прекратяване
/влязло в законна сила на 07.04.2016г./, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2019г.
до окончателното изплащане.
В кратка въззивна жалба, Т. намира, че решението на СГС било неправилно и
следвало да се отмени, като му се присъди обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост в размер, преценен от въззивния съд. Не е подаван отговор на въззивната
жалба.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са искани и не са събирани.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на
изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и е допустима.
1
Във връзка с преценката за нейната основателност САС прие следното от
данните по делото:
Ищецът И. Х. Т. е предявил против ПРБ иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които вреди са в резултат на
неоснователно водено срещу него наказателно производство.
Ищецът твърди, че на 01.04.2009г. бил привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.321, ал.3, пр.посл. вр. с ал.1 вр. с чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК по ДП
№614/2018г. по описа на РУ-Троян. Твърди, че по внесен обвинителен акт на ОП-Ловеч
било образувано НОХД №447/2011г. Производството е било прекратявано и връщано от
съда на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения като последния път е било
върнато с указания за освобождаване на Т. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. НАХД №786/2014г. по описа на РС Троян било образувано по
реда на чл.375 и сл. от НПК вр. чл.78а НК. Поради отвод на съдите от РС-Троян, НАХД
№786/14г. било изпратено за разглеждане от РС-Плевен. Производството по НАХД
№2008/2015г. на Плевенския РС било прекратено поради изтичане на абсолютната давност
за престъплението, за което ищецът бил обвинен. Определението влязло в законна сила на
07.04.2016г.
Ищецът твърди, че от образуването на производството до прекратяването му е преживял
редица травми от психологическо и емоционално естество. Било опетнено името му в
обществото на честен гражданин, бизнесмен и порядъчен данъкоплатец. В жилището му
било извършено претърсване от тежко въоръжени полицаи с маски, бронежилетки и
автомати. Била му определена парична гаранция в размер на 30 000лв., която не била
съобразена с личността му, бил на 65 години, било му иззето и отнето личното оръжие. Били
засегнати и най-близките му хора – сестра му и брат му.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът е упражнил правото си на писмен
отговор. Оспорва иска като недопустим, а алтерантивно – като неоснователен.
Между страните по делото не са спорни следните факти и обстоятелства, като
същите се установяват от писмените доказателства, приети в първата инстанция:
Ищецът е бил привлечен с Постановление от 01.04.2009г., в качеството му на обвиняем
по ДП №614/2008г. по описа на РУ-Троян за престъпление по чл.321, ал.3, пр. последно вр.
ал.1 вр. чл.93, т.20 НК и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.
Установява се, че е бил внесен обвинителен акт на ОП-Ловеч като било образувано НОХД
№447/2011г. Производството е било прекратявано и връщано от съда на прокурора за
отстраняване на процесуални нарушения като последния път е било върнато с указания за
освобождаване на Т. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.316 вр.чл.308, ал.1, пр.1 вр.
2
чл.26, ал.1 НК. НАХД №786/2014г. по описа на РС-Троян било образувано по реда на чл.375
и сл. от НПК вр. чл.78а НК. Поради отвод на съдите от РС-Троян НАХД №786/2014г. било
изпратено за разглеждане от РС-Плевен.
От приложения протокол от заседание, проведено на 26.01.2016г. по НАХД
№2008/2015г. на РС-Плевен, се установява, че наказателното производство е било
прекратено поради изтичане на абсолютната давност за престъплението, за което ищецът
бил обвинен. Определението на съда е влязло в законна сила на 07.04.2016г. Следователно,
цялото производство против ищеца-въззивник е продължило около 7 /седем/ години,
считано от привличането му като обвиняем с Постановление до влизането в сила на
съдебния акт, с който наказателното производство спрямо него е приключило окончателно.
Пред първата инстанция са събрани и гласни доказателства, а именно:
От показанията св.Б., се установява, че през 1997г. се преместили с майка й и Т.
/втори съпруг на майка й/ да живеят в гр.***, където живели заедно да 2009г. През м.април
2009г. един ден сутринта се позвъняло на вратата, тя отворила и група въоръжени полицаи
влезли в дома им. Съобщили, че издирват И.Т.. Първоначално не казали за какво,
впоследствие се разбрало, че ищецът бил издирван за това, че бил „глава“ на организирана
престъпна група за имотни измами. Когато това се случило ищецът вече бил пенсионер и
според свидетелката, ако това било истина, щяло да проличи на стандарта им на живот.
Била му определена висока парична гаранция от 30 000лв. В резултат на всички тези
действия ищецът получил сърдечни проблеми, майка й драстично отслабнала, заболяла от
рак и по-късно починала.
От показанията на св.К. Д. се установява, че с ищеца се познавали от много години
като съграждани. Споделил със свидетеля, че в началото на месец април 2009г. въоръжени
полицаи му извършили обиск, в резултат на което бил много стресиран. Свидетелят твърди,
че за седмица – две усетил рязка промяна в поведението на ищеца, станал мрачен,
неспокоен. Бил обвинен, че е ръководител на престъпна група. Всички близки около И.Т.
получили срив.
В рамките на правомощията си по чл. 269 – 271 ГПК, настоящата инстанция намери
обжалваното решение за валидно, допустимо, но частично неправилно по следните
съображения:
Софийският градски съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за
обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
неоснователно водено срещу него наказателно производство.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
3
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
От съдържанието на исковата молба и фактическите твърдения в исковата молба,
както и от приложените към нея писмени доказателства следва да се приеме, че ищецът е
направил и оплаквания, свързани с приложението на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ – за нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС, което е изрично посочено и на стр. четвърта от исковата молба.
За да отхвърли предявеният иск, СГС се е позовал на т.8 от Тълкувателно решение №3
от 22.04.2005г. по т.д. №4/2004г. на ОСГК на ВКС, съгласно която процесуалните действия,
извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на
обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на
държавата е незаконност на действията на държавните органи. Приема се в същото, че
изтеклата давност, изключваща наказателната отговорност на ищеца и това, че впоследствие
законодателят е преценил, че трябва да се заличи престъпния характер на деянието и че
виновните извършители следва да се освободят от наказателна отговорност и от
последиците на осъждането, не им дава право да искат заплащане на вредите, претърпени по
време на наказателното преследване до изтичане на давността, респ. до амнистията. В тези
хипотези не можело да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото
извършените от него действия са били законни - т. е. липсвал елемент от фактическия състав
на отговорността на държавата. В случая обезщетение на основание уредената в цитираната
правна норма хипотеза не се дължало на ищеца, доколкото по смисъла на специалния закон
не е установена незаконност на повдигнатото обвинение – то не е прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, нито
има постановена влязла в сила оправдателна присъда.
Също така, СГС е посочил, че според т.8 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по
т.д. №4/2004г. на ОСГК на ВКС, отговорност от държавата в хипотезата на прекратяване на
наказателното производство поради настъпила абсолютна давност, може да се носи само ако
наказателното производство е продължено по реда на чл. 21, ал. 2 НПК /сега отм., но
понастоящем съответстващ на чл. 24, ал. 2 от действащия НПК/ и лицето е оправдано. По
тези причини, СГС е преценил, че не е налице фактическия състав на отговорността по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и е отхвърлил исковата претенция в цялост.
Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол на Инспектората към ВСС
с № РС-18-341 от 24.01.2019 г., ищецът е осъществил процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ
„Разглеждане на заявления срещу нарушаване на правото за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок“. Съставът на специализираното звено към ИВСС по реда на чл. 60в,
ал. 3 ЗСВ е възприел същата фактическа обстановка за хода на цялото наказателно
4
преследване на въззивника съобразно и изводите на апелативния съд. Отказал е обаче
определяне на обезщетение, защото заявлението за това е подадено извън срока по чл. 60а,
ал. 4 ЗСВ, а почти две години след изтичане на този срок.
Настоящият състав на Софийския апелативен съд за разлика от първоинстанционния,
споделя практиката, развита с Решение № 100/08.07.2019 г. по гр.д. № 2682/2018 г. на IV г.о.
на ВКС, която дава отговор на въпроса: Когато в едно и също производство са предявени
кумулативно обективно съединени искове с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ и чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ, следва ли да се присъди отделно обезщетение за неимуществени вреди
поради нарушаване правото на ищеца да бъде решено и разгледано делото в разумен срок,
както и отделно обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение,
доколкото при последното обезщетение подлежат на преценка и вредите в резултат от
продължителността на наказателното производство?
Според това решение по реда на чл. 290 ГПК, "обвинение в извършване на
престъпление" по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Решаващо значение
за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има и
неразумно дългата продължителност на воденото наказателното производство. Касае се за
обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр. 98/2012 г. - в чл. 2б - законът
посочва като основание за отговорност на държавата, независимо от основателността на
обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните последици за обвиняемия,
което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Неразумната продължителност на наказателното
производство и в тези случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели
началото на наказателното преследване и прекратяването му. В тази времева рамка вредите
се преценяват конкретно и съгласно посоченото в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. Справедливо е
неспазването на разумен срок от правозащитните органи да обосновава завишаване на
глобално определеното обезщетение при незаконно обвинение, но не в геометрична
прогресия. Отчита се интензивността на конкретно предприетите действия в хода на
разследването - субективното, вътрешно и обективното, обществено отражение на
обвинението, въздействието на наказателното разследване и неговата продължителност
върху начина на живот и поведение. Съобразява се отражението на търпяната процесуална
принуда върху конкретната личност. Както е изяснено в ТР № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС,
процесуален субституент на държавата по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ е само Прокуратурата на РБ, а отговорността е обективна. Без значение кои от
правозащитни органи - съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с
действията си, са допринесли за увреждането. Държавата, чрез своя процесуален
субституент - Прокуратурата на РБ, не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде
намалена, поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други
държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, извън Прокуратурата, като е без значение дали
действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица.
5
Следователно, при разглеждане на процесната искова молба, така както са релевирани
оплакванията в нея за „неоснователно водено срещу мен наказателно производство“ /абзац
първи от молбата/, но впоследствие са направени и оплаквания от неразумно дългия срок на
продължителност на производството, то следва да се приеме, че неправилно СГС не е
преценил по същество вредите от воденото в неразумен срок наказателно производство в
различните му етапи при определяне на обезщетението глобално по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
тъй като обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ се поглъща от основанието, на което ищеца
следва да получи обезщетение, поради което не следва да се постановява и отделен
диспозитив по чл. 2б ЗОДОВ. Прокуратурата е процесуалният субституент на държавата
при реализиране отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на което основание в случая
ищецът следва да бъде обезщетен, като се отчете и продължителният период на наказателно
преследване, при нарушение по чл. 6, § 1 от Конвенцията. При реализиране на
отговорността, предвид принципа на пълното обезщетение за всички неимуществени вреди
в причинна връзка с обвинението е без значение действията на кой правоохранителен или
правораздавателен орган са довели до този резултат и в коя фаза на наказателното
производство е допуснато забавяне.
При разглеждане на иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, съдът трябва да вземе предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
В конкретния случай, видно от описаната фактическа обстановка, доказана с приложените
към исковата молба писмени доказателства, както и приложените към гражданското
производство наказателни дела, се установява, че наказателното производство спрямо Т. е
продължило неразумно дълго. Такъв извод следва не само от общата продължителност от
почти седем години, но и от това, че досъдебното производство /ръководено и контролирано
от прокуратурата/ е било зле провеждано, което е довело и до неразумната му
продължителност, а именно - с постоянна промяна на квалификациите на престъпления от
особената част на НК за деянията, за които е търсена отговорност от въззивника – чл. 210,
чл. 209, чл. 321, чл. 310, чл. 308, чл. 282, чл. 316 и т.н. Повечето от тези инкриминирани
деяния са „тежки престъпления“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, напр. тези за квалифицирания
състав на измамата по чл. 210 НК и за участие в организирана престъпна група по чл. 321
НК. Това е довело до множество предявявания на обвиненията, нови разпити, нови
процесуално-следствени действия, многократно връщане на делото от съда обратно на
прокуратурата било за отстраняване на съществени процесуални нарушения, било по други
причини.
Цялостната съдба на наказателното производство показва хаотичност и неумение на
ПРБ да приключи качествено и в срок делото срещу Т., след като счита, че той е нарушил
6
закона. Това особено ярко личи от резултата по НОХД № 171/2014 г. на РС-Троян,
потвърден от ОС-Ловеч с решение по ВЧНД № 229/2014 г., като съдилищата посочват, че
вместо ПРБ да се внася обвинителен акт и делото да бъде наказателно от общ характер, е
следвало прокуратурата да внесе предложение за освобождаване на Т. от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, при които
производства се образува НАХД, а не НОХД, т.е. наказателната репресия е съвсем различна
като тежест и интензитет. Последното обстоятелство показва неумение от страна на ПРБ, по
какъв процесуален ред да продължи производството срещу Т., за да се приключи в разумен
срок то, още повече, че делото действително се е развило впоследствие като НАХД спрямо
въззивника, за да приключи с прогласяване на съдебно определение за прекратяване поради
изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.
Ето защо, САС намира, че претенцията по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ /погълната, в случая,
от тази по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ/ е доказана по основание. За да се определи размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид следното:
Правилото на чл. 52 ЗЗД гласи, че съдът определя обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968
година, които са запазили действието си и сега, залегналото в чл. 52 ЗЗД понятие
"справедливост" обаче не е абстрактно такова. По своето естество "справедливостта" по чл.
52 ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-
пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното
засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и други. В случаите, когато се определя обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ следва да се имат предвид и
указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004
година на ОСГК на ВКС, а също така и установените по конкретното производство факти и
обстоятелства от значение за определянето на обезщетението.
В настоящия случай, за установяване на болките и страданията, които е претърпял,
И. Т. е ангажирал гласни доказателства в първата инстанция. Техният анализ сочи, че
въззивникът е понесъл тежко повдигнатите обвинения, злепоставен е публично, изпаднал в
изолация и е преживял срив, че в зрелите години от своя живот бил опозорен пред близки,
роднини и приятели в резултат на образуваното срещу него наказателно производство.
За да определи размера на следващото се обезщетение, настоящият състав съобрази
продължителността на наказателното преследване, броя на деянията, по които незаконно е
било повдигнато обвинение, вида на деянията, гореизброените причинени вреди, които са
7
променили живота на Т. и взаимотношенията с близките му, като счита, че сумата 8 000
/осем хиляди/ лв. е справедливия размер, който ще ги репарира.
Това е нормално, предвид тежестта на обвиненията, липсата на данни по делото за
предходни осъждания на лицето, както и това, че е пенсионер, който на възраст, след
приключване на трудовата му дейност, е бил принуден да търпи дълго време обвинения, че е
нарушил закона, злепоставяйки се пред най-близките си хора и приятели. Освен това,
ноторно известно е, че по-възрастните хора понасят особено зле незаслужено отправените
им обвинения, в това число и за нарушаване на закона, което обуславя един по-висок
вътрешен интензитет на търпените морални страдания. За определяне на размера на
обезвредата за неимуществени вреди, САС взе предвид и общият период на преследване на
въззивника /около седем години/, поведението на ПРБ през целия този период, показващ
възможност делото да се приключи по-рано, но неосъществено, поради поведението на
Прокуратурата като процесуален субституент на държавата.
Сумата следва да се присъди на въззивника без мораторна лихва за забава, в т.ч. и след
предявяване на исковата молба, тъй като липсват такива искания от ищеца /съгласно
диспозитивното начало в процеса, уредено в чл. 6, ал. 1 и 2 ГПК/.
В обобщение, поради частично несъвпадение в изводите на първостепенния и
въззивния съд, обжалваното първоинстанционно решение ще следва да се отмени частично,
като на въззивника се присъди сумата от 8000 /осем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Т. поради неоснователно водено
срещу него наказателно производство, което е инициирано спрямо него от Прокуратурата на
РБ, стартирало на 01.04.2009г. с привличането му като обвиняем за престъпление по чл.321,
ал.3, пр.посл. вр. с ал.1 вр. с чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК по ДП №614/2018г. по описа
на РУ-Троян и приключило с определение по НАХД №2008/2015г. на Плевенския районен
съд, влязло в сила на 07.04.2016 г., с което производството е прекратено спрямо него поради
изтичане на абсолютна давност. В останалата обжалвана част, решението е правилно и ще
следва да се потвърди.
При частичното уважаване на иска, ищецът има право да му се присъдят следните разноски:
заплатените държавни такси за две инстанции от общо 15 /петнадесет/ лева, както и
пропорционалната част от заплатеното адвокатско възнаграждение от 700 лв. за защита в
първата инстанция, съответстващо на уважената част на иска, а именно 93.33 лв. За втората
инстанция, няма доказателства за заплащано адвокатско възнаграждение. Ето защо,
разноските на които има право ищеца, възлизат общо на 108.33 лв. /сто и осем лева и
тридесет и три стотинки/.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260961/02.11.2020 г. по гр.д. № 9185/2019 г. на Софийски
градски съд, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на И. Х. Т. против
Прокуратурата на РБългария за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
сумата от 8000 /осем хиляди/ лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Х. Т. с ЕГН: **********, гр.
***, ул. „***“ № 8, ет. 3, ап. 6 на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 8000 /осем
хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от неоснователно воденото
срещу него наказателно производство от Прокуратурата на РБ, стартирало на 01.04.2009г. с
привличането му като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.посл. вр. с ал.1 вр. с
чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК по ДП №614/2018г. по описа на РУ-Троян и приключило
с определение по НАХД №2008/2015г. на Плевенския районен съд, влязло в сила на
07.04.2016 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на И. Х. Т. с ЕГН: **********, гр.
***, ул. „***“ № 8, ет. 3, ап. 6 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 108.33 лв. /сто и осем
лева и тридесет и три стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски за две
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260961/02.11.2020 г. по гр.д. № 9185/2019 г. на Софийски
градски съд в останалата обжалвана част, с която е отхвърлено искането му за обезщетяване
на търпени неимуществени вреди за сумата от 52 000 лв. /разликата над 8000 лв. до
предявения общ размер от 60 000 лв./ от Прокуратурата на РБългария.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9