Решение по КНАХД №741/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Мария Луиза“ № 9, представлявано от изпълнителния директор С. И. Д., чрез адв. Г. Г., съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], вх.Б, ап.4, против Решение №398/26.07.2023г. по АНД №1424/2023г. по описа на РС-Плевен. Твърди се в жалбата, че при постановяването на съдебното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Сочи се, че решението възпроизвежда представените писмени бележки, депозирани от процесуалния представител на АПИ. Посочва се, че в съдебното решение липсва обсъждане и приемане или отхвърляне на констатации във връзка с искания, възражения и оспорване на действията по проведения административнонаказателен процес, начина, по който са събирани доказателствата, послужили за констатиране на нарушение и налагане на наказание. Не е налице и обсъждане на представените писмени доказателства от ПлРС. Твърди се, че съдебното следствие е проведено по начин, с който се нарушава правото на защита на дружеството, поради нарушение на основни начала в наказателния процес. Посочва се, че първоинстанционният съдебен акт е постановено при неизпълнение на задълженията на РС-Плевен по чл.13 и чл.14 от НПК, а именно да осигури разкриване на обективната истина и да вземе решение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Твърди се още в касационната жалба, че приетите от РС-Плевен фактически обстоятелства не са подкрепени от събраната доказателствена маса, като липсва и анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани са само една част от тях, поради което обективната истина останала неразкрита. Сочи се, че съдебното решение е лишено от мотиви, обуславящо незаконосъобразност на постановения акт на основание чл. 348, ал.3 т.2 от НПК.

Посочва се в жалбата, че пред СЕС е образувано дело С-61/23г. по преюдициално запитване на АС-Хасково по КАНД № 997/2022г. от 31.01.2023г. относно тълкуване на нормата на чл.9 от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като решението по делото има значение за правилното решение на спора. Сочи се несъответствие на определената имуществена санкция с принципа за пропорционалност и несъразмерност. Посочва се, че по съединените дела С -497/15 и С -498/15 на СЕС, съдът сее произнесъл по въпроса относно дали чл.9а от Директива 1999/62/ЕО не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от тежестта им.

Твърди се, че при постановяване на съдебното решение не е приложен правилно материалния закон, като ПлРС не е съобразил решението на СЕС по съединените дела С -497/15 и С -498/15 на СЕС. Сочи се и неправилно и незаконосъобразно тълкуване на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН предвид установената константна практика по идентични казуси вкл. тълкувателно решение № 4/29.03.2021г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, по тълкувателно дело № 382019г., според която „откриването“ на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените признаци от обективна и субективна страна. Посочва се, че в процесния случай видно от снимковия материал, който е основание за издаване на ЕФ, нарушението е станало известно на наказващият орган още на датата на извършването му – 14.03.2021г. и ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения 6 месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от заснемане на нарушението, като срокът е изтекъл на 14.09.2021г. издаването на ЕФ респ.НП след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна пречка за продължаване на административнонаказателното производство и е основание за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.

Посочва се още в касационната жалба, че съдебното решение е постановено и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като в проведеното съдебно заседание на 05.07.2023г. от страна на дружеството са направени доказателствени искания за събиране на доказателства, които са от значение за разкриване на обективната истина. Доказателствените искания се изразяват в молба за представяне на документи за извършени плащания от страна на „Диджитол смарт инфраструктура“ на дата 14.03.2021г. за МПС [рег. номер] във връзка с представеното доказателство за плащане на тол такса. В друго съдебно заседание от 12.07.2023г. е направено от дружеството искане за съдебно техническа експертиза със задачи описани в протокола. Исканията а оставени без уважение без мотиви и обосновка, в разрез с разпоредбите на НПК. Твърди се, че определенията на съда, с които се оставят без уважение доказателствените искания не кореспондират с разпоредбата на чл.15 от наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Сочи се, че в конкретния случай „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД има сключен договор с „Диджитол смарт инфраструктура“, както и са налични писмени доказателства – разписка за налична сума, която дружеството по договор е длъжно да поддържа с оглед задължението на доставчика на услугата за електронно събиране на такса на база изминало разстояние да заплаща от името и за сметка на регистрирания ползвател тол такси на АПИ в сроковете, приложими в общите условия. Направените доказателствени искания вкл. за изготвяне на съдебно техническа експертиза, имат за цел установяване на значими и относими обстоятелства в производството. В този смисъл РС-Плевен е нарушил принципа в чл. 107, ал.2 от НПК, като е допусналсъществено нарушение на процесуалните правила чрез отказа да събере всички относими доказателства, свързани със съставомерността на деянието.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение №398/26.07.2023г. по АНД №1424/2023г. по описа на РС-Плевен, да върне делото на нов състав на РС-Плевен респ. да се отмени оспореното решение и вместо него се постанови друго, с което се отменя ЕФ № **********, издаден от АПИ.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. Страната поддържа касационна жалба и излага подробни мотиви за основателността й в становище с вх.№ 625823.01.25г., като моли съда да отмени Решение №398/26.07.2023г. по АНД №1424/2023г. по описа на РС-Плевен, като вместо него постанови друго, с което да отмени ЕФ № **********, издаден от АПИ. Представя списък по чл.80 от ГПК за разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Корфонозова, която взема становище за неоснователност на касационната жалба, излага мотиви за неприложимост на решението на СЕСС по дело, като предлага на съда да остави в сила постановеното съдебно решение на ПлРС. Претендира деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за размера на деловодните разноски претендирани от касатора, като моли съда да с оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. да го намали.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., който дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на въззивния съд, като моли съда да го потвърди.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административен съд - Плевен, трети състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №398/26.07.2023г. по АНД №1424/2023г. по описа на РС-Плевен. С решението е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №**********, с който на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

РС-Плевен приел за установено от писмените доказателства по делото, че на 14.03.2021г. в 11:53 часа е установено нарушение №BE4AF14В747А5СА6Е053041F160AD1А7, с ППС влекач МАН ТГХ, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав е ремарке е общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път 1-3 км 100+471, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 1-3 км 100+471. Собственик, на когото е регистрирано ППС, е дружеството „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД със законен представител С. И. Д.. На основание чл.187а, ал.2, т.З, вр.чл.179, ал.Зб от Закона за движение по пътищата му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът приел за неоснователно е твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната1 отговорност на дружеството - жалбоподател. Съдът приел за безспорно, че процесния електронен фиш съдържа всички необходими реквизити по чл.189ж от ЗДвП, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката; начините за доброволното й заплащане. Приел, че ЕФ не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити, срокове, процедура по издаване и др., към АУАН или НП, както и че неприложими сроковете по чл.34 от ЗАНН. От легалната дефиниция за електронен фиш, съдържаща се в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП и чл. 189, ал. 11 от ЗДвП извел извод, че законодателят приравнява електронния фиш към наказателното постановление единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

РС-Плевен приел за неоснователно и възражението, че в конкретния случай е следвало да се издаде НП въз основа на АУАН, като и че в ЗП липсва уредба за налагане на административни наказания чрез издаването на ЕФ за този вид нарушения. Съдът констатирал, че в 189 от ЗдВП изрично е предвидена подобна уредба. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, а именно т. 1- такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от ЗП - винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона и т.2 - такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 106, ал. 3 от ЗП - Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Процесното ППС, видно от самият електронен фиш е с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, което го [жк], като такова по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и изискващо наличие на заплатена тол такса, необходима за преминаване по платената пътна мрежа.

Съдът обсъдил и разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП, като приложени от доказателства по делото, че „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД не е изпълнило свое задължение, а именно да не допуска до движение пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за процесното ППС не са изпълнени изискванията, визирани в чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Приел, че нормата на чл.28 от ЗАНН е приложима, предвид обстоятелството, че нарушението е формално, а нарушението е съществено. Съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на електронния фиш. Предвид горното и с оглед фиксирания размер на наказанието потвърдил ЕФ.

Решението на РС-Плевен е валидно, допустимо, но неправилно като краен резултат.

Основателно е възражението на касатора, че при издаването на ЕФ е нарушен принципа за пропорционалност и несъразмерност при налагането на имуществена санкция във фиксиран размер. За процесното административно нарушение е наложена санкция в размер на 2500 лв.

В своята практика по тълкуването на чл.9 т.1 б.“б“ от Директива 1999/62/ЕО СЕС приема, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В тази насока са решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АС- Хасково, както и по Решение на съда от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497815 и С-498/15 (Euro Team Kft. и Spiral Gep Kft. срещу Budapest Rendorfokapitanya).

Принципът на пропорционалност изисква ограниченията на закрепени права и свободи в Хартата на основните права на ЕС, които могат да бъдат наложени по-специално с правни актове на Съюза, да не превишават границите на подходящото и необходимото за постигане на преследваните легитимни цели или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне баланс между, от една страна, целта от общ интерес, и от друга страна, разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на намесата, до която води подобно ограничение, и като се провери дали значението на преследваната с това ограничение цел от общ интерес е съразмерно с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C401/19, EU:C:2022:297, т. 65 и от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers и Sovim, C37/20 и C601/20, EU:C:2022:912, т. 64; Решение от 8 декември 2022 г. (голям състав), Orde van Vlaamse Balies и др. (C-694/20, EU:C:2022:963).

В случая налагането на глоба с фиксиран размер за всяко нарушение на правилата относно определени по закон задължения, без да се предвижда различен размер на глобата в зависимост от тежестта на извършеното нарушение, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на съюза.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил съдебен акт в противоречие с материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което се отменя ЕФ.

Предвид изхода на спора основателно е искането на касатора за присъждане на сторените разноски. Видно от представения списък по чл.80 ГПК дружеството е направило разноски за сумата от 550 лв. за касационната инстанция. Предвид разпоредбата на чл. 18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и обстоятелството, че се претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на разноските. Ето защо, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 550 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, трети касационен състав

ОТМЕНЯ Решение №398/26.07.2023г. по АНД №1424/2023г. по описа на РС-Плевен, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица]да заплати на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от изпълнителния директор С. И. Д., сумата от 550 (петстотин и петдесет) лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.