Р Е
Ш Е Н
И Е №59
Град Несебър, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№ 535/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във в връзка с чл.286 от
Търговския закон, във връзка с чл.258 и сл. и чл.79 и чл.21 от Закона за
задълженията и договорите.
Производството е образувано по
искова молба, подадена от “С.В.Р.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, к.к. Слънчев бряг, комплекс “С.В.Н.” в която се твърди, че с
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 161, том 21, дело №
4003/2013г. на Службата по вписванията – Несебър, ответниците А.А.Т., Код по
Булстат *********, и Л. Ф. Щ., Код по Булстат ********, двамата с адрес в
Република България: град Несебър, к.к. ********, са придобили собствеността
върху недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********,
представляващ Апартамент № ** с площ от 53,71 кв.м., при квоти от правото на
собственост – 1/3 идеална част за А.Т. и 2/3 идеални части за Л.Щ.. На
31.08.2013г. е сключен договор, с който А.А.Т. е възложил на изпълнителя “С.В.Р.”
ООД за осъществяване дейностите по управлението и поддръжката на имота и
сградата, в която се намира той, срещу годишна такса в размер на 9,60 евро на
квадратен метър от площта на апартамента. Възложителят е платил първата такса
за периода от 31.08.2013г. до 31.08.2014г., но не е платил дължимите такси за
последващите периоди: от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. и от 01.09.2015г. до
31.08.2016г. За вземанията си ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№
1192/2018г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е
издал Заповед за изпълнение, по силата на която А.А.Т. и Л. Ф. Щ. следва да му
заплатят сумата в размер на 1 031,24 евро, от която 1/3 да заплати А.Т. и
2/3 да заплати Л.Щ., представляваща сбор на неплатени годишни такси за
поддръжка за техен съсобствен в същите квоти жилищен недвижим имот – апартамент
№ 51, в блок 2, етаж 2, с идентификатор ********, в к.к. Слънчев бряг, комплекс
С.В.Ц., за периоди от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. и от 01.09.2015г. до
31.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответниците А.А.Т. и Л. Ф. Щ. дължат на “С.В.Р.” ООД
сумата в размер на 1 031,24 евро, от която 1/3 съставлява задължение на
първия ответник, и 2/3 – задължение на втория ответник, представляваща сбор от
неплатени годишни такси за поддръжка за техен съсобствен в същите квоти жилищен
имот – апартамент № 51, в блок 2, етаж 2, с идентификатор ********, в к.к.
Слънчев бряг, комплекс “С.В.Ц.”, за периоди от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. и
от 01.09.2015г. до 31.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира
разноски в исковото производство, както и тези, направени в заповедното
производство.
В подадения от особения
представител на двамата ответници отговор на исковата молба се изразява
становище за допустимост на иска, но и че същият е неоснователен. На първо
място посочва, че ответникът Л.Щ. не е страна по договора, сключен с ищеца,
поради което макар и да е съсобственик на апартамента, тя не е поемала
задължение да заплаща въз основа на него суми на ищеца, поради което искът
срещу нея е изцяло неоснователен. Вторият довод е, че срокът на действие на
договора е до 31.08.2015г., поради което неоснователен е искът и срещу
ответника А.Т. за заплащане на таксата за периода от 01.09.2015г. до
31.08.2016г. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа иска и излага съображения за
вида и предмета на процесния договор, както и твърдения, че и Л.Щ. била
обвързана с договора по силата на придобитото от нея право на собственост, и
който договор за управление и поддръжка на общите части имал действие по
отношения на нея, т.е. тя дължи плащане по него, от момента, когато тя е
придобила собствеността, и по причина, че тя се ползвала от услугите,
предоставени от ищеца в изпълнение на договорните му задължения по поддръжка и
управление. Счита, че процесният договор е продължил да обвързва страните и
след изтичане срока на договора, след което той следвало да се счита като
сключен за неопределен срок до момента на промяната на собствеността, като
същевременно признава, че след края на първоначалния срок на договора –
31.08.2016г., друг търговец е извършвал дейностите по управление и поддръжка на
общите части в комплекса. Моли исковете да бъдат уважени като ги намира за
доказани от събраните по делото доказателства. Претендира разноски.
