Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети ноември 2022 година, в състав:
Председател: Веселина
Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, и с участието на
прокурора от Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от административния съдия административно дело № 1387 по описа за
2022 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Претендираните обезщетения произтичат от издаден срещу ищеца индивидуален
административен акт, какъвто е ПАМ от 27.05.2018 г., изразяваща се в
преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или
упълномощения от него водач наложена на основание чл. 168 ал. 1 вр. чл. 171 т.
5 б. „б“ от ЗДвП от А. С. Й. и Г. Г. А., заемащи
длъжността „водач/оператор открита платформа с повдигащо устройство“ –
служители в „ТЕТ-61“ЕООД.
Поддържа се, че с влязло в сила решение № 2528/20.12.2019г. по
административно дело №3205/2018г. на Варненския административен съд, оставено в
сила от Върховния административен съд с решение №1218/29.01.2021г. по
административно дело № 7062/2020г. е прогласена нищожността на горепосочената
ПАМ, което дава основанието на исковата претенция.
Този резултат според ищеца обосновава правния му интерес да претендира имуществени
вреди в размер на 72 лв. , представляваща заплащане на такса за репатриране на
колата и за отговорното й пазене на наказателния паркинг, както и сума в размер
на 500 лв. представляваща нанесени неимуществени вреди , ведно със законната
лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът
чрез адв. Н. поддържа изложеното в исковата молба. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и 110 лв. държавна такса.
Ответната страна – „ТЕТ-61“ ЕООД , чрез адв.
Е. и адв. Г., оспорват исковата претенция като неоснователна и недоказана. Изложени
са съображения , че в много кратък
период ищецът е изпитал притеснения, че автомобилът му е откраднат. Сочи , че
от самото начало ищецът и съпругата му са били наясно , че автомобилът е
репатриран , както и че паркирането в КК „Златни пясъци“ е проблемно. Уточнява,
че емоционалният стрес на ищеца се дължи на текущото му здравословно състояние. Прави и възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на исковите претенции.
Първоначално
по исковата молба е образувано гр. дело № 1641 по описа за 2022 г. на Районен
съд - Варна, което с Определение № 5291/18.05.2022 г., е прекратено и е
изпратено по подсъдност на Административен съд - Варна.
След преценка на събраните доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна, следното:
На
27.05.2018 г. по отношение на лек автомобил, марка „Ситроен“ , регистрационен
номер В 2555 ВС , собственост на ищеца В.И.П. , била приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) „преместване на паркирано пътно превозно средство
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", на
основание чл. 171, т. 5, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
разпоредена от лица заемащи длъжност „водач/оператор открита платформа с повдигащо
устройство“ – служители на „ТЕТ-61“ ЕООД. В изпълнение на ПАМ, лекият автомобил
бил транспортиран и оставен на наказателен паркинг – „Ривиера“, гр. Варна, КК
„Златни пясъци“.
На 27.05.2018 г. П. отишъл на наказателния
паркинг, където заплатил разходите по
репатриране на лекия автомобил, в размер на 72 лв. и получил превозното средство
Наложената
ПАМ от 27.05.2018 г. е обжалвана пред Административен съд - Варна като в образуваното адм.д. № 3205/2018г.,
с Решение № 2528/20.12.2019 г. Административен съд – Варна я е прогласил за
нищожна. Това решение е
оставено в сила с Решение № 1218/29.01.2021
г., постановено по адм. д. № 7062/2020г. по описа на Върховния административен съд.
В
процеса на съдебното производство е разпитана като свидетел А. М. П., съпруга
на ищеца. От показанията на свидетелката се установява, че на въпросната дата
са били на разходка в КК „Златни пясъци“ със съпруга си и внучката им, която е
със сърдечен проблем. Заявява, че преди да паркират в близост до хотел
„Адмирал“ съпругът и е проверил дали има знаци, които забраняват паркирането и
престоя на автомобили. Сочи, че са се разхождали 30-40 минути, след което са се
върнали при автомобила, но същият не е бил на мястото където са го паркирали,
поради което се изплашили. Заявява, че
са тръгнали да го търсят из района, когато случаен гражданин им е казал, че
може да е репатриран и са се насочили към наказателния паркинг, който бил далеч. Предвид здравословния проблем на
внучката им, се е наложило да се обадят на дъщеря си, за да я прибере.
Свидетелката заявява, че съпругът й е вдигнал високо кръвно, което е продължило
във времето. За да получат автомобила си е следвало да заплатят 72 лв., за
което им е бил издаден само касов бон. Сочи, че след тази случка не са
посещавали КК „Златни пясъци“, заради лошите спомени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Исковете са предявени в Административен
съд - Варна,
в 5 годишния давностен срок от обявяването на ПАМ за нищожна с влязло в сила
решение на Административен съд-Варна, съгласно изискването на чл.204 от АПК, от
легитимиран субект срещу надлежен ответник, какъвто в случая е „ТЕТ-61“ ЕООД в
качеството му на юридическото лице, в чиято структура се намира органът наложил
принудителната административна мярка, поради което са ДОПУСТИМИ.
Разгледани по същество, исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност.
За да се реализира безвиновната
отговорност на държавата по реда на ЗОДОВ,
е необходимо да се констатират в кумулация предвидените в чл. 1, ал. 1 на
закона предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат.
В конкретния случай елементите от
фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са установени по делото.
С влязло в сила Решение №2528/20.12.2019г.
по адм. дело №3205/2018г. по описа на Административен съд - Варна е обявена за
нищожна, поради постановяването й от некомпетентен орган, наложената на ищеца ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП на 27.05.2018г.
от „водач открита платформа с повдигащо устройство“ в „ТЕТ-61“ ЕООД, изразяваща
се в принудително преместване на л.а. „Ситроен“ с рег. №***. С обявяването на ПАМ за нищожна е изпълнена първата
законова предпоставка за реализиране на отговорността на „ТЕТ-61“ ЕООД –
установена незаконосъобразност на административният акт, от който ищецът сочи,
че са му причинени вредите, за които иска обезщетение.
Доказано е твърдението на ищеца, че са
налице и останалите две предпоставки за уважаване претенцията му за
претендираните имуществени вреди. Настъпването на вредата – разходването от
него на сумата от 72 лв. е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
с налагането на незаконосъобразната ПАМ по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП
изразяваща се в преместване на л.а. „Ситроен“ с рег. № *** на 27.05.2018 г. без негово знание и съгласие от
„водач открита платформа с повдигащо устройство“ в „ТЕТ-61“ ЕООД – А. Й. и Г. А. Приетите по делото писмени доказателства,
представени с исковата молба и приложени с адм. дело №3205/2018 г. по описа на
Административен съд - Варна – фискален бон, КП от 27.05.2018г., подкрепят
изложеното от П., че на 27.05.2018г. при посещението на наказателен паркинг
„Ривиера“, гр. Варна, КК „Златни пясъци“ за репатрирани МПС е установил, че
л.а. „Ситроен“ с рег. №*** е там,
след което му е бил връчен екземпляр от КП от 27.05.2018 г. и заплатил сумата
от 72 лв. по издадената му фискална касова бележка, за да бъде освободена
колата му. От съдържанието на касовата бележка приета по делото, се установява,
че П. е заплатил сумата от 72 лв., която включвала 70 лв. за репатриране на
автомобила и 2 лв. такса за отговорно пазене. Заплащането на тези средства е в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с наложената ПАМ. Обявяването
на ПАМ за нищожен акт води до отпадане на основанието за получаване на сумата
от 72 лв. от „ТЕТ-61“ ЕООД . Заплатените от ищеца на 27.05.2018г. финансови
средства се явяват недължими и представляват за него пряка и непосредствена
имуществена вреда от конкретната нищожна ПАМ.
Неоснователно е твърдението на ответника,
че представеният фискален бон не удостоверява по несъмнен начин, че именно П. е
заплатил сочената сума, както и че се касае за неговия автомобил. Това
твърдение се опровергава с представената по гр.д.№1641/2022 г. Декларация/л.7/,
с която ищецът е декларирал, че е получил репатрирания му автомобил от „ТЕТ-61“
ЕООД. Не е необходимо да бъде посочен регистрационният номер на автомобила в
касовия бон, няма и такова законово изискване. Но за да получи автомобила,
собственикът на автомобила/ищецът следва да заплати разходите за репатрирането
му и таксата за отговорно пазене, което в случая е сторено.
Твърдението на ответника, че наложената
ПАМ е отменена, но това не означава, че ищецът е спазил правилата за паркиране
е неотносимо. В производството по адм.д.№3205/2018 г. Административният съд се
е произнесъл по законосъобразността на ПАМ, което решение е оставено в сила с
решението на Върховния административен
съд, поради което законосъобразността на мярката не следва да се обсъжда и в
настоящето производство.
Налице е причинена на ищеца имуществена
вреда в размер на 72 лв., която е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразната ПАМ наложена от служител на ответника, която е обявена за
нищожна с влязло в сила съдебно решение, поради което следва да бъде уважена
като основателна и доказана претенцията на П. „ТЕТ-61“ ЕООД да бъде осъден да
му заплати обезщетение в размер на 72 лв.
Основателна и доказана е акцесорната
претенция в исковата молба на П. за присъждане на законната лихва върху сумата
от 72 лв. считано от 10.02.2022г. до окончателното й изплащане. Във връзка с
периода, за който се претендира лихвата бе съобразено постановеното в т.4 на
Тълкувателно решение №3/22.04.2005г. по т.гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, че
при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението,
както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на тяхното
издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи –
от момента на преустановяването им. В случая се претендира лихва върху сумата
за обезщетение на вреди, причинени от нищожна ПАМ, която е наложена на 27.05.2018г.,
поради което лихва за забава се дължи и може да се претендира за времето
от 27.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Претенцията за лихва в исковата молба върху сумата от 72 лв.
е за времето от 10.02.2022г. до окончателното й изплащане и попада в периода,
за който ответникът дължи заплащане на такава, поради което следва да се уважи за
този период.
