Решение по дело №3092/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260257
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Станимир Тодоров Ангелов
Дело: 20203230103092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Добрич, 23.03.2021 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                             

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: Детелина Михова

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 3092/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 1961/2020 г., Добричкият районен съд със заповед № 803 от 13.08.2020 г. е разпоредил длъжникът Г.Ш.Х. ЕГН: ********** *** да заплати на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД ЕИК: ***, ***, чрез Юрисконсулт Я.Н., сумата 603,59 /шестстотин и три лева и 59 стотинки/, от която: 587,28 BGN /петстотин осемдесет и седем лева и 28 стотинки/ представляваща незаплатена ел.енергия и такса възстановяване по фактура, издадена на 11.03.2020г. за обект с аб.№ ***, находящ се в ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 16,31 BGN /шестнадесет лева и 31 стотинки/ законна лихва върху главницата за периода от падежа на задължението по фактурата до 17.07.2020г., както и сумите: 25,00 BGN /двадесет и пет лева/ държавна такса, а също и 50,00 BGN /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане от 28.09.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния размер на дължимата държавната такса /след приспадане на внесената по ч. гр. дело № 1961/2020 г./. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото дело/ срещу длъжника за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

Установено е по делото, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, според който предявените искове са допустими, основателни и доказани. Г.Ш.Х. заявява, че признава исковата претенция, като в тази връзка е извършил погашение на цялото свое задължение към ищеца, предмет на настоящото дело. В подкрепа на това ответникът представя към отговора си преводно нареждане от 04.01.2021 г. за сумата от 840 лв.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че Г.Ш.Х. е регистриран като потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект.

В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „Енерго-Про” АД е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да достави електрическа енергия до имота на ответника. В случая не се оспорва, че процесното количество ел. енергия е доставено и потребено от абоната. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й.

Безспорно е установено, че в хода на производството по делото – в тази насока са изявленията в съдебно заседание на пълномощника на ищеца и представеното преводно нареждане от 04.01.2021 г. - Г.Ш.Х. е погасил задължението си към ищеца, предмет на настоящото дело по отношение на главница, лихва за забава и част от сторените съдебни разноски. От това следва, че предявените установителни искове на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване вземането на ищеца, чрез плащане в хода на процеса.

По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска. Действително в настоящия случай, въпреки че предявените искове подлежат на отхвърляне, ищецът има право на разноски, тъй като исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (от който момент се считат предявени и установителните искове по чл. 422 от ГПК), поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е дал причина за завеждане на делото – по арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Предвид на това именно ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в заповедното производство възлизат на сумата от 75 лв., от която: 25 лв. – платена държавна такса, и 50 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт. Посочената сума също е заплатена от ответника на 04.01.2021 г.

Касателно разноските по гр. дело № 3092/2020 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена, освен вече платените от ответника 125 лв., от която: 25 лв. – ДТ, и 100 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт, и сумата от 50 лв., представляваща внесена от ищеца по сметка на ДРС държавна такса. На л. 6-ти от делото е приложен заверен препис от платежно нареждане от 13.10.2020 г. за извършен превод по сметка на ДРС на сумата от 75 лв., представляваща държавна такса по делото. След като ответникът е платил на 04.01.2021 г. сумата от 25 лв. като ДТ по делото, то дължими остават 50 лв. Дължимостта на държавната такса в посочения размер не се оспорва от ответника, чийто процесуален представител в съдебното заседание е заявил, че до постановяването на съдебното решение ще довнесе 50 лева за възстановяването на цялата държавна такса, но към настоящия момент не е направил това.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

 

 

Р  Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Ш.Х. ЕГН: ********** ***, дължи по издадената от Добричкия районен съд заповед № 803 от 13.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1961/2020 г. в полза на кредитора „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., следните суми: 587,28 BGN /петстотин осемдесет и седем лева и 28 стотинки/ представляваща незаплатена ел.енергия и такса възстановяване по фактура, издадена на 11.03.2020г. за обект с аб.№ ***, находящ се в ***, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 11.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 16,31 BGN /шестнадесет лева и 31 стотинки/ законна лихва върху главницата за периода от падежа на задължението по фактурата до 17.07.2020г., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМИТЕ СУМИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА Г.Ш.Х. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***”, представлявано от П.С.С., Я.М.Д.и Г.К., сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторени по настоящото дело съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                        

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: