РЕШЕНИЕ № 186
20.06.2017г.,
гр.Исперих,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и трети май две хиляди и
седемнадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 839 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.108 от Закона за собствеността.
Постъпила е искова молба
вх.№ 4450/ 22.11.2016г. от Д.Ю.О., ЕГН – ********** *** против Ю.Ф.А., ЕГН – **********
и А.С.А., ЕГН – **********,***, с която моли съда да осъди ответниците да му
отстъпят собствеността и предадат владението над недвижим имот – нива от 0.741
дка, трета категория, находящ се в местност „Карши“, съставляваща имот № 010031
по картата на землището на село Къпиновци. Ищецът твърди, че е собственик на
процесният имот по наследство от своя дядо по бащина линия и от
възстановяването му от страна на Поземлената комисия до настоящият момент
винаги е бил владян от наследниците на общия наследодател. Имота никога не бил
стопанисван от държавата , ползвал се е като къшла към съседния парцел 20,
който е бил собственост на ищеца и който той отчуждил. Понастоящем имота се
владеел от ответниците, които след направени опити от страна на ищеца и
неговите роднини да си го върнат се били снабдили с нотариален акт за
собственост над него по давностно владение. Ищецът твърди, че документа за
собственост в полза на ответните страни бил издаден въз основа на неистински
твърдения на вербувани от Ю.А. и А.А. свидетели. По тези съображения ищецът моли
искът да бъде уважен. По
доказателствата – представя писмени такива, които моли да бъдат приети по
делото.
В сроковете по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците Ю.А. и А.А.. В своя писмен
отговор ответника Ю. азцис разказва, че на 19.10.1994 година ищецът и съпругата
му са продали на родителите на ответника недвижим имот – дворно място, находящо
се в строителните граници на село Къпиновци, община Исперих, област Разградска, на ул.“Ангел
Кънчев“ № 6 отреден за жилищно застрояване, ведно с построените в местото
жилищна сграда и второстепенни постройки. Освен този имот предмет на сделката
била и прилежащата към имота градина /къшла, ясак/, която била извън регулация
и за която продавачите нямали документ за собственост. Имота в регулация много
години се владял функционално заедно с прилежащата градина извън регулация и е
бил ограден с обща ограда. Волята и на двете страни била имота да се продаде в
обем и цялост, така както се бил владял от праводателите като едно цяло. След сделката семейството на ответника
встъпило във владение на имота в регулация и на градината и го владеели по този
начин и понастоящем. Междувременно бащата на ответника починал и майка му и
брат му дарили на Ю.А.
притеижаваните от тях идеални части от имота в регулация. При изповядване на
сделките лицето било посъветвано да си извади акт за собственост по давностно
владение и по отношение на градината. Противно на твърденията в исковата молба
ищецът повече от 22 години не бил стъпвал в имота. По тези съображения
ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. По
доказателствата – представя писмени такива, които моли да бъдат приети по
делото, както и моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели в режим на
довеждане, които да установят какво представлява процесният имот и как се е
владял във времето от страните. Поискано
е и назначаване на съдебно-техническа експертиза със задача на вещото лице след
като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на место да даде
заключение каква е общата площ на имота, който се владее от ответника, как се
ситуира той по отношение на имотите по ЗРП и плана на землището на село
Къпиновци, какви сгради има в имота и къде попадат те, кои са съседите. Да
изготви и графична част към заключението.
Ответницата А.А. в
депозирания по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор заявява, че поддържа
доводите изложени от съпруга и.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявеният
иск и моли по същество да бъде уважен.
Ответниците
Ю.А. и А.А. оспорват иска и молят по същество да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка : Ищецът Д.Ю.О. *** е
наследник по закон на Ю.О. ***, починал на 29.04.1998г. С Решение № 02КАП от
09.06.1998 година на Поземлена комисия град Исперих на наследодателя О. е била
възстановена Нива от 0.741 дка, трета категория, местност „Карши“, имот №
010031 по картата на землището, при граници и съседи : имот № 010029 Нива на
наследниците на неустановен собственик, имот № 010030 Нива на Пакизе С. Мехмед,
имот № 000020 Жилищна територия на село Къпиновци, имот № 000057 Пасище, мера
на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. На 09.09.2016 година е бил издаден Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 102,
том III, рег.№ 2788, дело
№ 409 от 2016г. на нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК, с който за
собственици на описания недвижим имот въз основа на давностно владение е бил
признат ответника Ю.Ф.А.. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза,
която дава заключение, че общата площ на имота, който се владее от ответниците
е 1748.00кв.м. Имотът бил разположен в южната част на селото, като част от него
е в регулационните му граници, а друга част попадал в земеделските територии. В
северна посока имота граничел с УПИ ХII-42 от кв.7 по ЗРП на селото и част с площ 51 кв.м. от имот №
010031 по КВС на село Къпиновци. В източна посока имотът граничел с улица
„Ангел Кънчев“ по ЗРП на селото и част с имот № 000057 (пасище, мера) по КВС на село Къпиновци. В южна посока имотът граничел
с имот № 000057 (пасище, мара) по КВС на село
Къпиновци. В западна посока имотът граничел с имоти №№ 010029 и 010030 по КВС
на село Къпиновци. В едното дворно място имало построени пет жилищни сгради.
Всички сгради били разположени в УПИ XII-42 от кв.43, с изключение на южната част от второстепенната
постройка – навес, която била построена в имот № 000057 (пасище, мера) по КВС на село
Къпиновци. В съдебно заседание при
проведения разпит вещото лице изяснява, че в процесният имот къшла ответниците
владеели 690.00 кв.м. от 741.00кв.м., а около 51.00кв.м. се владеели от съседа
от северната страна от имот XII
– 42.
По делото са
разпитани свидетелите Емине Хюсеин, Фатмегюл А. и Хасан Мехмед. Първата
свидетелка сочи, че е в село Къпиновци от 1998 година. Знае, че ищеца е трайно
в Република Турция. Къшлата първо била владяна от родителите на ответника Ю.А.,
които закупили къшлата, заедно със съседния имот. Двата имота били оградени
заедно. Свидетелката Хюсеин сочи, че никога не е виждала в имота ищеца или
негови роднини – да го обработват или да влизат в мястото. Преди една-две
години ищецът започнал да има претенции за мястото. Когато бил в България
ищецът отсядал при майка си в имот разположен в близост до процесния, през една
къща. Свидетелката не знае за полагани колчета в къшлата. Втората свидетелка А.
в своите показания разказва, че знае, че имота е закупен навремето от бащата на
ответника. Цялото място, това където е
къщата и къшлата било около 1.5 дка, цялото било оградено с ограда. Ползвало се
като един имот. Свидетелката била в село Къпиновци от 2004 година. От тогава
знае, че в имота са живели родителите на ответника, двамата ответници и децата
им. Къшлата се обработвала от Ю.А.
и А.А.. Ищеца живеел през една къща от ответниците, но преимуществено стоял в
Република Турция. Свидетелката не била виждала роднини на ищеца да обработват
мястото. Претенциите на ищеца и роднините му към нивата започнали от 3-4
години. Между къшлата и мястото където била къщата нямало ограда. Фатмегюл А.
сочи, че не е ставала свидетел на разговор между ищеца, сестра му Мюбера и
ответника. Знае, че отношенията между тях са развалени. Свидетелката не била
чувала от други източници ищеца и роднините му да обикалят имота. Не била
виждала да се трасира имота, но знае че в имота е ходил инженер. Третия
свидетел Хасан Мехмед в своите показания разказва, че познава страните по
делото. Имота се състоял от къща с дворно място и земя – къшла. Къщата, двора и
и къшлата били оградени с мрежа. Къшлата нямала врата към улицата. Преди много
години, заминавайки за Турция ищецът продал имота. През 1991 година в имота
живяло лице на име Петко, а след това в него влезли да живеят ответниците и
бащата на Ю.А. - Ф.. Свидетеля твърди, че и имота с къщата и къшлата били
платени от ответниците на ищеца. От 1991 година къшлата се обработвала първо от
Ф., а след това от ответника. Свидетеля сочи, че не е виждал в имота роднини на
ищеца. Свидетеля не знае кой е построил оградата на къшлата. Ответника не бил
строил тази ограда. Между парцела с къщата и къшлата имало ограда – мрежа
поставена от ответника. Когато си дойдел в България ищеца отсядал при майка си,
която живеела в имот на 500 метра от процесния. Хасан Мехмед сочи, че не е бил
свидетел на трасиране на имота през 2009 година. Ищеца си идвал по два-три пъти
в годината в село Къпиновци. Твърди, че преди година бил видял майката на ищеца
да влиза в къшлата и да се разхожда в нея.
По делото ищецът
представя Протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот №
40899.10.31, видно от който правоспособно лице – инженер Доско Филипов,
представител на „ГЕО-5“ ЕООД на 25.08.2009г. е извършил трасиране, означаване и
координиране на граници на поземлен имот № 40899.10.31 „Карши“ по кадастралната
карта на село Къпиновци, като трасирането било извършено в присъствието на
ищеца.
С оглед
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :
Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен с произтичащите от това законови последици. По делото от
свидетелските показания безспорно се установява, че от 1991 година процесната нива /къшла/ се владее първо
от родителите на ответника Ю.А., а впоследствие от него и съпругата му. На
09.06.1998 година владението е било смутено от издаването на Решение № 02КАП от 09.06.1998 година на
Поземлена комисия град Исперих, с което процесният имот е бил възстановен в
собственост на наследодателя на ищеца. Във връзка с така издаденото решение,
обаче, от ищеца и останалите наследници на правоимащото лице не са били
предприети никакви действия по въвеждане във владение на процесния имот, не са
били извършени и каквито и да било конклудентни действия от страна на тези
лица, които да сочат на упражняване на собственическите права придобити въз
основа на решението. Точно обратното – и след издаване на решението видно от
свидетелските показания, които са непротиворечиви по този въпрос имота са
продължили да владеят двамата ответници. Решение № 02КАП от 09.06.1998 година
на Поземлена комисия град Исперих е влязло в законна сила на 23.06.1998 година,
тъй като няма данни да е обжалвано. От тази дата до 23.08.2008 година в полза
на двамата ответници е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от Закона за
собствеността придобивна 10 годишна давност. Независимо от извършеното
трасиране от страна на ищеца през 2009 година – действие по оспорване на
владението осъществявано от двамата ответници, към него момент същият вече е
бил изгубил собствеността над процесният имот, с оглед активиране последиците
на първичния способ. Данните по делото са, че ищеца и роднините му са заявили
претенции към имота едва в последните 3-4 години, както сочат свидетелите –
срок недостатъчен да установи, че старите собственици са си възвърнали
собствеността над къшлата, която собственост са загубили на 23.08.2008г., чрез
осъществяване на постоянно, непрекъснато и спокойно владение в срока по чл.79,
ал.1 от Закона за собствеността. Точно обратното разпитаните свидетели сочат,
че и понастоящем нивата се владее от двамата ответници – те я сеят, те я
обработват, къшлата няма излаз на улицата и в нея може да се влезе само през
имота с къщата на двамата ответници т.е. ограничен е какъвто и да било достъп
до имота на ищеца и роднините му. Това поставя под съмнения показанията на
свидетеля Хасан Мехмед, че е виждал майката на ищеца да се разхожда из къшлата,
но дори и да приемем че я е видял – то това обстоятелство пак не е годно да
обори извода за изтекла в полза на двамата ответници придобивна давност към
2008 година.
С оглед
изхода на делото по реда на чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат поставени реализираните от двамата ответници разноски за адвокатско
възнаграждение и съдебно-техническа експертиза в общ размер на 550.00лв.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Ю.О.,
ЕГН – ********** *** против Ю.Ф.А., ЕГН – ********** и А.С.А.,
ЕГН – **********,*** иск по чл.108 от Закона за собствеността да бъдат
ответниците осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението над
следния недвижим имот : нива
от 0.741 дка, трета категория, находящ се в местност „Карши“, по плана за
земеразделяне на село Къпиновци, община Исперих, област Разградска, съставляваща имот № 010031
по картата на землището на село Къпиновци КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Д.Ю.О.,
ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Ф.А., ЕГН – ********** и А.С.А., ЕГН – ********** за разноски по
делото сумата 550.00 /петстотин и петдесет лева/ - заплатено адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция и възнаграждение за вещо лице по
назначена съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд –
Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :