Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 3235/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** срещу М.А.И., ЕГН **********
с адрес *** искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата
да заплати сумите, както следва: 2182,87лева, представляваща дължима
главница по Договор за стоков кредит № 321288 от 28.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба- 26.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 606,09лева, представляваща неплатена
договорна лихва за периода 15.01.2018г. до 26.02.2019г.; 75,73лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода
15.02.2018г. до 26.02.2019г. и 120лева,
представляваща разходи за изискуем кредит.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 28.12.2017г. с ответницата
е сключен договор за стоков кредит под № 321288. По силата на договора, банката
е предоставила кредит в размер на 2310,86лева, от които 2099лева за покупка на
аудио система Sony shake X70 от магазин Технополис с продажна
цена от 2399лева / 300лева платени от кредитополучателя при покупката/ и
211,86лева за еднократна застрахователна премия за застраховка „Стандрат +“, сключен между ответницата и „Групама застраховане“ ЕАД. Връщането на отпусната сума е
следвало да стане в срок до 18месеца от датата на усвояване. Усвояването на
сумата по кредита е извършено на същата дата безкасово чрез директен превод по
сметка на търговеца. Сумата предоставена по застраховката е усвоена чрез превод
по сметка на застрахователя. Договорена била фиксирана възнаградителна лихва в размер на 24,93% годишно или 0,0692%
на ден. Съгласно чл. 4 от договора, погасяването на кредита е следвало да се
извършва по разплащателна сметка на кредитополучателя чрез месечни вноски по
погасителен план приложение към договора. С декларация ответницата е потвърдила
получаване на стоката, а ищецът с писмо е уведомил търговеца, че е сключен
договорът за финансиране на покупката. Подписвайки договора се сочи, че
ответницата е удостоверила получаване на ОУ към договора и е съгласна с
клаузите им. Същата е получила и изискуемата от закон преддоговорна
информация. В нарушение на задълженията си по договора, ответницата е в
неизпълнение от втората погасителна вноска, като към датата на подаване на
исковата молба същата не е платила 13месечни вноски за периода 15.02.2018г. до
15.02.2019г. На основание чл. 12.1 от ОУ при забава в плащанията повече от
90дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като с исковата
молба се прави изявление в този смисъл. На основание чл. 6 от договора се сочи,
че ответницата дължи възнаградителна лихва, а на
основание чл. 12 и лихвена надбавка за забава в размер на 3% върху просрочената
главница. На основание чл. 5 от договора и Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните прилагани от банката, с която ответницата е била запозната, се
сочи тя да дължи и 120лева такса разходи по изискуем кредит. Молбата е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е ангажирала писмен отговор чрез особен
представител адв. С. назначена по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК. Исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че липсва възможност за
уведомяване длъжника за настъпила предсрочна изискуемост чрез особен
представител. Ако това не е така, сочи предсрочната изискуемост да е настъпила
с получаване препис от исковата молба, т.е от 13.06.2019г. Искът се оспорва и
по размер. Посочва, че по отношение на непадежирали
вноски към датата на подаване на исковата се дължи само законна лихва, но не и възнаградителна такава, в т.ч. такси. Оспорва се дължимостта на такса изискуемост, доколкото
регламентиращата дължимостта й клауза противоречи на
чл. 33 ЗПК, а и кредитът към датата на исковата молба не е бил обявен за
предсрочно изискуем. Липсвали и доказателства за реално извършен разход, както
и такива за начина на определянето й. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба и отговора се поддържат.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в хипотезата на чл. 415, ал.3 вр. ал.1, т. 3
ГПК, доколкото с влязло в сила разпореждане от 16.01.2019г. е отказано издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 428/2019г. по описа на ВРС.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответницата задължение по Договор за стоков кредит № 321288 от 28.12.2017г. на физическо лице, което се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в
цялост, поради настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това.
Така очертания предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по
сочения договор, предаване отпуснатата сума по него на кредитополучателя,
настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи основание на
банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от
договора, за което кредитополучателят е бил уведомен надлежно, дължимост на сумите за главница, договорни, наказателни лихви
и то в посочените от ищеца размери. Съответно в тежест на ответника е
провеждане доказване на собствената си изправност по договора.