В случая основателна е претенцията за
претендираните неимуществени вреди. Налице са претърпени неимуществени вреди,
резултат на незаконосъобразно прилагане на мярката наложена на основание
чл.168, ал.1, вр. чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП – незаконосъобразно наложена ПАМ. Несъмнено
неправомерното действие при установените по делото условия има негативно
отражение върху психическото и физическото състояние на В.П.. Налице са
негативни преживявания, изразяващи страх и безпокойство, че колата му може да е
открадната, както и напрежение от факта, че е бил със съпругата си и тяхната
внучка, която е със сърдечен проблем, което е наложило и идването на дъщеря му.
Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за
неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се
приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото
изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на
болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве
на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии.
Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите.
Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е
възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като
няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
В случая, както се установи, ищецът П. е
понесъл неимуществени вреди, състоящи се в психологически и емоционални
страдания. Видът на вредите и техният интензитет не могат да се презюмират, а
подлежат на доказване с допустимите от закона доказателствени средства. Съдът
кредитира показанията на свидетеля А. М.
П., която е съпруга на ищеца, като
обективни и достоверни. Същата е предупредена за наказателната отговорност по
чл.290 от НК, поради което показанията й могат да допринесат за разкриване на
обективната истина. С показанията на свидетелката се установи, че ищецът е
изпитал негативни преживявания,
изразяващи се в страх и безпокойство, че колата му може да е открадната. Интензитетът
на страдание допълнително се увеличава от факта, че ищецът е бил със съпругата
си и внучката им, която е със сърдечен проблем, за което се е наложило майка й
да дойде от кв. „Чайка“, гр. Варна, за да я прибере. Ето защо и предвид
доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него
страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 500 лева
осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и е в състояние
да компенсира претърпените от ищеца вреди.
Претенцията за лихва в исковата молба
върху сумата от 500 лв. е за времето от 10.02.2022г. до окончателното й
изплащане и попада в периода, за който ответникът дължи заплащане на такава,
поради което следва да се уважи за този период.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, като заплати на ищеца
внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част на иска. Пълномощникът на ищеца е представил списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, като
претендира 1000 лв. адвокатско възнаграждение и 110 лв. за внесена държавна
такса. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. Делото не е с голяма фактическа и правна сложност, поради
което адвокатско възнаграждение в размер над двойния минимален размер съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 400 лв. е
прекомерно. Предвид материалния интерес на иска адвокатското възнаграждение
следва да бъде присъдено в размер на 400 лв. Направеният разход за адвокатско
възнаграждение е доказан, като по представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 05.02.2022 г., се установява, че договорено адвокатско
възнаграждение е платено в брой на същата дата.
Претенцията на ищеца за присъждане на
разноски в размер на 110 лв. е основателна до размера на 10 лв. за образуване
на настоящото производство. Съдът с Разпореждане №8475/28.06.2022 г. е задължил
ищеца да внесе държавна такса в размер на 10 лв., който в указания срок е
внесъл по сметка на съда дължимата такса. Размерът на претендираната сума от
100 лв. е внесена по сметка на Районен
съд Варна, съгласно Разпореждане №4996/11.02.2022 г. на Районен съд Варна по
гр. д. №1641/2022 г. и не представлява платена държавна такса за настоящето
производство.
Водим от горното Административен съд-Варна,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „ТЕТ-61“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на В.И.П.,
ЕГН ********** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 72 лв. (седемдесет
и два лева), в резултат на принудителна административна мярка : „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач”, наложена на
27.05.2018 г. на В.И.П. *** на
основание чл. 168,ал.1 във връзка с чл.171, т. 5, б. "б"
от ЗДвП, от А.
С. Й. и Г. Г. А. - заемащи длъжност „водач/оператор открита
платформа с повдигащо устройство“- служители на ТЕТ 61 ЕООД ,прогласена за
нищожна с влязло в сила решение № 2528/20.12.2019г. по административно дело
№3205/2018г. на Варненския административен съд, оставено в сила от Върховния
административен съд с решение №1218/29.01.2021г. по административно дело №
7062/2020г., представляващи заплащане на
такса за репатриране на колата му и за отговорното й пазене на наказателен
паркинг, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТЕТ-61“
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на В.И.П.,
ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500
лева, в резултат на принудителна административна мярка: „преместване на
паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач”, наложена на
27.05.2018 г. на В.И.П. *** на
основание чл. 168,ал.1 във връзка с чл.171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, от А.
С. Й. и Г. Г. А. - заемащи
длъжност „водач/оператор открита платформа с повдигащо устройство“- служители
на ТЕТ 61 ЕООД , прогласена за нищожна с влязло в сила решение №
2528/20.12.2019г. по административно дело №3205/2018г. на Варненския
административен съд, оставено в сила от Върховния административен съд с решение
№1218/29.01.2021г. по административно дело № 7062/2020г., изразяващи се в страх
и безпокойство за това, че колата му може да е открадната, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.02.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ТЕТ-61“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на В.И.П., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на 410
(четиристотин и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: