№ 6320
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110132105 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, чрез адв. К., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Л. Й.
А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от
1367,28 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит № 883913/ 07.10.2022 г.,
сключен между "Б.Д." ЕАД и Л. Й. А., като вземането по договора е прехвърлено от "Б.Д."
ЕАД в полза на „Е.М.” ЕООД, с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
23.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 167,55 лева, представляваща договорна лихва за период от 07.02.2023 г. до 11.10.2023 г. и
сумата от 82,24 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 07.02.2023 г. до
16.11.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между "Б.Д." ЕАД и ответника е сключен Договор за
стоков кредит № 883913/ 07.10.2022 г., за сума в размер на 1599 лв. Срокът на договора бил
18 месеца,с краен срок за погасяване -07.04.2024г. Ответника погасил част от задълженията,
като останало непогасено задължение от 1367,28 лева, -главница, 167,55 лева-договорна
лихва и 82,24 лева- обезщетение за забава. Сочи се още, че ответника бил уведомен с
нарочно уведомление от 11.10.2023г. за предсрочната изискуемост на вземането.
Поддържа се, че ищецът е закупил от "Б.Д." ЕАД вземането му от ответника с
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 23.08.2023 г., за което с писмо-
уведомление от 11.10.2023г. длъжника – ответник бил уведомен, както за предсрочната
изискуемост, така и за извършената цесия.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага съображения за неоснователност. Твърди, че писмо-уведомление от 11.10.2023г.
не е надлежно връчено, не е налице настъпила предсрочна изискуемост и не е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането. Твърди, че договора не отговаря на изискванията на
чл. 11 ЗПК. Моли съда да отхвърли исковете.
1
В съдебно заседание ищеца не се представлява. Депозира молба, с която поддържа
исковата молба и излага съображения за основателност на предявените искове. Претендира
разноски по списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила писмена молба, с която се моли съда да отхвърли исковете по съображенията
изложени в отговора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 987/2024 г. по описа на СРС е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била издадена
заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 1367,28 лева, представляваща главница
по Договор за стоков кредит № 883913/ 07.10.2022 г., сключен между "Б.Д." ЕАД и Л. Й. А.,
като вземането по договора е прехвърлено от "Б.Д." ЕАД в полза на „Е.М.” ЕООД, с
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 23.08.2023 г., ведно със законна лихва
от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 167,55 лева, представляваща
договорна лихва за период от 07.02.2023 г. до 11.10.2023 г., сумата от 82,24 лева,
представляваща обезщетение за забава за период от 07.02.2023 г. до 16.11.2023 г.. С
възражение от 03.04.2024 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи, подари
което и с Разпореждане от 05.11.2024г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си.
На 07.10.2022 г. ответникът е сключил Договор за стоков кредит № 883913 с "Б.Д."
ЕАД, за сумата от 1599 лв., като кредитополучателя се задължил да върне заемната сума на
18 бр. месечни вноски в размер на 104,85 лв., включващи главница и лихва, считано от
07.11.2022 г. Страните са договорили годишен лихвен процент 21,64 % и ГПР 23,92 %, като
последната дължима вноска е на 07.04.2024г.
На 23.08.2023 г. ищецът е сключил с "Б.Д." ЕАД Допълнително споразумение към
Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 21.03.2023 г., като с
Приложение №1 към същото са прехвърлени множество вземания, сред които на стр. 40 от
делото, ред 142 е посочено и процесното от ответника. Представено е потвърждение за
извършена цесия. От страна на цедента е извършено упълномощаване на “Е.М.” ЕООД да
уведоми длъжниците за прехвърляне на задълженията им към новия кредитор- пълномощно,
находящо се на стр. 43, както и писмо в тази насока до ответника- стр. 44, за което няма
данни да е връчено.
От приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза се установяват
размерите на дължимите суми по кредита към датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК и към момента на изготвяне на заключението. В експертизата е отбелязано, че след
цесията няма данни за извършени плащания от страна на длъжника. Вещото лице е
определило размера на претендираните от ищеца договорна и мораторна лихва.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че ответникът и
"Б.Д." ЕАД, са се намирали в облигационни отношения по Договор за стоков кредит №
883913/ 07.10.2022 г.. Това обстоятелство, както и получаването от страна на ответника на
уговорената заемна сума от 1599 лв., с която същия е закупил стоки от „Т.Б.“ ЕАД, не е
спорно между страните по делото, като същото се установява и от заключението на вещото
лице.
С оглед на това и на установеното от вещото лице по съдебно-счетоводната
2
експертиза, следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, ответникът е имал непогесени
падежирали задължения за главница в размер на 1367,28 лв. Следва да се отбележи също, че
падежа на последната вноска по кредита е настъпила в хода на процеса- на 07.04.2024г. Този
факт следва да бъде зачетен и съобразен от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което
претендираната сума е изцяло дължима. Такава е и дължимата договорна лихва, която
съгласно заключението на вещото лице е в размер на сумата от 168,09 лв.
По иска за обезщетение за забава съдът намира, че с оглед предвиденото в чл.99, ал.2
ЗЗД, прехвърленото с цесия вземане, преминава от цедента към цесионера с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включващи и договорения начин на
търсене правна защита при неизпълнение на договорните задължения на длъжника /в този
смисъл и Решение № 218/31.01.2018 г., постановено по т. д. № 1326/2017 г. по описа на ВКС,
II т. о., ТК/. Видно от съдържанието на процесния договор, отговорността на ответника за
забавено плащане на погасителните вноски е предвидена в т.11 от общите условия към
същия, поради което за заявения с исковата молба период от 07.02.2023г.-17.11.2023г., се
дължи такова, в установения от вещото лице размер от 131,72 лева.
По отношение направените от ответника възражения за наличие на активна
материална легитимация по иска за “Е.М.” ЕООД, следва да се посочи, че от една страна от
приетите писмени доказателства по делото може да се направи извод, че на 23.08.2023 г.
"Б.Д." ЕАД е прехвърлило с Допълнително споразумение към Рамков договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 21.03.2023 г., част от своите вземания от клиенти, сред
които и процесното, на ищеца. Ищецът не ангажира доказателства за уведомяване на
ответника за цесията преди завеждане на делото, но към книжата по същото е приложено
уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД. Съдебната практика приема безпротиворечиво, че
съобщаването на цесията може да се извърши както от стария, така и от новия кредитор, по
упълномощаване, като съдът следва да вземе предвид по реда на чл.235, ал.3 ГПК и
съобщаването на цесията с връчване на препис от исковата молба. В случая книжата по
делото, сред които е и уведомлението за цесията, са връчени на ответника с разпореждането
по чл.131 ГПК.
В същото време обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване
за уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност за него
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75,
ал. 1 ЗЗД. В случая ответника не доказа да е изпълнил задължението си на стария кредитор,
което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го освободило от отговорност пред
цесионера. Такова не се установи и от вещото лице в приетата и неоспорена от страните по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски, като в съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 794,69 лв. разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 987/2024 г. по описа на СРС, от които сумата от 154,69 лв. за
заплатени ДТ, сумата от 400,00 лв. за депозит за вещо лице и сумата от 240 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Й. А., ЕГН **********, с
адрес /адрес/, че дължи на “Е.М.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, следните суми: сумата от 1367,28 лева (хиляда триста шестдесет и
седем лева и 28 стотинки), представляваща главница по Договор за стоков кредит № 883913/
07.10.2022 г., сключен между "Б.Д." ЕАД и Л. Й. А., като вземането по договора е
прехвърлено от "Б.Д." ЕАД в полза на „Е.М.” ЕООД, с Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/ от 23.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 17.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 167,55 лева (сто шестдесет и седем лева и 55
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 07.02.2023 г. до 11.10.2023 г. и
сумата от 82,24 лева (осемдесет и два лева и 24 стотинки), представляваща обезщетение за
забава за период от 07.02.2023 г. до 16.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед
№4575/06.02.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 987/2024
г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Л. Й. А., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на “Е.М.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 794,69 лева
(седемстотин деветдесет и четири лева и 69 стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 987/2024 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 987/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4