РЕШЕНИЕ
№ 2968
гр. Пловдив, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330103459 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Е. И. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата в размер на 9532.72 лева –главница, 1056.87 лева – редовна лихва за
периода 15.11.2013 г. до 15.05.2015 г., 208.86 лева – санкционна лихва за периода 15.11.2013
г. до 15.05.2015 г., 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 15.05.2015 г. до окончателното плащане, както и 218.37 лева – разноски по
делото и 468 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 20.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5837/2015 г. по описа на ПРС, въз основа на който е
образувано *** ***.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 5837/2015 г. по описа на ПРС в полза на
Банка ДСК ЕАД е издаден изпълнителен лист срещу ищеца за посочените суми. Въз основа
на изпълнителния лист е образувано *** ***. Твърди се, че вземанията по изпълнителния
лист са погасени по давност, изтекла след издаване на изпълнителния лист. Вземанията по
изпълнителния лист са прехвърлени на ответника с договор за цесия. Излагат се твърдения,
че цесията не е породила действие спрямо ищеца, доколкото не му е съобщена. Наред с това
се твърди, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Излагат се
твърдения, че заповедта по чл.417 ГПК е влязла в сила на 31.10.2015 г..
С оглед изложеното, за ищеца се е породил правен интерес от предявяване на
настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по
основателност. Излагат се доводи, че е сключен договор за цесия за процесните вземания, в
който са обективирани всички вземания, цесията е съобщена на ищеца в хода на ***
производство. Наред с това счита, че няма пречка цесията да бъде съобщена и в настоящото
производство. На следващо място се твърди, че не е изтекла предвидената в закона
погасителна давност за вземането. Твърди, че давността е 5 годишна. Твърди се, че не е
1
бездействал в изпълнителните производства, по които са извършвани множество
изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността. Давността е
прекъсвана. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По същество:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК,
вр. с чл.439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор за процесните
вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането
или прекъсването на предвидения в закона давностен срок. Ответникът следва да докаже, че
е сключен договор за цесия за процесните вземания, цесията е надлежно съобщена на ищеца
от цедента или при надлежно упълномощаване за това – от цесионера.
С определение от 25.05.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че срещу
ищеца в полза на Банка ДСК ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумата в размер на
9532.72 лева –главница 1056.87 лева – редовна лихва за периода 15.11.2013 г. до 15.05.2015
г., 208.86 лева – санкционна лихва за периода 15.11.2013 г. до 15.05.2015 г., 120 лева –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.05.2015 г. до
окончателното плащане, както и 218.37 лева – разноски по делото и 468 лева –
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 5837/2015 г. по описа на ПРС, въз основа на
който е образувано *** ***. Не се спори, че Заповедта по чл.417 ГПК е в сила от 31.10.2015
г.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна
давност по отношение на процесното вземане и съобщена ли е цесията на ищеца - длъжник.
Безспорно между страните е, че вземането предмет на делото произтича от договор за
кредит, сключен с Банка „ДСК“ АД. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД за
общата 5-годишна погасителна давност. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д.
№795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС,
ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.
Още повече в случая е приложима и разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която
когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5
години.
В хипотезата на неподаване на възражение давността се прекъсва от датата на
влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането.
Влязлата в сила заповед за изпълнение поражда сходни правни последици на влязлото в
сила съдебно решение, т.е. тя се ползва с аналогично на силата на пресъдено нещо
материално - и процесуалноправно действие и установява с обвързваща страните сила, че
2
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
поради което и приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла
преди образуване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да обсъди
спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на ***.
Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС в *** производство
давност не тече.
В тази част Постановлението е отменено с ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което в
т.10 е посочено, че в *** давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Тълкувателното решение е
постановено на 26.06.2015 г. Същото е приложимо от момента на постановяването си и по
висящи изпълнителни производства.
В случая изпълнителното дело по процесния изпълнителен лист е образувано след
постановяване на цитираното Тълкувателно решение, с молба от взискателя от 30.09.2015
г., поради което са приложими неговите постановки.
Молбата за образуване на *** дело от взискателя от 30.09.2015 г. /л.1 от Приложение
№ 1/ прекъсва давността и перемпцията, доколкото с нея е направено възлагане на *** по
смисъла на чл.18 ЗЧСИ и е поискан конкретен изпълнителен способ, запор на трудово
възнаграждение и дялове в търговски дружества, опис на имущество на длъжника.
Следващо изпълнително действие, предприето срещу длъжника, което е от естеството
си да прекъсне давността за вземанията по изпълнителния лист е конституирането на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД като взискател по *** делото с разпореждане на *** от
24.10.2016 г. /л.20 от Приложение № 1/.
По силата на цитираното по-горе ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС присъединяването
на взискател за същото вземане води до прекъсване на давността. В този смисъл е и
решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г., IV ТО на ВКС, с което е прието, че
конституирането на цесионера като взискател прекъсва давността.
С Разпореждане от 28.10.2016 г. на *** /л.31 от Приложение № 1/ е наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищеца, като съобщение е изпратено до работодателя, с което
също е прекъсната давността и перемпцията, макар и да не е връчено, доколкото това се
дължи на независими от взискателя причини – невъзможност да се открие актуалния адрес
на фирмата.
След тази датата не са извършвани действия на изпълнение по посоченото *** дело.
С Постановление от 15.09.2020 г., по искане на взискателя и на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, *** е прекратил *** /л.42 от Приложение № 1/
С молба от 27.10.2020 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал образуване на
ново изп.д., въз основа на процесния изпълнителен лист, в която е поискал прилагане на
конкретен изпълнителен способ – запор на банкова сметка на длъжника в конкретно
посочена банка /л.1 от Приложение № 2/, с която молба съдът приема, че е прекъсната
давността.
Запор е наложен с разпореждане на *** от 30.11.2020 г. на сметките на длъжника в
банка „ДСК“ АД /л.19/, изпратено за връчване, останал неналожен поради липса на банкова
сметка на длъжника в посочената банка. С разпореждането на *** за налагане на запора,
съдът приеме, че е прекъсната давността, доколкото е предприето действие по изпълнение,
макар и да не е успешно, доколкото е по независещи от взискателя и *** причини.
С разпореждане на *** от 13.08.2021 г. /л.26 от Приложение № 2/ като взискател по
делото, за вземанията по процесния изпълнителен лист е конституиран ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по негова молба, с което отново е прекъсната давността, като със същата
3
молба са поискани и конкретни изпълнителни действия.
С молба от 18.10.2021 г. новоконституирания взискател е поискал извършване на
конкретно изпълнително действие, с което отново е прекъснал давността за вземането /л.42
от Приложение № 2/
С разпореждане на *** от 16.11.2021 г. е наложен запор на банковите сметки на
длъжника /л.50-54 от Приложение № 2/, с което отново е прекъсната давността.
С оглед всичко изложено съдът намира, че взискателя не е бездействал в
изпълнителното производство, регулярно са искани изпълнителни действия и такива са
предприемани от съдебния изпълнител, които са препятствали настъпването на перемпцията
и оттам давността на вземанията.
В случая не е приложима разпоредбата на чл.112, ал.1 ЗЗД /в сила от 02.06.2021 г./,
съгласно която с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу
физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или
разсрочено.
Посочената разпоредба не се прилага за заварени случаи, доколкото в тази
разпоредбата на пар.2 от ПР на ЗЗД е обявена за противоконституционна.
Разпоредбата на чл.112,ал.1 ЗЗД е приложима за вземанията станали изискуеми след
влизането й в сила, тоест началният момент на абсолютната давност в случая започва да
тече от 02.06.2021 г.
На следващо място съдът не споделя доводът на ищеца, че цесията не е породила
действие за него, доколкото не му била съобщена. Действително няма данни по
изпълнителните дела цесията да е била съобщена на длъжника, но с отговора на исковата
молба ответникът е представил договора за цесия сключен между банка ДСК и ОТП
Факторинг, и този сключен между ОТП Факторинг и ЕОС Матрикс, касаещи процесните
вземания. Представено е приложение № 1 към всеки един от договорите за цесия, в които са
индивидуализирани вземанията, които се прехвърлят по основание, размер и кой е
задълженото лице, посочен е номерът на договора за кредит /л.32 и л.60/. В договорите за
цесия е посочено, че приложението е неразделна част от договора. Представено е и
Уведомление за извършеното прехвърляне, изходящо от цедента ОТП Факторинг /л.35/.
Представено е и Уведомление от ОТП Факторинг, като цесионер на вземането на банка ДСК
за прехвърлянето му /л.27 от Приложение № 1/, както и пълномощно от банка ДСК, с което
се упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане /л.24 от
Приложение № 1/, с които ищцата надлежно се е запознала. С връчването на препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него, съдът приема, че на ищцата е
съобщена цесията, което обстоятелство се преценява от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
С оглед изложените съображения искът се явява неоснователен и ще се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски се
пораждат за ответника, който не е направил своевременно искане за присъждане на такива,
както и не доказа направата на такива.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Е. И., ЕГН **********, с адрес:*** срещу “ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров - Казанджията“ № 4-6, представлявано
4
от Р. И. М. – Т. – у., отрицателен установителен иск за признаване на установено между
страните, че Д. Е. И., ЕГН ********** не дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********
сумата в размер на 9532.72 лева –главница, 1056.87 лева – редовна лихва за периода
15.11.2013 г. до 15.05.2015 г., 208.86 лева – санкционна лихва за периода 15.11.2013 г. до
15.05.2015 г., 120 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 15.05.2015 г. до окончателното плащане, както и 218.37 лева – разноски по делото и 468
лева – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
20.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5837/2015 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано
*** ***, поради погасяването им по давност и поради несъобщена цесия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5