Ответниците не се явяват в
съдебно заседание, а особеният представител заявява, че поддържа доводите и
исканията си, направени в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 31.03.2011г. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който „Х.П.Х.“ ЛТД,
регистрирано на В.О., от една страна в качеството му на продавач, се е задължил
да построи и продаде на А.А.Т. и Л.Ф.Щ., от друга страна в качеството им на
купувачи, следния недвижим имот: Апартамент № 51, разположен на втори
надпартерен етаж на жилищна сграда „С.В.Ц.“, състоящ се от дневна, спалня, баня
с тоалетна, балкон, със застроена площ 46,6 кв.м., с обща площ 54,4 кв.м.,
съгласно строителните проекти и скици, заедно с идеална част от общите
помещения, съгласно строителната документация на сградата, за сумата по
продажната цена в размер на 31 297 евро. В т.1.2. на предварителния
договор купувачите са поели задължението да сключат допълнителен договор за
обслужване и поддръжка на имота с продавача или посочено от него лице, а в
т.1.3. от предварителния договор е предвидено годишната такса за обслужване и
поддръжка да бъде дължима до датата, последваща датата на подписване на
окончателния договор.
Окончателният договор е сключен
на 22.08.2013г., когато купувачите – ответниците, са придобили собствеността
върху апартамента, при следните квоти от правото на собственост – 1/3 идеална
част за А.А.Т. и 2/3 идеални части за Л.Ф.Щ., и който договор е обективиран в
нотариален акт № 7, том VІІ, рег.№ 5891, дело № 1044/2013г. на нотариус Мария
Бакърджиева с рег.№ 110 на НК и район на действие Несебърския районен съд. В
документа за собственост недвижимият имот е описан като Апартамент № 51, на
втори етаж, със застроена площ от 46,48 кв.м., ведно с 0,56% идеални части от
общите части на жилищната сграда, който процент се равнява на 7,23 кв.м., като
общата площ на жилището ведно с общите части възлиза на 53,71 кв.м., ведно с 0,56%
идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо поземлен имот
№ 51500.507.357 по влязла в сила кадастрална карта на град Несебър, по плана на
к.к. Слънчев бряг – запад, в който имот е изградена жилищна сграда със смесено
предназначение, с идентификационен № 51500.507.357.2, като продаваемият
апартамент, съгласно актуална схема на Служба по кадастъра – Бургас
представлява: Самостоятелен обект в сграда № 2 № ********, находящ се в квартал
1901 по плана на Слънчев бряг – Запад, община Несебър, с предназначение:
Жилище, апартамент, с площ 53,71 кв.м., прилежащи части 7,23 кв.м., идеални
части от общите части на сградата 0,56% от правото на строеж, при съседни
самостоятелни обекти: над обекта – *******, под обекта – *******и на същия етаж
51500.507.357.2.17 и 51500.507.357.2.15.
На 31.08.2013г. е сключен
договор за управление, поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо
ползване, по който ищецът „С.В.Р.“ ООД има качеството на изпълнител, а
ответникът А.А.Т. – такова на възложител, като собственик на Апартамент № 51 в
жилищна сграда „С.В.Ц.“, като договорът е с предмет поддържане и извършване
организационно, административно и техническо управление на сградата в комплекса
„С.В.Ц.“ в к.к. Слънчев бряг – Запад, разположен в ПИ 51500.507.357, а
управлението включва обслужване и техническа поддръжка на съоръженията от
инженерната инфраструктура, в това число: обслужване на техническите и комуникационните
връзки, разположени на територията на комплекса (електричество, ВиК системи,
слабоволтажни системи за кабелна телевизия, телефон и други) и отстраняване на
всички възможни повреди по тях; поддръжка на вътрешните транспортни пътеки на
комплекса, маршрути, паркинг, тротоари и поправка на всякакви възможни повреди
по тях; обслужване и техническа поддръжка на главните линии на всички видове
инсталации, разположени в сградата и на всички централни системи; поддръжка на
хигиената и чистотата в сградата, общите части за почивка около басейна и
паркинга, стълбища и коридори на сградата (с изключение на дейността по
събирането и извозването на боклука, което е задължение на общинската фирма по
чистотата); управление, обслужване, техническа и хигиенна поддръжка на външните
водни съоръжения (басейн и други), разположени в комплекса; обслужване на
паркинга, тревните площи и дърветата в имота; организация и управление на
вътрешната и външна страна на имота и сградата, в това число: организация на
пропускателния режим, осигуряване на 24-часово, целогодишно присъствие на
служител в сградата, осигуряване на охрана и ред при ползването на съоръженията
и зоните за общо ползване в комплекса и други; организация и управление на
плащания, свързани с използването на съоръженията и зоните за общо ползване в
имота (включително външно и градинско осветление, поддръжка и почистване на
външните водни съоръжения, поддръжка и осветление на детските площадки,
осигуряване на вода за тревните площи и други) и общите части в сградата
(осветление по стълбищата и коридорите). За целите на договора изпълнителят е
поел задължения да осигурява съхранението на имуществото и да упражнява
дейността си по поддръжка, управление и организация, технически и
административни услуги с грижата на добър търговец, да осъществява съвестно
обикновените ремонти по общите части на сградата, оборудването и съоръженията
за развлечение с необходимата грижа, да предприема незабавни действия за
предотвратяването и/или ограничаването на щети за сметка на възложителя, в
случаи на повреди на домакински уреди и инсталации (при наводнения и други),
както и други събития с извънреден характер, нанасящи щети или създаващи
опасност да нанесат щети на самостоятелния обект. Правата на възложителя –
собственика, включват правото му да упражнява правото си на собственост върху
самостоятелния обект, да изисква добро управление на сградата, както и на
заобикалящите я площи, да използва свободно общите места за отдих в имота,
външните водни съоръжения (плувен басейн и други) и съоръженията към тях
(чадъри, шезлонги и други), да ползва безплатно развлекателните съоръжения и
екипировка на територията на комплекса, включително детски площадки и други.