Между страните не е
спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява
следното: На 28.12.2017г. между банката, от една страна и от друга, М.А.И. като
кредитополучател е бил сключен договор за стоков кредит с № 321288. По силата
на договора банката е предоставила в заем парична сума от 2310,86лева, с цел
закупуване на следната стока от търговеца Технополис България ЕАД, а именно
аудио система Sony shake X70 на цена от 2399лева и за сключване чрез банката на застраховка с Групама Животозастраховане ЕАД и Групама застраховане ЕАД, пакет „Стандарт +“ при еднократна
застрахователна премия от 211,86лева. Съгласно чл. 2, срокът за издължаване на
кредита е 18месеца, считано от неговото усвояване. Усвояването на сумата е уговорено
да е еднократно, безкасово по сметка на търговеца, респ. застрахователите.
Връщането на сумата е следвало да става на месечни вноски, с падеж 15-о число
на месеца, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план. В чл.6 е уговорен фиксиран лихвен процент от 24,93% годишно или 0,0692% на
ден. ГПР е 27,9% с възможност за промяна при предпоставките уговорени в ОУ. В
т. 11 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които ДСК прилага по извършвани услуги на
клиенти. Към договора са приложени ОУ и погасителен план. В раздел VІ. от ОУ “Отговорности и санкции”, т. 12 е предвидено, че при забава в
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската
представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка
за забава от 10процентни пункта. При допусната забава над 90дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и надбавка от 10процентни пункта. Посочените ОУ са
били подписани от ответницата, с което тя е удостоверила, че е запозната с
тяхното съдържание. Подписан е и погасителният план. Следователно, процесният договор за стоков кредит е валидно сключен. Кредитополучателят
е усвоил безкасово пълната отпусната му сума, което се установява от
представеното уведомително писмо, с което банката уведомява търговеца, че е
отпуснат кредит за продажната цена на стоката и което е основание за
получаването й от ответницата от търговеца. С подписа си върху него ответницата
е удостоверила и обстоятелството, че е получила стоката от търговеца Технополис
България ЕАД. Усвояването на сумата по отпуснатия кредит безспорно се
установява и от заключението на в.лице по допусната съдебно – счетоводна
експертиза, което бива кредитирано от съда в цялост като неоспорено от страните
и изготвено на база ангажираните по делото писмени документи и допълнителна
справка в счетоводството на банката.
Ищецът основава
претенцията на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Това
си право той упражнява с подаване на исковата молба. В т.18 на ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ в хипотеза на иск
по чл. 422 ГПК/, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Няма пречка това право да
бъде упражнено в хода на висящия процес. В случая от заключението на в.л. по
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че по договора
ответницата е извършила плащания, както следва: на 18.01.2018г. сумата от
155,19лева и на 15.02.2018г. сумата от 0,36лева. След тази дата, погашения на
дълга няма. Следователно, към датата на подаване на исковата молба са се
осъществили предпоставките даващи право на банката да упражни правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем в цялост, съобразно т. 12, ал.1 ОУ. Съобразно
разрешението дадено с ТР 4/2013г., независимо че то касае иска по чл. 422 ГПК,
при упражняване правото на банката да лиши длъжника от преимуществото на срока
и да обяви цялото вземане на предсрочно изискуемо, то този длъжник следва да
бъде уведомен за това. От момента на уведомяването следва да се приеме, че е
настъпил преобразуващия ефект на изявлението правейки цялото непогасено вземане
за изискуемо. В контекста на изложеното, настоящият състав приема, че
ответницата е уведомена надлежно за избора на банката да направи кредита
предсрочно изискуем в хода на процеса и с получаването на препис от исковата
молба, т.е на 13.06.2019г. Възраженията на особения представител на ответницата
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, че това уведомяване не е произвело своето
действие не могат да бъдат споделени предвид формираната съдебна практика, в
този смисъл решение по т.д. № 193/2018г. на Първо ТО на ВКС. Така че от дата
13.06.2019г. следва да се приеме, че е настъпил ефектът на предсрочната
изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока, изискуемостта на
цялото задължение е настъпила, а оттам и право на кредитора да предприеме
действия по изпълнение. В заключение исковата претенция е доказана в своето
основание.
За установяването й по
размер, по делото бе изслушано и прието заключение на в.л. Р.С. по изготвена
съдебно- счетоводна експертиза.
От заключението на в.л. се
установява, че неиздълженият размер на главницата по договора към датата на
подаване на исковата молба /26.02.2019г./ и към датата на настъпване
предсрочната изискуемост на вземането /13.06.2019г./ е 2182,87лева. Следователно
при липса на доказателства за плащане, искането за присъждане на главницата е
доказано в целия заявения размер и сумата следва да се присъди, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, така както е
било поискано.
Предмет на претенцията е
и редовна договорна лихва в размер на 606,09лева, дължима за периода 15.01.2018г. до 26.02.2019г. От заключението на в.лице /т.3/ е видно, че банката е начислявала
договорна лихва за периода от 28.12.2017г. до 26.02.2019г. и към тази крайна
дата размерът на задължението за възнаградителна
лихва е 606,08лева. От приложение 1 към
заключението е видно, че тази лихва е формирана като сбор от начисляваната
лихва върху погасителните вноски с падеж от 15.02.2018г. до 26.02.2019г.,
доколкото с извършените плащания от ответницата е погасено задължението за
лихва по вноската от 15.01.2018г. и частично в размер на 0,36лева това по
вноската с падеж 15.02.2018г. Съобразно разяснението на в.лице при изслушване
на заключението му, разминаването в размера на договорната лихва по погасителен
план и този начисляван от банката впоследствие и отразен в приложение 1, се
дължи на обстоятелството, че банката е начислявала лихвата върху остатъчната
главница, която в случая е била константна величина, а не намаляваща, както е
по погасителния план. Дължимостта на договорната възнаградителна лихва върху неиздължената главница е
предвидена в т. 6 от договора и т. 4 ОУ, където е разписано, че лихвата се
начислява върху усвоената и непогасена част от кредита. Т.е начисляването й от
банката в случая е правено в съответствие с уговореното между страните. Следователно,
искът за възнаградителната лихва се явява основателен
за сумата от 606,08лева, така както е посочен от в.лице. Крайната дата на начисляването й предхожда
обявяването предсрочната изискуемост на вземането и затова за целия исков
период тя е дължима.
По отношение на
наказателната лихва: Същата се претендира в размер на 75,73лева, представляваща лихвена надбавка за
забава за периода 15.02.2018г. до 26.02.2019г. Дължимостта й е предвидена в т. 12.1 от ОУ към договора. Тя
се дължи при просрочие в изплащането на месечната
вноска, от деня следващ падежната дата. Начисляването й е уговорено върху
частта от вноската представляваща главница и е в размер на десет процентни
пункта. В случая се установи, че е налице забава в плащанията, доколкото
ответницата е преустановила редовното /цялостното и в срок/ погасяване на
дължимите вноски по погасителен план от м.01.2018г. Т.е за периода от 15.02.2018г.
до 26.02.2019г. наказателната лихва се явява дължима като изчислена върху
размера на всяка главницата формираща съответната вноска съобразно погасителния
план. От експертното заключение е видно, че размерът й за този период е
75,73лева. Исковата претенция следва да се уважи в целия заявен размер.
По отношение на сумата от 120лева,
представляваща разход за изискуем кредит. Дължимостта
й се сочи да е уговорена в т. 11 от договора във връзка с Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага по извършени услуги, както и на
основание т. 5 ОУ- кредитополучателят дължи на кредитора и всички разходи по
кредита. По естеството си този вид разход на банката е свързан с дейността по
управление на кредита по смисъла на чл. 10а ГПК. Кредиторът обаче не сочи какъв
е видът на сторените от него разходи по повод настъпилата изискуемост на
кредита, още повече, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, той
упражнява в рамките на настоящия исков процес. Така, че искането за присъждане
на сумата от 120лева - разход за изискуем кредит, като
свързано именно с управлението на кредита не може да бъде уважено предвид забраната
по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Претенцията за разходи за изискуем кредит е в
противоречие и с императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при
забава на потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за
неизпълнението /т.е. за всички вреди настъпили от неизправността на длъжника по
облигационната връзка/ в размер само и единствено на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, каквото претенция е заявена. В
заключение тази претенция следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК. Реализираните разноски в настоящото производство са 237,31лева
платена дължима държавна такса, 250лева за ССчЕ,
300лева депозит за особен представител и юк. възнаграждение в размер на 200лева, определено от съда на основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ. Или общият размер на разноските е 987,31лева. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 947,61лева.
Ответницата е
представлявана от особен представител, поради което на същата не се следват
разноски по реда на чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумите, както следва: 2182,87лева, представляваща дължима
главница по Договор за стоков кредит № 321288 от 28.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба- 26.02.2019г. до окончателното погасяване на задължението; 606,08лева, представляваща неплатена
договорна лихва за периода 15.01.2018г. до 26.02.2019г. и 75,73лева, представляваща лихвена надбавка за забава за периода
15.02.2018г. до 26.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за договорна лихва за разликата над 606,08лева до пълния заявен размер на
иска от 606,09лева, както и за сумата от 120лева,
представляваща разходи за изискуем кредит, на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 947,61лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно уважената част
на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: