Р Е Ш Е Н И Е №261829
25.06.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8785/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Искова молба на Д.Б.К. , ЕГН **********,*** ***** , депозирана против „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , бул.“Драган Цанков „ № 37 , и с иск с правно основание в чл. 439 от ГПК.
Ищецът твърди, че срещу него банката-ответник имала вземане
за сума в размер на 327182.30 лв. от
които 270299.55 главница, неплатено задължение по договор за банков кредит № ************.,
анекс №1/04.01.2006г. и анекс №2/17.08.2006г.; анекс №3/20.11.2006г.; анекс
№4/15.03.2007г.; анекс №5/21.09.2010г. и анекс №6/11.08.2011г.; 11900.29лв.
договорна лихва за периода 15.03.2012 г. – 10.09.2012 г.; 32263.40 лв.
наказателна лихва за периода 15.09.2011 г. до 07.01.2013г.; 2754.70 лв.
комисионна за управление, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 08.01.2013 г. до изплащане на вземането, 6344.36 лв. държавна такса в
производството за издаването на
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, и
3620 лв. юрисконсултско възнаграждение в същото производство. Изпълнителния
лист и заповедта за незабавно изпълнение
, срещу която К. възразила, били издадени по частното гражданско дело №
183 по опис на ПРС за 2013 г, ХІ състав. Тъй като имало възражение от длъжника
, банката - кредитор поискала от съда да установи вземането й със сила на
пресъдено нещо и било образувано гр. дело №
206/2013 год. по описа на Окръжен съд Пловдив . Решението по това дело
било в сила от 20.12.2014 год.
Твърди се също така, че за събирането на това
вземане е образувано изпълнително дело №
*********год. по описа на ЧСИ *********. Изложени са обаче доводи , че
вземането на взискателя е погасено с изтичането на давност и се моли от съда да
постанови с оглед последня факт решение,
с което да признае за установено , че ищеца не дължи на банката следните
суми:
5500лв., частичен иск от общ размер 270299.55лв. - главница по договор
за банков кредит № *********., и анексите
към него ;
1250 лв., частичен иск от общ размер
11900.29лв. - договорна лихва за периода 15.03.2012г. до 10.09.2012г.;
- 1250 лв., частичен иск от общ размер
32263.40 лв. - наказателна лихва за периода 15.09.2009г . до 07.01.2013г.;
- 1250 лв., частичен иск от общ размер
2754.70лв. - комисионна за управление, ведно със законна лихва, считано от 08.01.2013г. до изплащане на
вземането;
- 1250 лв., частично от общ размер 6344.36
лв. – държавна такса по делото , и
- 1250 лв., частичен иск от общ размер
3620 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Моли
се и за присъждане на разноските по спора.
Ответната банка оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Отрича да има
изтекла давност, тъй като същата била спирана или прекъсвана. Претендира
присъждане на разноските.
Допустим установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК.
Независимо от формираната противоречива
практика по допустимостта на иск с правно основание в чл. 439 от ГПК, предявен
като частичен при общ правогасяващ факт по смисъла на същата разпоредба, настоящият
състав не отрича тази допустимост.
І. Спор по това, че вземането е възникнало
и стабилизирано след успешно проведен
исков процес, както и че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него, не
се формира, а и личи по представеното копие от решението по гр. дело № 206 по
описа на Окръжен съд Пловдив за 2013г.. Тук съдът следва да отбележи , че
предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл. 439 от ГПК, са
изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са
изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава
съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са
заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане,
тъй като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е
възникнало валидно , а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК
юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока ,
представляващ давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на
бездействие на кредитора по правоотношението да потърси дължимата престация.
Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за
доказването на който той не разполага с процесуален инструментариум. Затова
давност винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, н нещо, което
кредитора като ответника по делото следва да докаже.
Безспорно е, че банката има издадени за събирането на вземането си
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като за установяването на това вземане със
сила на присъдено нещо е било образувано по реда на чл. 422 от ГПК производството по гр. дело 206 по описа на
Окръжен съд Пловдив за 2013г. Решението по това дело е в сила от дата 20.12.2014
година. От тази дата съответно тече за всички процесни вземания петгодишната
давност по чл. 117 ал. 1 от ЗЗД; до нея
давност не не тече , тъй като не е приключил съдебният процес за вземането.
Длъжникът няма основание да се позове на кратката давност, тъй като цялото
вземане е съдебно установено.
Или, ако не бъде прекъсната или спряна,
давност за процесното вземане изтича на 20.12.2019г.
На дата 07.11.2019г ( л. 1263, т.ІІІ делото) е извършен опис на недвижими вещи на трето лице
, дадени в ипотека за обезпечение на вземането на взискателя .
На
22.10. 2019г. ( л. 347 от т.ІІ от делото ) съдебният изпълнител е насочил
изпълнение и срещу вземания на ищеца срещу трети лица , банки на територията
на България. Към този момент, не е
изтекъл общия давностен срок .
Така предприетото изпълнение съставлява
прекъсване на давността, макар и да е извършено след като по отношение на
изпълнителното дело е било налице основание за прекратяване по чл. 433 ал. 1 т
. 8 от ГПК. Процесуалният срок по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК обаче не е идентичен на погасителна давност по реда на глава V раздел 2 от Закона за задълженията
и договорите, той единствено дава право на съдебният изпълнител да прекрати
такова безпереспективно изпълнително производство, по което не се извършват
изпълнителни действия в продължителен период от време , но не препятства
правата на взискателя да събере вземането си , като напр. образува ново дело. ( срв. решение № 37/24.02.2021г по гр. дело 1747/2020г, ВКС, ІV г.о).
Казаното дотук е достатъчно за съда да
приеме , че давността е прекъсната. Искането е неоснователно.
Разноските по делото се присъждат в тежест
на ищеца , който дължи само
Воден
от изложеното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля иска на Д.Б.К. , ЕГН **********,***
*****, против „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София , бул.“Драган Цанков „ № 37 , да се установи
недължимост на следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 183 по опис на ПРС за 2013г и е
образувано за събирането им изп . дело № *********г. на ЧСИ ******** в при
ПОС:
5500лв., частичен иск от общ размер 270299.55лв. - главница по договор
за банков кредит № *********., и
анексите към него ;
1250 лв., частичен иск от общ размер
11900.29лв. - договорна лихва за периода 15.03.2012г. до 10.09.2012г.;
- 1250 лв., частичен иск от общ размер
32263.40 лв. - наказателна лихва за периода 15.09.2009г . до 07.01.2013г.;
- 1250 лв., частичен иск от общ размер
2754.70лв. - комисионна за управление, ведно със законна лихва, считано от 08.01.2013г. до изплащане на
вземането;
- 1250 лв., частично от общ размер
6344.36 лв. – държавна такса по делото , и
- 1250 лв., частичен иск от общ размер
3620 лв. - юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност , като
неоснователни .
Осъжда Д.Б.К. , ЕГН **********,*** *****, да
заплати на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , бул.“Драган Цанков „ № 37, сумата от 150 лева- възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт.
Решението се обжалва пред състав
на ОС Пловдив , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
То е постановено при участие на „ С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в София, ул „ Рачо Петров –Казанджията „ № 4 , като трето
лице – помагач на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!
КГ