Основно задължение на собственика А.А.Т. е да заплаща в полза на изпълнителя
годишна такса за поддръжка в размер на 9,60 евро без включен ДДС на квадратен
метър жилищна площ, както и върху общите площи, прилежащи към собствеността
му,, или сумата в размер на 515,62 евро, чиято левова равностойност е сумата в
размер на 1 008,46 лева. Таксите се дължат до 31.08 на всяка календарна
година, но не по-късно от 07-и септември. Срокът на договора е 2 години, като
изрично в чл.18 в договора страните са предвидили, че той може да се променя
и/или допълва само при изричното съгласие и на двете страни в писмени форма.
Като основание за прекратяване на договора в него е предвидено само
предварителното му прекратяване по взаимно съгласие (чл.3) и едностранно при
системно и несериозно неизпълнение на задълженията от другата страна. В
договора не е изрично предвидено той да се прекрати с изтичането на срока, но
не съдържа и изрична клауза той да бъде продължаван автоматично след уговорения
срок, каквито внушения се опитва да прави процесуалния представител на ищеца.
Разпоредбата на чл.16 от договора, в която предвижда действието на договора да
продължи до промяна на собствеността на самостоятелния обект, не изключва
приложението на разпоредбата на чл.2 от договора, с който е уговорен срок от
две години.
На 30.11.2018г. „С.В.Р.“ ООД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжниците А.А.Т. и Л.Ф.Щ. за сумата в размер на 1 031,24 евро,
представляваща неплатени годишни такси за поддръжка за периоди от 01.09.2014г.
до 31.08.2015г. и от 01.09.2015г. до 31.08.2016г., дължими по договор от
31.08.2013г. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1192/2018г. по
описа на Несебърския районен съд, а след направените от заявителя уточнения,
съдът е издал Заповед № 593/12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която длъжниците А.А.Т. и Л.Ф.Щ., при условията на
разделност, съобразно квотите им от правото на собственост върху недвижимия
имот, следва да заплатят на „С.В.Р.“ ООД, общо дължима сума от 1031,24 евро,
представляваща дължими годишни такси за съсобствения апартамент за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. и от 01.09.2015г.
до 31.08.2016г. за поддръжка и управление на имота и сградата, в която се
намира съсобствения им апартамент № 51 с РЗП 53,17 кв.м., платими както следва:
длъжникът А.А.Т. съобразно квотата му в съсобствеността от 1/3 идеална част да
заплати на кредитора „С.В.Р.“ ООД сумата в размер на 343,75 евро, ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 117 лева, представляващи 1/3 част от
общо дължимите разноски за обекта в размер на 351 лева, представляваща
направени по делото разноски от заявителя; Л.Ф.Щ. съобразно квотата й в
съсобствеността от 2/3 идеална част да заплати на кредитора „С.В.Р.“ ООД сумата
в размер на 687,49 евро, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 234 лева,
представляващи 2/3 части от общо дължимите разноски за обекта в размер на 351
лева, представляваща направени по делото разноски от заявителя.
Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът в заповедното производство е указал на
заявителя „С.В.Р.“ ООД, че може да предяви установителен иск за признаване
съществуване на вземането си за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Съобщението за това е получено от заявитела на 03.05.2019г.
Искът по чл.422 от ГПК, въз
основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на
03.06.2019г.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно общия принцип за
разпределение на доказателстветната тежест всяка от страните следва да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си относно изгодните за нея факти.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство, ищецът следваше да установи наличие на
валидна облигационна връзка с твърдените права и задължения на страните,
фактът, че е изправна страна по договора, размерът на дължимите възнаграждения
за процесните периоди, наличието на предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума, и обстоятелствата, които служат за определяне на
съставните им елементи. Ответниците следва да докажат изпълнението на
задълженията си по договора или наличието на правоизключващи или други
правопогасяващи обстоятелства относно задължението по договора.
Между страните не се спори за
наличието на съсобственост между двамата ответници по отношение на гореописания
недвижим имот и при посочените квоти от правото на собственост. Съсобственост
има тогава, когато правото на собственост върху вещта принадлежи общо на две
или повече лица, всяко от които има идеална част от собствеността. Когато вещта
или имотът се намират в режим на съсобственост, действията по разпореждане се
извършват със съгласието на всички съсобственици. Действията, които са насочени
към запазване и охраняване на правата, т.е. действията по използване, запазване
и поддържане на вещта, са действия на обикновено управление. Такова действие
може да извърши всеки един от съсобствениците без да е необходимо съгласието на
останалите.
Според чл.30, ал.3 от ЗС “всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си”. От материалноправна гледна точка тази норма от една страна урежда
субективното право на всеки един от съсобствениците да получава ползите от
общата вещ съразмерно на своята идеална част, а от друга вменява на същия
съсобственик задължението да понася съобразно с частта си и тежестите на общата
вещ. В това законодателно разрешение се открива проявление на принципа, че за
когото са ползите, за него са й тежестите. Според правната литература и съдебна
практика понятието “тежести” включва на първо място необходимите разноски,
направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които
тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл.41 от ЗС).
Необходими разноски са тези, без които вещта би се повредила и погинала. На
второ място тук се включват и обикновените разноски, свързани с текущото
поддържане на имота. Правната теория, а и съдебната практика, са приели, че
разноските за текущо поддържане на общия имот, с цел да се осъществи
непосредственото служене с него, не спадат към необходимите разноски – те
остават в тежест на съсобственика или съсобствениците, които лично ползват
имота. Това са консумативните разходи – ток, вода, отопление, осветление.
Съсобствениците участват в
необходимите разноски съразмерно с дяловете си, а съсобственикът, който ги е
извършил сам, има право да иска от другите съсобственици да му платят всеки от
тях това, което трябва да бъде погасено от него, заедно с лихвите от деня на
изразходването, по правилата на negotiorum gestio, защото щом извършва сам необходимите за
общата вещ разноски, действа като negotiorum gestor на другите съсобственици.
Когато договор за управление и
подръжка на общите части е сключен само от един съсобственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, т.е. в която има общи части,
отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Налага се
изводът, че такъв договор може да се сключи само от един или само от няколко от
съсобствениците на самостоятелния обект в сграда, в качеството му/им на
възложител/и.
Когато съсобственикът предприема
едно управително действие с намерение да свърши и работата на съсобствениците,
т.е. когато действа не само в свой интерес, но и с намерение да запази интереса
на всички, ако работата е предприета полезно, и ако при това не е било възможно
да се вземе мнението на другите съсобственици, без да се пропусне или намали
съществено тази полза, за действието му ще се прилагат правилата на negotiorum gestio. Следователно в такъв случай
съсобствениците ще трябва даприемат направеното от него и да му заплатят
разноските, които е извършил. Ако съсобственикът е сключил в рамките на
управлението на общата вещ някаква правна сделка, щом работата е добре водена
от него, другите съсобственици са длъжни да зачитат тази сделка. Следва обаче
да се прави разлика дали съсобственикът е договарял от свое име, или от името
на другите съсобственици. Ако той е договарял от свое име, тогава само той се
задължава по тази сделка и само той придобива права от нея срещу контрахента
си. Третото лице (това, с което съсобственика е договарял) не може да получи
въпреки волята си за длъжници, макар за част от задължението, лица, с които не
е договаряло и които може би не би приело за длъжници; също така е ясно, че
третото лице не може да се окаже задължено към лица, с които не е договаряло,
освен ако вземането на съсобственика – съдоговорител, се прехвърли върху тях.
Но по силата на правилата за negotiorum gestio
съсобственикът ще има право да иска от другите съсобственици да му заплатят
припадащия им се дял от разноските по работата, респ. платеното от него на
третото лице, и от друга страна ще бъде длъжен да им даде припадащия им се дял
от това, което е получило по сделката. Ако обаче съсобственикът е договарял не
изключително от свое име, а от името на другите съсобственици, макар и да не е
имал пълномощно от тях, тогава щом работата е добре водена, те са направо
задължени към третото лице и добиват, от друга страна, право срещу него.
Възлагането на дейности по
управление и поддръжка, като действие по обикновено управление, е такова, което
може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на останалите учасници в
общността. И в този случай възниква облигационно правоотношение само между този
съсобственик, в качеството му на възложител, и изпълнителя. Останалите
съсобственици нямат задължение да заплащат част от възнаграждението на
изпълителя, както настоява процесуалният представител на ищеца, така както те
нямат и права по такова облигационно правоотношение да искат изпълнение на
задълженията, поети от изпълнителя.
Разбира се, становището на
процесуалния представител на ищеца не е съобразено с тези отношения между
съсобственици и предлага да се изключи приложението на правилото по чл.30, ал.3
от ЗС с несъстоятелния довод, че договорът за управление и поддръжка е обвързвал
и другия съсобственик, който не е участвал при сключването по сделката, но че
за него са възникнали само задължения за плащане, но не и права по договора,
защото бил съсобственик и се ползвал от дейността на ищеца-изпълнител.
Процесният договор обаче е породил действие само за страните, които са го
сключили (чл.21, ал.1 от ЗЗД), той не е
сключен в полза на трето (по договора) лице (чл.22,
ал.1, изр.1 от ЗЗД) и всяко трето лице може, но не е длъжно, да плаща на
изпълнителя по договора полагащото му се и уговорено парично възнаграждение (чл.73, ал.1, чл.80, ал.1 от ЗЗД).
Всичко това означава, че искът,
насочен срещу ответника Л.Щ., е неоснователен, защото същата не е страна по
спорното материално правоотношение, поради което следва да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на размера на
задължението на отвеника А.Т., на първо място следва да се вземе предвид, че
единствено той се е задължил при сключването на договора да заплаща дължимите
такси (възнаграждение) ищеца-изпълнител, и второ следва да се разгледа
единственото въведено в отговора на исковата молба възражение за недължимост на
част от претедираната сума и за част от периода, поради това, че договорът е
бил прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен, и доколкото другото
правоизключващо възражение – това за неизпълнение на задълженията на
изпълнителя по процесния договор, е направено след преклузивния срок по чл.133 от ГПК.
Същевременно ищцовата страна се позовава на клаузата в договора (чл.16), според
която договорът остава в сила до промяна на собствеността над самостоятелния
обект.
Според безпротиворечивата съдебна
практика, при спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува
договора съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, издирвайки действителната обща
воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка
една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки
не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ общия разум на
изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на
страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й
място в договора и общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е
сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му.
За да съобрази дали процесният
договор за управление и поддръжка е обвързвал страните по него и през периода
от 01.09.2015г. до 31.08.2016г. съдът взе предвид, че в чл.2 от договора е
предвидено той да бъде сключен за срок от две години, но изтичане срока на
договора не е предвидено изрично като основание за неговото прекратяване. Съгласно
чл.16 от договора, който е в Раздел VІІ „Заключителни разпоредби“, е предвидено
договорът да остане в сила до промяна на собствеността над самостоятелния
обект, т.е. за факт, който може да настъпи и след изтичане срока на договора.
Същевременно между страните не се спори, че и след изтичане срока на договора,
за периода от 31.08.2015г. до 31.08.2016г., ищецът е продължил да изпълнява
задължения си по него, свързани с дейността по управление и поддръжка, т.е.
липсват възражения и твърдения, че за този период друг е извършвал тези
дейности, както и ответникът-възложител де не е могъл да упражнява правата си
по него, уговорени в чл.7 и чл.8 от договора, или да е бил ограничаван от
изпълнителя да осъществява тези свои права. Съдът намира тези обстоятелства за
достатъчни за да приеме, че договорът е продължил да обвързва страните и след
31.08.2015г., макар тогава да е изтекъл срока, за който е сключен, поради което
ответникът – възложител по договора, дължи плащане на уговорената с договора и
определяема годишна такса за поддръжка, и че той я дължи именно на ищеца.
Дължимата от ответника годишна
такса за поддръжка за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г., определена на
базата на площта на самостоятелния обект според документа за собственост и както
е посочена в процесния договор от 53,71 кв.м. (без прилежащите части от 7,23
кв.м. от общите части) и при цена 9.60 евро на квадратен метър, възлиза на
сумата в размер на 515,62 евро. Същият размер на таксата ответникът дължи и за
годишния период от 01.09.2015г. до 31.08.2016г., или общо сумата в размер на
1 031,24 евро. След като обаче ищецът претендира от ответника А.А.Т.
заплащане не на цялата дължима сума, а на 1/3 част от нея - 343,75
евро, за която е издадена и заповедта за изпълнение срещу този длъжник, съдът
следва да уважи иска до този размер и не следва да се произнася свръхпетитум.
С оглед правилата на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът
следва да присъди в полза на ищеца тази част от направените от него разноски в
настоящото исково производство, съобразно уважения срещу единия от ответниците
иск, а именно сумата в размер на 50 лева, представляваща дължима държавна,
както и 100 лева – част от заплатеното възнаграждение за особен представител, или
общо сума по разноските в размер на 150 лева, която сума ответникът А.А.Т.
следва да бъде осъден да му заплати, като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер на разноските от 450 лева съгласно представения списък по чл.80
от ГПК (в него не са включени и не се претендират разноските за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева), претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По въпроса за разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, съдът следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4
/ 18.06.2014г., т.12 на ОСГТК.
Съгласно посочените по-горе правила ответникът А.А.Т. следва да бъде осъден да
заплати на С.В.Р.” ООД сумата в размер на 117 лева – разноски в заповедното
производство, като за разликата до пълния размер на разноските от 351 лева,
претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Ответниците, и в частност Л. Ф.
Щ., не е направила разноски в производството, не претендира такива, поради
което и съдът не следва да се произнася по присъждане в нейна полза на разноски
по чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.А.Т., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг, комплекс „С.В.Ц.“, блок 2, ап.51, Код
по Булстат *******, че ДЪЛЖИ на “С.В.Р.” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг, комплекс “С.В.Н.”, представлявано
от управителя Л.М.Г., сумата в размер на 343,75
евро (триста четиридесет и три евро и 75 евроцента), представляваща парично
задължение за такса и поддръжка, дължима за периода от 01.09.2014г. до
31.08.2015г. и за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2016г. по Договор за управление,
поддръжка и обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 31.08.2013г.,
ведно със законната лихва за забава,
считано от 30.11.2018г. до изплащане на главницата, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение № 593/12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 1192/2018г. по
описа на Несебърския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “С.В.Р.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг,
комплекс “С.В.Н.”, представлявано от управителя Л.М.Г., иск за признаване за
установено, че Л.Ф.Щ., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг, комплекс „С.В.Ц.“, блок 2, ап.51, Код
по Булстат ********, му дължи сумата в размер на 687,49 евро (шестстотин
осемдесет и седем евро и 49 евроцента), представляваща парично задължение за
такса и поддръжка, дължима за периода от 01.09.2014г. до 31.08.2015г. и за
периода от 01.09.2015г. до 31.08.2016г. по Договор за управление, поддръжка и
обслужване на съоръжения и обекти за общо ползване от 31.08.2013г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 30.11.2018г. до изплащане на главницата, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 593/12.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство, развило се по
ч.гр.д.№ 1192/2018г. по описа на Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.А.Т., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг,
комплекс „С.В.Ц.“, блок 2, ап.51, Код по Булстат *******, ДА ЗАПЛАТИ на “С.В.Р.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг,
комплекс “С.В.Н.”, представлявано от управителя Л.М.Г., сумата в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща направените по настоящото дело разноски, като претенцията за
разноски над уважения до пълния претендиран размер от 450 лева, ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.А.Т., роден на ***г.,
гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, к.к. Слънчев бряг,
комплекс „С.В.Ц.“, блок 2, ап.51, Код по Булстат *******, ДА ЗАПЛАТИ на “С.В.Р.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг,
комплекс “С.В.Н.”, представлявано от управителя Л.М.Г., сумата в размер на 117 лв. (сто и седемнадесет лева),
представляваща разноските, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.В.Р.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, к.к. Слънчев бряг,
комплекс “С.В.Н.”, представлявано от управителя Л.М.Г., за осъждане на Л.Ф.Щ.,
родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес ***, к.к.
Слънчев бряг, комплекс „С.В.Ц.“, блок 2, ап.51, Код по Булстат ********, да му
заплати сумата в размер на 234 лв. (двеста тридесет и четири лева),
представляваща разноски в заповедното производство, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: