Решение по дело №447/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 393
Дата: 17 декември 2019 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20195001000447
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                           № 393

 

                                                                                                  гр. Пловдив,17.12.2019 г.

 

                                                                                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ                                                                                     

                                                                         ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 447 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба, както и по въззивна частна жалба от Н***/Н***/, против решение № 243 от 08.05.2019 г., постановено по т. д. № 243 по описа за 2018 г. на П. окръжен съд, допълнено в частта за разноските с определение № 1191 от 03.06.2019 г., с които Н*** е осъдена да заплати на „С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД сумата от 73 170 лева, представляваща дължимата стойност на извършени за периода от 01.04.2018 г. до 13.04.2018 г. дейности както следва: 149 броя А 19 „Оперативно отстраняване на катаракта“, 1 брой А 20 „Хирургично лечение на глаукома“, 17 броя А 21 „Оперативни интервенции върху окото и придатъците му със среден обем и сложност“, 13 броя КП 130 „Оперативни процедури върху придатъците на окото с голям обем и сложност“, 2 броя КП 131 ,Други операции на очната ябълка с голям обем и сложност“, 30 броя КП 133 „Консервативно лечение на глаукома, съдови заболявания на окото и неперфоративни травми“ и 1 брой КП 135 „Оперативно лечение при заболявания на ретина, стъкловидно тяло и травми, засягащи задния очен сегмент“, за които са издадени фактура №********** от 12.11.2018 г. и фактура № ********** от 12.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба в съда 14.11.2018 г. до окончателното и изплащане, както и сторените деловодни разноски в размер на 5654 лева, както и сумата 545 лева ДДС върху адвокатското възнаграждение.

В подкрепа на въззивната жалба, ответникът по исковете Н*** изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения. Искането е обжалваното решение и допълващото го в частта за разноските определение да се отменят и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят, както и да се присъдят направените деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за представляващия Н*** юрисконсулт.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който ищецът С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД, чрез представителя си е изразил становище, че обжалваното решение е правилно. Затова е поискал обжалваното решение да се потвърди, както и да му се присъдят направените във въззивното производство разноски.

  П. апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред П.ския окръжен съд е образувано по предявени от „С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД против Н*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 73 170 лева, представляваща дължимата стойност на извършени за периода от 01.04.2018 г. до 13.04.2018 г. дейности както следва: 149 броя А 19 „Оперативно отстраняване на катаракта“, 1 брой А 20 „Хирургично лечение на глаукома“, 17 броя А 21 „Оперативни интервенции върху окото и придатъците му със среден обем и сложност“, 13 броя КП 130 „Оперативни процедури върху придатъците на окото с голям обем и сложност“, 2 броя КП 131 ,Други операции на очната ябълка с голям обем и сложност“, 30 броя КП 133 „Консервативно лечение на глаукома, съдови заболявания на окото и неперфоративни травми“ и 1 брой КП 135 „Оперативно лечение при заболявания на ретина, стъкловидно тяло и травми, засягащи задния очен сегмент“, за които са издадени фактура № ********** от 12.11.2018 г. и фактура № ********** от 12.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба в съда до окончателното и изплащане.

Във връзка със заявените в подкрепа на исковете твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото са установени следните, релевантни за спора факти в хронологичната им  последователност:

Между страните С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД от една страна и Н*** от друга, са сключени Договор № *****************г. за извършване на амбулаторни процедури и Договор № *****************г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2017 г., действащи до 01.04.2018 г.

 След приемането на Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД/ между Н*** /Н***/ и Българския лекарски съюз  за 2018 г. /обн., ДВ, бр. 28 от 29.03.2018 г., в сила от 1.04.2018 г./, С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД и Н*** са сключили Договор № *****************г. за извършване на амбулаторни процедури и Договор № *****************г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, с които се уреждат условията за възлагане, извършване, отчитане и заплащане на медицинска дейност на здравноосигурени лица, в съответствие с разпоредбите на новия НРД, като съгласно § 2 т. 1 ПЗР на договорите, същите влизат в сила от 01.04.2018 г.

Поначало между страните няма спор, че през процесния период от 01.04.2018 т. до 13.04.2018 г. С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД 149 броя А 19 „Оперативно отстраняване на катаракта“ е извършило заявените за заплащане медицински дейности, за които са издадени фактура № ********** от 12.11.2018 г. и фактура № ********** от 12.11.2018 г. Не е спорно и че тези дейности са включени в клиничните пътеки, предмет на сключените между страните договори и по принцип подлежат на заплащане от възложителя Н***.

Безспорно е също обстоятелството, че дейностите са били отчетени съобразно условията и сроковете, предвидени в договорите /раздели V и  VI/.

Безспорно е също, че стойността на тези дейности не е заплатена от Н***, като отказът за плащане се основава на безспорното обстоятелство, че през периода 21.03.2018 г. – 13.04.2018 г. не е извършвано чекиране на  пациентите на „С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД в системата Н., поради неработещо устройство за регистрация. Уведомлението е извършено с писмо с изх. № 29-02-19-7 от 15.05.2018 г. на Р.П., в отговор на изпратено от ищеца уведомително писмо с изх. № 22/16.04.2018 г. С това писмо Р.П. е била уведомена от ищцовото дружество за всички обстоятелства, свързани с повредата на устройството за чекиране на пациенти по системата „Х.“, както следва:  че повредата е настъпила и констатирана в средата на работния ден на 21.03.2018 г., което наложило извършването на ремонт на устройството от фирма в гр. С., както и че ремонтът е продължил до 13.04.2018 г., поради което през посочения период е било обективно невъзможно регистрацията за постъпващите и изписвани пациенти да бъде извършвана по системата „Х.“.

Във връзка с обявеното от Н*** по реда на чл. 352, ал. 10 НРД – 2018 г. месечно известие, съдържащо одобрената и отхвърлена за заплащане медицинска дейност за месец април 2018 г., от страна на С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД  е депозирано възражение до Н*** по смисъла на чл. 352, ал. 14 НРД за МД - 2018 г. за отказа да бъдат заплатени извършените през периода 01.04.2018г. – 13.04.2014 г. медицински дейности.  

По повод постъпилото възражение, със Заповед № *********************г. и Заповед № *********************г. на Директора на Р.– П., е възложено извършването на контрол по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ в С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД за дейността, извършена от ищцовото дружество през периода, включващ месеците април, май и юни - 2018 г. Вследствие на извършената проверка, са изготвени протоколи от 26.06.2018 г. по издадените заповеди, с които е констатирано, че документацията за извършените през проверявания период медицински дейности за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури, е попълнена съгласно изискванията на съответните приложения към НРД за МД за 2018 г., както и че не са констатирани пропуски и нарушения.

Въпреки тези констатации, дейностите не са били заплатени от Н***, което е обусловило и правния интерес з. С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД от предявяване на иска.

Предвид поддържаното от представителите на Н*** възражение, основният спорен въпрос е дали неспазването на изискването на чл. 273, ал. 6 НРД МД за 2018 г. за събиране на данни за пациентите в електронен регистър през процесния период, обуславя неизпълнение на сключените договори за извършване на амбулаторни процедури и за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и съответно дали предпоставя отказ на Н*** за заплащане на извършените през същия период медицински дейности.

 За да уважи предявения иск, П. окръжен съд е приел, че спазването на правилото по чл. 345, т. 6 от НРД не следвало да се абсолютизира, да се изважда от контекста на правоотношението и да се превръща в средство за едностранно манипулиране на облигационната връзка, тъй като същественото в облигационната връзка между Н*** и лечебното заведение е дали действително е била осигурена болнична помощ. Предвид изложеното, окръжният съд е извел, че след като от извършената проверка от ответника за месец април 2018 г., не са установени недостатъци в изпълнение на задълженията на болничното заведение, нямало разумно основание, което да аргументира неоснователност на иска.

Изложените в тази насока доводи не могат да бъдат споделени изцяло, въпреки, че като краен  резултат, обжалваното решение е правилно.

Въведеното с разпоредбата на чл. 273 от Националния рамков договор за медицинските дейности от 2018 г. изискване от лечебното заведение – изпълнител на БМП, да събира данните от документа за самоличност по ал. 1 и 4, както и информация за датата и часа на постъпване и на напускане на лечебното заведение – изпълнител на БМП, в клиентската част на информационна система на Н*** „Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация“, несъмнено е свързано с осигуряване на по-добра отчетност и ежедневен контрол върху извършваните от медицинските заведения дейности, включително - и с възможността за своевременно установяване самоличността на хоспитализираното лице, състоянието на здравната му осигуровка и пр.

Независимо каква е целта на изискването, съдържащо се в разпоредбата на чл. 273 НРД МД за 2018 г., възпроизведено дословно в  чл.6 от процесните договори, изпълнението му е въведено като едно от задължителните условията за заплащане на извършените от изпълнителя медицински дейности от страна на Н*** – чл. 345, ал. 1, т. 6 НРД МД - 2018 г. и чл. 25, ал. 1, т. 6 от договорите от 2018 г. между страните. Съответно – липсата на това условие е въведено като препоставка за евентуалния отказ на Н*** да извърши плащане на онази медицински дейности, извършени по отношение на пациенти, за които не е извършена регистрацията по чл. 273 НРД – /чл. 352, ал. 12, т. 6 НРД МД за 2018 г., чл. 31, ал. 12, т. 6 от договорите между страните/.

Съгласно разпоредбата на 20а ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, поради което всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начинчл. 63, ал. 1 ЗЗД.

Безспорен факт е, че чекиране по системата „х.“ не е извършено от ищеца през процесния период - 01.04.2018 г. – 13.04.2018 г., което е обусловило и отказа на Н*** за заплащане на извършените през този период медицински дейности. Отказът се основава на разпоредбата на чл. 252, ал. 12, т. 6 НРД за МД от 2018 г., поради неизпълнение от страна на изпълнител на БМП на изискванията на чл. 273 НРД. Това е и основното възражение против предявения иск, като същото се поддържа и във въззивната жалба в подкрепа на оплакванията на жалбоподателя срещу обжалваното решение.

Възражението е неоснователно.

Изискването чл. 273, ал. 6 от Националния рамков договор за медицинските дейности от 2018 г. е само част и по-скоро - крайният етап от цялостната процедура по събиране на данните от документите за самоличност на пациентите, отнасящ се до включването на събраната по реда на предходните разпоредби информация в клиентската част на информационна система на Н*** "Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация". Целта на тази процедура очевидно е да предотврати отчитането на фиктивни медицински дейности, като чрез предоставените данни за самоличността на пациентите се удостовери, че отчетените медицински дейности действително са извършени и от тях са се възползвали реално съществуващи здравноосигурени лица. Тези данни са част от задължителната информация по чл. 352  НРД за МД от 2018 г., като необходимо условие за отчитане и заплащане на извършената медицинска дейност по амбулаторни процедури и болнична помощ по клинични пътеки.

Твърдението на представителите на Н*** за неизпълнение на изискването на чл. 273, ал. 6 НРД формално се основава на уведомлението на болницата за повредата на устройството за чекиране на пациенти по системата „Х.“, което е довело до техническата невъзможност пациентите да бъдат „чекирани по тази система“ през описания период. От този факт обаче не следва автоматично, че през същия период изобщо не са събирани данни и самоличността на хоспитализираните, лекуваните и дехоспитализираните пациенти не е била установявана, съответно, че задължителната информация по чл. 352  НРД не е била подавана до Н***, още повече, че в чл. 273, ал. 6, изр. второ НРД, е предвидена  възможността данните от документите за самоличност без машинночитаема зона да се въвеждат ръчно. Освен това, от страна на ответника не се твърди, изискуемите данни за самоличността на пациентите да липсват в предоставената от С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД информация, във връзка с отчитаните медицински дейности за процесния период.

Съгласно чл. 352, ал. 6 НРД за МД от 2018 г., при констатиране на грешки в подадената информация, свързани с регистрационни данни, номенклатури, договорена дейност и договорен капацитет на лечебното заведение като брой и вид болнични легла (съгласно правилника за устройството и дейността на лечебното заведение и за срока на договора), изпълнителят на БМП получава автоматична нотификация от информационната система на Н*** и подаденият файл не се обработва от Н*** до получаване на нов с коректни данни.

Тъй като ответникът не е твърдял и не е ангажирал доказателства за констатирани грешки и непълноти в ежедневно подаваната от ищеца до Н*** през месец април 2018 г. информация по чл. 352, ал. 6 НРД, съответно – за подаване на насрещна нотификация за отстраняването на констатирани грешки, може да се заключи, че С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД е изпълнявала точно задълженията си, произтичащи от тази разпоредба. Тази изводи се потвърждават и от извършените, вследствие направеното възражение от болницата, проверки по изпълнение на договорения пакет болнична медицинска помощ за дейността на  ищцовото дружество през периода, включващ месеците април, май и юни 2018 г. Както бе отбелязано, от изготвените вследствие на извършените проверки протоколи от 26.06.2018 г., е безспорно установено, че документацията за извършените през проверявания период медицински дейности за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури, е попълнена съгласно изискванията на съответните приложения към НРД за МД от 2018 г., както и че не са констатирани пропуски и нарушения относно извършването, документирането и отчитането на тези дейности.

Доколкото не се твърдят други пропуски във връзка с отчитането на заявената за заплащане медицинска дейност през процесния период, от изложеното следва, че С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД е изпълнила изискванията, съдържащи се в НРД за МД от 2018 г., както и в сключените с Н*** Договор № *****************г. за извършване на амбулаторни процедури и Договор № *****************г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, поради което и извършените, съобразно тези договори медицински дейности през периода 01.04.2018 г. – 13.04.2018 г., подлежат на заплащане съгласно с разпоредбите на чл. 345 и чл. 346 НРД за МД – 2018 г.

Изводът е, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по сключените между страните два договора, следва да бъде заплатена от възложителя.

Постановено в същия смисъл обжалвано решение на П. окръжен съд следва да се потвърди, макар и по различни от изложените в него съображения.

По въззивната частна жалба:

Неоснователно е искането на жалбоподателя за отмяна на определението, с което П. окръжен съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК обжалвано решение в частта му за разноските, като е осъдил Н*** да заплати на С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД сумата от 545 лева ДДС върху присъдения размер на адвокатското възнаграждение. След като съдът е уважил направеното от представителя на Н*** възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, редуцирайки го до минимално дължимото по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е следвало да начисли и ДДС, доколкото е установено, че представляващото болницата адвокатско дружество е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност.

Този извод следва от разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Изводът е, че обжалваното определение е правилно и също следва да се потвърди.

На основание чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК,  на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, които възлизат на 3840 лева.

В съответствие с изложеното, П. апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 243 от 08.05.2019 г. и допълващото го в частта за разноските определение № 1191 от 03.06.2019 г., постановени по търг. дело № 243 по описа за 2018 г. на П. окръжен съд.

 

ОСЪЖДА Н.з.к. ЕИК *********да заплати на С.о.б.з.а.л. Л.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 3840 лева с включен ДДС, представляваща направени разноски за производството по настоящото в. търг. дело № 447 по описа за 2019 г. на П. апелативен съд.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: