Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
28.09.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
08.09. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
Виктор
Атанасов Айгюл
Шефки |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
Василева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
212 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по чл. 191 във вр. с чл. 185 и сл. от АПК.
Внесен е протест на Окръжна прокуратура
гр.Кърджали, против разпоредбата на чл. 15 от Наредба за определяне на местните
данъци на територията на община Кърджали, приета с Решение № 130 от 28.06.2018
г. на Общински съвет – Кърджали.
Въведени са доводи, че оспорената разпоредба
на Наредба за определяне на местните данъци на територията на община
Кърджали/Наредбата/, се явявала в противоречие с разпоредба от нормативен акт
от по-висок ранг, а именно с нормата на чл. 22 от Закона за местните данъци и
такси.
Съгласно чл. 15 от Наредбата, размерът
на данъка върху недвижимите имоти се определял върху данъчната оценка на
недвижимия имот в размер на: а/ 1,2 на хиляда за всички имоти на гражданите и
жилищните имоти на предприятията; б/ 1,3 на хиляда за нежилищните имоти на предприятията.
Относимата законова регламентация се съдържала в нормата на чл.
22 от ЗМДТ, чиято редакция от ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. била обявена за противоконституционна с решение
на Конституционния съд № 4 от 09.04.2019 г. по конст.
дело № 15/2018 г. - ДВ, бр. 32 от 16.04.2019 г. Цитира диспозитива
на решение на Конституционния съд № 22 от 31.10.1995 г. по конст.
дело № 25/1995 г., съгласно който: „когато Конституционния съд обяви за
противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон,
последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или
изменението от влизане в сила на решението на съда“. Поради това счита, че към
настоящия момент законосъобразността на чл. 15 от Наредбата следвало да се
преценява при сравнение с възстановената редакция на чл. 22 от ЗМДТ /ДВ, бр. 98
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г./, според която общинският съвет определял с
наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот. Законовата норма въвеждала еднакви
граници при определяне размера на данъка върху недвижимите имоти, без
разграничаване по вид на имота, местоположението му или задължени лица, а
подобни характеристики намирали отражение на данъчната оценка на имота. На
следващо място счита, че определянето на различна основа, макар и в пределите
на чл. 22 от ЗМДТ, било извън правомощията на общинския съвет.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени чл. 15 от Наредба за определяне на местните данъци на територията на
община Кърджали, приета с Решение № 130 от 28.06.2018 г. на Общински съвет –
Кърджали. Претендира деловодни разноски.
В
съдебно заседание, чрез прокурор Василева поддържа
депозирания протест по изложените в него съображения.
Ответникът по жалбата Общински съвет – Кърджали,
редовно призован, не изпраща представител.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 130 от 28.06.2018
год. по Протокол № 7 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на
цитираната дата, е отменена Наредба за определяне на местните данъци и такси на
територията на община Кърджали (прието с решение № 35/31.01.2008 г., посл. изм. с Решение № 184/28.09.20017 г.) и е приета нова Наредба за определяне на местните данъци на
територията на община Кърджали/Наредбата/. Приемането
на Наредбата е извършено от Общински съвет – Кърджали при предварително обявен
дневен ред, като обсъждането и приемането на същата е било включено като т. 2
от дневния ред, при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 39
общински съветници (от общо избрани 41 общински съветници), от които при вземането на решението за
приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички 39 общински съветници. Решението е гласувано и прието въз основа на
внесен проект с предложение на кмета на община Кърджалии/вх. № 215/12.06.2018
г. на Общински съвет – Кърджали/ и след обсъждането му от постоянните комисии/ПК/,
както следва: ПК по „Бюджет и финанси“, ПК по „Икономическа политика и общинска
собственост“, ПК по ПК по „Законност и обществен ред“ и ПК по „Финансово
стабилизиране, контрол по изпълнение на решенията на Общинския съвет и
мониторинг на обществени и възлагателни поръчки“.
Разпоредбата на чл. 15 от Наредба
за определяне на местните данъци на територията на община Кърджали/непроменена
от момента на приемането на ПНА/ гласи: „Размерът на данъка върху недвижимите
имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот в размер на: а.)
1,2 на хиляда за всички имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията;
б.) 1,3 на хиляда за нежилищните имоти на предприятията“.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че депозираният протест от Окръжна
прокуратура – Кърджали против разпоредбата на чл. 15 от Наредба за определяне на местните данъци на територията на
община Кърджали, приета с Решение № 130 по Протокол № 7/28.06.2018 г. на
Общински съвет – Кърджали, е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В тази връзка предмет на
протеста е конкретна разпоредба на цитирания подзаконов нормативен акт, а съгласно
чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове
могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като в съответствие с нормата на чл. 186, ал. 2 от АПК,
прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, които могат
да бъдат оспорени без ограничение във времето - чл. 187, ал. 1 от АПК.
Разгледан по същество протеста се явява
основателен, по следните съображения:
Процесната наредба е приета от компетентен орган –
Общински съвет Кърджали, който съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, в приложимата към 28.06.2018 год., съответно 13.12.2012 г., редакция (Обн. - ДВ, бр.69 от 2006 г.), е имал процесуално-правна
компетентност, в изпълнение
на правомощията си, да издава
нормативни актове - правилници, наредби, решения и
инструкции, с които да урежда, съобразно
с нормативните актове от по-висока степен,
обществени отношения с местно значение, на територията на община Кърджали.
Наредба за определяне на
местните данъци на територията на община Кърджали е приета и в съответствие с
изискването за публикуване на проектите
на подзаконови нормативни актове/ПНА/, ведно с мотивите към тях, регламентирано
в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, в приложимата й към този момент редакция, съгласно
която норма, преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е
длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно
с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в
14/четиринадесет/-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и
да правят евентуални възражения, становища и предложения по проекта. Това
обстоятелство се установява от представените и приети по делото извадки от
официалния уеб сайт на Община Кърджали, относно публикуван проект на Наредба за
определяне на местните данъци на територията на община Кърджали/л. 84 от делото/.
Оспорената норма на чл. 15 от
процесния подзаконов нормативен акт, в действащата
й редакция/л. 7 от делото/, регламентира, че размерът на данъка върху
недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимият имот в
размер на 1.2 на хиляда за всички имоти на гражданите и жилищните имоти на
предприятията и в размер на 1.3 на хиляда за нежилищните имоти на
предприятията.
Нормативният акт трябва да съответства
на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен – чл. 15,
ал. 1 от ЗНА. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, общинският съвет
може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от
по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Нормата на чл. 76, ал. 3 от АПК въвежда изискването общинските съвети да
издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от
по-висока степен обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 141, ал.
3 от КРБ, Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по
ред и в границите, установени със закон. С други думи, оспорената норма на чл. 15
от Наредба за определяне на местните данъци на територията на община Кърджали,
като част от подзаконов нормативен акт, следва да е в съответствие с изискванията
на нормативен акт от по-висока степен.
По силата на разпоредбата на чл. 1, ал.
2 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/, на което основание е приета Наредбата,
Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията,
по реда и в границите, определени с този закон.
С други думи Общински съвет – Кърджали е
компетентен да приеме наредба, с която да определи размера на данъците по ал. 1
на чл. 1 от ЗМДТ при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ, по
силата на законовата делегация по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.
Настоящият състав, извършвайки преценка
за съответствие по реда на чл. 192а от АПК, съгласно която норма съответствието
на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на
постановяване на съдебното решение, намира протеста за основателен, макар и по различни
от изложените в него доводи.
Чл. 22 от ЗМДТ/ посл.
изм. с ДВ бр. 98 от 2018 г., съгласно който общинският съвет
определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка: 1. за недвижимите
имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот; 2. за жилищни имоти,
разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени
в Списъка на курортите в Република България и определяне на техните граници,
приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за
съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са
отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона
за туризма, в граници, както следва: а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни,
климатични планински и климатични морски курорти от национално значение,
включени в списъка по т. 2; б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква „а“,
е обявен за противоконституционен с Решение № 4 от 09.04.2019 година по к.д. №
15/2018 година на Конституционният съд на Република България. Съгласно
Решение № 3 от 28.04.2020 г. на Конституционния съд по к.д. № 5/2019 г.( обн. ДВ бр. 42 от 12.05.2020 г.), когато закон, изменящ или
отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, решението на КС
няма възстановително действие. В мотивите на решението се сочи, че правният
ефект на Решение № 22 от 1995 г. по к. д. № 25/1995 г. е изчерпан, респ. то е
изгубило актуалност и е неприложимо при изложената еволюция в практиката на
Конституционния съд относно същността на закона за изменение и допълнение и
възможността да бъде годен предмет на конституционен контрол. Прието е, че изложеното
дава основание да се изостави разбирането за възстановителното действие на
решенията, обявяващи за противоконституционен закон за изменение и допълнение.
С оглед горното, когато Конституционният
съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ
закон, то последният не възстановява действието си в редакцията по отмяната или
изменението, респ. към настоящия момент нормата на чл. 22 от ЗМДТ няма действие
с възстановено съдържание.
Предвид изложеното, настоящият състав
приема, че понастоящем липсва правна норма в ЗМДТ, която да определя границите,
в които общинският съвет е овластен да определи
размера на данъците, вкл. и на данъка върху недвижимите имоти, с наредбата по чл.
1, ал. 2 от ЗМДТ. От посоченото следва, че приетите в чл. 15 от Наредба за
определяне на местните данъци на територията на община Кърджали помили не се
основават на законова норма, което е в противоречие с чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ,
както и в противоречие с чл. 141, ал. 3 от КРБ, тъй като липсва закон, който да
определя в какви граници общинският съвет може да определи размера на конкретен
данък.
По изложените съображения,
съдът намира, че протестираната разпоредба на чл. 15 от Наредба за определяне на местните данъци на
територията на община Кърджали, приета с Решение № 130 по Протокол №
7/28.06.2018 г. на Общински съвет – Кърджали, е материално незаконосъобразна, респ. налице
е основанието за отмяната
й по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени в полза на
Окръжна прокуратура – Кърджали, деловодни разноски в размер на 20/двадесет/
лева,
произтичащи от такса за публикуване на съобщението за оспорването,
преведена по сметка на Държавен вестник. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на
Община Кърджали, която е юридическо лице със самостоятелен бюджет.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл.
2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 15 от Наредба за определяне на местните
данъци на територията на община Кърджали, приета с Решение № 130 по Протокол №
7/28.06.2018 г. на Общински съвет – Кърджали, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Кърджали, с административен адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Окръжна прокуратура - Кърджали, деловодни разноски в размер на 20/двадесет/ лева.
Решението може да
се обжалва или протестира пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
Решението да се
разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване в срок на касационна
жалба или протест или ако
те са отхвърлени от касационния съд.
2.