№ 5975
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504214 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 767 от 14.01.2024 г. по гр.д. № 21062/2023 г. по описа на СРС, 41-
ви с-в, е осъден Х. К. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 6,
да заплати на основание чл. 48, ал. 3, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. т. 8 ЗУЕС на Етажната
собственост от адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. ****, представлявана от
„Н.в.“ ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, сумата 167,79 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска /24.04.2023 г./ до окончателното плащане,
представляваща сбор от дължимите от ответника към фонд „Ремонт и обновяване “ за
периода 01.12.2021 г. - 30.04.2023 г. вноски на основание взето решение на проведено
на 15.12.2021 г. общо събрание на етажната собственост, като е отхвърлен иска по чл.
48, ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т.10, вр. т. 8 ЗУЕС за сумата от 158,10 лева, представляваща
сбор от начислени вноски за поддръжка и управление на общите части на сградата,
находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. **** за периода 01.12.2021
г. - 30.04.2023 г.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта на отхвърляне на
иска по чл. 48, ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т.10, вр. т. 8 ЗУЕС за сумата от 158,10 лева от
ищеца Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. ****,
представлявана от „Н.в.“ ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, с излагане на
доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във
1
връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, неправилно
приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
Поддържа, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил в пълнота и
задълбочено събраните доказателства. Неправилно съдът е отхвърлил претенцията в
цялост без да съобрази, че взетото решение по т.2 от ОС на ЕС предвиждащо, че без
значение от обитаемостта на апартамента, етажния собственик дължи сумата от 6.00
лв. ежемесечно за възнаграждение за избрания професионален домоуправител, не е
отменено по надлежния ред указан в чл.40 ЗУЕС. След влизане в сила на решенията на
етажните собственици същите са задължителни за всички етажни собственици,
какъвто несъмнено е и ответника. В случая е направена ревизия на влязлото в сила
решение на ОС на ЕС без изрично предявяване на иск по реда на чл.40 ЗУЕС, което
опорочава правилността на постановеното решение.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС в посочената част, като
неправилно и уважаване на претенциите. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Х. К. К. е подал в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочил, че въззивната жалба е неоснователна. Поддържа, че
районният съд е обсъдил всички приложени доказателства по делото и е постановил
обосновано решение при правилно прилагане на материалния закон в отсъствие
нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че в проведеното производство е
установено, че цитираното решение е взето от ОС на ЕС извън неговата
компетентност, етажните собственици не са обвързани с него особено при вземане на
решение в отклонение в предвиденото с императивната разпоредба на действащата
към този момент разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС. Моли за потвърждаване на
постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
2
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Етажната
собственост от адрес: гр. София, ул. ****, чрез професионалния домоуправител "Н.в."
ООД, с която срещу етажния собственик Х. К. К. са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за
осъждане на ответната страна да заплати на ищеца следните суми:
158,10 лв., формирана като сбор от 17 неплатени месечни вноски за
поддръжката и управлението на общите части за периода 01.12.2021 г. - 30.04.2013 г.,
всяка в размер на 9,30 лева;
167,79 лв., формирана като сбор от 17 неплатени месечни вноски, дължими за
Фонд „Ремонт и обновяване“, в размер на 9,87 лв. всяка за периода 01.12.2021 г. -
30.04.2023 г. или общо се претендира сумата 325,89 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба /24.04.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени фактически и правни доводи, че на 26.11.2021 г. е
било проведено Общо събрание на Етажната собственост за избор на професионален
домоуправител, а на 30.11.2021 г. е бил сключен договор за поддръжка и управление.
Посочва се, че ответникът е собственик апартамент 12Б и на идеални части от
сградата, находяща се в гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. ****, като за него
съществувало задължение да заплаща месечни вноски за ремонтни дейности, разходи
по поддръжка и управление на сградата, като падежът на всяка вноска настъпвал на 5-
то число на текущия месец. Поддържа се, че ответникът притежава 2,6539 % идеални
части от общите части на сградата. Заявеното искане е за уважаване на претенциите и
за присъждане на разноски за производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който твърди, че исковата молба е недопустима, нередовна, оспорва се по основание и
по размер. Твърди, че съгласно протокола от 26.11.2021 г., не е взето решение за
определяне правомощията на управителния съвет, които биха могли да се възложат за
изпълнение на лице, което не е собственик, както и че не е спазено изискването
договорът с такова лице да е одобрен, с оглед на което се посочва, че в случая не е
налице валидно възлагане, както и не е възникнала представителната власт на лицето,
с което етажните собственици са договаряли. Допълва, че съдържанието на протокола
е опорочено, тъй като не е посочено мнозинство, с което е взето решението, нито
гласувалите собственици, нито решенията, които са гласувани, както и че не е бил
3
налице кворум за провеждане на събранието. Предвид изложеното, се поддържа, че и
исковата молба е депозирана без наличието на представителна власт. На следващо
място, ответникът твърди, че и с последващото решение на ОС, не е възникнало
надлежно правоотношението между етажните собственици и професионалния
домоуправител, както и че не е взето решение за образуване на съдебно производство
срещу ответника. По същество се оспорва взетите от ОС решения да подлежат на
изпълнение, тъй като липсвали доказателства решенията да са оповестени съгласно чл.
38, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС. Оспорва се дължимостта на сумите за месец декември 2021 г.,
тъй като решението на ОС било взето на 15.12.2021 г., като същото нямало обратно
действие. Твърди се, че ответникът не е обитавал апартамента си повече от 30
календарни дни, а го е посещавал инцидентно, както и го е предоставял на свои
познати, посетили гр. София за ден-два, т.е. излага съображения, че задължението му е
само относно вноски, дължими за Фонд „Ремонт и обновяване“ по арг. чл. 51, ал. 2
ЗУЕС.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС /ред.2016 г./, разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар. консумативни
разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици,
съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според
броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост.
Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е
посочено в § 1 т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия,
вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар.
"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на
дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на
общите части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в
добро състояние./§ 13 от ДР ЗУЕС/.
Нормата на чл. 51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и
императивна. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11 т. 5
ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е
определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и
поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона- поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят.
4
В случая страните не спорят и от събраните пред първата инстанция
доказателства е установено, че ответникът е собственик на апартамент № 12Б в
процесната сграда в режим на етажна собственост, на идеални части от общите части
на сградата, както и че притежаваният от ответника апартамент не е обитаван повече
от 30 дни в една календарна година през исковия период.
Установено е, че с решение по т.2 на Общо събрание на собствениците от
етажната собственост, проведено на 26.11.2021 г., е прието решение относно избор на
управител - дружеството „Н.в.“ ООД, като бил овластен а.к. да подпише договор с
това дружество.
Установено е, между етажната собственост и професионалния домоуправител е
подписан на 30.11.2021 г. договор за поддръжка и управление на етажната собственост
със срок от две години, с който на дружеството е възложено управлението на етажната
собственост, в т.ч. всички задължения и правомощия по чл. 23 ЗУЕС, по чл. 38, ал. 2
ЗУЕС, както и да представлява етажната собственост пред всички администрации,
съдилища и др. във връзка с привеждане в изпълнение на решения на общото
събрание, да осъществява поддръжка на общите части на сградата съобразно
посоченото в договора срещу възнаграждение в размер на сумата 180 лева с вкл. ДДС
месечно.
С решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 15.12.2021 г. общо събрание
на собствениците от ЕС е взето решение за ежемесечно събиране на:
сумата 4,50 лева за всеки живущ от всички обитаеми апартаменти,
сумата 3,30 лева от всеки апартамент за поддръжка на асансьорното съоръжение
независимо от етажа, на който се намира самостоятелния обект,
сумата 1,70 лева за всеки живущ от всички обитаеми обекти, ползващи асансьор
(от ап. 5 вкл. нагоре),
за домашен любимец да се заплаща такса като за един обитател, ежемесечно да
се събира сумата 372 лева за фонд „Ремонт и обновяване“, като сумата следва да се
разпредели между всички самостоятелни обекти на база идеалните части от общите
части на сградата, прилежащи към същите,
сумата 6.00 лева за всеки самостоятелен обект в сградата за заплащане на
възнаграждението на професионалния домоуправител без значение от обитаемостта на
апартамента.
С решението е предвидено задълженията да са дължими, считано от 01.12.2021
г. и падежът да настъпва на 5-о число на текущия месец, като ОС е взело решение за
овластяване на професионалния домоуправител да представлява етажната собственост
за събиране на дължимите от етажните собственици вноски, в т.ч. и пред съда в
образувани съдебни производства, вкл. и да упълномощава адвокати, които да
5
представляват възложителя в същите.
Доводите на въззивника, че по отношение на предвидената такса за
професионалния домоуправител 6.00 лева ежемесечно за всеки самостоятелен обект в
сградата, без значение от обитаемостта на апартамента е неприложима разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗУЕС /ред.ДВ. 2016 г./, съдът намира за неоснователни, доколкото с
разпоредбата /с императивен характер, както бе посочено/ не е предвидено
изключение.
С цитираната разпоредба е предвидено, че не се заплащат разходите по чл.51,
ал. 1 ЗУЕС за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател
и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година. Същевременно в §1, т.5 от ДР на ЗУЕС е посочено, че
"обитатели" са физически или юридически лица, които не са собственици или
ползватели на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, но
пребивават в тях на друго правно основание. Същевременно с постановеното по реда
на чл.290 ГПК РЕШЕНИЕ № 60181 ОТ 20.10.2021 Г. ПО ГР. Д. № 86/2021 Г., Г. К., ІV
Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав е предвидено, че изключенията
за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за
разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са
предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за
деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал. 2), а по
решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите
за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства
повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3).
Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и 3 ЗУЕС е еднозначно - решенията по
управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото
събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик,
съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения.
Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане
на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да
бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени
от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, според която
собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от задължение за внасянето
на парични вноски за управление и поддържане на общите части, ако пребивават в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е.
пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са
освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по
управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е
необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
6
управление на общите части (арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС). С разпоредбата на, ал. 2 се
урежда изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за разпределение на
разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните
домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от общото
събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за
собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на
общото събрание да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите
части. Именно и поради това с цитираното решение на ВКС е прието, че независимо
дали е било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл.
51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление
и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с
императивен характер.
Доводите на въззивника, че в случая с приемането на решение по т.2 от
проведеното ОС на ЕС на 15.12.2021 г. етажния собственик следва да се съобрази, тъй
като не е атакувал законосъобразността на същото по реда на чл.40 ЗУЕС, съдът
намира за неоснователни. Съгласно трайната съдебна практика- така например
Решение № 654 от 01.10.2009 г. по гр. д. № 1506/2008 г. III г. о. на ВКС, Решение №
659/20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о., Решение № 39 от 19.02.2013 г.
по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК на ВКС и др., "решенията на ОС на ЕС по своята
правна природа са близки до решенията на общите събрания на отделните търговски
дружества и по отношение на тях по аналогия следва да се имат предвид дадените в т.
1 на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г. разяснения". Приема се също така, че решенията на ОС на етажната собственост не
представляват многостранни договори, тъй като те обвързват и етажните собственици,
които не са участвали на събранието или не са гласували за съответните решения,
поради което по отношение на същите не са приложими правилата на ЗЗД. В
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г ., ОСГК на ВКС се
приема, че когато решенията на общото събрание противоречат на учредителния акт
или на повелителни разпоредби, или е налице процесуална незаконосъобразност под
формата на неспазена процедура за свикване на общото събрание, реда и кворума за
приемане на решения, тези решения ще са отменяеми като незаконосъобразни, но това
не води до тяхната нищожност. Така например съществуваща съдебна практика е
обобщена в Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о на ВКС
по следния начин: "конститутивният иск от чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да
изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици,
които изначално не са породили действие, онези, за които правният режим на ЗУЕС не
се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило
своята компетентност, или решение в действителност няма, въпреки че протоколът по
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го отразява. По същия начин в Определение №
7
89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1464/2017 г., ГК, І отд. се приема, че
"Решението на ОС е незаконосъобразно тогава, когато: ОС е свикано и/или решенията
са взети в нарушение на реда по ЗУЕС; и/или ОС е упражнило своите правомощия в
отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС. Решението на ОС е нищожно
тогава, когато: редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува
или дори да съществува, е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3
ЗУЕС; ОСЕС е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича;
или липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл.
16, ал. 7 ЗУЕС.
С отговора на исковата молба от страна на етажния собственик – ответник в
производството са поддържани доводи за недължимост на такса за управление и
поддържане на общите части в т.ч. и такса за професионалния домоуправител за
исковия период, поради това че с приемане на това решение ОС на ЕС е надхвърлило
своята компетентност, тъй като е извън правомощията на общото събрание да
определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части. С оглед
указанията на посочената разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС императивна по своя
характер, настоящия състав намира че изначално приетото от ОС на ЕС решение по т.
2 от протокола от 15.12.2021 г. не е породило действие по отношение на кръга от
лицата посочени в действащата към този момент разпоредба /чл.51, ал.2 ЗУЕС/, в
който попада и ответника.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства, както бе посочено е
установено, че ответникът е доказал наличие на предпоставките на сочената
разпоредба на чл.51, ал.2 ЗУЕС /ред.ДВ. 2016 г./. Както е посочено в РЕШЕНИЕ № 93
ОТ 06.10.2022 Г. ПО ГР. Д. № 395/2022 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС постановено по реда на
чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав, при направено по гражданско
дело възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и
поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният
собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се
основава това възражение, е за страната, която е направила възражението. Доказването
на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава- че
етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една
календарна година. В случая е установено, че за исковия период ответника не е
пребивавал в обекта.
Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна, етажният собственик не
дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е
доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за
период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и да
не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази
8
негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било
постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на
тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и
невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва
съдът автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния
собственик от плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната
собственост. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната
собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл.
7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от
неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв етажен
собственик на прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
С оглед изложеното доводите на въззивника за неоснователност на
възражението по чл.51, ал.2 ЗУЕС с оглед неизпълнение на задълженията на етажния
собственик по чл.7 ЗУЕС се явяват неоснователни. В хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС
е без правно значение дали е бил уведомен управителя на етажната собственост, тъй
като това е условие за вземане на решение от общо събрание на етажната собственост
само по отношение на преценката на обстоятелствата по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното от СРС решение
следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, а
подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 767 от 14.01.2024 г. по гр.д. № 21062/2023 г. по
описа на СРС, 41-ви с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Етажната
собственост от адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. ****, представлявана от
„Н.в.“ ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, срещу Х. К. К., ЕГН **********,
съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 6, иск с правно основание по чл. 48, ал. 8, вр.
чл.6, ал. 1, т.10, вр. т. 8 ЗУЕС за заплащане на сумата от 158,10 лева, представляваща
сбор от начислени вноски /17 бр./ за поддръжка и управление на общите части на
сградата, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Кръстова вада“, ул. **** за периода
01.12.2021 г. - 30.04.2023 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10